С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 ное 2016, 15:34, 20994 прочитания

Не отвръщайте очи от сенките

Обществата няма да узреят, ако не посрещат и не приемат и тъмните си страни, казва писателят Харуки Мураками

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съвсем наскоро прочетох разказа "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсен. Андерсен е познат на повечето хора като автор на приказки за деца и аз бях удивен да открия, че е написал толкова мрачно и безнадеждно фентъзи.

Главният герой в историята е млад учен, който напуска своята родина на север, за да пътува до друга страна на юг. Случва му се нещо неочаквано и той изгубва сянката си. В началото е разстроен и объркан, но в крайна сметка успява да си отгледа нова сянка и да се завърне благополучно у дома. След време обаче неговата изгубена сянка го намира. През това време тя е натрупала мъдрост и сила, станала е независима и както финансово, така и социално е станала много по-значима от предишния си господар. С други думи, сянката и нейният предишен собственик са си разменили местата. Сянката е станала господар, а господарят - сянка. Сянката се влюбва в красива принцеса от друга страна и става цар там. А бившият й собственик бива убит. Сянката оцелява, постигайки голям успех, докато човекът печално изчезва.


В Андерсеновата история "Сянката" виждаме следи от едно пътуване на себеоткриването. Едва ли е било лесно пътуване за самия Андерсен, но като честен писател той се е изправил срещу собствената си сянка насред хаоса и безстрашно е продължил напред. Когато аз пиша романи, докато минавам през тъмния тунел на повествованието, се натъквам на напълно неочаквана версия на самия мен, която сигурно е моята собствена сянка. Това, което се изисква от мен, е да обрисувам тази сянка колкото се може по-точно и откровено. Не да се отвръщам от нея. Не да я анализирам, а по-скоро да я приема като част от себе си. Да преживееш този процес заедно със своите читатели, да споделиш това усещане с тях - това е една от най-съществените роли на един романист.

В XIX век, когато е живял Андерсeн, и в XXI век, ние трябва да се срещаме лице в лице със своите сенки, когато се налага. Да се изправим смело срещу тях и понякога дори да работим с тях. Това изисква мъдрост и кураж. И, разбира се, не е лесна задача. Понякога се появяват опасности. Но ако ги избягват, хората няма да могат наистина да израснат и узреят. В най-лошия случай ще им се случи това, което се случва на младия герой в "Сянката", унищожен от собствената си сянка.

Не само отделните хора трябва да срещат сенките си. Същото трябва да предприемат обществата и нациите. Така както хората имат сенки, всяко общество също има своите. Ако има светли аспекти, ще има непременно и контрабалансираща тъмна страна.



Понякога сме склонни да отвръщаме очи от сенките, от отрицателните си страни. Или дори да се опитваме насилствено да ги премахнем. Защото хората искат всячески да избегнат от това да се взират в собствените си тъмни страни, в отрицателните си качества. Но за да се появи скулптура, монолитна и триизмерна, трябва да има сенки. Махнете сенките и получавате плоска илюзия. Светлина, която не ражда сенки, не е истинска светлина.

Независимо колко висока стена построим, за да държим неканените гости отвън, независимо колко строго не допускаме аутсайдерите, независимо колко се опитваме да пренапишем историята, за да ни се нрави, в крайна сметка нараняваме и вредим на себе си. Трябва търпеливо да се научим да живеем със сенките си. И внимателно да наблюдаваме тъмнината, която живее вътре в нас. Ако не го направим, не след дълго сянката ни ще стане още по-силна и някоя нощ ще почука на вратата ни. "Върнах се", ще прошепне.

Изключителните истории могат да ни научат на много неща. На уроци, които надскачат времена и култури.

*Откъс от речта на японския писател Харуки Мураками по време на награждаването му с литературната награда "Ханс Кристиян Андерсен" в Одензе, Дания, на 30 октомври, 2016 г. Преводът е на редакцията на "Капитал"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1686 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2271 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Дискретният туристически бум в София

Столицата преживява разцвет на посещенията от чужденци заради интензивната конкуренция между нискотарифните компании RyanAir и WizzAir

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм