Къде ни е средната класа
Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Един от парадоксите на българския хранителен пазар е, че въпреки растящата осъзнатост на потребителите към здравословното хранене и нарастващото търсене на по-качествени продукти в premium класа масовото потребление остава силно чувствително към цената. Изследователите наричат това феномена на изчезващата средна класа. При продажбите на храни и напитки е видна силната социална поляризация на обществото, в която потребителите са разпределени най-общо в два сегмента - единият купува само по-качествени храни, без да се интересува от цената, докато другият консумира винаги и само low cost. Това е видимо дори в категория като бутилираната вода. Според проучване на "Nielsen България" поляризацията в продажбите на бутилирана вода се движи както от ръста на продажбите на трапезна и изворна вода, които са с по-ниска цена, така и от бума в търсенето на минерална вода в premium сегмента. А средният ценови сегмент в тази категория отбелязва спад.
Евтиното доминира цели категории продукти и повечето производители се ориентират в този сегмент. В момента т.нар. premium продукти са поне с около 20% по-скъпи от средната цена за съответната категория. В същото време проучване на "Nielsen България" сочи, че близо 60% от българите са склонни да платят по-скъпо за здравословен продукт, ако е 100% натурален. А 63% са склонни да платят повече, ако знаят, че продуктът не съдържа GMO. Според изследването на компанията 70% от потребителите в нашата страна казват, че сега имат повече достъп до premium продукти, отколкото преди 5 години.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
8 коментара
Не съм съгласен с аргументите за изчезваща средна класа базирани на покупки на хранителни продукти. В крайна сметка трябва да има пари за iPhone, BMW и т.н. :)
Сега сериозно. В инфографиката е показано, че разходите за хранителни продукти спадат от 39.3% при доход 2298лв. на член от домакинството до 31.4% при доход 4953лв. Следователо, през 2004г. сме харчили 903лв., а през 2015г. - 1555лв. Самото намаление на дяла на хранителните продукти и увеличението на сумата за тях са аргументи в обратната посока - растяща средна класа. Друг е въпросът как точно дефинираме тази класа.
От гледна точка на предлаганите продукти, производителите трябва да се замислят дали имат правилното предложение в средния ценови клас - в доста категории бързооборотни стоки той е най-труден за маркетиране поради грешно позициониране. Потребители трябва да вярват, че конкретният продукт има смислени добавени ползи спрямо икономичния сегмент, както и че цената е достатъчно отличима от премиалния. Ако тези два базови фактора не са на лице е нормално покупките да се поляризират. Друг е въпросът как точно дефинираме среден сегмент - може би има разминаване между гледната точка на производители и потребители. Ще си позволя да използвам и една чуждица - mainstream - това би трябвало да е средния сегмент - най-продавания по цена или качествени характеристики клас. Ако производители искат да променят това на нашия пазар, трябва да инвестират адекватно в правилния подход.
@Georgi Vasilev: Все едно нищо не казА -- е такива зубърчета най-много ме дразнеха в клас.
Дори дефиниция на средна класа е безумно объркава от мозъците в маркетинга и пр. хуманитари. В самата статия в бележки под-линия пише "средният потребител - между 4441-5280 лв." и вече "високи доходи - над 8640 лв." -- WAT? А между 5280 и 8640 няма ли да ги класифицираме?
Е това е цялата работа на маркетинг "спициалистите" -- пълен булшит в стил УНСС
А може би българският потребител отдавна е забелязал, че българският производите на хранителни продукти в състояние на перманентна алчност се опитва да продава в "премиум" клас продукти, които по качество въобще не принадлежат там. Аз например отдавна спрях да се впечатлявам от гръмки изявления по етикети - "домашно", "по класическа технология" и прочие.... Ограничил съм си избора до няколко марки, за които смятам, че отговарят на представите ми за качество на продукта. А разни бели сирена по 17 лева килограма ги оставям сами да си ги ядат, защото знам, че изкупната цена на млякото е около 40 ст, а един килограм сирене се прави от 7 литра мляко..... Няма да стимулирам производители, които ограбват доставчиците си и работят на неприемливи норми на печалба.
Средната класа търси на почивка в Анталия....
"Причината за това е, че все още има една голяма група хора, при която основната част от доходите отива за храна. Мисля, че това са около 30% от потребителите. Повече производители търсят именно този пазар", коментира Любомир Ноков, собственик на "Биомаг" и управител на "Био България", която стои зад марката "Хармоника" - което ще рече, че останалите 70% имат над средните доходи, сиреч имаме огромна средна и висока класа.
"Това е огледалото на развитието на нацията - богат елит, много бедни, а по средата няма никой", обобщава и Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители".
Пита се - кое от двете твърдения е вярното?
До коментар [#3] от "kratun.ko":
Така е. Това с непремерената алчност го има у много сектори у нас - горива, лекарства, хранителни добавки, дрехи, обувки, книги, храни и напитки. Мнозина гледат максимално да изтискат каквото могат от потребителя - нещо като "ден година храни", но целогодишно. Затова и много хора пазаруват при промоции или пък от сайтове от чужбина, където с доставката пак им излиза по-евтино, отколкото ако го вземат от тук. Нашенски абсурди в овладяването на пазарната икономика.
Аргументите са невалидни. Нашите евтини продукти не са боклуци, защото са евтини. Те са боклуци, защото производството ни е безкрайно неефективно. За да може при един производител да се извадят качествени продукти на ниски цени (не е невъзможно), той трябва да има голямо производство и евтина суровина. Евтината суровина се получава при силно ефективно земеделие. Ние нямаме нито едно от тези две неща. Затова ядем боклуци. При цените за храна сме най-близко до Европа, само че заради слабата си ефективност сме принудени да плащаме със здравето си.
Само 9,7% от населението в страната има доходи над 720 лв. на месец .. т.е. хора със средни доходи между/4441-5280 лв годишен общ доход на лице от домакинството.. Знчи 90,3% от БЪЛГАРИТЕ попадат в категорията с НИСКИ доходи... """Когато имаш ниски доходи, търсиш евтиното, каквото и да ти говорят, че е вредно, опасно или нискокачествено. Потребителят е силен, когато има избор. А когато няма пари, той просто няма избор и е прикован към най-ниското. Това на практика вече не е пазар", заключава той."" http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/p
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.