С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 16 сеп 2016, 17:23, 23900 прочитания

Ех, а едно време какво сирене имаше...

Недоверието в качеството на продуктите е масово явление, но това не означава по-информирани потребители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
93% от потребителите изпитват съмнение в качеството на храните на нашия пазар
42% от потребителите казват, че качеството на храните, които се произвеждат в България, се влошава през последните години, като в най-голяма степен това се отнася до кренвиршите, каймата, сиренето и месото

Част от темата

Как се променят навиците ни на хранене

Какво ядем

Пет тенденции, които ни разказват как са еволюирали навиците на хранене на българите за десет години

Къде ни е средната класа

Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното

Скъсяваме пътя на храната

Търговските вериги доминират пазара, но расте интересът към модела "директно от производителя"

Ако ще е домат, да е български

Ядем повече вносни храни, но държим плодовете и зеленчуците да са родно производство

Здравето е храна, храната е здраве

Стремежът към здравословно хранене става все по-ясно изразен и през ръста на биосектора, и през тенденцията да се готви у дома


"Яжте пилешко месо без притеснение. Пилешкото месо, произвеждано в България, е чисто и без антибиотици." С тези думи един от собствениците на компанията за обработка на птиче месо "Градус", Иван Ангелов, излезе да вземе наградата си "Агробизнесмен на годината" в края на 2015. Годината, в която продажбите на пилешко месо отбелязаха ръст според националната статистика след няколко години на задържане на едно ниво. Секторът е един от тези, които най-често страдат от имиджови проблеми - дали заради поредна глобална вълна на птичи грип или фалшива тревога за хормони в месото.

В България обаче недоверието към храните е широко разпространено във всякакви категории, показва проучване на Pragmatica. Според него 93% от потребителите изпитват съмнение в качеството на храните, които се предлагат на нашия пазар. А близо половината (42%) дори намират, че то се влошава през последните години, като това в най-голяма степен важи за кренвиршите, каймата, сиренето и месото. А основните притеснения на хората, които осветява проучването, са свързани с наличието на твърде много Е-та в продуктите, дългите срокове на годност, съмненията за хормони на растежа и наличието на ГМО.


Някои производители виждат в това недоверие причината за свиващите се продажби на определени продукти. "Потреблението на колбаси от 2010 г. досега се свиваше и вървеше низходящо и хората се преориентираха към свежи меса. Причините за това са много, но според мен основната е това, че доверието на потребителите е функция от това, което се пише и говори за една индустрия. Медиите не спряха да се упражняват на гърба на българските производители и да ги плюят", коментира Костадин Чорбаджийски, собственик на преработвателното предприятие "Мес-ко".

Изследването на Pragmatica показва още, че съмненията в качеството на това, което се продава по магазините, са съчетани със силно убеждение, че в близкото минало храната е била по-вкусна и по-истинска от сега. Тази нагласа на потребителите се превърна в масов пазарен тренд, а редица компании започнаха да инвестират маркетингови усилия в това да докажат, че продуктите им са като "от едно време". След дебюта на продукта "Загорка Ретро" тенденцията на залагане на автентичното и старото се пренесе от пивоварните компании и в други категории като месните продукти, варивата, спиртните напитки и т.н. Според директора "Изследвания" в Pragmatica Диньо Маджаров тази концепция вече се изчерпва и твърде голямото й експлоатиране пак ще доведе до съмнение и отдръпване на потребителите. "Когато всички станат ретро, никой не е отличим от масата", казва той.

Носталгията е израз и на известен консерватизъм във вкуса на потребителите в България, който компаниите наблюдават от доста време. "Българският потребител е изключителен традиционалист. Безспорен факт е, че за последните 10 години някои сегменти на млечния пазар почти не са променили своя дял – например бялото кисело мляко с типичната режеща структура продължава да бъде над 90% от потреблението. Или бялото саламурено сирене и кашкавалът, които все още са с по-голям дял продажби в непакетиран вид. Може да се каже, че съвременният българин опитва, но в крайна сметка избира и купува по-скоро консервативно, когато става дума за хладилника у дома", е наблюдението на маркетинг директорката на "Обединена млечна компания" (ОМК) Йолита Ботева.



Но както носталгията и консерватизмът, така и недоверието в качеството не са просто субективни усещания у потребителите, а пряк резултат от липсата на прозрачност, информация и добър арбитър на пазара. "С качеството на храните се спекулира", смята д-р Ярослав Димитров, собственик на магазин за млечни продукти "От фермата" в столицата. "БАБХ няма ресурс да проверява всички и много от производителите си позволяват да злоупотребяват. Позволяват си да правят имитиращо сирене и да не посочват на етикета, че е такова. Позволяват си да поставят обозначение на колбаси, че са произведени по стандарта "Стара планина", а на практика изискванията на стандарта не са покрити. Някои си позволяват да слагат есенции и да произвеждат овче сирене с краве мляко например. Няма как да има 250 регистрирани мандри и 700 - 800 хил. млечни крави и да се бълва такова огромно количество млечни продукти. Това означава само едно – употреба на вносно мляко, на кондензирани млека, на сухи млека. За съжаление това се прави не само от големите, но и от малките мандри. Разочарованието, неяснотата за състава и методите на производство отблъсват потребителите и те търсят спасение в специализираните магазини, където, предполага се, връзката с производителите е ясна и под контрол", добавя Димитров.

Това, което открива изследването на Pragmatica, е, че съмнението не прави хората по-добре подготвени да избират и едва около 34% от хората четат състава на хранителните продукти, които купуват. Според председателя на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов, който вижда в недоверието на потребителите основна спънка пред развитието на българската икономика, пътят за преодоляването на този проблем минава както през по-добра саморегулация между производителите в даден сектор, така и през по-системни опити на институциите да преследват нарушителите. "Изковаването на репутация на българските продукти задължително минава през битка с ментетата", категоричен е Николов. "Като общество трябва да изберем кое искаме да развиваме - качество, което произвежда доверие, а оттам възможности за бизнес, работни места и доходи, или да се съобразяваме с ниската платежоспособност и да залагаме на, грубо казано, "сирене за бедни", което води до недоверие, ограничени възможности за просперитет на сектора, а оттам и ниски доходи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 1692 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2136 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Къде ни е средната класа

Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното

Aéroport de Sofia

Френският кандидат Aéroports de Paris Group излетя към победата в концесията на софийското летище с изключително високо ценово и инвестиционно предложение

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Златният Кокошка

"Кокошка – експресионист, мигрант и европеец" е едно от централните събития в културния афиш на Виена този сезон

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход