София, мой малък Копенхаген
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

София, мой малък Копенхаген

София, мой малък Копенхаген

Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите

Мария Манолова
67809 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко

- Модерните градове са създадени така че да изглеждат добре от самолет, без мисъл какво виждат хората по тротоарите.

- Неприветливият град няма да спре хората от това да вършат задължителните дейности като ходене на работа, училище или пазар. Но те няма да се разхождат, да търсят хубави гледки, да си почиват навън.

- Проблемите в градовете са два - грешният подход за планиране и предимството на автомобилите.

- Промяната към "град на хората" не струва скъпо и започва от мисълта и грижата за малките неща на нивото на очите, твърди Геел.
Ян Геел завършва архитектура в датската Кралска академия на изящните изкуства през 1966 г. Жени се за психоложка и бързо загърбва правилата на модернизма, на които е обучаван доскоро. "Тя и приятелите й постоянно ме питаха защо архитектурата не се занимава с хората, а само с някакви чертежи. Тогава ми стана ясно с какво трябва да се занимавам", казва архитектът за този период. Следват изследванията "Животът между сградите", "Обществено пространство, обществен живот". Геел създава собствени методологии за наблюдение на хората в градовете и се превръща в едно от най-значимите имена в урбанизма. Изследвал е трафика и публичните пространства в Лондон, работил е върху трансформацията на Манхатън към повече пешеходни пространства, създавал е стратегии за по-високо качество на живот в Мелбърн, Москва, Токио и над 200 други градове. Геел беше в България по покана на главния архитект на София Здравко Здравков, но и да представи книгата си "Градовете за хората", издадена от "Жанет 45" и като лектор на One Architecture Week в Пловдив.

"Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така." Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата "Градове за хората", която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

През това време той се е превърнал от архитект в социален изследовател, философ и визионер. Посланието му не е "ядрена физика", както той сам казва. Простата идея на Геел е, че ако направиш улиците и площадите приветливи, те ще се изпълнят с хора.

Сега мисията му е София. През седмицата Столичната община покани архитекта да работи по "дългосрочна визия за подобряването на градската среда и развитието на София като зелен град". Общинският съвет вече гласува създаването на такава стратегия, която трябва да е готова след година. Дали София наистина ще стане град за хората, разбира се, зависи и от това как визията на Геел ще се приложи на практика. И от стотици малки стъпки в годините след това...

Преди и след: Изследвания в Ню Йорк показват, че тротоарите на някои основни булеварди са пренаселени, но заемат под 1/3 от пространството на улицитa
Източник: Gehl Architects

Всичко хубаво ни се случва, когато сме на крака

"Нека ви разкажа анекдот", започва разговорът на Геел с "Капитал". "Във Виетнам срещнах една дама, която беше ходила в Копенхаген. Тя каза: "Вие в Дания сигурно имате бейби бум?" Помислих си - бейби бум? Определено нямаме такъв. Напротив, имаме проблем с раждаемостта и след 200 години ще изчезнем като нация. Но жената беше абсолютно убедена", разказва урбанистът. "Досетих се, че тя е видяла град, пълен с деца - по улиците, деца на колела, деца в транспортни кошове на велосипедите на родителите си, деца по тротоарите, навсякъде. И осъзнах, че във Виетнам не можеш да видиш децата.

Улиците са прекалено опасни, прекалено замърсени, прекалено шумни", казва Геел. Тогава му хрумва, че ако видиш място, изпълнено с деца, това е знак за добро качество на живот. "Целта на градското планиране трябва да е да направи град, който е удобен за хора на 8 и на 80 години. Тогава и всички останали също ще се чувстват добре", казва той.

Геел завършва архитектура през 1960 г. в пика на "модернизма" - идеята, че градовете се планират централизирано, а жилищните, работните и площите за развлечение са отделени едни от други. Оттогава започва битката му срещу това. През 60-те той излиза по улиците и започва да наблюдава всеки дребен детайл от поведението на хората.

Геел стига до извода, че градската среда може и да няма значение за задължителните дейности - да отидеш на работа, на училище или на пазар. Неприветливият град обаче ще те спре от това да правиш "избираемите" и "социалните" дейности - да се разхождаш, да търсиш хубави гледки и да им се наслаждаваш, децата да играят на улицата.

Много от идеите на Геел се практикуват в Копенхаген от години. Първата пешеходна улица там е затворена за автомобили през 1962 г. Петдесет години по-късно забранените за автомобили площи са над 100 хил.кв.м, а 45% от населението се придвижва до работа с велосипед.

"В Копенхаген имаме визията, че хората са създадени, за да се движат. Всичко хубаво в нашия живот се случва, когато сме на краката си", обяснява Геел. Обръща се за пример към личния си живот. "За 45-ата годишнина от сватбата с жена ми излязохме на ресторант с велосипеди. Накрая на вечерта се оказа, че сме изминали 20 километра, без всякаква пречка и без да ги усетим. Това нямаше да е възможно, когато се оженихме през 60-те."

След трансформацията пешеходците получават повече място
Източник: Gehl Architects

Какво е счупено в градовете ни

Според Геел причините градовете в цял свят да не работят правилно за гражданите си са две - модернизмът и автомобилите. "Реконструкцията след Втората световна война се случи в най-лошия момент за градското планиране. Исторически условията за живот в градовете са се определяли от традициите и опита, но модернизмът изхвърли всичко това на боклука и започва да строи по коренно нов начин", обяснява Геел, който навлиза в професията точно по това време. Вместо малки улички, къщи и магазинчета изникват блокове, градски магистрали и отдалечени паркове. По това време се появяват и жилищните комплекси в Източна Европа, в Швеция, в Корея.

"Дълбоко в душата си смятам, че изграждането на панелните квартали е най-тъжният период в историята на градоустройството", казва Геел. "Тогава социалистическите държави бяха много доволни, защото кварталите бяха технократски, лесни за управление. Живееш тук, работиш там, почиваш на трето място, а по средата - огромни улици. Какво повече му трябва на едно общество?" Тази система обаче не мисли за малките, интимни пространства в града, не отглежда кафенета, магазинчета, пространства за събиране на повече хора. Градовете са измислени така, че да изглеждат добре от самолет, но никой не обръща внимание какво виждат хората, които ходят по тротоара. "Същото е с апартаментите - не коридорите са най-важното пространство, а холът, трапезарията, кухнята. Но в повечето градове сме се съсредоточили върху това да направим всички коридори и сме забравили напълно живота", смята той. Затова Геел проповядва, че каквото и да създадем в градската среда, после то създава собствения ни живот. Много малко архитекти и градски управници обаче го осъзнават.

През 2007г. "Геел архитектс работи и за пешеходната трансформация на George Street в Сидни, Австралия
Източник: Gehl Architects

"Просто се приемаше, че ще е по-добре, ако има достатъчно светлина и течаща вода. И наистина е така. Само че вместо в социална среда хората започнаха да живеят в изолация, "на рафта", казва Геел. Резултатите се виждат ясно днес. "В Швеция имат същия проблем - построили са един милион апартаменти в такива квартали, които в момента са пълни с бежанци, с имигранти и никой швед не иска да живее в тях."

Същото мислене е породило и грешното отношение към автомобилите. Основната грижа е как да направим колите щастливи, докато хората са изключени от картинката, смята Геел. Този светоглед се преобръща на запад, но на изток - много по-трудно. "Източноевропейските градове започнаха любовната си афера с автомобилите много по-късно от нас. И все още не можете да я преодолеете", смята Ян Геел. "Най-лошият ми опит беше в Рига, където работих с транспортни инженери, които са получили образованието си в Минск. Те вярваха, че за да подсигурим бъдещето, трябва да правим улици с по 11 ленти - сега не ни трябва такова нещо, но по техните сметки след 15 години ще има нужда", дава пример датският архитект. Според анализа на неговата фирма "Геел архитектс" обаче улиците трябва да са с не повече от четири ленти. Как успяват да убедят служителите в местната община? "Доведохме транспортни инженери от Дания, които не са били в Минск и не са технократи", смее се той.

Как се прави "град за хората"

"Ако имаш малко енергия и малко средства, работи само за човешкия мащаб, само за града на височината на очите, за хората, които се движат с 5 км/ч", е първият съвет на Ян Геел за трансформацията на един град. На лекцията си в София беше посрещнат с вълна от въпроси - може ли нещо да се промени без изследвания, как ще стане без политическа воля, кой ще се съгласи на по-малко място за автомобила си. Той отговаряше спокойно. "Навсякъде, където отида, хората ми казват "тук няма как да стане, това не е Копенхаген"." Дава примера с Москва, където се случва забележителна промяна. "Паркирането по тротоарите там е най-ужасното нещо, което съм виждал. Но промяната се случи толкова бързо. Започнахме през декември 2011 г. и до юли 2013 г. резултатите бяха огромни", разказва той. Геел си го обяснява така: "Хората вече са по-критични. Виждали са хубави градове. И се чудят "защо не можем да имаме същото тук"?" Сега той вижда промяна в модела на мислене - за което сам се бори от десетки години и смята, че кметовете вече нямат избор в това да правят градовете си "по-човешки".

Кои са малките неща, които могат да променят голямата картина? На първо място е "поканата" към гражданите да ходят повече пеша и да карат велосипед по-често. "Да си представим експеримент. В един град изведнъж се появява богат човек, който решава да построи десет опери. Ако се върнете на същото място след десет години, хората в този град ще се интересуват повече от опера, отколкото в съседните градове", дава пример Геел и прави паралел с велоалеите и пешеходните пространства. За целта разбира се трябват добри общински архитекти и инженери. "Дълги години в община Копенхаген имахме инженер, който вярваше, че целта на градостроителя е да намали трафика. Той обикаляше и правеше улиците по-тесни и по-тесни. Също така вярваше, че ако не могат да паркират, няма да карат автомобили", разказва датският архитект. "Намаляваше паркоместата с 2% всяка година и ми казваше "прави го бавно и никой няма да забележи, но след 10 години ще имаме с 20% по-малко паркинг места", довършва той.

Предимството на пешеходеца обаче не идва само с по-малкото паркоместа. "В източноевропейските градове са останали много лоши съветски навици - например да се строят подлези за пешеходците, така че да не пречат на трафика, защото той трябва да се движи бързо. Хората мразят подлезите. Хората с увреждания не могат да ги използват. Майките с колички не могат, възрастните не могат", обяснява Геел. Според него това е ефикасен начин да си сигурен, че просто няма да срещаш тези групи хора по улиците. "Това се вижда в Москва, в Алмати, в Рига, където работим", казва архитектът. "Аз силно им препоръчвам да запълнят тези тунели с чакъл и да оставят хората да използват улиците."

Геел се противопоставя и на философията на огромните жилищни комплекси, градските магистрали и устройствените планове. Вместо това всеки град трябва да си изготви списък с качества, които иска да постигне след 5, 10 или 20 години. "В Сидни работим върху план за 2030 г. И всички ще гласуват за нещо, което ще се случи след 15 години. Така те ще имат стратегия и ще се движат с малки стъпки към целта. Естествено, че ако питаш някого дали иска утре паркомястото му да изчезне, той ще отговори "не", обяснява Геел.

Темата накратко

- Модерните градове са създадени така че да изглеждат добре от самолет, без мисъл какво виждат хората по тротоарите.

- Неприветливият град няма да спре хората от това да вършат задължителните дейности като ходене на работа, училище или пазар. Но те няма да се разхождат, да търсят хубави гледки, да си почиват навън.

- Проблемите в градовете са два - грешният подход за планиране и предимството на автомобилите.

- Промяната към "град на хората" не струва скъпо и започва от мисълта и грижата за малките неща на нивото на очите, твърди Геел.
Ян Геел завършва архитектура в датската Кралска академия на изящните изкуства през 1966 г. Жени се за психоложка и бързо загърбва правилата на модернизма, на които е обучаван доскоро. "Тя и приятелите й постоянно ме питаха защо архитектурата не се занимава с хората, а само с някакви чертежи. Тогава ми стана ясно с какво трябва да се занимавам", казва архитектът за този период. Следват изследванията "Животът между сградите", "Обществено пространство, обществен живот". Геел създава собствени методологии за наблюдение на хората в градовете и се превръща в едно от най-значимите имена в урбанизма. Изследвал е трафика и публичните пространства в Лондон, работил е върху трансформацията на Манхатън към повече пешеходни пространства, създавал е стратегии за по-високо качество на живот в Мелбърн, Москва, Токио и над 200 други градове. Геел беше в България по покана на главния архитект на София Здравко Здравков, но и да представи книгата си "Градовете за хората", издадена от "Жанет 45" и като лектор на One Architecture Week в Пловдив.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    n.kolev avatar :-|
    Н. Колев

    Ама разбира се - да почнем да живеем и в комуналки, понеже личното пространство е отживелица.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "Н. Колев":

    В момента функцията на комуналката е поета от тинята пред блока, където 30 коли опитват да си разделят 6 паркоместа.

  • 3
    t0d0 avatar :-|
    Pandipool

    До коментар [#1] от "Н. Колев":

    Развитите страни отдавна изграждат велоалеи и то не случайно!
    Велоалеи и пешеходни зони - това е бъдещето!

    Ясно е, че тукашното мислене е доста изостанало и е по-важно да си изфорсираш бмв 3ката от 96-та, от колкото да живееш на чисто, приветливо и красиво място!

    Искрено се надявам г-н Ян Геел да успее с това начинание и у нас! Крайно време е нацията като цяло да помисли за здравето си и за опазване на околната среда.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Много ми е интересно как е направил така, че в Москва колите да не паркират по тротоарите? Ако може и тука така... Хубавите тротоари предразполагат към ходене, поне за мен е така. Ето, направиха в Люлин (където доста улици са изобщо без тротоари!) един широк, преграден с колчета тротоар, дълъг един километър и аз вече предпочитам да изминавам това разстояние до метрото пеш, а не с колата си. Когато обаче трябва да отида на места трудни и неприятни за ходене, разбира се, предпочитам да съм с кола.

  • 5
    azmatahari avatar :-|
    azmatahari

    До коментар [#4] от "evpetra":

    Москва наистина много се преобрази, не само с тротоарите, които са свободни и чисти, а и с велоалеите, които отговарят на всички условия и предразполагат да се ползват велосипеди.
    Живея в центъра на София и не искам да ви казвам какви мускули развивам с детска количка по разбитите току-що ремонтирани тротоари. Ужасно е и в престижния кв. "Изток".
    Според мен и у нас има архитекти, способни да намерят решение, но СО е едно ретроградно образувание, в което работят обструкционисти, лишени от чувство за естетика, модерност и удобство.

  • 6
    klecho avatar :-|
    klecho

    Edva li Copenhagen e primer za krasiv grad; Tova na snimkata ne e George's str, ami Martin's place v Sydney

  • 7
    klingon avatar :-P
    KLINGON

    Западняците са много добри в пропагандата :) но да се върнем на Копенхаген.
    Градът е определно один от най-скучните в Европа и ако не бяха Бразлия, Отава, Канбера и столицата на Буркина Фасо можеше да претендира и за място в топ 10 на световните такива. За който не вярва има нискотарифни полети до там за почти без пари, да иде да види и няма да повтори :)
    Още от летището се започва една бекрайна върволица от еднкави къщи с еднакви огради на еднакви улици. Предградия в които няма усливия за никакъв културен или социален живот. Метрото има точно 2 линии, останалото е някакъв лайт рейл, бидейки над земята и разсичайки града като тръбите на парното в Дружба. Хората карат колелета не щото им е много кеф а поради безумно високите цени за регистрация на автомобил. Облагодетелствани са и географско-климатично - Копенхаген е равен като дъска, почти няма сняг през зимата, а лятото не става и много горещо. В град с денивелация от повече от 100 м и климатични екстрими от -25 до 35 и датчаните биха се прежалили и биха си купили автомобили.
    Бидейки морски град по никакъв начин Копенхаген не е отворен към морето за рекреация. Дори за да снимате прочутия паметник на малката русалка трябва да насочите апарата косо надолу че да не се хванат заводските комини на заден план. Има някакво подобрение в последните години с изграждането на новата опера и района около нея но като цяло такова пренебрежение към географската среда само в Махачкала (Дагестан) съм виждал.
    В центъра по прочутата им пешеходна зона и улиците около нея дърветата са почти табу и т.н.
    Спирам дотук, щото кусурите на Копенхаген са достойни за отделна книга.
    Иначе тезите за редуцирането на автомобилния трафик са хубави но за повечето градове по света е приложимо решение с удобен градски транспорт а не с колелета.
    И да, нормално е човек да иска да си направи реклама на дейността но малко по-малко менторски тон не вреди :)

  • 8
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Направо е жалко като гледаш как целия живот на средностатистическия българин се върти около личното му МПС. Толко ли са им празни живототе на тия хора, че се узлобяват като животни щом им кажеш, че е време да разкарат 15 годишното "немско" возило защото то всъщност вреди и на тях и на другите, а и "решава" само проблеми които самото то е създало.
    А на Ян Геел му се чудя защо се е захванал да учи туземци като нас, как да живеем като европейци. Предполагам това е много неблагодарно начинание...

  • 9
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Според Геел причините градовете в цял свят да не работят правилно за гражданите си са две - модернизмът и автомобилите."

    Това е така. Единствено от пешеходна гледна точка може да се добави и трета причина - начина, по който се движат някои велосипедисти.

    Наистина смайващо е как в Западна Европа шофьорите дават предимство на пешеходците, дори и когато не са длъжни да го правят по правилник. За разлика от тях, много велосипедисти винаги бързат да минат първи. Включително и когато няма ясно разделение между тротоара за пешеходци и алеята за велосипедисти. В такъв случай пешеходецът е спокоен по отношение на автомобилите - те в края на краищата не се качват по тротоара. Но прелитащите покрай него велосипедисти определено го стресират. И още не са се научили на учтивостта на западноевропейските шофьори.

    Иначе 100% съм съгласен с мисълта:
    "Ако имаш малко енергия и малко средства, работи само за човешкия мащаб, само за града на височината на очите, за хората, които се движат с 5 км/ч"

    Числото 5 км/ч е важно. То е по-малко от скоростта на един велосипедист (10-15 км/ч). Едно е например да усетиш красотата на Витоша с очите на пешеходен турист, друго е да се спуснеш 3-4 пъти на ден по една пешеходна пътека с велосипед и да се качваш обратно с лифта - то е вече спорт, нещо подобно на спускането със ски.

    Преди години Русо е изминал пътя Женева - Париж пеша (т.е. с 5 км/час) вместо с карета (т.е. с 10-15 км/час). И е писал по този въпрос, че така човек може да види много повече неща.

  • 10
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    [quote#5:"azmatahari"]СО е едно ретроградно образувание, в което работят обструкционисти, лишени от чувство за естетика, модерност и удобство.[/quote]

    Не знам дали не трябва да започнем с корупцията, която позволява да се презастрояват кварталите (особенно "престижните", където квадратният метър жилищна площ може да се продаде скъпо). Точно това отнема пространството на хората.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK