С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 31 дек 2016, 10:30, 39382 прочитания

Проф. Евелина Келбечева: Нужна е промяна в образованието, така че младите хора да не могат да дишат без критично мислене

Преподавателката по история в Американския университет за фалшификатите, които съпътстват всички фундаментални събития в историята, защо post-truth не е нов феномен и кога конспиративните теории се превръщат в пандемия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил:
Евелина Келбечева е професор в департамента "История и цивилизации" в Американския университет в България. Завършва история и археология в Софийския университет. Била е "Фулбрайт" стипендиант и преподавател в Калифорнийския университет, САЩ. Член на комитета за екологична защита на Русе. Основните й изследователски теми са митовете и фалшификациите в историята. Проф. Келбечева е автор на петицията за смяна на учебните планове и учебници по история в България.
Какво е вашето мнение за феномена post-truth, който беше посочен дори от Oxford Dictionaries за дума на изминалата година?

Мисля, че от историческа гледна точка цялата тази история е спекулация с термини и феномени, които са много добре познати. А терминът post-truth, който сега се използва, e поредната интелектуална игра - търсене на нова, интересна дефиниция за неща, които биха могли да се опишат и по друг начин.


Първо, никой никога не е претендирал и не може да претендира за абсолютната истина и това не е измислица и велико откритие на постмодернизма. Второ, това непрекъснато фалшифициране на новини, което става в нашия свят, е добре познато от техниките на пропагандата и на дезинформацията, която е съпътствала всички модерни общества.

Исторически погледнато, ние имаме фалшификации на изключително важни документи, от които се нуждаят политически и религиозни институции още от Античността, и това не е прекъсвало като практика. Ще дам един пример - прочутото "Дарение на император Константин", направено през 9 век, с което уж той дарява на римския първоотец, територията на Римската империя за владеене от църквата. Има даже фрески, картини, направени по това прочуто дарение на Константин, което легитимира огромна власт - идеологическа, политическа и икономическа. Още през Ренесанса е доказано от Лоренцо Вала, че документът е фалшификат, но това не пречи след това да има много други, тежки исторически фалшификации. Вижте "Протоколите на старците от Цион", които Хитлер се мъчи да превърне едва ли не в документ, вкарвайки ги в "Моята борба", а още през 1920 година се знае, че те са фалшификат. Вижте и международните комисии, та даже и Нюрнбергският трибунал, където Съветският съюз непрекъснато настоява, че германците са извършили клането на десетки хиляди полски офицери в Катин, а не Сталин и Берия.

Фундаментални събития в историята и в политиката са съпътствани от фалшификати, които са били своевременно разбирани като такива и публиката е била информирана. Най-големият проблем не е в това кой, как и защо прави фалшификатите, или разпространява неверни новини, или прави тотална дезинформация, която променя социалното напрежение. Проблемът е на какво вярва публиката, ако перифразирам Кисинджър - хората не ги интересува какво всъщност е станало, а какво те вярват, че е станало.



В този смисъл за мен post-truth нито е откритие, нито е нещо изключително интересно и ново, нито може да обгърне целия проблем. Също като при постмодернизма и посткомунизма, това пост- не дефинира, нито показва същността на явлението или на периода. То определя нещо ново чрез нещо, което е било преди него, за което знаем много повече и което има самостоятелно значение и място в историческия процес.

И все пак намирате ли паралели между сегашния свят на фалшиви новини и времето на студената война, когато хората отвъд желязната завеса са живели в условия на официализирана лъжа?

Масовото разпространение на всевъзможна дезинформация е абсолютно пряко следствие от информационната революция. Тук няма две мнения и това върви от момента, в който имаме масмедиа, ако щете от Гутенберг. Започват да се роят текстове, които са или фалшификации, или измислици, представени като оригинали. Да не забравяме, че даже фолклорът се фалшифицира през 18-19 век, и то масово - от Шотландия до Русия и от Чехия до България.

Но би било проява на много стеснено мислене, ако правим паралел единствено и само с епохата на студената война. Защото това беше сблъсъкът между две пропаганди и едната беше още по-лъжлива от другата, както знаем. За мен много по-голямо значение има да се разбере коя публика е вярвала повече - дали на Изток или на Запад. Дали съмнението и критичното отношение към информацията са прерогатив на свободни и развити общества?

Погледнато в дългосрочна перспектива, примери за феномена на паралелни действителности, на паралелни разбирания, на фалшифицирани документи, на есенциалистко мислене, което се е превърнало в удобна политическа митология (както е например антисемитизмът) могат да се намерят във всяко общество от античността до наши дни.

Но дори в условия на пропаганда хората в миналото са намирали алтернативни канали за информация, докато сега имаме цялата информация на света и пак е трудно да се ориентираш.

Има противоотрова и това е сериозното образование и почтените медии. Не можем да кажем, че абсолютно всички медии произвеждат лъжи, митологии и манипулации. Има медии, които не са заразени от този вирус или имат достатъчно високи професионални стандарти, които не им позволяват това. Няма непроверена новина, която да излезе от тези уважавани институции, но социалните мрежи не могат да бъдат спрени и няма да бъдат спрени.

Но към тези традиционни медии също има растящо недоверие.

Има, да, но недоверието към традиционните медии не е първичното. Първичното е сривът на доверието в политическото като такова. На много места по света статусът на политика като изявител на волята на суверена отдавна се е сринал и тези бързи и неочаквани промени, които стават през последните няколко години и под натиска на външни обстоятелства, показват, че отношенията между потърпевшите граждани и техните политически лидери са вече съвсем различни - и заради урагана на социалните мрежи.

Ако е факт разклащането на вярата, че политическият естаблишмънт може да променя за добро живота на хората, то тогава естествено и доверието към всички медии ще бъде силно пропукано, защото те са пряко свързани.

Простира ли се вече този срив на доверието и към науката и учените по същия начин, по който се сринаха авторитетите в медиите и политиката?

Много по-страшно в дълга перспектива ще бъде съмнението в науката и неверието, че науката може да бъде независима от политиката - не само от политиката като цяло, но и от политиката на университетските управления.

Ние много добре знаем, че част от секретни или военни институции в края на краищата дават на света интернета и уеб мрежата. Тоест допълнителните продукти от едно изключително високо развитие на технологиите, както виждаме, могат да служат на човечеството в глобален мащаб.

От друга страна, мисля, че това, което сега се задълбочава, е все по-голямото откъсване на обикновените хора от възможността за достъп до информация за решенията - политически, финансови, социални - които взимат затворен кръг от хора. Ако в по-предишни епохи поради липсата на масови медии и глобализирани системи е имало човешка, пряка, нормална, даже индивидуална връзка между управляващите и управляваните, сега тя не съществува. И само в изключително добре развитите демокрации, където има механизми за контрол, можем да мислим, че част от тези политики са адекватни или че подлежат на контрол. Докато обикновените хора не могат да разберат какво става зад кулисите на голямата политика, спекулациите и манипулациите ще бъдат винаги тежки. В този смисъл ние искаме да знаем каква е била истината, за да разберем какво е това "след-истината".

Но аз мисля, че най-страшното е какво и как ще бъде показвано като парадигматично развитие на науката и как скокове или революции в нея ще могат да бъдат управлявани и манипулирани за съвсем други цели. Нека си спомним как генетиката беше забранена лично от Сталин или в какво се превръщаше медицината в ръцете на д-р Менгеле. Големият проблем е, че съвременната публика не знае за провежданите такива експерименти и в съветските лагери.

А как се е стигнало дотук?

Има един феномен, който може да бъде наречен с много ясно име и който е стар като света - конспиративната теория. Защото всички конспиративни теории са лесни, удобни, донасят комфорт на мисленето, който премахва нуждата от дълбок критичен анализ. Всичко това се случва, защото ние нямаме пълната информация. А конспиративните теории винаги избуяват там, където информацията липсва, засекретена е или манипулирана. Те даряват публиката с лъжливото удоволствие от разкриване на тайната - и тръгнаха хората на туризъм по местата на "Шифърът на Леонардо".

Така хем нямаме пълната информация, хем имаме много повече информация, отколкото някога хората са разполагали?

Да, но тук е вече пренасищането с информация и невъзможността тя да бъде анализирана. И да бъде определена като автентична или не. Кои са критериите за истина или за полезност, или за хуманизъм, след като имаме и много ясното разграничение, че нещо може в момента да бъде много добро и полезно, а в дългосрочен план да бъде унищожително?

А как трябва да изглежда сериозното образование, което да бори тези процеси?

По принцип масовото образование в света е страшно изостанало и целият свят се нуждае от радикална промяна първо на това, което се преподава и, второ, на начина, по който се преподава. Защото общата картина на света и неговите най-страшни проблеми се губи. Би трябвало да има ефективни механизми, за да могат младите хора да не могат да дишат без критично мислене.

Освен това гласът на елита от световни учени, които са наясно какво се случва както в науката, така и по света, би могъл да се чува далеч по-ясно. Бих казала, той трябва да бъде оглушителен. Даже когато те спорят, даже когато се сблъскват различни мнения, школи, направления, теории. Те са част от начина, по който ние да трябва да разбираме критично света. В по-стари времена е имало световна република на учените, които тогава са се броели на пръсти, но са си разменяли формули и теории, разбира се, в писма на латински. А и Бах и Вивалди са си сменяли ръкописи и единият е продължавал произведението на другия. Знам, че може да звучи утопично, но този тип на общуване между големите умове и таланти на света би могъл да премине в някаква световна платформа, към която хората да се обръщат, за да могат да видят адекватността на постиженията в науката, които да не бъдат размити и политически употребени.

Но реалността е, че този тип умове са изтласкани в периферията и във фокуса на публичността са фалшивите герои с фалшивите титли.

Не задължително навсякъде. Вие знаете, че в по-близкото минало гласът на Сахаров, въпреки че беше в изгнание, проби. Не може да се спре големият глас на големия учен. Естествено, че ще има обрасли с всякакви митове и фалшификации идеи, биографии и политики, но в края на краищата дублето се изтърква и се различава от златото. И в този смисъл, ако има нещо, което е тласкало към прогрес, това са великите открития в науката, които направиха от Европа модел за целия свят.

Това е единствената сфера, в която аз съм оптимист - че науката няма да може да бъде спряна, няма да може да бъде вкарана в никакви режими на post-truth, защото самият етос на правене на наука дълбоко в себе си е отрицание на този спекулативен термин.

Според вас откъде тогава идва цялото това усещане, че сега лъжите, фалшификациите са много повече, отколкото в миналото?

Сега всичко е повече. В тази масовизация на образованието, преди това и на масмедиите, не можем да очакваме кристални потоци на истина и на чистота, които да се леят от всички възможни медии. Хората по света винаги са живели с някакви идеологии, с някакви религии, с някакви митологии и с невъзможността да се докоснат до адекватните извори на информация. Именно затова Асанж се превърна в световен герой.

Просто сега всички митологии са неконтролируемо много, както неконтролируем е и броят на населението на Земята, и броят на мигрантите, и броят на медиите.

Както всяка нова голяма революция в социалното поле носи със себе си и страхотни рискове, така и това трябваше да се очаква. Аз се чудя защо чак сега се реагира по този леко снобски, леко наивен начин. Ама как така станало, че сега има толкова много сайтове, които говорят глупости и които заблуждават хората?

Нека да си зададем въпроса защо хората четат тези сайтове и защо им е толкова нужно?

А какво е вашето обяснение?

Нашият мозък е устроен така, че е много повече подвластен на емоционалните си нужди. Ние имаме нужда от комфорт, интелектуален комфорт дори, ние искаме да разбираме нещата бързо и лесно и да разбираме всичко. Това са дадености и затова всякакви митове работят толкова добре. Другата причина, ще повторя още веднъж, е все по-голямата и тежка невъзможност за достигане до информация за истинските подбуди и действия, които управляват нашия живот. И съвсем естествено възникват тези феномени, които не са новост според мен, но сега са обхванали земята като панепидемия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1771 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Зигмунт Бауман, тихият титан

Спомен за един от големите съвременни мислители, който си отиде този месец

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата