С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 ное 2016, 15:34, 20956 прочитания

Не отвръщайте очи от сенките

Обществата няма да узреят, ако не посрещат и не приемат и тъмните си страни, казва писателят Харуки Мураками

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съвсем наскоро прочетох разказа "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсен. Андерсен е познат на повечето хора като автор на приказки за деца и аз бях удивен да открия, че е написал толкова мрачно и безнадеждно фентъзи.

Главният герой в историята е млад учен, който напуска своята родина на север, за да пътува до друга страна на юг. Случва му се нещо неочаквано и той изгубва сянката си. В началото е разстроен и объркан, но в крайна сметка успява да си отгледа нова сянка и да се завърне благополучно у дома. След време обаче неговата изгубена сянка го намира. През това време тя е натрупала мъдрост и сила, станала е независима и както финансово, така и социално е станала много по-значима от предишния си господар. С други думи, сянката и нейният предишен собственик са си разменили местата. Сянката е станала господар, а господарят - сянка. Сянката се влюбва в красива принцеса от друга страна и става цар там. А бившият й собственик бива убит. Сянката оцелява, постигайки голям успех, докато човекът печално изчезва.


В Андерсеновата история "Сянката" виждаме следи от едно пътуване на себеоткриването. Едва ли е било лесно пътуване за самия Андерсен, но като честен писател той се е изправил срещу собствената си сянка насред хаоса и безстрашно е продължил напред. Когато аз пиша романи, докато минавам през тъмния тунел на повествованието, се натъквам на напълно неочаквана версия на самия мен, която сигурно е моята собствена сянка. Това, което се изисква от мен, е да обрисувам тази сянка колкото се може по-точно и откровено. Не да се отвръщам от нея. Не да я анализирам, а по-скоро да я приема като част от себе си. Да преживееш този процес заедно със своите читатели, да споделиш това усещане с тях - това е една от най-съществените роли на един романист.

В XIX век, когато е живял Андерсeн, и в XXI век, ние трябва да се срещаме лице в лице със своите сенки, когато се налага. Да се изправим смело срещу тях и понякога дори да работим с тях. Това изисква мъдрост и кураж. И, разбира се, не е лесна задача. Понякога се появяват опасности. Но ако ги избягват, хората няма да могат наистина да израснат и узреят. В най-лошия случай ще им се случи това, което се случва на младия герой в "Сянката", унищожен от собствената си сянка.

Не само отделните хора трябва да срещат сенките си. Същото трябва да предприемат обществата и нациите. Така както хората имат сенки, всяко общество също има своите. Ако има светли аспекти, ще има непременно и контрабалансираща тъмна страна.



Понякога сме склонни да отвръщаме очи от сенките, от отрицателните си страни. Или дори да се опитваме насилствено да ги премахнем. Защото хората искат всячески да избегнат от това да се взират в собствените си тъмни страни, в отрицателните си качества. Но за да се появи скулптура, монолитна и триизмерна, трябва да има сенки. Махнете сенките и получавате плоска илюзия. Светлина, която не ражда сенки, не е истинска светлина.

Независимо колко висока стена построим, за да държим неканените гости отвън, независимо колко строго не допускаме аутсайдерите, независимо колко се опитваме да пренапишем историята, за да ни се нрави, в крайна сметка нараняваме и вредим на себе си. Трябва търпеливо да се научим да живеем със сенките си. И внимателно да наблюдаваме тъмнината, която живее вътре в нас. Ако не го направим, не след дълго сянката ни ще стане още по-силна и някоя нощ ще почука на вратата ни. "Върнах се", ще прошепне.

Изключителните истории могат да ни научат на много неща. На уроци, които надскачат времена и култури.

*Откъс от речта на японския писател Харуки Мураками по време на награждаването му с литературната награда "Ханс Кристиян Андерсен" в Одензе, Дания, на 30 октомври, 2016 г. Преводът е на редакцията на "Капитал"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10353 прочитания

Една детска градина по-малко в София 8 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 8729 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Дискретният туристически бум в София

Столицата преживява разцвет на посещенията от чужденци заради интензивната конкуренция между нискотарифните компании RyanAir и WizzAir

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда