Паметни жени в смутни времена
Ирина Томова - Erka за провокиралата диалог и международен отклик кампания за първия паметник на жена в София
"Каузата е супер силна", казва графичната дизайнерка и арт директорка на рекламната агенция DDB Ирина Томова - Erka и лесно можем да се съгласим.
Erka стои зад временните паметници на жени (всъщност автопортрети), които изникнаха на няколко централни места в София. Те са част от акцията на Българския хелзинкски комитет за привличане на внимание върху проблема, че паметник на историческа личност жена в столицата всъщност няма, отвъд художественото изобразяване на женската фигура (да, аргументът със Света София може да падне в този момент).
След премиерата си на открито на 22 март в 06:30 ч. сутринта, временните паметници могат да се видят до 5 април в пространствата на на Софийски университет "Св.Климент Охридски" (Северно крило), Столична библиотека, Национална Библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Литературен клуб "Перото", Credo Bonum Gallery, Българска национална телевизия, Център за култура и дебат "Червената къща".
След това бюстовете ще бъдат изложени на търг, а всички приходи от продажбата им ще отидат за изграждането на първия паметник на жена в столицата. Планира се и пускането на мърчандайз със същата цел.
Ако проектът се реализира, първият паметник на жена в София трябва да се появи през 2018 г., а днес е последният ден, в който може да попълните анкетата коя да бъде тя. Сред предложенията са Екатерина Каравелова, дългогодишна преподавателка, учредителка на Българския женски съюз и една от създателките на Комитет за защита на евреите, арх. Виктория Ангелова - Винарова, първата жена архитект и също така проектирала сгради като Столична библиотека и Софийската математическа гимназия, и Теодора Райкова, една от първите специалистки в България в областта на химическите науки и създателка на собствена козметична лаборатория, която е национализирана през 1944 г.
Феминистката инициатива достигна до международни медии като Mashable, Metro, Teen Voguе и др. "Усещах, че ще има отклик, така че не се изненадах, когато инициативата стигна до международните медии", казва Erka.
The Guardian отразиха проекта с по-нюансираното мнение, че макар и направена по креативен начин и в правилното време, акцията трябва да е ориентирана към политически действия, а не изграждане на нещо, което обществото просто ще подминава.
"Не съм особено съгласна с тази гледна точка. Защото контекстът в България е друг, а съвременният прочит на паметника дава всякакви възможности - може да е в различни форми, може дори да не е портрет, а да е абстракция. Въобще не е нужно да е каменна статуя. На мен ми се иска това да се случи по един модерен начин, адекватен към съвремието", казва Ирина Toмова, която е завършила живопис.
Псевдонимът й Erka идва от времето, в което се е занимавала "изключително нелегално" с графити. Извън професията и сегашния проект, тя има интереси и в модата. "Шиене, рисуване, всичко, което може да се направи с ръце."
Липсата на паметници на жени е нещо, което отдавна е направило впечатление на Ирина и от няколко години тя търси начин да засегне темата. Въпреки че паметници на жени извън София има, тя казва, че трудно може да се сети за проект, който да участва в градската среда по адекватен начин. Когато разговорите около кампанията започват, процесът отнема около месец и е колаборация със скулптора Антон Цанев.
"От една страна идеята за авторпортрета е чист егоцентризъм, от друга страна съдържа посланието, че човек не трябва да се страхува да излезе напред с лицето си. Всичко се върти около въпроса "Защо не?" - защо да не съм аз, защо да не е жълто, защо да не е лилаво..."
Бюстовете са стилизирани в типичния руски стил, по който са създадени повечето паметници в България, но са цветни, за да се покаже желанието за модерност. "Исках да е едновременно стандартно, за да може хората да го свържат с наличните паметници, но и да има един pop art ефект, който да го скъса от средата", обяснява Erka.
Но най-важното, което е постигнала акцията до този момент, е разговорът. Още преди да пристъпи към реализирането на идеята, самото й разказване пред приятели поражда диалог и искреното учудване, че подобен паметник наистина липсва. Въпреки разнородните реакции в социалните мрежи и сексизма, който се среща при говоренето по темата, Ирина казва, че позитивните коментари надминават в пъти негативните. "След като не съществува публично като въпрос, много хора въобще не се замислят. Когато няма откъде да прочетеш, няма откъде да го знаеш, няма с кого да го изговориш."
Идеята е част от поредицата от събития (лекции, дискусии, филмови прожекции, въвеждане на информация в Wikipedia) през март на Българския хелзинкски комитет, свързани с правата на жените и популяризирането на исторически личности жени с принос за българското общество. Повече информация може да намерите на womensmonth.org.
