С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 11 ное 2016, 15:34, 21110 прочитания

Не отвръщайте очи от сенките

Обществата няма да узреят, ако не посрещат и не приемат и тъмните си страни, казва писателят Харуки Мураками

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съвсем наскоро прочетох разказа "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсен. Андерсен е познат на повечето хора като автор на приказки за деца и аз бях удивен да открия, че е написал толкова мрачно и безнадеждно фентъзи.

Главният герой в историята е млад учен, който напуска своята родина на север, за да пътува до друга страна на юг. Случва му се нещо неочаквано и той изгубва сянката си. В началото е разстроен и объркан, но в крайна сметка успява да си отгледа нова сянка и да се завърне благополучно у дома. След време обаче неговата изгубена сянка го намира. През това време тя е натрупала мъдрост и сила, станала е независима и както финансово, така и социално е станала много по-значима от предишния си господар. С други думи, сянката и нейният предишен собственик са си разменили местата. Сянката е станала господар, а господарят - сянка. Сянката се влюбва в красива принцеса от друга страна и става цар там. А бившият й собственик бива убит. Сянката оцелява, постигайки голям успех, докато човекът печално изчезва.


В Андерсеновата история "Сянката" виждаме следи от едно пътуване на себеоткриването. Едва ли е било лесно пътуване за самия Андерсен, но като честен писател той се е изправил срещу собствената си сянка насред хаоса и безстрашно е продължил напред. Когато аз пиша романи, докато минавам през тъмния тунел на повествованието, се натъквам на напълно неочаквана версия на самия мен, която сигурно е моята собствена сянка. Това, което се изисква от мен, е да обрисувам тази сянка колкото се може по-точно и откровено. Не да се отвръщам от нея. Не да я анализирам, а по-скоро да я приема като част от себе си. Да преживееш този процес заедно със своите читатели, да споделиш това усещане с тях - това е една от най-съществените роли на един романист.

В XIX век, когато е живял Андерсeн, и в XXI век, ние трябва да се срещаме лице в лице със своите сенки, когато се налага. Да се изправим смело срещу тях и понякога дори да работим с тях. Това изисква мъдрост и кураж. И, разбира се, не е лесна задача. Понякога се появяват опасности. Но ако ги избягват, хората няма да могат наистина да израснат и узреят. В най-лошия случай ще им се случи това, което се случва на младия герой в "Сянката", унищожен от собствената си сянка.

Не само отделните хора трябва да срещат сенките си. Същото трябва да предприемат обществата и нациите. Така както хората имат сенки, всяко общество също има своите. Ако има светли аспекти, ще има непременно и контрабалансираща тъмна страна.



Понякога сме склонни да отвръщаме очи от сенките, от отрицателните си страни. Или дори да се опитваме насилствено да ги премахнем. Защото хората искат всячески да избегнат от това да се взират в собствените си тъмни страни, в отрицателните си качества. Но за да се появи скулптура, монолитна и триизмерна, трябва да има сенки. Махнете сенките и получавате плоска илюзия. Светлина, която не ражда сенки, не е истинска светлина.

Независимо колко висока стена построим, за да държим неканените гости отвън, независимо колко строго не допускаме аутсайдерите, независимо колко се опитваме да пренапишем историята, за да ни се нрави, в крайна сметка нараняваме и вредим на себе си. Трябва търпеливо да се научим да живеем със сенките си. И внимателно да наблюдаваме тъмнината, която живее вътре в нас. Ако не го направим, не след дълго сянката ни ще стане още по-силна и някоя нощ ще почука на вратата ни. "Върнах се", ще прошепне.

Изключителните истории могат да ни научат на много неща. На уроци, които надскачат времена и култури.

*Откъс от речта на японския писател Харуки Мураками по време на награждаването му с литературната награда "Ханс Кристиян Андерсен" в Одензе, Дания, на 30 октомври, 2016 г. Преводът е на редакцията на "Капитал"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 1131 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2455 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Дискретният туристически бум в София

Столицата преживява разцвет на посещенията от чужденци заради интензивната конкуренция между нискотарифните компании RyanAir и WizzAir

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10