Проф. Евелина Келбечева: Нужна е промяна в образованието, така че младите хора да не могат да дишат без критично мислене

Всяка новина неизбежно преминава през съзнанието на нейния адресат, който реагира според своите собствени нагласи и капацитет. И степента на доверие към новината се определя от два фактора, които действат като скачени съдове. Единият е умственото равнище на самия потребител, а другия - авторитета на автора на новината.

В образованието най-страшното е че фалшификати се набиват в съзнанието на хората, когато те са в своята най-беззащитна възраст - детската. Още по-лошо е, че го прави все още най-големия у нас авторитет - самата държава.

Точно тя налага у нас историческа митология, като голяма част от нея се налага дори не обмислено, а по силата на инерцията. При това трябва да се разбира, че в случая с българската история думата "митологизация" означава напълно съзнателна фалшификация.

Най-голям като размер нашенски исторически фалшификати са два. Единият е Възраждането. Първото преброяване на населението, извършено в току освободена Бългаерия на 1 януари 1881 г. показа, че да четат и да пишат са могли само 3 (три) на сто от българите. Тази цифра веднага разрушава мита за всеобщ културен, а оттам и икономически и политически подем у нас преди Освобождението. А точно този "подем" се използва у нас като фундамент за налагане на национално самочувствие.

Другият най-важен исторически фалшификат у нас е образът на Васил Левски. В него няма нито една дума истина, всичко е лъжа. Но той е толкова ласкателен към нас самите, че е много труден за преодоляване.

Затова съвременните будители трябва да говорят истина за нашата история, колкото и неприятно е това за мнозина. Такива опити у нас има. Винаги препоръчвам да се четат есета "Роля на историята в българската история" и "Васил Левски - идеал или идол" от Иван Д. Стоянов на https://ids777.wordpress.com/

статията щеше да има завършен вид ако професорката беше посочила името поне на една както тя се изразява- медия, която не е заразена от този вирус или има достатъчно високи професионални стандарти, които не и позволяват това-но критическото мислене към което тя зове нещо ме възпира да я взема на сериозно

"А и Бах и Вивалди са си сменяли ръкописи и единият е продължавал произведението на другия." - Аууу, авторските права! Едно време не е имало достатъчно нагли адвокати по авторско право. Сега не биха допуснали такова безобразие :)

Когато чуя за критическо мислене у младите хора, особено в България, ме избива на особен вид забавление. Първо не само в България, но и в Европа, образователната система никога не е била насочена към създаване на критично мислещи индивиди. Американската (не се смейте, нямам предвид поголовната публична образователна система, говоря за трите процента излизащи от петте топ колежа в света), макар и считана за прекалено едноизмерна и ограничена за стандартите на Евро-гейската префинена общност, е точно тази, която посява критичното (разбирай функционирането и оцеляването в истинската реалност) мислене у тепърва прохождащите в академичната среда. Знам, защото този път съм го минавал отдавна. Наскоро прекарах няколко години в България за откриването на голям инвестиционен проект, в който исках да участват само млади хора т.е. работодател, който открива 200 работни места и в него участват млади хора между 24-30 години. След шест месеца интервюта и подбор измежду над 3000 кандидата от цялата страна, кристализира безпардонната истина - 99.999999% от тях (всички висшисти, с малък или среден работен опит) са тотална щета! Перфектно създадени и отгледани безмозъчни и послушни дронове с критично (и всякакво друго) мислене на дребен рогат добитък. В моя свят, простичък откъм напудреност и фанфари, но безпощаден откъм можене, тези не биха могли да чистят и тоалетни. Когато единият процент от нацията, който дърпа всички други напред е избягал в трите години след 1990, са останали ето тези. Или както Радой Ралин казваше някога, "когато отвратените си отидат, остават отвратителните"...

До коментар [#1] от "gullwing":

Извинявам се, прибързано ви цъкнах минус.
След това прочетох есето за Левски, но за да проверя, изслушах предаване по БНР на въпросния автор, заедно с двама професионални историци.

До коментар [#5] от "dokoro":

Признат грях не е грях :-).

Радвам се, че есето ви е харесало.

Всичко добро и успехи през новата година!

Защо им е на малдите критическо мислене ?

Дай им да се отяждат, не са имали култура на воденето на спор никога, и всичко към което се стремят е да възпроизвеждат собствената си мизерия.

Критическото мислене дадено на глупаци води до интелектуално еничарство в общия случай, а и като не го искат, как да им го натрапиш ?

Нужда имат, няма спор; но когато някой не иска да мисли не можеш да го накараш насила да мисли. Те, Младите да се научат да различават чувствата си от мислите първо, и после да зачекват критическото мислене.