С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 дек 2016, 14:42, 9717 прочитания

Норбърт Медер: Искаме да дадем образование на децата-бежанци, независимо дали ще останат в Европа

Глобалният директор на SOS Детски селища пред "Капитал" за това какво е да се грижиш за семействата, останали в Алепо и Дамаск, и какво е бъдещето пред децата, мигрирали в Европа без родители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Норбърт Медер е главен изпълнителен директор на международната неправителствена организация SOS Детски Селища. Назначен е на този пост през октомври 2016 г., след като преди това три години е главен финансов директор в организацията. Преди това Медер има дълъг опит в автомобилната индустрия и финансовия сектор, като е работил за Mercedes-Benz, Chrysler Group и Daimler Financial Services. Получил е бизнес образование в Columbia Business School и INSEAD, а след това има магистърски степени по икономика и мениджмънт на неправителствени организации от университети в Германия.

Норбърт Медер беше в България за глобална среща на лидерския екип на SOS Детски селища и разговаря с "Капитал" за работата на организацията с деца и младежи, които идват без родители в Европа, както и за човешката цена на конфликта в Сирия.

Разкажете повече за целта на посещението ви в България.

Посещението ни имаше няколко цели. Първо, искахме да развием глобалния ни лидерски екип, после - да се срещнем със SOS Детски Селища България, защото те направиха голям прогрес. Успяха да се справят с редица предизвикателства и се превърнаха в стандарт за прилагането на нашата стратегия. Трето, искахме да се срещнем с други оргaнизации и министерства, за да говорим как можем да ги подкрепим в грижата за деца. Срещнахме се с омбудсмана и зам.-министъра на социалната политика и имахме много добър обмен.


SOS Детски селища присъстват в България от 1991 година. Какво бихте казали, че се промени в подхода и грижата към деца в нашата страна оттогава досега?

Аз не съм бил в организацията през последните 25 години и ми е малко трудно да отговоря, но мога да ви кажа какво преживях и наблюдавах през последните три години, откакто съм в SOS.

Имаше време, когато имаше само институции, които се грижат за деца, и преходът от тази грижа към грижа в семейна среда е голямо постижение. През годините България е получавала много подкрепа, знание и ресурси - финансови и човешки - от чужбина и вече е държава с устойчив път и е финансово самостоятелна.



Това е нещо, което ни помага да увеличим въздействието си, защото България може да поеме тази част от грижите. Второ, развиваме детските селища за утрешния ден, където децата могат да растат в средата на общността. Това ги подготвя по-добре за прехода от нашата грижа към тяхната независимост и се оказа доста успешно.

Едно от най-тежките последствия от конфликта в Сирия е големият брой деца, които поемат сами пътя към Европа. Можете ли да ни дадете данни за това колко непридружени деца и младежи са останали без дом заради войната? Колко от тях са се отправили към Европа?

Трудно ми е да ви дам точни данни и за съжаление това не е само мой проблем. Дори в официалната статистика е доста трудно с регистрацията на разселени деца и непридружени малолетни. Според изследване на ООН около 60 милиона души в момента са в състояние на миграция. Само преди две години бяха 40 млн. души. Сега наблюдаваме най-големият брой мигриращи хора след края на Втората световна война. Много от тях са семейства и деца и ние се опитваме да ги подкрепяме по няколко начина.

Първо, опитваме устойчивия подход - да ги подкрепим в самите страни, от които идват. В Сирия например опитваме да помагаме на деца и семейства в Алепо въпреки трудностите. Имаме и SOS Детско селище в Дамаск, което трябваше да затворим, защото беше превзето от армията. Но успяхме да се сдобием с нова локация и да настаним децата в безопасна за тях среда.

Имаме значителен опит и с деца и непридружени непълнолетни младежи, които мигрират в Европа. В Австрия се занимаваме с тази проблематика от повече от 10 години. Имаме центрове и децата и младежите, настанени там, са успешни в развитието си, въпреки трудността с получаването на убежище и неяснотата дали ще могат да си намерят работа след това. Същото се отнася и за Германия, където ние на практика удвоихме капацитета си през последните няколко месеца. Там се грижим както за семейства, така и за непридружени непълнолетни и тяхната интеграция.

Третото нещо, което правим е, че се опитваме да помогнем на хора, които са все още в преходни страни - осигуряваме им спешна помощ, даваме им вода, подслон, храна, но също така и развиваме инфраструктура, така че да могат да използват мобилни телефони. Защото е много важно, когато хората са разпръснати на много места да могат да получат информация къде се намират близките им. Освен да се погрижим за тяхната безопасност и здраве, не бива да забравяме, че е важно да ги свържем, а в идеалния случай, и да ги съберем с техните биологични семейства.

Опитвате ли да събирате непридружени деца и младежи с техните семействата? С какъв успех се справяте с тази задача?

Трудно е да се измери. Винаги има нещастни причини, поради които семейства или деца мигрират и те не винаги мигрират заедно. По-скоро първо мигрира един човек и след това се опитва да доведе семейството си с подкрепата на съответните европейски страни. Това е процес, в който ние се опитваме да им осигурим подкрепа, но има политически и законови пречки. Работим, за да осигурим среда и ясна посока за хора, които мигрират и отчасти сме успешни в това.

Ако гледаме големия брой мигранти, които както споменах, са 60 милиона души, дори това, което ние можем да постигнем като голяма организация, която полага грижи за почти 1 милион деца, е като капка в морето. 80 000 деца са част от нашите SOS Детски селища и около половин милион са в програмите ни за укрепване на семейства. А децата по света в риск от изоставяне или вече изгубили родителска грижа, са 10% от всички деца, тоест около 220 милиона.

Това, което ние правим, е да осигуряваме ноухау, инфраструктура и подкрепа и за други организации, за да сме сигурни, че държавите полагат усилия за разрешаването на този проблем и че правата на децата се уважават. В това си взаимодействаме с държавни агенции, международни неправителствени организации и с частния сектор, за да създадем среда, в която можем да използваме натрупания опит и да постигаме успехи в България или на друго място.

Партнирате ли си с европейските правителства по някакъв начин, за да подпомогнете интеграцията на непридружените деца и непълнолетни?

Да, имаме изградени взаимоотношения с правителствата и в Германия, Австрия и Франция ние сме най-голямата организация, която полага качествена грижа за деца и непридружени малолетни.

Можете ли да споделите впечатления от работата си с непридружените деца и младежи - как си представят бъдещето си в европейските общества?

През последните две-три години работих с непридружени деца и обикновено те бяха най-добрите и умните, изпратени от своите семейства да отидат в Европа, да направят кариера и да издържат семействата си в родните си страни. Те успяваха да научат езици много бързо, бяха добре свързани чрез смартфони. Сега обаче виждаме друга група деца и непридружени непълнолетни, които просто бягат от обстоятелствата, с които са се сблъскали. Загубили са семействата си по пътя. Пътуването им не е било добре планирано. Предизвикателства, които срещат по пътя, са значително по-различни.

Мога да ви дам пример за някои от всекидневните предизвикателства, с които се сблъскваме. Срещнах се с някои от тях в най-старото ни детско селище в Германия - във Висен, което са намира на едно езеро. За една част от тях близостта до водата връщаше много лоши преживявания, които са имали по пътя към Европа. Пресичайки морето, те са виждали деца и семейства да умират. Повечето от тях не могат да плуват и ние им осигуряваме уроци по плуване.

Когато говорим за образование и бъдеща кариера с тях, повечето желаят да останат тук. Биха искали да получат подготовка по език и някаква експертиза, но много от тях искат да се върнат в собствените си страни. Ако трябва да се върнат в своите държави, ние се опитваме да ускорим този процес. Да им дадем възможност да научат език или да получат образование. Това, което се опитваме да направим, е да им дадем перспектива и основа за кариера независимо дали ще останат в Европа, или ще се върнат в техните собствени държави.

Как се грижите за семействата в Сирия? Какво означава "безопасна среда" в условия на война?

Имаме хора в Алепо, които осигуряват подкрепа за семействата, които все още са там - храна и вода. Преместихме децата от детското селище от Алепо в Дамаск. Както споменах когато детското ни селище в Дамаск беше бомбардирано, за щастие, никой не пострада, но ние преместихме децата от тази локация в по-безопасна такава. Освен това има много бежанци, разселени в съседни на Сирия държави, на които ние също предлагаме програми и подкрепяме семейства.

Промениха ли се изискванията на донорите към вас след глобалната финансова криза и политическите сътресения по света?

Аз мога да споделя своя опит, но не знам дали той е представителен. Ние гледаме голямата картина - целите за глобално устойчиво развитие. За да ги постигнем, от колко пари имаме нужда според вас на годишна база? 3 трилиона щатски долара. Ако съберем всички усилия от международни неправителствени организации, правителства и частен сектор, пак имаме дупка от 2 трилиона, за да постигнем целите. За да ги постигнем успешно, имаме нужда от изцяло различен подход на сътрудничество между тези три сектора. Големите донори сега искат да има видим ефект и искат да контролират какво се случва с техните финансови и човешки ресурси. Ние надграждаме над капацитета, като си сътрудничим с други международни организации, с правителства, за да можем по най-добрия начин да извлечем полза от нашия опит и техните ресурси.

Ние сме номер пет в глобалните организации и имаме дългосрочни цели и присъствие, но по-взискателните донори се интересуват какво е социалното въздействие от нашата дейност. А не е толкова лесно да го измериш. Много от индикаторите липсват и има нужда да се смени едно поколение, за да се види как се справя едно дете, което е израснало в детско селище, може ли да поддържа собствено семейство, има ли добро образование.

От 1 милиард долара наши финанси голяма част идва от индивидуални дарения. Не сме още много силни в привличането на средства от институции.

Работим с няколко корпорации. Например една от нашите стратегически инициативи за младежка заетост е с DHL, където работим по програма "1000 работни места за Африка". Те ни помагат да обучаваме, осигурявайки подготовка по език и работа на младежи.

Намирате ли общи неща между управлението на бизнес корпорация и на международно НПО? Помага ли ви вашият бизнес опит в новата ви роля?

Много ми помага по различни причини. Обикновено международните неправителствени организации са свръхрегулирани и слабо управлявани. Финансирането, което получават, често е за решаването на конкретен проблем на конкретно място, като те не разполагат с инфраструктурата и икономията на мащаба, която имат големите корпорации. Те развиват глобална инфраструктура, която им позволява да са прозрачни и ефективни. Следването на тази логика ни помага да сме по-ефективни, да насочим по-голяма част от ресурсите, които получаваме от донорите, към грижа за семействата и децата.

А защо напуснахте автомобилната индустрия, за да се занимавате с неправителствена дейност?

Да отгледаш деца, да видиш как стават независими, е страхотно преживяване. Едно от най-добрите неща, които могат да ти се случат. Аз израснах в голямо семейство от три поколения. Моята леля живееше в съседната къща. Отраснах около много деца от приемни семейства. Аз наистина харесвах тази среда - голямо семейство, в което всеки се грижи за другия. Тази обмяна по някакъв начин ме разви.

След това в Daimler, в корпоративния свят, ние подкрепяхме неправителствени организации. След като придобих опит и имах финансовата свобода, работих на много места по света и в един момент си казах: "Добре, какво мога да направя аз, за да променя нещо?"

Започнах да уча мениджмънт на международни неправителствени организации. След това успях да пренеса моето познание и добри практики и най-актуалните и добри подходи в международния мениджмънт на неправителствени организации към SOS Детски селища.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1362 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1475 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Думите на 2016

Как еволюират обществата, технологиите и взаимоотношенията ни според селекцията с неологизми на Oxford Dictionaries. И няколко български предложения

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг