Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 30 сеп 2016, 16:35, 22818 прочитания

Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър: България ще става все по-привлекателна за инвестиции

Членовете на борда на директорите на фондация "Америка за България" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След дълги години начело на борда на директорите на фондация "Америка за България" двамата съпредседатели Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър решиха да се оттеглят от своите позиции в средата на миналата година. Те продължават да бъдат действащи членове на борда, а връзката им с България е дълга колкото прехода на страната ни към пазарна икономика. През този период те са активни участници в оформянето на физиономията на частния сектор в България. В коментар за "Капитал" вицепредседателят на борда на фондация "Америка за България", временен президент и техен приемник Нанси Шилер, заяви: "За мен беше удоволствие да работя с Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър III през последните 25 и 20 години, съответно. Техните лидерство и визия светят във всичко, което "Америка за България" прави. АЗБ е в България дългосрочно и вярваме, че нашата споделена отдаденост, здрава работа и страст към България и нейните граждани, ще имат огромно въздействие с течение на времето. Доволна съм, че вече живея в България и за мен е чест да служа като президент, за да продължа наследството на Гари и Карл с нашия отдаден екип в София."

"Капитал" разговаря с Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър за това как изглежда преходът на България през техните очи, за философията на екипа на фондацията и ефектите от свършената работа в ключови за страната ни области като образование и икономика.

Гари Макдугъл е съпредседател на съвета на директорите на Фондация "Америка за България" от нейното основаване до 2015 г. Преди това той е бил и председател на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) при неговото създаване през 1991 г. Той успява да изведе малката инженерна компания, която управлява в САЩ, до една от 1000-та най-големи мултинационални корпорации в класациите на списание Fortune. Бил е и директор на осем корпорации, листвани на Нюйоркската фондова борса. Извън бизнес инициативите си през годините Макдугъл влиза и в различни обществени роли - бил е делегат на САЩ в ООН, генерален директор на Ню Йорк сити балет, председател на комисията по социални реформи, назначена от губернатора на щата Илинойс, председател на фондация "Russell Sage". Автор е и на книгата "Изключителен пробив в борбата с бедността" и на редица статии в Wall Street Journal, New York Times, Washington Post, Chicago Tribune, Harvard Business Review и др. Макдугъл е бил председател и на републиканската партия в щата Илинойс. Има бакалавърска степен по инженерни науки от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и магистърска степен по бизнес администрация от Университета "Харвард".

Карл Форцхаймър е съпредседател на борда на директорите на Фондация "Америка за България" от нейното основаване до 2015 г. Бил е и член на съвета на директорите на Българо-американския инвестиционен фонд от 1996 г. Карл Форцхаймър е управляващ партньор на Carl H. Pforzheimer & Co. LLC и управител на CHIPCO Asset Management LLC. Бил е директор, вицепрезидент и председател на Асоциацията на завършилите Университета "Харвард" и президент и член на съвета на директорите на фондация "Carl & Lily Pforzheimer". В продължение на 50 години участва активно и в управлението на различни организации с нестопанска цел - Harvard College, Visiting Nurse Service of New York, Lincoln Center Institute, New York Public Library, Pace University, Horace Mann-Barnard School и National Humanities Center. Получил е бакалавърската и магистърската си степен от Университета "Харвард".

Познавате България от много години. Кога и как се заинтересувахте от нея?


Гари Макдугъл: За пръв път дойдох през 1983 г., продавайки клапи и контролни механизми на тогавашното министерство на химическата промишленост за рафинерията в Бургас. Това бяха мрачни времена, но беше забележително и запомнящо се преживяване. Когато се върнах отново, вече бях делегат в ООН. Като бизнесмен, който се интересува от обществена служба, бях и връзка със страните от източния блок, към които винаги съм имал интерес и любопитство. Така се озовах на обяд с посланиците на България, Чехословакия, Унгария, Румъния. По това време Стената (Берлинската стена - бел. ред.) падна и комунистическите посланици бяха доста разтревожени - не знаеха какво ще се случи с работата им, с пенсиите им, с живота им. Аз бях единственият бизнесмен в американската делегация и те започнаха да ми задават въпроси за свободния пазар и капитализма. Превърнах се и в основния човек за разговори по икономически въпроси и в хода на това някои от тях решиха вероятно да си сложат новото палто на пазарната икономика. Бях поканен от посланика на България да говоря в университета "Карл Маркс" в София (сега УНСС - бел. ред.) и съответно от посланика на Чехия в университета "Карл Маркс" в Прага.

Извън това ми се обадиха от Белия дом, че откриват фонд, както ми казаха тогава, "най-малкия фонд в най-корумпираната държава". Така започнах тук. А когато задвижихме инвестиционния фонд (Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) - бел. ред.), започнахме да търсим бележити и опитни хора да се присъединят към нас - трябваха ни хора, които имат интерес към места като България. Моят приятел тук имаше интерес към Беларус и аз си помислих - неговият интелектуален интерес и любопитство ще ни паснат. Попитах го дали ще се присъедини към борда и за мое огромно удоволствие, той каза "да".

Карл Форцхаймър: През 1991 г. мой приятел, който беше в бизнеса със строителство и недвижими имоти, ме попита дали не искам да инвестирам в Беларус. По това време аз бях в бизнеса с нефт и газ. Прекарах две години, опитвайки да правя бизнес в Беларус. По това време Гари ме попита дали искам да се присъединя към борда на БАИФ. Направих го през 1996 г. и идвам тук оттогава.



През последните 25 години сте били активни участници в създаването на частен сектор и в развитието на предприемаческа култура в България. Очевидно сме изминали дълъг път оттогава, но много българи имат усещането, че преходът към пазарна икономика и демокрация в България е провал. Споделяте ли това мрачно виждане?

Карл Форцхаймър: Не споделям това виждане. Това, което ме окуражава повече от всичко друго, е, че тук има едно талантливо младо поколение, което има силно желание да се занимава с предприемачество. Имаме програма, която всяка година изпраща около 30 млади българи - някои все още в университета, други току-що завършили - на обучение в САЩ за три седмици. Там те изучават всичко за нашата предприемаческа система и се връщат със силно желание да опитат да създадат собствени компании или да се върнат в компаниите, в които са работили досега, но много по-добре ориентирани в пазарната икономика. Много съм обнадежден от младото поколение тук, така че не мисля, че [преходът] е провал. Мисля, че отнема време.

Гари Макдугъл: Карл е напълно прав. Ние изградихме инвестиционния фонд от 55 милиона до близо 500 милиона (щатски долари - бел. ред.). Преди да създадем фондацията, изплатихме бонуси и създадохме български милионери. Върнахме половината от първоначалните 55 милиона обратно на американското правителство и се оказахме с повече от 400 милиона, сред които инвестиции в недвижими имоти.

Тези пари дойдоха от млади предприемачи, както Карл отбеляза, и те изградиха бизнеси от всякакъв тип. В хода на това беше създадена и Българската фондова борса. Ние подпомогнахме нейното създаване с това, че направихме нашата банка публична компания и това се оказа голям успех. Чашата е наполовина пълна.

Но, казвайки това, историята не би била пълна, без проблемите с олигарсите, без това, че все още няма напълно свободен пазар, такъв, какъвто той би трябвало да бъде. Бях откровен с мой приятел, който искаше да инвестира тук - все още имаме да извървим дълъг път до върховенството на закона и нашата фондация работи здраво по това. Обучаваме прокурори и съдии, но те имат нужда да са свободни, за да правят това, което трябва да правят, и трябва да бъде подобрен процесът по разпределение на делата. Все още има огромни предизвикателства, но с американския оптимизъм и, познавайки младите хора, добрите хора в България, които не успяват напълно да изявяват идеалите на свободния пазар, ние ще продължим упорито напред.

Защо според вас България все още се нуждае от финансовата подкрепа на Запада (ЕС и САЩ), за да установи функционираща демокрация. Виждате ли ни скоро да се справяме сами и дори да помагаме на други развиващи се държави?

Карл Форцхаймър: Не бих казал, че България продължава да има нужда от помощ. Бих казал, че ще стане по-привлекателна за инвестиции от Запада. И се надявам, че ще продължи да привлича западни инвестиции и пари, но не като патерици за болен човек, а като храна за здрав.

Гари Макдугъл: Всяка държава се нуждае и търси инвестиции. Парите от ЕС обаче скоро ще приключат. ЕС има собствените си проблеми и България трябва да е подготвена да продължи сама в този смисъл. Но като фондация едно от нещата, които се опитваме да насърчаваме, е развитието на филантропска култура тук. Разбира се, първо трябва да имате пари, за да започнете да ги давате и на други.

Но когато отпускаме грантове, ние окуражаваме неправителствените организации (НПО), където и да се намират, да излязат навън и да се опитат да привлекат финансиране за каузите си. Мисля, че вече има зараждаща се филантропска култура, която расте. Но тези неща отнемат време. Понякога се разочароваме, питаме се какво се е променило в сравнение с преди една година.

Моята съпруга обича да се разхожда и докато аз съм по срещи, тя излиза по улиците на София или Пловдив и забелязва промяната, която се е случила за 25 години. Ако направим ретроспекция за последните десет години, също ще видим голяма промяна. Не бива да сме нетърпеливи. Движим се напред, но не толкова бързо, колкото ни се иска.

Един от най-важните аспекти на работата на "Америка за България" тук е, че подкрепя местни идеи и решения на социални проблеми. Имате ли личен любим проект, който сте финансирали с фондацията през годините, или креативно решение на социален проблем, което намирате за особено успешно?

Карл Форцхаймър: Аз искрено харесвам всички неща, които правим. Но аз бях силно ангажиран с проект, който вече приключва и нашето финансиране спира. Когато дойдох тук, единственият начин, по който можеше да намериш стара книга, е да отидеш в библиотека и физически да преровиш картите в хартиения каталог. Сега вече съществува организация, която се нарича NALIS (Национална академична библиотечно-информационна система - бел. ред.). Тя обработи около 3.5 млн. от тези карти от всички академични библиотеки в страната и една в Сърбия, и всички те вече са достъпни онлайн от целия свят. Същата платформа дигитализира снимков архив за Europeana (дигиталната платформа за културното наследство на ЕС - бел. ред.). Това беше задължение на България като държава към ЕС - да качи библиотечния си фонд в Europeana. NALIS направиха това и сега вече съществува национална база от данни. Това беше проект, с който аз бях много ангажиран от самото начало и съм много щастлив с него. Мисля, че това е прекрасен актив за България.

Гари Макдугъл: Трудно ми е да избера, но да доведем американското изкуство в България беше от голям интерес за мен. Моята съпруга идва от света на балетното изкуство и тя помогна да доведем балетни трупи от Ню Йорк сити балет. Начинаещ съм и в оперното изкуството и се заинтригувах от живите излъчвания на Метрополитън опера и помогнах за връзката с нашата фондация.

Но, гледайки към големите предизвикателства, пред които е изправена България, най-отгоре в списъка са проблемите, свързани с икономически неравнопоставеното положение на малцинствата. Ромите се увеличават като група, докато българите се свиват, и те скоро ще представляват около 40% от населението. 50% от ромите не завършват осми клас и ако те скоро са 40% от населението, това означава, че икономическото развитие на страната ще се забави и тя няма да може да използва напълно потенциала си.

Това привлече вниманието ни и ние забелязахме няколко програми, които привличат и задържат ромите в училище, работят и с родителите. Една от тях работи с 200 училища в цялата страна във всички етапи на образованието. И е една от най-важните ни програми. Ако тези тенденции се запазят в бъдеще, виждам България като потенциално доминирана от ромите страна. И те трябва да имат умения, да бъдат човешки капитал за свободния пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13952 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2817 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Скъпа, проследих децата

Родителите разполагат с все по-голям арсенал от технологии, за да осигуряват безопасна среда за децата си онлайн и офлайн. Как, обаче, да намерят баланса между сигурност и лично пространство

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10