Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм

Йосип Новакович работи върху есе за футболното хулиганство на Балканите

Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм

Канадско-хърватският писател пред "Капитал" за сложните идентичности на хората от Балканите и доброто в лошите новини

Светослав Тодоров
13747 прочитания

Йосип Новакович работи върху есе за футболното хулиганство на Балканите

© Цветелина Белутова


Профил:

Йосип Новакович е многократно награждаван канадско-хърватски писател и есеист. Роден е през 1956 г. в Дарувар, сегашна Хърватия, тогава в рамките на Югославия. Учи медицина в Нови Сад, но на 20-годишна възраст емигрира в САЩ, за да избегне служба в югославската армия. Завършва "Васар" и "Йейл", а през следващите две десетилетия преподава в различни университети в САЩ. От 2009 г. живее в Канада, където преподава творческо писане в университета "Конкордия". През 2013 г. е финалист на една от най-престижните литературни награди - The Man Booker Prize. Често е определян като един от най-значимите автори на кратки разкази в Северна Америка. Автор е на един роман, три сборника и две книги за творческо писане.

Йосип Новакович е важен писатeл и за трите страни, в които е живял: Югославия, САЩ и Канада. Политически и социално заредената му проза улавя духа на балканските конфликти. Имигрантските общности и войната в Босна са основни теми на творчеството му през последните две десетилетия.

Обяснението той дава в предговора на сборника си "Предателства" (преведен на български език от Елка Виденова и издаден от icu-bg.com): "Като цяло се стремя да съчинявам истории, които са интересни и увлекателни за мен самия, които разплитат загадка, а лично за мен неотдавнашната история на Западните Балкани крие много загадки. Как са се справили мои приятели по време на войната, какво да правим сега, когато войната приключи, преследва ли ни още тя? Ако срещнем познат десетилетие по-късно, ще го познаем ли?"

Според българския писател Алек Попов "всяка война се нуждае от своя Хашек" и Югославия е намерила своя в лицето на живеещия от 1976 г. в Северна Америка Йосип Новакович.

Новакович е в София на творческа резиденция по покана на Къща за литература и превод, където работи по есе за футболните хулигани на Балканите и планира да направи България част от нова творба, около която засега не иска да разкрива много.

В новата си книга пишете за това как исторически войната ражда съвременното разказвачество. Чисто статистически - в момента живеем в най-мирното време. Какво означава това за историите, които разказваме днес?

- Традицията на разказване на истории започва от войната - "Илиада", "Одисея", Библията. Не ми харесва да чета за войни, но оттам започваме да имаме понятие за протагонист и антагонист, конфликт, напрежение, развръзка. А без трудност не се ражда конфликт, съответно историята е плод на сблъсък. Един сюжет за приятелство е по-интересен, ако се случва на фона на размирици, отколкото в среда без опасности.

Да, сега живеем в най-мирното време, но четем за войната повече от всякога заради съвременните медии. В САЩ хората са вманиачени по тероризма, въпреки че през миналата година има повече деца, извършили убийство, отколкото терористи. По-лесно е да предадеш тази история на читателите, отколкото темата за контрола над притежанието на оръжие.

Живели сте в САЩ между 1976-2009 г. Гледате ли с притеснение към ерата "Тръмп", или разделението покрай новия американски президент може да роди повече ангажираност сред мислещите хора?

- Да, като че ли се приближаваме към нов хипи период. Славой Жижек каза, че Тръмп е нещо като необходимо зло, тъй като ще дестабилизира окончателно системата, която хората не харесват. Разбира се, това е прекалено марксистко виждане. Революциите са хубаво нещо, ако ги наблюдаваш отстрани, а не си в центъра им. Със сигурност САЩ ще се променят и кой знае, може би ще стане "велика отново", но със сигурност не по начина, по който Тръмп си го представя. Засега това, което САЩ постигнаха, е да направи Канада "велика отново".

Откъде виждате Европа по-добре – оттук или от дистанцията на Северна Америка?

- Трябва да имаш опит от различни места, за да разбереш изцяло едно определено. Също както понякога не можеш да видиш гората заради дърветата. Ако си вътре в нея, познаваш вътрешността й, но не знаеш къде точно си и какво има около теб. Според мен е добре човек да е живял на поне две места.

Пишете най-вече за балканските имигрантски общности. На фона на различните политики на САЩ и Канада спрямо имигрантите, има ли разлика по начина, по който те се чувстват в двете държави?

- Честно казано, няма особена разлика в начина им на живот, както и няма чак такава разлика между американското и канадското общество. Въпреки че Канада, където 22% от населението е родено другаде, е по-наясно с имигрантската си същност и класовата разлика не е толкова осезаема. В момента двете държави са разглеждани като противоположности заради Тръмп и Трюдо, но ситуацията винаги може да се преобърне. Германия сега има най-доброто правителство, но само преди 70 години, това не беше случаят. Наскоро открих една историческа книга от 1899 г., където пише, че най-големият проблем на германското общество е липсата на патриотизъм – само след няколко десетилетия това изречение не би могло да бъде написано.

Колко често се връщате в Хърватия?

- Обикновено един път в годината, за по три седмици.

Как гледате на национализма, който става все по-видим в Източна Европа?

- Това винаги се случва, когато една икономика не е силна. Бедният трябва да има кого да обвини за състоянието си. Югославия беше обединена, защото имаше силна икономика и се разпадна, когато вече нямаше такава и лидерите й не можеха да манипулират масите. Исторически, винаги където има слаба икономика, има силен национализъм. До голяма степен самоопределянето не е да покажеш колко си еднакъв с всички, а колко си различен. За щастие американската и канадската идентичност са гъвкави понятия - няма проблем да си едно, но и друго. Не виждам защо всяка една националност да не е такава.

Пишете на английски, до голяма степен защото езикът, който сте говорили в Югославия, става различен от изчистения хърватски, който се приема, след като държавата става независима. Как се променя хърватската идентичност?

- По времето на Югославия имаше голям натиск да се определяме като югославяни. Национализмът се смяташе за мръсна дума. До 12-13 годишна възраст нямах особено понятие какво е това хърватин. Изведнъж разбрах, че имам и друга идентичност. Тогава се зачудих как съм от една националност, но имам баба чехкиня и баба словенка. В Хърватия има интересен парадокс – това е може би най-етнически монолитната нация, но не познавам човек, който да няма в семейството си човек от друга националност. Така че идентичността е ясна въпреки смесените корени. И все пак националната гордост продължава да лежи върху неща като успехите на Модрич в "Реал Мадрид". Отваряш вестника и четеш само за това...

Един от проектите, по които работите в момента, е есе за футболното хулиганство на Балканите...

- Да, тук е нормално всеки да вика на съдията, противниковия отбор и неговите фенове "циганин" или "педераст", а на чернокожите играчи "маймуни". Интересно ми е дали всички, които казват тези думи, са расисти, хомофоби, ксенофоби и... маймунофоби, или просто повтарят поведението, с което са отраснали, без да се замислят. До голяма степен мисля, че е второто, и можем да разпознаем в този модел начина, по който хората се увличат по национализма. Есето ще излезе за едно малко американско издание по-късно тази година. Пиша и роман, който е ситуиран в Кливланд, където живееше баба ми – бях в САЩ за първи път през 1974 г., две години преди да се установя. Обикновено пиша за Щатите, когато съм извън тях, също както пиша за Балканите, когато не съм тук.

Като автор на две книги за творческо писане кой е съветът, който често давате, но понякога не спазвате?

- Мисля, че трябва да опрем до клишето, че най-важното правило е, че няма правила. Често една история, за да се получи добре, трябва да наруши правилата, които са от полза за друга. Понякога, когато пиша, се чудя как определен разказ се е получил такъв, какъвто е и после се сещам, че съм написал книги за целия процес. Като цяло теорията е необходима там, където практиката отсъства. Ако имаш нужда от теория, значи имаш проблем. Ако искаш да си обясниш как икономиката действа, значи икономиката около теб е зле. Смятам, че творческото писане е полезно да научиш основите, начина на мислене. Писането е, като да смесваш цветове, но първо трябва да знаеш възможните багри. Да проучиш възможностите. Също както ставаш добър тенисист с практика - една книга за тенис не може да те научи как да уцелваш по-правилно.

Направихте толкова много спортни препратки в този разговор. Кой е любимият ви отбор?

- Вече нямам. Едно време бях за "Челси", но те станаха твърде успешни, а обичам аутсайдерите. Харесвах "Хайдук" (Сплит), но те продават най-добрите си играчи. Все едно да си фен на ферма за коне.

Профил:

Йосип Новакович е многократно награждаван канадско-хърватски писател и есеист. Роден е през 1956 г. в Дарувар, сегашна Хърватия, тогава в рамките на Югославия. Учи медицина в Нови Сад, но на 20-годишна възраст емигрира в САЩ, за да избегне служба в югославската армия. Завършва "Васар" и "Йейл", а през следващите две десетилетия преподава в различни университети в САЩ. От 2009 г. живее в Канада, където преподава творческо писане в университета "Конкордия". През 2013 г. е финалист на една от най-престижните литературни награди - The Man Booker Prize. Често е определян като един от най-значимите автори на кратки разкази в Северна Америка. Автор е на един роман, три сборника и две книги за творческо писане.

Йосип Новакович е важен писатeл и за трите страни, в които е живял: Югославия, САЩ и Канада. Политически и социално заредената му проза улавя духа на балканските конфликти. Имигрантските общности и войната в Босна са основни теми на творчеството му през последните две десетилетия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.