С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 16 сеп 2016, 17:29, 32219 прочитания

Къде ни е средната класа

Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как се променят навиците ни на хранене

Здравето е храна, храната е здраве

Стремежът към здравословно хранене става все по-ясно изразен и през ръста на биосектора, и през тенденцията да се готви у дома

Скъсяваме пътя на храната

Търговските вериги доминират пазара, но расте интересът към модела "директно от производителя"

Какво ядем

Пет тенденции, които ни разказват как са еволюирали навиците на хранене на българите за десет години

Ако ще е домат, да е български

Ядем повече вносни храни, но държим плодовете и зеленчуците да са родно производство

Ех, а едно време какво сирене имаше...

Недоверието в качеството на продуктите е масово явление, но това не означава по-информирани потребители

Един от парадоксите на българския хранителен пазар е, че въпреки растящата осъзнатост на потребителите към здравословното хранене и нарастващото търсене на по-качествени продукти в premium класа масовото потребление остава силно чувствително към цената. Изследователите наричат това феномена на изчезващата средна класа. При продажбите на храни и напитки е видна силната социална поляризация на обществото, в която потребителите са разпределени най-общо в два сегмента - единият купува само по-качествени храни, без да се интересува от цената, докато другият консумира винаги и само low cost. Това е видимо дори в категория като бутилираната вода. Според проучване на "Nielsen България" поляризацията в продажбите на бутилирана вода се движи както от ръста на продажбите на трапезна и изворна вода, които са с по-ниска цена, така и от бума в търсенето на минерална вода в premium сегмента. А средният ценови сегмент в тази категория отбелязва спад.

Евтиното доминира цели категории продукти и повечето производители се ориентират в този сегмент. В момента т.нар. premium продукти са поне с около 20% по-скъпи от средната цена за съответната категория. В същото време проучване на "Nielsen България" сочи, че близо 60% от българите са склонни да платят по-скъпо за здравословен продукт, ако е 100% натурален. А 63% са склонни да платят повече, ако знаят, че продуктът не съдържа GMO. Според изследването на компанията 70% от потребителите в нашата страна казват, че сега имат повече достъп до premium продукти, отколкото преди 5 години.



"Има една специфика на местния пазар и тя е, че всичко, за което работят производители и търговци, е цената. Тоест те са готови да зарежат качество, вкус и всичко останало в името на това цената да е ниска. Причината за това е, че все още има една голяма група хора, при която основната част от доходите отива за храна. Мисля, че това са около 30% от потребителите. Повече производители търсят именно този пазар", коментира Любомир Ноков, собственик на "Биомаг" и управител на "Био България", която стои зад марката "Хармоника". "Нас много често ни питат защо е толкова голяма разликата в цената между имитациите и биопродуктите - защото те просто не са едно и също нещо", допълва той.

При месните и млечните продукти тази тенденция е особено видима. Малотрайните колбаси например са с най-голям дял на продажбите при месните продукти. Продажбите им в обем гравитират около 50-те процента от общите продажби на колбаси в страната. Според производителите това са най-консумираните месни продукти както за хора с по-малки, така и за тези с по-големи финансови възможности заради по-ниската им средна цена, широкото им кулинарно приложение и изобилието от предложения по щандовете. На практика почти всяка фирма в бранша произвежда малотрайни продукти в някоя от разновидностите им.

Напоследък обаче се наблюдава и друго - повишаване на търсенето на колбаси в premium класа. "Хората се ориентират към по-деликатесни продукти, искат да знаят, че се хранят с нещо качествено. Има, разбира се, и от другия тип, които просто искат да сложат нещо в стомаха, без да ги интересува какво има вътре. При нас има ръст и при шунките, и при деликатесите, и при сурово пушените колбаси", казва Костадин Чорбаджийски, собственик на преработвателното предприятие "Мес-ко". Делът на дълготрайните колбаси достига до 25-30% в обем и 45-50% в стойност спрямо целия пазар на колбаси в страната, като в категорията влизат трайни варено-пушени (шпек, сервилат, салам "Бургас", "Търново" и др.), сурово сушени колбаси от раздробени меса (луканки, суджуци, сушеница и др.) и сурово сушени деликатеси от цели меса (пастърма, филе "Елена", роле "Трапезица", врат "Тракия" и др.). Тъкмо това са продуктите със значително по-висока средна цена спрямо средната за целия пазар, а тази категория се отличава с голяма конкуренция и нарастваща лоялност към марки.



При млечните продукти миграцията на потреблението към имитиращите сирене продукти е трайна и растяща. През 2008 г. общото в страната произведено "сирене" с растителна мазнина е 8.7 хил. тона, а 2014 г. 19.3 хил. тона, т.е. за шест години увеличението е близо 2 пъти и половина. Пазарът на класическото бяло саламурено сирене също има ръст в този период, но символичен - 18%. Един от прийомите, който производителите използват, за да намалят разходите за суровини и да произвеждат продукти на по-достъпни цени, е влагането на растителни мазнини. Най-широко приложение от тях има палмовото масло, макар и да няма категорични мнения за пълната безопасност за човешкото здраве при честата му и продължителна във времето консумация. В последните години в България палмовото масло се използва активно за производството на имитиращи сиренето и кашкавала млечни продукти. По оценки на млекопроизводители тези заместващи продукти държат поне около половината от пазара на млечни продукти в страната. "Десет фирми от 240 регистрирани млекопреработвателя произвеждат 60% от продуктите с растителни мазнини в страната. Млечните продукти държат 40% от пазара, като делът на имитиращите продукти расте", твърди Иван Грънчаров, собственик на "Абламилк" - Луковит.

Вносът на палмово масло и неговите фракции пък е в постоянен ръст от 2005 г. насам. По данни на НСИ за този период годишните количества, които влизат в България и се усвояват от преработвателите, са се увеличили малко над три пъти. През 2005 г. са внесени 14.8 хил. тона палмово масло при 46.7 хил. тона през 2015 г. Палмово масло се използва и за производството на маргарин, бисквити, шоколади, чипсове и др. Разбира се, производството на имитации с растителни мазнини не е незаконно нито в България, нито в ЕС. Изискването обаче е съдържанието им да бъде изписано върху етикетите и в търговската мрежа те да бъдат поставяни на отделни места от млечните.

"Това е огледалото на развитието на нацията - богат елит, много бедни, а по средата няма никой", обобщава и Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители". "Когато имаш ниски доходи, търсиш евтиното, каквото и да ти говорят, че е вредно, опасно или нискокачествено. Потребителят е силен, когато има избор. А когато няма пари, той просто няма избор и е прикован към най-ниското. Това на практика вече не е пазар", заключава той.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1769 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1893 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Скъсяваме пътя на храната

Търговските вериги доминират пазара, но расте интересът към модела "директно от производителя"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант