Не отвръщайте очи от сенките

Съвсем наскоро прочетох разказа "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсен. Андерсен е познат на повечето хора като автор на приказки за деца и аз бях удивен да открия, че е написал толкова мрачно и безнадеждно фентъзи.

Главният герой в историята е млад учен, който напуска своята родина на север, за да пътува до друга страна на юг. Случва му се нещо неочаквано и той изгубва сянката си. В началото е разстроен и объркан, но в крайна сметка успява да си отгледа нова сянка и да се завърне благополучно у дома. След време обаче неговата изгубена сянка го намира. През това време тя е натрупала мъдрост и сила, станала е независима и както финансово, така и социално е станала много по-значима от предишния си господар. С други думи, сянката и нейният предишен собственик са си разменили местата. Сянката е станала господар, а господарят - сянка. Сянката се влюбва в красива принцеса от друга страна и става цар там. А бившият й собственик бива убит. Сянката оцелява, постигайки голям успех, докато човекът печално изчезва.