С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 окт 2016, 15:26, 27337 прочитания

Скъпа, проследих децата

Родителите разполагат с все по-голям арсенал от технологии, за да осигуряват безопасна среда за децата си онлайн и офлайн. Как, обаче, да намерят баланса между сигурност и лично пространство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато Юлиан тръгва в първи клас през септември, родителите му искат да отбележат по някакъв начин неговaта нова самостоятелност, но и да си запазят възможността да се чуват с него, докато не са заедно. Не искат да купуват смартфон, защото считат, че е твърде рано, а и е скъпа вещ, която може лесно да бъде изгубена, забравена или счупена. Не искат и обикновен телефон, защото са наясно, че не е модерно и синът им няма да иска да го носи със себе си. Спират се на компромисен вариант - часовник, но със SIM карта и мобилно приложение, през който могат да се чуват и да си разменят съобщения, но и който дава информация за местонахождението на детето през GPS приемник. Устройството е снабдено със SOS бутон и има опция за въвеждане на зони на сигурност, тоест места, на които детето е в безопасност. Ако то напусне този периметър, родителят получава известие.

"Джаджа с хубав дизайн - децата й се радват, а ние имаме връзка с него", изброява предимствата на този вариант майката на Юлиан Радостина. "Не съм от тези, които нонстоп гледат къде им е детето", казва тя и уточнява, че използва GPS опцията рядко. "По-скоро той ми се обажда, за да ме пита "кога ще дойдеш да ме вземеш", усмихва се тя.


Часовникът е продукт на българската IT компания "Алтерко роботикс", продава се в магазините на мобилните оператори с абонаментен план и е само една от многото възможности на пазара за родители, които търсят технологично решение как да бъдат в постоянна връзка с децата си. Ускореният ритъм на живеене и повишеното чувство на тревога, което непрекъснато натрапват медии и политици, карат семействата да измислят креативни начини да направят градовете по-безопасни и приветливи места, в които децата им да се движат самостоятелно. И ако далеч по-трудно (всъщност практически невъзможно) е да контролират средата, то поне могат да държат децата си на един клик разстояние. С падащите цени на устройствата това става все по-практично и достъпно.

А с порастването на децата вариантите за родителски контрол върху техните офлайн и онлайн "маршрути" и дейности стават все по-разнообразни. Има серия от приложения със странни имена като mSpy, Spy Bubble или The Phone Sheriff, чрез които възрастните могат да наблюдават телефоните на младежите и да следят с кого разговарят, с кого си пишат и кои приложения използват, или пък да ограничат достъпа им до онлайн пазаруване, хазарт, сайтове за срещи и чатове. Има автоматични варианти за заключване на устройствата, ако децата превишат определения им лимит от 60 минути видеоигри например. А американското приложение MamaBear дори проверява с каква скорост порасналото ти дете - млад шофьор, управлява автомобила си.

Как обаче желанието на възрастните да изградят сигурна офлайн и онлайн среда да не преминава здравословните граници и да не нарушава доверието между родител и дете? "Капитал" се допита до двама психолози какви правила и полезни навици могат да създават семействата за безопасно прекарано време в интернет, как да намерят баланса между сигурност и лично пространство в различните възрасти и кои са подводните камъни, когато се осланяме на технологии за родителски контрол.



Какво казват психолозите

"Живеем в параноично време", казва д-р Методи Коралов, специалист по социална психология и преподавател в НБУ. "Заплахи ни връхлитат отвсякъде, медиите и филмите подкрепят и задълбочават страховете ни. Започваме да свикваме с идеята, че да следим изкъсо е форма на грижа, внимание и отговорност, но прекалено силният контрол има негативни последствия", предупреждава той. Защото посланието му може да бъде "не ти вярвам, на теб не може да се разчита". "Това, което ме притеснява, е, че като пожертваш свободата на детето си в името на това да си сигурен къде е, защото го обичаш, накрая може да се окаже, че то не те усеща като родителя, който се грижи за него, а като полицая, който го следи", коментира Коралов. Той припомня, че технологиите не бива да изместват стойността на редовния контакт с детето - родителят да знае какво се случва с него, какви са му тревогите, как реагира в различни ситуации, да наблюдава израстването му като човек и да е част от този процес.

Психолозите съветват родителите, ако прибягват до устройства, които указват местонахождението на децата им, да говорят с тях за това. "Мисля, че е добре детето да е наясно и да знае, че мама и тате се притесняват", казва д-р Жулиета Темникова, детски и клиничен психолог и психотерапевт. Тя препоръчва родителите да изграждат навици у децата си да се обаждат, когато излизат или когато се прибират, да ги учат на това през собствения си пример ("излизам и ще се прибера по това време") и да споделят своите чувства с малчуганите - "чувствам се притеснен, ако не ми вдигнеш телефона, започвам да мисля, че нещо се е случило", за да може детето да разбере, че родителите му се тревожат в този момент, а не че искат да го проследят с кого е и какво прави.

Д-р Методи Коралов добавя, че ако устройствата се прилагат към деца с рисково или агресивно поведение, е важно те да знаят, че не са под постоянно родителско наблюдение. "Кажеш ли на някого "аз ще те следя през цялото време", това е сигурен начин да го накараш да се опита да измами системата", казва психологът. "Но ако кажеш "ще пусна днес да видя къде си по някое време", това е по-добър начин да накараш един тийнейджър или 10-12-годишно дете реално да се съобрази", смята той.

Как поставяме граници онлайн

Що се отнася до онлайн безопасността, психолозите са на мнение, че разговорът с децата за това как да се държат и с кого да общуват в интернет не бива да се случва по-късно от първи клас.

"Вече всички 3-годишни деца боравят с телефоните на родителите си и търсят песнички и клипчета в You Tube, но тогава те са по-скоро пасивни потребители, докато след 6-7-годишна възраст започват да публикуват - картинки, снимки, лична информация. Затова на тази тема трябва да се разговаря, преди да тръгнат на училище и интернет да стане още по-важна част от социалния им живот", обяснява д-р Методи Коралов и допълва: "Този разговор трябва да се провежда изключително редовно на различни нива, защото с израстването на детето се променят и границите - колкото повече пораства, толкова повече трябва да му се засвидетелства правото на лично пространство."

Според д-р Жулиета Темникова е важно родителите да не се притесняват да говорят за злоупотребите в интернет и препоръчва тези теми да се коментират във всекидневните ситуации, в които деца и родители ползват технологии заедно или си споделят случки от деня. Например, докато гледат клипове, песни и образователни филми или докато търсят информация за проект в училище, може да обсъждат как се намира и селектира информация, на кои източници децата да се доверяват, да не отварят email-и с неизвестни податели и да не споделят лични данни, които могат да ги направят откриваеми за непознати хора, да проиграват примерни ситуации и сценарии.

Майката на 7-годишния Юлиан Радостина споделя, че неговото влизане в интернет все още се случва под техен контрол и с техните профили. "Предимно играе игри, които сме ограничили между 30 минути и 1 час на ден. Все още не сърфира за информация. Но когато започне да чете и пише по-уверено на български и на английски език, ще усетим кога е моментът да разговаряме за правилата в интернет", обяснява тя. И добавя: "Бих следила какви сайтове посещава, но по дискретен начин - да не нарушавам усещането му за лично пространство. Трябва да се подхожда внимателно, защото иначе ще спре да споделя и това ще има обратен ефект", смята Радостина.

Социалният психолог д-р Методи Коралов се съгласява. Ако родителите искат да следят историята на търсенията в Google или на посещенията в различни сайтове на устройствата, които ползват малчуганите, той съветва да не го афишират и да не се намесват, дори когато видят неща, с които не са съгласни. "Ако детето проявява интерес към неприемливо съдържание и го крие от родителите си, това може да е сигнал, че преживява нещо и не се чувства сигурно. По-добре родителят да проведе разговор с детето за това какво се случва с него, има ли нещо, което го притеснява, опитва ли да се справи с нещо. Детето да получи така реална подкрепа от родителя, а не да се оправдава, че прави нещо нередно", обяснява той.

На следващ етап от порастването на децата психолозите препоръчват "сприятеляването" с децата в социалните мрежи като по-щадящата форма на наблюдение онлайн. "Това е доверителният начин", казва д-р Темникова, "защото по този начин имат съгласието на децата си и могат индиректно да разбират какво се случва около тях, какъв е приятелският им кръг". Това е и начин родителите да дават обратна връзка на младежите за поведението им онлайн - например "това, което си споделил, е забавно" или "този коментар може да нарани някой твой приятел".

Най-важният принцип обаче си остава родителите да насърчават споделянето и децата да чувстват, че могат да говорят за всичко. "Децата не казват, когато се страхуват или се притесняват. Или лъжат, когато се чувстват притиснати, и за мен тогава опасностите са много по-големи", казва д-р Темникова. "Защото детето може да скрие важна информация, ако мисли, че няма да бъде разбрано или подкрепено."
Какви да са правилата според възрастта

От 0 до 3 Без екрани. На тази възраст е най-препоръчително децата да учат и да се развиват през социалните си контакти с околните и с физически играчки.

От 3 до 6 Технологии под внимателно родителско наблюдение и не повече от един час на ден. Например електронен четец за книжките вечер или приложения, през които могат да подреждат форми, да откриват скрити предмети или да учат букви и числа.

От 6 до 9 Контролирана употреба и като част от времето заедно на семейството. Например видеоигри, на които може да играе цялото семейство. Да има време, свободно от всякакви технологии, и време за игра навън.

От 9 до 12 Отговорна употреба. Не повече от 2 часа на ден, но без екрани на вечеря. Социалните мрежи се ползват с лимит за времето и предварително установени правила. Ако правилата се нарушават, конфискацията на устройствата за 24 часа е допустима.

От 12 до 17 Повече свобода и доверие. На децата им е писнало от правила и търсят независимост. Тийнейджърите искат свои собствени акаунти в социалните мрежи и изискват лично пространство и неконтролирано време онлайн. В тази възраст ще помага, ако родителите опитват да познават онлайн приятелите на децата си, канят ги на вечеря и говорят за тях. А също и следят дали детето е ангажирано с учебните си часове и с приятелите си.

Източник: netaddiction.com

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 3043 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2498 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
София, мой малък Копенхаген

Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10