Борбата е за всяко дете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борбата е за всяко дете

Борбата е за всяко дете

България има растящ проблем с отпадането на ученици от училище, който хвърля дългосрочна сянка върху икономиката ни

Люба Йорданова
30879 прочитания

© Инна Павлова


Когато училищата отвориха врати на 15 септември миналата седмица, около 40 хиляди ученици не влязоха отново през тях. Това са децата, преждевременно напуснали образователната система. Заминали в чужбина. Спрени от училище по семейни причини. Или такива, които не виждат смисъла от обучението си. През последните три години тенденцията е стабилно негативна. Според данни на Центъра за информационно осигуряване на образованието към Министерството на образованието и науката през 2015 г. делът на отпадналите от училище надхвърля 5% в сравнение с 3.8% две години по-рано. Напускането се случва във всички образователни етапи, като най-голям е процентът на прекъсващите в осми клас. Проблемът е силно изразен в няколко региона на страната - в най-голяма степен в Добрич и Сливен (виж графиките). А ако се прибави броят и на тези деца, които никога не са били записани в училище и не фигурират в регистрите, числата могат да изглеждат още по-притеснителни.

Напускащите сега училище ученици са утрешните безработни, неквалифицирани за пазара на труда и изключени от обществото хора. Те няма да позволят на българския бизнес да се развива, защото няма да има достатъчно добре обучен персонал. Това пряко ще се отрази на икономиката на страната и привличането на чужди инвестиции. Ще влоши и картината на обществото, което ще страда под натиска на своите аутсайдери. Добрата новина е, че вече има примери на училища, успeли да върнат и задържат своите ученици. Ако държавата помогне тези модели да се разпространят, цената, която ще плати за намаляването и превенцията на проблема сега, ще бъде в пъти по-малка от тази, която ще плати след години за последствията.

Защо напускат учениците

Според данните на НСИ двете основни причини за отпадане от образованието са заминаване в чужбина - което се увеличава през 2015 г., и семейни фактори като бедност, необходимост децата да работят, нежелание или етнокултурни различия. И докато при първата група деца има шанс те да започнат училище в страната, в която са се преместили (макар българските институции да не проследяват какво се случва с тях), при втората прекъсването на обучението в повечето случаи е безвъзвратно. Освен това българската образователна система е изключително негъвкава и е почти невъзможно веднъж отпаднали деца да се включат отново в училище, дори и да искат. Това важи и за върналите се от чужбина. Дори да са учили извън България, бюрокрацията им пречи да приравнят знанията си и да продължат в адекватен за възрастта им клас.

Според програмния директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество" Боян Захариев причините за заминаване в чужбина и за отпадане поради семейни фактори или нежелание са едни и същи и се свеждат до липсата на достатъчно възможности за развитие в нашата страна. "Възможностите за развитие, разбира се, са различни при различните групи деца, но в крайна сметка всичките водят до неща, които са лоши за нашата икономика и общество – напускане на страната, отчуждение, апатия, житейска пасивност, маргинализация, невъзможност за пълноценен живот в съвременната икономика", коментира анализаторът.

Председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" (организация, фокусирана в борбата с отпадането от училище - бел. ред.) Деян Колев обръща внимание на факта, че има група училища, които системно стават по-зле и в които отпадането достига 20% от учениците. "Очевидно в тези училища има някакъв системен проблем и там не се реагира целенасочено по подходящ начин", смята Колев. Той е на мнение, че масовото схващане, че децата отпадат от училище заради несправяне с българския и математиката, не е напълно вярно. Причините, казва Деян Колев, са много по-дълбоки и често са психологически - стрес, дискомфорт, липса на работа с родителите. Роля играе и фактът, че в голямата си част образованието в България не прави връзката с реалния живот и учениците и техните родители не виждат практическата полза от това, което се учи в училище.

Закриването на училища поради малък брой ученици също допринася за по-високия дял на отпадащите. Макар да е оптимизираща за бюджета мярка, това доведе до необходимост от пътуване до училище в друго населено място - стъпка, която много семейства не искат или не могат да предприемат било то по финансови причини, когато няма организиран училищен превоз, или по етнокултурни, когато предпочитат децата им да са наблизо.

Когато се завърти порочният кръг

Дори и сега някои да предполагат, че проблемът с отпадането касае само ограничен кръг деца, последиците от него ще са фатални за всички. Най-ясно видимият ефект е за икономиката, която не получава достатъчно добре квалифицирани хора и не може да привлича инвестиции. Икономистката от Института за пазарна икономика Зорница Славова отбелязва, че структурната безработица в момента е толкова голяма, колкото преди кризата. Според данните на Евростат делът на работодателите, които не разширяват дейността си заради липса на кадри, е два пъти по-висок в България, отколкото в останалите европейски страни. И това касае в най-голяма степен индустриите, в които не се изисква висше образование за позициите. Според Славова голям ефект може да има системата за дуално образование, в която учениците прекарват време в реални фирми и виждат смисъла от наученото. Това ще покаже на децата и родителите връзката между образование и работа, съответно доход, а държавата дори не трябва да отделя много средства за това - нужно е просто промотиране на програмата и стимулиране на директорите да се свързват с бизнеса.

Боян Захариев от "Отворено общество" припомня, че проблемът не се изчерпва само със самото отпадане, което е само едно от проявленията на проблемите в образованието. Анализаторът определя това като "отчуждение от образованието" и отбелязва, че косвените щети от него са толкова многостранни и големи, че трудно могат да се оценят накратко. Сред тях са бедността, социални проблеми, свиването на работната сила, проблемите със застаряването на населението при намалени приходи в социално осигурителната система, предаването на ниското образование и бедността през поколенията и много други.

И все пак решение има

За разлика от държавните институции, които по-скоро си затварят очите за проблема или залагат само на неефективни мерки, неправителствени организации и отделни училища от години работят усилено за задържане на учениците. Опитът на "Амалипе" например показва, че най-голям ефект има комплекс от пет стъпки, по които се работи едновременно. Първата е въвеждането на интеркултурно образование - специално за децата от малцинствата, които така имат шанс да видят нещо от своята култура в училище и да го почувстват като свое. Важно е и включването на учениците - чрез училищни парламенти и ученици наставници, както и на родителите - чрез родителски клубове и предаване на опит. Ключово е учителите да бъдат подготвени за работа в интеркултурна среда и да получават подкрепа от директорите и местната общност. "Когато тези неща заработят заедно, резултати определено се постигат", категоричен е Деян Колев и припомня "превенцията е поне няколко пъти по-евтина от интервенцията". Училищата, които през последните години работят по модела на "Амалипе", отбелязват спад на броя отпаднали ученици, повишават средния си успех и мотивират децата да продължат средното си образование.

Едно от тези училища е начално училище "Христо Смирненски" в Бяла Слатина, където повечето ученици са от ромски произход. Още когато встъпва в длъжността директор през 2001 г., Евгени Ангелов започва да "гони стандартите". Тръгва оттам училището да уеднакви критериите си с останалите и "шестица при нас да съответства на шестица и в друг регион". Назначава млади учители, включително от ромски произход, за да може децата да имат примери за подражание. Води студенти от педагогическия колеж на стажове, за да внесат нови преподавателски методи. Обикаля "от врата на врата" заедно с колегите си учители, когато някое дете не дойде на училище. Защото, казва Ангелов, "ако не го потърсим, няма как да дойде". Родителите се увещават с всякакви методи - от спокойни обяснения за ползата от училището до заплахи за спиране на детските помощи. Ако класният не успее, отива директорът, често с подкрепа от местната общност или пък с работодателя на родителя.

Евгени Ангелов се старае да възнаграждава учителите, които полагат големи усилия - както финансово, така и с морална подкрепа. И много държи на планирането - всеки преподавател има чеклист за деня, в който пише какви са му задачите, как ще ги преподаде, какво ще е домашното според нивото, до което учениците са стигнали. Така могат да се използват различни преподавателски техники и часовете да станат по-интересни за децата. Директорът не затваря вратите на училището пред нито едно дете. Така успява да реинтегрира например ученик, който се е върнал след няколко месеца земеделска работа в Гърция. Евгени Ангелов отказва да следва строгите предписания на закона и не изключва момче с много отсъствия, защото знае, че в по-далечното училище няма изобщо да отиде, а вкъщи няма кой да му обърне внимание. Организира футболен отбор за децата с противообществени прояви, изпраща ги на първенство, за да видят, че могат да успеят. "Най-голям ефект има, когато намираме начин детето да се чувства добре в училище, да открие в какво е добро и да му покажем, че може", казва училищният директор. Той измерва успеха на училището не в оценки на изпитите, а в "човешки съдби". Като тези на двамата си 13-годишни ученици, които бутат пазарни колички в един супермаркет за 15 лева на ден, но които той успява да накара да го правят в извънучебно време, за да идват на училище. Борбата, смята директорът, трябва да е за всяко дете.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Борете се - само че накрая пак ще дойдат държавни поръчки, които ще бъдат дадени на "нашите хора", лошо изпълнени и с прибрани комисиони. И народа като гледа този сериал всекидневно в един момент му писва, събира бохчите и домочадието и отива да чака автобус 84.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Цитат: "...Според данните на НСИ двете основни причини за отпадане от образованието са заминаване в чужбина - което се увеличава през 2015 г., и семейни фактори като бедност..."

    Значи ние сме в челните редици по присвояване на европейски средства, някои слуги на господарите пътуват и харчат все повече пари в чужбина, безработицата била все по ниска, но видите ли емиграцията от България се увеличавала. Най-вече на образовани млади хора, които там ще се оженят и никога няма да се върнат. Браво на Бойко и обслужваните от него олигарси. Икономията от мащаба, която някой му внуши да стимулира, накрая ще доведе до там, че българите ще бъдат прогонени от България. И кой ще дойде на тяхното място - руснаците! Явно това е плана. Затова и Бойко така усърдно изсипа основните европейки пари в София.

  • 3
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Всеки що годе интелигентен човек ще гледа да се махне от тука - за толкова години все още по-голямата част от населението работи на фиктивни договори. Работните места дори и да изискват квалификация и определени специфични умения биват запълвани с хора, които въобще са на светлинни години от тях. Това обаче не е свързано с липса на кадри, а с пестене на средства. При това по личното ми наблюдение средствата, които икономисват (ако въобще се постига някакво пестене по този начин) са незначителни. Не ми се разправя сега за изтъкваните доводи за тази политика, но тя е от рода на "къде ще вземеш повече" - е рано или късно се намира все някъде...

  • 4
    potrebitel3 avatar :-|
    potrebitel3

    " липса на работа с родителите."

    Оставете на мира родителите.
    проблемите с нежеланието на дете да ходи на училище на първо място са в училището.

    Тази година хубавицата каза, че ще навакват в НОВ ЗАДЪЖИТЕЛЕН ЗА ДЕЦАТА(?) СИП в 7 клас грешките в програмите по история (лисвало средновековие) и география (Европа)

    Проблемът не е в предмета а в начина на мислене е в начина на мислене: всяка грешка на чиновници се решава с "преструктуриране" на учебно съдържание, вмсто с уволннение на вииновните.

    Не е възможно да имаш 10 предмета с 6 варината всеки за 11 класа = 660 учебника за СОУ и да контролираш каквото и да било!

    Просто има граници на уважение към детето и родителите и те са минати. За всяка гавра с децата от МОН веднага се намесват лица, които твърдят, че не се работи с родителите.

    Стига с тая работа с родителите, тях същата система вече ги изпусна.

    Какво искате от тях, да станат частни учители по всичко?

    Какво значи да караш родител да решава квадратни уравнения ли? И химични формули?

    Такава работа ли ще правите? Луди ли сте?

    След работа - почивка! Така и детето, трябва да учи само в училище (т.е. безплатна нормална занималня в училище до 8 клас поне), а след това почивка и общуване със семейството.


  • 5
    potrebitel3 avatar :-|
    potrebitel3

    "Очевидно в тези училища има някакъв системен проблем и там не с.."

    Ами няма системен проблем, просто там остават некласираните. Ако събереш всички отхвърлени в различни калсирания се получава това.

    Няма системен проблем в тези училища, а в главата на тези, които класират и разкарват децата из целия град.

    Така никога не се развива елементарен патриотизъм и грижа дори за родния квартал, защото твоето училище не е там .

    ДЕЦАТА НЕ СА КЛАСИРАНИ В СОБСТВЕНОТО СИ РАЙОННО УЧИЛИЩЕ.

    Авторите на проблема се наричат КМЕТОВЕ.

  • 6
    potrebitel3 avatar :-|
    potrebitel3

    Дете което се готви за изпити в 3, и 4 клас за 4 клас и в 5, 6, и 7 клас за 7 клас няма много време да е нормално.

    Учител влиза на първа родителската в 5 клас и ВЕДНАГА ЗАПЛАШВА РОДИТЕЛИТЕ с важността на подготовката на изпита след 7 клас!

    3 години само за това се говори. ОТВРАТИТЕЛНО Е!

    За какви деца, какво детство, за какви НПО-та може да става дума. Министерството се подиграва с всички ...

    Това не е образование, а контрол на възрастното население чрез държане като заложници на децата. Фактът че е необходимо НПО (каквото и да е) в такъв мащаб не е път за решение, както си мисли автора, а признак на пълзящ фашизъм!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK