С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 18 сеп 2016, 9:23, 23266 прочитания

Ако ще е домат, да е български

Ядем повече вносни храни, но държим плодовете и зеленчуците да са родно производство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как се променят навиците ни на хранене

Здравето е храна, храната е здраве

Стремежът към здравословно хранене става все по-ясно изразен и през ръста на биосектора, и през тенденцията да се готви у дома

Скъсяваме пътя на храната

Търговските вериги доминират пазара, но расте интересът към модела "директно от производителя"

Къде ни е средната класа

Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното

Какво ядем

Пет тенденции, които ни разказват как са еволюирали навиците на хранене на българите за десет години

Ех, а едно време какво сирене имаше...

Недоверието в качеството на продуктите е масово явление, но това не означава по-информирани потребители

Почти половината българи не намират разлика в качеството между българските и вносните продукти. Но когато пазаруват плодове и зеленчуци, внимават да са български. 66% от хората смятат, че те са по-качествени от чуждите. Това установява проучване на маркетинговата агенция Pragmaticа, проведено в началото на годината. Въпреки предпочитанията си обаче хората в страната масово се хранят с вносни храни.

Увеличената консумация на продукти, които не са произведени в България, достигна своя пик след приемането на страната ни в ЕС и отварянето на пазарите. Най-голяма стойност във вноса на хранителни продукти през 2015 г. имат пресните, охладените и замразените меса, млякото и сирената и някои плодове и зеленчуци.


За това ориентирано към експорта потребление има различни причини. Така например в последните години България е голям вносител на свинско месо. Количествата, които пристигат в страната от 2010 г. насам, са между 95 и 110 хил. тона годишно, а тенденцията е към нарастване. Стойността на вноса му пък е най-висока спрямо останалите хранителни и селскостопански продукти. В последната година България е внесла свинско месо за 336 млн. лв., или това е близо два пъти повече от стойността на втората най-внасяна в страната стока от групата на храните и напитките - кафето. Според производители големият обем на вноса на свинско месо се дължи, от една страна, на увеличената консумация на месни продукти, а от друга - на свитото предлагане на местния пазар. "Предлагането на българско месо е много ограничено и изобщо не стига до преработвателите, защото се предлага свежо в търговската мрежа. Поради тази причина за производството на колбаси работим основно с внос. Освен това в последно време всеки преработвател работи в конкретен сегмент и търси определени меса. При нас това са бут, плешка и гърди. От България няма кой да ми достави количествата, които ми трябват. Всеки иска да ми достави едни 100 прасета, на мен обаче не ми трябват 100 прасета, а 5 тона свински бут", обяснява Костадин Чорбаджийски, собственик на преработвателното предприятие "Мес-ко". "Но не мислете, че нямаме ферми. Имаме ферми, но нямаме кланици, които да задоволяват тези специфични потребности", допълва той.

При млякото и млечните продукти нарасналата консумация на вносни продукти се дължи, от една страна, на блокирания от ембарго руски пазар, а от друга, на отпадането на млечните квоти в Европа. Тези две събития направиха продукцията, идваща от някои европейски държави, много по-конкурентоспособна в ценови план. Това доведе до заливане на българския пазар с евтина европейска продукция и липса на възможности за реализация на местната.

В основата на по-високото търсене на вносни плодове и зеленчуци също са по-ниските им цени спрямо българската продукция. Въпреки добрите условия за отглеждането на тези земеделски култури и традициите, които има страната, някои плодове и зеленчуци имат не само голям, но и непрекъснато нарастващ обем на вноса. Една от изненадите тук са доматите, но причината за високия импорт е не само ниската цена, а и това, че този продукт може да се предлага свеж целогодишно на пазара от големите оранжерийни производители в някои държави от Европа. Доматът е абсолютен лидер във вноса на зеленчуци. По данни на НСИ стойността на внесените пресни и охладени домати в страната през 2015 г. е 47 млн. лв. През миналата година има и силно нарастване на количествата. Импортът е бил близо 60 хил. тона спрямо 45.5 хил. тона година по-рано.



Расте и вносът на цялата група "Плодове и зеленчуци". През първите четири месеца на 2016 г. ръстът е с 13.9% спрямо същия период на предходната година до 99.8 хил. тона, а на пресни плодове - с 4.9% до 83.5 хил. тона. До 40% достига вносът на някои плодове и зеленчуци, предлагани на българския пазар, заяви заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев на кръгла маса в Русе във връзка с кампанията "Подкрепи българското". Той обаче уточни, че се забелязва между 10 и 35% ръст при производството на плодовете и зеленчуците за последната година спрямо предходната. За някои потребители българското си остава предпочитан избор заради вкуса.

"Когато става дума за хранителни продукти, оценката в най-голяма степен се базира на вкуса - доколко те са вкусни, доколко този вкус съвпада със спомените им от преди. Това е препратката, която правят най-често потребителите. В този смисъл българските плодове и зеленчуци - като сортове и начин на обработване - са по-близки до предишните. Докато при вносните земеделието е по-развито, използват се други техники и препарати, което променя вкуса им, а и самите сортове са по-различни от тези, с които българите са свикнали", казва Диньо Маджаров, директор "Изследвания" в агенция Pragmaticа.

Тази тенденция за търсене на родното при плодовете и зеленчуците се отрази и на стратегиите на търговските вериги в България. Така например още през 2010г. "Билла България" започна сътрудничеството си с български производители на плодове и зеленчуци с 11 земеделски стопани. През 2015 те вече са 42, а по данни на компанията, изнесени по време на конференцията Retail in Detail миналата година, 27% от оборота на тези продукти в магазините е направен изцяло с директно доставящи български производители. "Градините на Билла" е и проект, с който веригата се опитва да отговори на желанието на потребителите да получават информация откъде идват техните плодове и зеленчуци.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1676 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2264 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Борбата е за всяко дете

България има растящ проблем с отпадането на ученици от училище, който хвърля дългосрочна сянка върху икономиката ни

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света