Наследството на Рокфелер в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наследството на Рокфелер в България

Фондация "Рокфелер" поема една трета от средствата за изграждането на сградата на Биологическия факултет на Софийския университет

Наследството на Рокфелер в България

На благотворителната фондация на филантропската фамилия дължим модернизирането на българското здравеопазване

38674 прочитания

Фондация "Рокфелер" поема една трета от средствата за изграждането на сградата на Биологическия факултет на Софийския университет

© Надежда Чипева


Тази седмица най-възрастният член на филантропската фамилия Рокфелер Дейвид Рокфелер почина на 101 години в дома си в Ню Йорк. Според списание Forbes състоянието на банкера възлиза на 3.2 млрд. долара. Той е син на петролния магнат Джон Дейвисън Рокфелер, който, освен че е патриархът на една от най-мощните икономически и политически фамилии в САЩ, в началото на ХХ век създава една от най-големите филантропични организации в света - фондация "Рокфелер". Целта, която си поставя фондацията, е да увеличи благосъстоянието на хората, независимо къде се намират, като се фокусира в области като медицина, експериментална биология и хуманитарни науки.

Макар този факт да не е много популярен, фамилията Рокфелер е оставила своя важен отпечатък и в България. В периода между двете световни войни нейната фондация работи активно с българските институции и инвестира повече от 100 млн. лева в страната ни. На практика организацията поставя основите на модерното българското здравеопазване, а днес в София има две ключови сгради, наследство от подкрепата на богатата фамилия - Националния център по заразни и паразитни болести на ул. "Янко Сакъзов" и Биологическия факултет на Софийския университет на бул. "Драган Цанков".

А знанието за дейността на фондацията в България достига до нас благодарение на онлайн енциклопедията daritelite.bg, зад която стоят усилията на Българския дарителски форум (БДФ), две американски фондации и голям екип от български учени.

Страната ни попада в полезрението на Рокфелеровата фондация след Първата световна война като част от програмата й за финансова помощ на страните от Югоизточна Европа. Отделно през 1922 г. българското здравно министерство само търси нейната подкрепа по две линии - за да стартира стипендиантска програма за млади лекари, фармацевти и химици, които да почерпят от опита на други европейски държави, и за да събере средства за строеж на институт по епидемиология в София. До Рокфелеровата фондация пише и деканът на Медицинския факултет при СУ проф. Васил Моллов, който търси финансиране за лабораториите на факултета и студентската библиотека.

Така през 1923 г. фондацията отпуска първата си помощ за България за Медицинския факултет, която се изразява в парична помощ за оборудване на лаборатории, за закупуване на научна литература и т.н. По късно стартира и стипендиантската програма, в която български медици се обучават в лечение и превенция на венерически заболявания, туберкулоза, малария и други, а през 30-те години се разширява и към гимназиални учители по обществени и търговски науки.

През 1933 г. започва изграждането на голям съвместен проект на българската държава и фондация "Рокфелер" - Института за народно здраве (днес Център по заразни и паразитни болести). Общата инвестиция е около 40 млн. лева, от които фондацията осигурява 19 млн. лева. Институтът е замислен като център за специална подготовка на лекари и помощен персонал, който да произвежда серуми и други предпазни средства против заразните болести.

Важен фокус на фондацията в този период е борбата с маларията, като България е една от най-засегнатите страни от болестта. С нейната финансова помощ се създава Противомаларичната опитна станция в Петрич, където процентът на заболеваемост е сред най-високите в Европа. Условието, което тогава поставя "Рокфелер", за да инвестира в проекта, е той да се занимава с научни изследвания на разпространението на маларията. Държавата построява сградата, фондацията осигурява издръжката на станцията за период от три години и тя започва работа през 1928 г. За няколко години дейност тя успява да намали смъртността сред населението, да подобри битовите условия на живот и да укрепи поминъка на населението в региона.

Освен за решаването на проблемите на здравеопазването фондацията инвестира и в селското стопанство. През 1926 г. "Рокфелер" удовлетворява молбата на ръководството на Агрономическия факултет на СУ да им предостави 16 млн. лева за изграждане на сграда на факултета. Строежът започва през 1927 г. по проект на немския архитект проф. Херман Бухер, който възлага изпълнението на българския архитект Георги Овчаров. Сградата е завършена през 1932 г., като на главния й вход стои портретът на Джон Рокфелер-старши.

*Повече по темата можете да прочетете в онлайн енциклопедията "Дарителството" (daritelite.bg)

Тази седмица най-възрастният член на филантропската фамилия Рокфелер Дейвид Рокфелер почина на 101 години в дома си в Ню Йорк. Според списание Forbes състоянието на банкера възлиза на 3.2 млрд. долара. Той е син на петролния магнат Джон Дейвисън Рокфелер, който, освен че е патриархът на една от най-мощните икономически и политически фамилии в САЩ, в началото на ХХ век създава една от най-големите филантропични организации в света - фондация "Рокфелер". Целта, която си поставя фондацията, е да увеличи благосъстоянието на хората, независимо къде се намират, като се фокусира в области като медицина, експериментална биология и хуманитарни науки.

Макар този факт да не е много популярен, фамилията Рокфелер е оставила своя важен отпечатък и в България. В периода между двете световни войни нейната фондация работи активно с българските институции и инвестира повече от 100 млн. лева в страната ни. На практика организацията поставя основите на модерното българското здравеопазване, а днес в София има две ключови сгради, наследство от подкрепата на богатата фамилия - Националния център по заразни и паразитни болести на ул. "Янко Сакъзов" и Биологическия факултет на Софийския университет на бул. "Драган Цанков".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    jotop.123 avatar :-|
    Georgi Boikov

    Внимателно да го прочетът всички хейтъри , които му пожелаха да се "пържи в Ада ".

  • 2
    rwv1490395118520358 avatar :-|
    Kamelia Vassileva

    Моля, журналистът написал статията да отиде пред Центъра по заразни и паразитни болести и да погледне паметната плоча пред него - годината не е 1933, а 1887. Центърът празнува 130 години от създаването си.....

  • 3
    raytcho avatar :-|
    raytcho

    До коментар [#2] от "Kamelia Vassileva":

    1887? не думай!!!!!!!!!!!!!!

    там да не е била руска полева болница?

  • 4
    dokoro avatar :-|
    dokoro

    1926 година, с помощта на фондация Рокфелер, в София е построена сградата на Агрономическия факултет към СУ (след 9 септември миналия век, преобразуван в отделен институт)
    Парите от фондация Рокфелер са били дадени с изричната цел - развиване на агрономическата наука в България.
    За да се насочат тези пари към София, голяма роля е изиграл академик Дончо Костов.
    Това, което се случи през 70-те години на миналия век граничи с престъпление - агрономите бяха пратени в Пловдив, ветеринарите в Стара Загора, а на мястото на Агрономическия се настани биологията на СУ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK