Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър: България ще става все по-привлекателна за инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър: България ще става все по-привлекателна за инвестиции

Карл Форцхаймър и Гари Макдугъл (от ляво на дясно)

Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър: България ще става все по-привлекателна за инвестиции

Членовете на борда на директорите на фондация "Америка за България" пред "Капитал"

22946 прочитания

Карл Форцхаймър и Гари Макдугъл (от ляво на дясно)

© Георги Кожухаров


След дълги години начело на борда на директорите на фондация "Америка за България" двамата съпредседатели Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър решиха да се оттеглят от своите позиции в средата на миналата година. Те продължават да бъдат действащи членове на борда, а връзката им с България е дълга колкото прехода на страната ни към пазарна икономика. През този период те са активни участници в оформянето на физиономията на частния сектор в България. В коментар за "Капитал" вицепредседателят на борда на фондация "Америка за България", временен президент и техен приемник Нанси Шилер, заяви: "За мен беше удоволствие да работя с Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър III през последните 25 и 20 години, съответно. Техните лидерство и визия светят във всичко, което "Америка за България" прави. АЗБ е в България дългосрочно и вярваме, че нашата споделена отдаденост, здрава работа и страст към България и нейните граждани, ще имат огромно въздействие с течение на времето. Доволна съм, че вече живея в България и за мен е чест да служа като президент, за да продължа наследството на Гари и Карл с нашия отдаден екип в София."

"Капитал" разговаря с Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър за това как изглежда преходът на България през техните очи, за философията на екипа на фондацията и ефектите от свършената работа в ключови за страната ни области като образование и икономика.

Гари Макдугъл е съпредседател на съвета на директорите на Фондация "Америка за България" от нейното основаване до 2015 г. Преди това той е бил и председател на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) при неговото създаване през 1991 г. Той успява да изведе малката инженерна компания, която управлява в САЩ, до една от 1000-та най-големи мултинационални корпорации в класациите на списание Fortune. Бил е и директор на осем корпорации, листвани на Нюйоркската фондова борса. Извън бизнес инициативите си през годините Макдугъл влиза и в различни обществени роли - бил е делегат на САЩ в ООН, генерален директор на Ню Йорк сити балет, председател на комисията по социални реформи, назначена от губернатора на щата Илинойс, председател на фондация "Russell Sage". Автор е и на книгата "Изключителен пробив в борбата с бедността" и на редица статии в Wall Street Journal, New York Times, Washington Post, Chicago Tribune, Harvard Business Review и др. Макдугъл е бил председател и на републиканската партия в щата Илинойс. Има бакалавърска степен по инженерни науки от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и магистърска степен по бизнес администрация от Университета "Харвард".
Карл Форцхаймър е съпредседател на борда на директорите на Фондация "Америка за България" от нейното основаване до 2015 г. Бил е и член на съвета на директорите на Българо-американския инвестиционен фонд от 1996 г. Карл Форцхаймър е управляващ партньор на Carl H. Pforzheimer & Co. LLC и управител на CHIPCO Asset Management LLC. Бил е директор, вицепрезидент и председател на Асоциацията на завършилите Университета "Харвард" и президент и член на съвета на директорите на фондация "Carl & Lily Pforzheimer". В продължение на 50 години участва активно и в управлението на различни организации с нестопанска цел - Harvard College, Visiting Nurse Service of New York, Lincoln Center Institute, New York Public Library, Pace University, Horace Mann-Barnard School и National Humanities Center. Получил е бакалавърската и магистърската си степен от Университета "Харвард".

Познавате България от много години. Кога и как се заинтересувахте от нея?

Гари Макдугъл: За пръв път дойдох през 1983 г., продавайки клапи и контролни механизми на тогавашното министерство на химическата промишленост за рафинерията в Бургас. Това бяха мрачни времена, но беше забележително и запомнящо се преживяване. Когато се върнах отново, вече бях делегат в ООН. Като бизнесмен, който се интересува от обществена служба, бях и връзка със страните от източния блок, към които винаги съм имал интерес и любопитство. Така се озовах на обяд с посланиците на България, Чехословакия, Унгария, Румъния. По това време Стената (Берлинската стена - бел. ред.) падна и комунистическите посланици бяха доста разтревожени - не знаеха какво ще се случи с работата им, с пенсиите им, с живота им. Аз бях единственият бизнесмен в американската делегация и те започнаха да ми задават въпроси за свободния пазар и капитализма. Превърнах се и в основния човек за разговори по икономически въпроси и в хода на това някои от тях решиха вероятно да си сложат новото палто на пазарната икономика. Бях поканен от посланика на България да говоря в университета "Карл Маркс" в София (сега УНСС - бел. ред.) и съответно от посланика на Чехия в университета "Карл Маркс" в Прага.

Извън това ми се обадиха от Белия дом, че откриват фонд, както ми казаха тогава, "най-малкия фонд в най-корумпираната държава". Така започнах тук. А когато задвижихме инвестиционния фонд (Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) - бел. ред.), започнахме да търсим бележити и опитни хора да се присъединят към нас - трябваха ни хора, които имат интерес към места като България. Моят приятел тук имаше интерес към Беларус и аз си помислих - неговият интелектуален интерес и любопитство ще ни паснат. Попитах го дали ще се присъедини към борда и за мое огромно удоволствие, той каза "да".

Карл Форцхаймър: През 1991 г. мой приятел, който беше в бизнеса със строителство и недвижими имоти, ме попита дали не искам да инвестирам в Беларус. По това време аз бях в бизнеса с нефт и газ. Прекарах две години, опитвайки да правя бизнес в Беларус. По това време Гари ме попита дали искам да се присъединя към борда на БАИФ. Направих го през 1996 г. и идвам тук оттогава.

През последните 25 години сте били активни участници в създаването на частен сектор и в развитието на предприемаческа култура в България. Очевидно сме изминали дълъг път оттогава, но много българи имат усещането, че преходът към пазарна икономика и демокрация в България е провал. Споделяте ли това мрачно виждане?

Карл Форцхаймър: Не споделям това виждане. Това, което ме окуражава повече от всичко друго, е, че тук има едно талантливо младо поколение, което има силно желание да се занимава с предприемачество. Имаме програма, която всяка година изпраща около 30 млади българи - някои все още в университета, други току-що завършили - на обучение в САЩ за три седмици. Там те изучават всичко за нашата предприемаческа система и се връщат със силно желание да опитат да създадат собствени компании или да се върнат в компаниите, в които са работили досега, но много по-добре ориентирани в пазарната икономика. Много съм обнадежден от младото поколение тук, така че не мисля, че [преходът] е провал. Мисля, че отнема време.

Гари Макдугъл: Карл е напълно прав. Ние изградихме инвестиционния фонд от 55 милиона до близо 500 милиона (щатски долари - бел. ред.). Преди да създадем фондацията, изплатихме бонуси и създадохме български милионери. Върнахме половината от първоначалните 55 милиона обратно на американското правителство и се оказахме с повече от 400 милиона, сред които инвестиции в недвижими имоти.

Тези пари дойдоха от млади предприемачи, както Карл отбеляза, и те изградиха бизнеси от всякакъв тип. В хода на това беше създадена и Българската фондова борса. Ние подпомогнахме нейното създаване с това, че направихме нашата банка публична компания и това се оказа голям успех. Чашата е наполовина пълна.

Но, казвайки това, историята не би била пълна, без проблемите с олигарсите, без това, че все още няма напълно свободен пазар, такъв, какъвто той би трябвало да бъде. Бях откровен с мой приятел, който искаше да инвестира тук - все още имаме да извървим дълъг път до върховенството на закона и нашата фондация работи здраво по това. Обучаваме прокурори и съдии, но те имат нужда да са свободни, за да правят това, което трябва да правят, и трябва да бъде подобрен процесът по разпределение на делата. Все още има огромни предизвикателства, но с американския оптимизъм и, познавайки младите хора, добрите хора в България, които не успяват напълно да изявяват идеалите на свободния пазар, ние ще продължим упорито напред.

Защо според вас България все още се нуждае от финансовата подкрепа на Запада (ЕС и САЩ), за да установи функционираща демокрация. Виждате ли ни скоро да се справяме сами и дори да помагаме на други развиващи се държави?

Карл Форцхаймър: Не бих казал, че България продължава да има нужда от помощ. Бих казал, че ще стане по-привлекателна за инвестиции от Запада. И се надявам, че ще продължи да привлича западни инвестиции и пари, но не като патерици за болен човек, а като храна за здрав.

Гари Макдугъл: Всяка държава се нуждае и търси инвестиции. Парите от ЕС обаче скоро ще приключат. ЕС има собствените си проблеми и България трябва да е подготвена да продължи сама в този смисъл. Но като фондация едно от нещата, които се опитваме да насърчаваме, е развитието на филантропска култура тук. Разбира се, първо трябва да имате пари, за да започнете да ги давате и на други.

Но когато отпускаме грантове, ние окуражаваме неправителствените организации (НПО), където и да се намират, да излязат навън и да се опитат да привлекат финансиране за каузите си. Мисля, че вече има зараждаща се филантропска култура, която расте. Но тези неща отнемат време. Понякога се разочароваме, питаме се какво се е променило в сравнение с преди една година.

Моята съпруга обича да се разхожда и докато аз съм по срещи, тя излиза по улиците на София или Пловдив и забелязва промяната, която се е случила за 25 години. Ако направим ретроспекция за последните десет години, също ще видим голяма промяна. Не бива да сме нетърпеливи. Движим се напред, но не толкова бързо, колкото ни се иска.

Един от най-важните аспекти на работата на "Америка за България" тук е, че подкрепя местни идеи и решения на социални проблеми. Имате ли личен любим проект, който сте финансирали с фондацията през годините, или креативно решение на социален проблем, което намирате за особено успешно?

Карл Форцхаймър: Аз искрено харесвам всички неща, които правим. Но аз бях силно ангажиран с проект, който вече приключва и нашето финансиране спира. Когато дойдох тук, единственият начин, по който можеше да намериш стара книга, е да отидеш в библиотека и физически да преровиш картите в хартиения каталог. Сега вече съществува организация, която се нарича NALIS (Национална академична библиотечно-информационна система - бел. ред.). Тя обработи около 3.5 млн. от тези карти от всички академични библиотеки в страната и една в Сърбия, и всички те вече са достъпни онлайн от целия свят. Същата платформа дигитализира снимков архив за Europeana (дигиталната платформа за културното наследство на ЕС - бел. ред.). Това беше задължение на България като държава към ЕС - да качи библиотечния си фонд в Europeana. NALIS направиха това и сега вече съществува национална база от данни. Това беше проект, с който аз бях много ангажиран от самото начало и съм много щастлив с него. Мисля, че това е прекрасен актив за България.

Гари Макдугъл: Трудно ми е да избера, но да доведем американското изкуство в България беше от голям интерес за мен. Моята съпруга идва от света на балетното изкуство и тя помогна да доведем балетни трупи от Ню Йорк сити балет. Начинаещ съм и в оперното изкуството и се заинтригувах от живите излъчвания на Метрополитън опера и помогнах за връзката с нашата фондация.

Но, гледайки към големите предизвикателства, пред които е изправена България, най-отгоре в списъка са проблемите, свързани с икономически неравнопоставеното положение на малцинствата. Ромите се увеличават като група, докато българите се свиват, и те скоро ще представляват около 40% от населението. 50% от ромите не завършват осми клас и ако те скоро са 40% от населението, това означава, че икономическото развитие на страната ще се забави и тя няма да може да използва напълно потенциала си.

Това привлече вниманието ни и ние забелязахме няколко програми, които привличат и задържат ромите в училище, работят и с родителите. Една от тях работи с 200 училища в цялата страна във всички етапи на образованието. И е една от най-важните ни програми. Ако тези тенденции се запазят в бъдеще, виждам България като потенциално доминирана от ромите страна. И те трябва да имат умения, да бъдат човешки капитал за свободния пазар.

Щастливи ли сте с резултатите от тази програма досега?

Гари Макдугъл: Това е дългосрочна цел - да помогнеш на деца да завършат осми клас не е точно същото, като да им дадеш работа.

Но правим и някои неща, които са по-краткосрочни - обучаваме хора без образование и умения, така че те да могат да си намерят работа, и това е трудно, но смятам, че трябва да правим повече в тази област. Но когато икономиката не е в много добро състояние, това не се отплаща лесно.

Имаме обаче добри хора в България, които горят в тази дейност и аз мисля, че това е прекрасно. Мисля, че тази инвестиция ще се отплати, но много българи са все още скептични, тъй като има история.

Това е като Билокси (американски град в щата Мисисипи - бел. ред.) през 50-те години. Това е дълбоко закрепостен южен град с класово разделение, което отне дълго време да се разруши. Вероятно все още има остатъчни проблеми там, но ние имаме нужда българите да вярват, че това са хора, които могат да допринасят. Аз съм убеден, че могат и че ще го правят. Ако отидеш в някое ромско село и видиш малко дете, което тича по улиците, вместо да е в училище, се замисляш - това можеше да съм аз.

Образованието ли е най-силният инструмент, с който разполагаме, за да се преборим с бедността и социалното изключване и ако е така, как можем да го използваме по-добре за тази цел?

Карл Форцхаймър: Мисля, че образованието е фундаменталната основа за всеки, така че да може да допринася към обществото и към собствения си живот. Хората трябва да бъдат образовани, за да са добри граждани. Българското образование и образователна система са различни от нашата. Нашата система също има своите проблеми, както и българската. Ние се опитваме да вземем някои от американските методи и техники и да ги адаптираме към българските нужди, да внесем повече технологии в класната стая, да достигнем до множество училища в цялата страна и да ги направим пример за останалите - как могат да променят училищната среда, да запознаят учителите с нови методи на преподаване. Ние не искаме да променяме системата, а да я направим по-добра и по-силна. И мисля, че вършим много добра работа.

Все още са много малко българските бизнес лидери, които са склонни да инвестират в образователни инициативи или да подкрепят гражданския сектор. Защо е така според вас?

Карл Форцхаймър: Мисля, че тук има много малко филантропия поради културни причини. Другата страна на монетата е Америка - нашата идея за развитие на филантропия и култура на доброволчество е доста уникална в света. Ние не можем да очакваме, че тя просто ще прескача граници. Американските корпорации действително дават пари - понякога от алтруистични подбуди, друг път по бизнес причини - искат да развият конкретна област, в която имат банка или фабрика. Тук това не е култура все още.

Гари Макдугъл: Но ако отидеш в Лондон, там също не е. И Великобритания е доста назад в корпоративната филантропия, така че трябва да бъдем реалисти.

Нашата философия във всичко, което правим, е какво можем да получим локално. Когато се оттеглим, искаме да остане някой, който също има собствен залог в това, както казваме (to have skin in the game - от англ.- бел. ред.).

Карл Форцхаймър: Още в началото започнахме по този начин - ако подкрепяме проект, изискваме да има принос от грантополучателя. Това се случва в училища и в общини например. Пловдив инвестира над 3 милиона лева досега в Малката и Голямата базилика в града, които ние помагаме да се реновират. Общината направи и път до тях. Ние изискваме да има процент съучастие в проектите и понякога той достига почти 20-30% - инвестиция, която идва от местната общност или от бизнеса.

Има ли и други проекти, подкрепени от фондацията, в които сте успели да ангажирате местните и националните власти да припознаят успешна НПО практика и да я приложат?

Гари Макдугъл: Имаме един проект за неравнопоставени икономически хора, който върви в повече от 200 учебни заведения. Идеята да събираш такси от бедните хора, за да могат децата им да ходят в детска градина, е възмутителна. И хората в министерството на образованието са много заинтересовани да променят това, но за това са необходими пари и политическа воля. Но този проект би трябвало да им даде факти, така че да е невъзможно да обърнат очи на другата страна.

Когато разговаряхме с един от кметовете, които подкрепиха инициативата, той ни каза: "Когато започнах да се замислям за това, изглеждаше толкова погрешно. Нямах много пари в общинския бюджет, но попреместих някои неща и успях да премахна таксите за детски градини за бедни родители."

Говорихме с него да стане посланик на тази идея, да гостува на други общини и да разказва на своите колеги: "Щом аз успях да го направя, и вие можете. Ето ги предимствата. Да имаш образована работна сила ще ви доведе повече бизнес, а бизнесите са това, от което имате нужда, за да събирате данъци."

Смятаме, че започнахме да подбутваме и правителството в тази област и имаме пробиви в този смисъл. Осъзнаваме, сега повече от всякога, че това, което правим, са усилия в интелигентни публични политики, които имат нужда да бъдат показани на хората, които взимат решения - дали на ниво местна власт или на национално ниво - така че те да имат фактите, от които се нуждаят, за да убедят както публиката, така и съответните законодатели и администратори, че това е добро нещо за държавата. Ако погледнете списъка с нашите грантове, има огромен процент от тях, които гледат в тази посока.

В последните години "Америка за България" стана обект на негативна кампания и пропаганда срещу чуждестранните фондации, които инвестират в развитие на гражданското общество в България. Откъде дойде това според вас и защо?

Карл Форцхаймър: Хората обичат да четат за скандали. В нашия случай това е изфабрикувано и очевидно невярно. Ние сме тук, за да помагаме на България да направи това, което тя самата иска да направи. За мен и Гари беше чест да получим медал от президента на България и той каза тъкмо това - че ние се опитваме да помогнем на България да постигне това, което сама иска. Ние не налагаме нищо, нито казваме какво да се направи. Ние сме тук със своите идеи и ценности, за да помогнем. Това е, което правим.

Гари Макдугъл: Мисля, че [кампанията] е доказателство, че това, което правим, има ефект. Ако не ни обръщат внимание, значи не преследваме [целите си] като прозрачност, свободен пазар и върховенство на закона толкова агресивно, колкото би трябвало. Това е потвърждението, че ние постигаме резултати в области, които имат значение. Но вместо да отговаряме и да се оплитаме в кални боричкания, ние ще прекарваме повече време в това да говорим за нещата, които правим и защо го правим. В това да комуникираме нашата работа, така че хората да знаят, че сме открити хора, които се опитват да помогнат на българската икономика да расте и да се развива. Така че ще ни виждате по-често наоколо, но не да спорим с някого, а да преследваме целите и ценностите си.

Наблюдавате ли подобен феномен и в други постсоциалистически държави - американски фондации да са подложени на очернящи кампании?

Карл Форцхаймър: Разбира се, има го очевидния пример с Русия, която е предприела стъпки в тази посока. Може да има и други, но аз мисля, че ние просто трябва да комуникираме повече това, което правим. По-старите поколения тук имат друга гледна точка, исторически, и защо не - те са живели в други времена. По-младите поколения обаче имат съвсем различна. Ние се опитваме да бъдем неутрален помощник.

Гари Макдугъл: Тази сутрин (21 септември - бел. ред.) имаше материал в The New York Times, който говори за това, че Путин е унищожил либералната демокрация и как го е направил - като е забранил неправителствените организации.

А вие споделяте ли страховете на политолози и икономисти за бъдещето на либералната демокрация предвид възхода на авторитарни лидери и популисти на много места?

Гари Макдугъл: Демокрацията е крехко нещо. Ние, в Америка, я имаме от около 200 години. Но няма как тя да остане здрава и силна, ако не се борим да я направим такава. Чърчил е казал нещо подобно: "Демокрацията е най-трудната система, с изключение на всички останали." Има работа, която трябва да се свърши, но не искам да влизам в темата за нашата президентска надпревара.

Ако Доналд Тръмп стане следващият американски президент, мислите ли, че това ще се отрази на работата на фондации като "Америка за България" по някакъв начин?

Гари Макдугъл: Няма да ни засегне по никакъв начин. Познавам го поне дотолкова. Ще се занимава с други неща. Но ние не сме агент на правителството, ние се управляваме от независим борд на директорите. Ако се случи мащабна политическа промяна, това би могло да ни засегне, но в основата си ние сме независими. Работим тясно с посолството, но не винаги сме съгласни едни с други. Понякога правим неща, които могат да ги накарат да се почувстват неудобно, но те имат свои собствени нужди, проекти и приоритети, а ние сме фокусирани в това да помогнем на българското икономическо развитие и свободния пазар.

Кои ще бъдат следващите ви проекти?

Карл Форцхаймър: Аз не възнамерявам и мисля, че Гари също, да напуснем България и да не се връщаме повече. Ние все още ще присъстваме на срещи на борда и ще можем да работим с борда по различни проекти. Аз със сигурност ще се върна следващата година за срещата на борда. Ако мога да използвам най-великата фраза на моя баща - ние ставаме "нормативно сенилни" - само на хартия, по устава на фондацията.

Гари Макдугъл: Това е така, но има и неща, които се надявам да свърша в освободеното си време, сега, когато не съм редовен директор. Аз съм роден и живял в Илинойс, където имаме собствени проблеми със свободния пазар и финансовата отговорност и аз съм много ангажиран с това. България например се справя много по-добре от Илинойс от гледна точка на фискална отговорност с валутния си борд. Така, че и аз, и Карл, имаме дълъг списък с дейности, в които продължаваме да сме ангажирани.

Интервюто взе Зорница Стоилова

* Икономедиа АД (най-големият издател на бизнес медии в България, който притежава и "Капитал" - бел. ред.) получава финансиране за свои проекти от фондация "Америка за България"

След дълги години начело на борда на директорите на фондация "Америка за България" двамата съпредседатели Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър решиха да се оттеглят от своите позиции в средата на миналата година. Те продължават да бъдат действащи членове на борда, а връзката им с България е дълга колкото прехода на страната ни към пазарна икономика. През този период те са активни участници в оформянето на физиономията на частния сектор в България. В коментар за "Капитал" вицепредседателят на борда на фондация "Америка за България", временен президент и техен приемник Нанси Шилер, заяви: "За мен беше удоволствие да работя с Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър III през последните 25 и 20 години, съответно. Техните лидерство и визия светят във всичко, което "Америка за България" прави. АЗБ е в България дългосрочно и вярваме, че нашата споделена отдаденост, здрава работа и страст към България и нейните граждани, ще имат огромно въздействие с течение на времето. Доволна съм, че вече живея в България и за мен е чест да служа като президент, за да продължа наследството на Гари и Карл с нашия отдаден екип в София."

"Капитал" разговаря с Гари Макдугъл и Карл Форцхаймър за това как изглежда преходът на България през техните очи, за философията на екипа на фондацията и ефектите от свършената работа в ключови за страната ни области като образование и икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    buran avatar :-|
    buran

    Когато интервюирате Прокпиев, го пишете "съиздател". За тези пишете "финансиращи" Икономедия - да се знае кой отпуска грантовете...

  • 2
    ybq1471089572503453 avatar :-|
    Петър Василев

    На добър час. Свидетел съм на няколко техни проекта и смея да кажа, че са превъзходни и наистина имат определен ефект. Искрено се надявам да се появят още такива инициативи и още повече хора, които да се възползват от тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK