С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 16 сеп 2016, 17:09, 39421 прочитания

Здравето е храна, храната е здраве

Стремежът към здравословно хранене става все по-ясно изразен и през ръста на биосектора, и през тенденцията да се готви у дома

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как се променят навиците ни на хранене

Скъсяваме пътя на храната

Търговските вериги доминират пазара, но расте интересът към модела "директно от производителя"

Къде ни е средната класа

Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното

Какво ядем

Пет тенденции, които ни разказват как са еволюирали навиците на хранене на българите за десет години

Ако ще е домат, да е български

Ядем повече вносни храни, но държим плодовете и зеленчуците да са родно производство

Ех, а едно време какво сирене имаше...

Недоверието в качеството на продуктите е масово явление, но това не означава по-информирани потребители

Домашно здраве

Разбирането, че здравословната храна е приготвената вкъщи храна, също има съществена тежест на пазара. "Българинът готви, и при това готви много в сравнение със западноевропееца като честота, количество, съставки. В кризата той дори става по-чувствителен към това какво слага в тенджерата и какво ще сервира на семейството си", коментира Нели Ангелова, бизнес мениджър "Кулинарни продукти" и "Корпоративни връзки" в "Нестле България", като се позовава на периодични изследвания на компанията, правени в последните години. Според нея нагласата на тези, които най-често взимат решенията за храненето у дома - жените - е, че искат да имат контрол върху това какви продукти купуват и откъде, как ги комбинират, какви техники за приготвяне използват, така че да се получи ястие, което е добро за семейството им.

Според проучванията на "Нестле България" в българските домакинства се готви средно пет пъти седмично, като на готвене се приготвят средно почти две ястия. От тях излиза и че в последните години има голяма промяна в топ десет на ястията в българската кухня. Пред пет-шест години в челните позиции са били аламинутите като пържените кюфтета и картофи. Докато сега доминират ястията, които отнемат повече време при приготвяне, но пестят усилия и енергия, като пиле с картофи или пиле с ориз. Пилешката супа остава на първо място по честота на приготвяне, а делът на свежите салати в чинията вече достига до 54% средногодишно, показват изследванията на компанията. Каймата също присъства трайно в избора на продукти за готвене. "Каймата е най-евтиният протеин. Тоест тя носи всички хубости на месото и е достъпна дори и във време на криза", казва Нели Ангелова. Друго наблюдение на "Нестле България" е търсенето на полуфабрикати - ястия, приготвени от големите вериги, които се нуждаят от елементарно притопляне вкъщи. Това е феномен специално в големите градове, където транспортът изяжда от времето, в което сме вкъщи, и съответно от времето за готвене.


Компании като "Нестле" правят тези наблюдения, за да подобряват продуктите си според търсенията на хората. "През последните години потребителите изпитват известни притеснения за употребата на продукти, чието съдържание не разбират. Те имат все по-голяма необходимост от удобството на съвременните кулинарни решения и все повече се интересуват от здравословната страна на ястията, които консумират", коментира Нели Ангелова. В отговор на тези тенденции през март 2015 г. "Нестле България" представи обновената гама продукти "MAGGI малки тайни" и "MAGGI любима супа". Новите рецепти са с намалено съдържание на сол, съдържат изсушени зеленчуци, билки и подправки и са без добавен мононатриев глутамат и хидрогенирани мазнини.

Лидерите в други категории като плодовите сокове пък наблягат на липсата на подсладители и оцветители, на по-големия процент съдържание или добавка на витамини към самия сок или залагат на нови опаковки, които запазват продукта, без да е необходимо добавяне на консервант, дава пример Диньо Маджаров от Pragmatica. "Двама различни клиенти - Coca-Cola и Queens, дават такива решения на потребителите, базирани на техните опасения по принцип за категорията", казва той.

Влиянието на потребителските нагласи към здравословното хранене проличава и през спадащите продажби на някои захарни изделия като шоколадовите блокчета, бонбоните и кексчетата за сметка на увеличаващите се продажби на считаните за по-здравословни зърнено-житни десерти. Според проучване на "Nielsen България", когато потребителите променят начина си на хранене в Източна Европа, най-често срещаните действия са намаляване на захарта и шоколадовите изделия (66%), изборът на по-натурални, свежи продукти (61%) и намаляването на мазнините (56%).



А в търговските вериги тази тенденция се "оглежда" в разширените биощандове или акцента върху "свежите" продукти. Така например пресните плодове и зеленчуци се превърнаха в централно послание на дискаунтъра "Лидл" в последните две години. Кампанията на веригата "Мениджър свежест", която вървеше през засилена тв и външна реклама, е увеличила с около 25% оборота на плодовете и зеленчуците в търговските й обекти. "Това, което се наблюдава като тенденция е повишено търсене на свежи и пресни продукти, както и засилен интерес към биопродуктите, от което би могло да се съди, че българските потребители проявяват все по-голямо внимание към здравословното хранене. Доказателство затова е и успехът на нашите акции, свързани с пресните плодове и зеленчуци, които предлагаме ("Мениджър Свежест"), прясното месо с гарантирано качество от SGS, а в бъдеще планираме разширяване на категорията от биопродукти", коментираха от веригата пред "Капитал".
Какво всъщност означава да се храниш здравословно
Попитахме специалиста по хранене и диететика проф. Донка Байкова

Съвременният модел на хранене изисква в единица количество енергийна стойност (калории) да бъдат вместени над 50 вида хранителни вещества. Така могат да се удовлетворят физиологическите потребности на човека на фона на намалената двигателна активност, която идва от промяната в стила ни на работа и начина ни на живот.

Всекидневно в менюто ни трябва да присъства по един представител от групите храни, които фигурират в пирамидите за хранене. Тоест да консумираме въглехидрати (тук влизат картофите, пълнозърнести зърнени храни и др.), много плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, яйца и риба (алтернатива на последните четири могат да са бобовите храни и ядките) и здравословни мазнини. Плодовете и зеленчуците трябва да присъстват всекидневно поне по 200 гр от едната и 200 гр от другата група. Те не са едно и също, въпреки че имат подобен състав.

Органичните киселини, които забързват организма и влизат в цикъла на изгаряне и освобождаване на мазнините до енергия са само в плодовете. В зеленчуците пък има важни витамини и минерали.

Млечните храни също трябва да присъстват всекидневно – около 200 гр кисело мляко, или 50 гр сирене, например. Преяждането с месо не е препоръчително, но за младия активен човек, консумацията трябва да е 2-3 седмично, 2 пъти седмично трябва да се яде и риба. С яйцата също не трябва да се прекалява. Достатъчни са 3-4 бр. на седмица. Мазнините в ястията и салатите за един човек трябва да са около 30 гр (или две супени лъжици) дневно. Най-ниска трябва да консумацията на захарта. Но организмът не трябва да се лишава напълно от нея.

Сутрин между 8 ч. и 10 ч. хората са в най-висока активност на разградните си процеси и каквото и да хапнат, го изгарят. Освен това сутрин организмът се подготвя да си свърши дневната работа. Тоест това е най-подходящото време да се консумира въглехидратна храна, която е енергийният ни източник. Препоръчва се пълнозърнестата закуска. Обядът три пъти седмично трябва да е с месо, два пъти седмично с риба и толкова пъти с постни ястия.

Нощем между 2 ч. и 3 ч. сме в най-висока активност на синтезни процеси, тоест възстановяват се клетките ни. Затова вечерите трябва да са по-леки. Риба със салата например.

Храненето трябва да е поне три пъти на ден, по желание с две междинни хранения. Човешкият организъм е подчинен на своите циркадни ритми и хората изливат храносмилателни сокове пет пъти в деня. Ако няма храна, те стават агресивни, защото в тях има ензими и солна киселина и атакуват лигавицата. Това води до гастрит и колит. Дори човек да е устойчив към тези заболявания, при първата приета хапка храна след голяма пауза, организмът я насочва към резервите, които се трупат под формата на мазнини.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1692 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2249 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ех, а едно време какво сирене имаше...

Недоверието в качеството на продуктите е масово явление, но това не означава по-информирани потребители

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие