С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 23 мар 2017, 11:30, 35491 прочитания

Наследството на Рокфелер в България

На благотворителната фондация на филантропската фамилия дължим модернизирането на българското здравеопазване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази седмица най-възрастният член на филантропската фамилия Рокфелер Дейвид Рокфелер почина на 101 години в дома си в Ню Йорк. Според списание Forbes състоянието на банкера възлиза на 3.2 млрд. долара. Той е син на петролния магнат Джон Дейвисън Рокфелер, който, освен че е патриархът на една от най-мощните икономически и политически фамилии в САЩ, в началото на ХХ век създава една от най-големите филантропични организации в света - фондация "Рокфелер". Целта, която си поставя фондацията, е да увеличи благосъстоянието на хората, независимо къде се намират, като се фокусира в области като медицина, експериментална биология и хуманитарни науки.

Макар този факт да не е много популярен, фамилията Рокфелер е оставила своя важен отпечатък и в България. В периода между двете световни войни нейната фондация работи активно с българските институции и инвестира повече от 100 млн. лева в страната ни. На практика организацията поставя основите на модерното българското здравеопазване, а днес в София има две ключови сгради, наследство от подкрепата на богатата фамилия - Националния център по заразни и паразитни болести на ул. "Янко Сакъзов" и Биологическия факултет на Софийския университет на бул. "Драган Цанков".


А знанието за дейността на фондацията в България достига до нас благодарение на онлайн енциклопедията daritelite.bg, зад която стоят усилията на Българския дарителски форум (БДФ), две американски фондации и голям екип от български учени.

Страната ни попада в полезрението на Рокфелеровата фондация след Първата световна война като част от програмата й за финансова помощ на страните от Югоизточна Европа. Отделно през 1922 г. българското здравно министерство само търси нейната подкрепа по две линии - за да стартира стипендиантска програма за млади лекари, фармацевти и химици, които да почерпят от опита на други европейски държави, и за да събере средства за строеж на институт по епидемиология в София. До Рокфелеровата фондация пише и деканът на Медицинския факултет при СУ проф. Васил Моллов, който търси финансиране за лабораториите на факултета и студентската библиотека.

Така през 1923 г. фондацията отпуска първата си помощ за България за Медицинския факултет, която се изразява в парична помощ за оборудване на лаборатории, за закупуване на научна литература и т.н. По късно стартира и стипендиантската програма, в която български медици се обучават в лечение и превенция на венерически заболявания, туберкулоза, малария и други, а през 30-те години се разширява и към гимназиални учители по обществени и търговски науки.



През 1933 г. започва изграждането на голям съвместен проект на българската държава и фондация "Рокфелер" - Института за народно здраве (днес Център по заразни и паразитни болести). Общата инвестиция е около 40 млн. лева, от които фондацията осигурява 19 млн. лева. Институтът е замислен като център за специална подготовка на лекари и помощен персонал, който да произвежда серуми и други предпазни средства против заразните болести.

Важен фокус на фондацията в този период е борбата с маларията, като България е една от най-засегнатите страни от болестта. С нейната финансова помощ се създава Противомаларичната опитна станция в Петрич, където процентът на заболеваемост е сред най-високите в Европа. Условието, което тогава поставя "Рокфелер", за да инвестира в проекта, е той да се занимава с научни изследвания на разпространението на маларията. Държавата построява сградата, фондацията осигурява издръжката на станцията за период от три години и тя започва работа през 1928 г. За няколко години дейност тя успява да намали смъртността сред населението, да подобри битовите условия на живот и да укрепи поминъка на населението в региона.

Освен за решаването на проблемите на здравеопазването фондацията инвестира и в селското стопанство. През 1926 г. "Рокфелер" удовлетворява молбата на ръководството на Агрономическия факултет на СУ да им предостави 16 млн. лева за изграждане на сграда на факултета. Строежът започва през 1927 г. по проект на немския архитект проф. Херман Бухер, който възлага изпълнението на българския архитект Георги Овчаров. Сградата е завършена през 1932 г., като на главния й вход стои портретът на Джон Рокфелер-старши.

*Повече по темата можете да прочетете в онлайн енциклопедията "Дарителството" (daritelite.bg)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1378 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1489 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Паметни жени в смутни времена

Дизайнерката Erka за провокиралата диалог и международен отклик кампания за първия паметник на жена в София

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател