Вероятността днешните ученици да започнат в бъдеще работа, която в момента все още не съществува, се увеличава всяка година. Според доклад на Световния икономически форум Четвъртата индустриална революция, заедно с други социално-икономически и демографски промени, ще трансформират трудовия пазар през следващите пет години и ще доведат до загуба на над 5 милиона работни места. Това, обаче, може да бъде отчасти компенсирано със създаването на нови професии в сектори като компютърни науки, математика или инженерство.
Тези промени на пазара на труда изискват и промяна в образованието. Според Световния икономически форум сред най-важните умения, нужни за професиите на 2020 г., са комплексното решаване на проблеми, критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и възможността за преценка и взимане на решения. Важни вече са не просто теоретичните знания, а това младите хора да умеят да ги приложат на практика, да се справят в живота, да намират решения на проблемите си, да бъдат активни граждани.
Българските училища все още са далече от тази промяна. Учебната програма и съдържание се реформират трудно, начините на преподаване не отговарят на нуждите на днешните ученици, подготовката на учителите рядко включва съвременни концепции и примери за добри училищни практики. Българската образователна система от години пренебрегва обучението по STEM дисциплините – науки, технологии, инженерство и математика, които са определяни като ключови за професиите на бъдещето. В резултат на всичко това голяма част от младите хора излизат от училище неподготвени да се включат в индустриите с добавена стойност.
На 12 април "Капитал" и фондация "Америка за България" събират чуждестранни и български визионери за промяна на образованието на конференцията "Образование за професиите на бъдещето". Световнопризнати образователни експерти, активни учители и директори, както и представители на бизнеса, ще говорят за това как уменията на бъдещето могат да бъдат включени в преподаването и как на практика може да изглежда учебният ден днес, за да е полезен за утре.
Най-важните послания от събитието можете да проследите по-долу, а повече по темата може да намерите в специалното издание "Образование" на "Капитал" на 5 май. Видео от презентациите можете да откриете във Facebook канала на Фондация "Америка за България".
16:14 Край на конференцията. Съдържанието на конференцията ще бъде обобщено в специално приложение на "Капитал" през месец май.
15:45 Започва презентацията на д-р Уард ван де Вийвер за училищата на бъдещето и как учителите могат да се подготвят за тях. Д-р Вийвер е експерт в областта на иновациите в образованието и международен консултант за управление на образователния процес в училище, повишаване на езиковата грамотност и уменията по аритметика с цел по- добри резултати и представяне.
Изследвания в основни училища и прогимназии в Холандия през 2015г. показват положителни ефекти от ученето, базирано на контекст или изследване, а не просто на прочетеното в книга, обясни Вийер.
Според Вийер трябва да се стремим към високо качество на знанието - умения като критично мислене, социални умения, креативност, техническа грамотност, умения за справяне с кризи и метакогниция (възможност за самостоятелно насочване на учебния процес). 15:21 Започва панелът "Добри практики за преподаване от България", по време на който ще бъдат споделени няколко успешни примери за класни стаи в България и идеи за учители. Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение, представи другите двама участници.
Първият е Йордан Ходжев, в момента учител по природни науки в ОУ "Св. св. Кирил и Методий", Челопеч, а преди това - преподавател в основното училище в Мирково. Той сподели колко демотивирани е заварил своите учениците, когато за пръв път е започнал да преподава. Поради тази причина създава "Център за извънкласна дейност", където се обсъждат различни теми с учениците и се провеждат експерименти. Успехът идва скоро - с учениците си той печели състезание, организирано от компания-производител на 3D принтери, заедно с още 5 отбора от цяла Европа. "Има особено чувство в това децата да могат да докоснат това, което са създали", каза Ходжев.
Снежина Машева, преподавател по информационни технологии и роботика, СУ "Нешо Бончев", провокира преподавателите да се замислят дали самите те притежават качествата, на които искат да научат своите ученици. За да могат да правят учениците "работи", според нея се изисква и подкрепа от страна на директорите - "Или поне да не пречат на начинанията на учителите", допълни тя. Учениците ѝ се състезават в националното състезание по роботика "Роболига", а освен това изработват игри на платформата Scratch. Постепенно организира съвместни уроци с преподаватели по други предмети, за да популяризира дейността на клуба си.
Александър Ангелов се включи последен и прикани хората, които вече "случват промяната", да се показват по-често, за да се разбира за примера им. 14:10 След паузата за обяд на сцената излиза вторият основен лектор на конференцията Гари Стейджър. Той е водещ образователен експерт и поддръжник на идеята за въвеждане на компютърното програмиране, роботиката, както и на ученето чрез правене в класната стая.
Основната теза на Стейджър е, че децата са достатъчно компетентни и възрастните могат да им имат доверие. Просто училището изостава в това да догони тяхното темпо и да отговори на техния начин на учене.
"Не съм футуролог, но мога да направя една прогноза - училищата няма да се радват дълго на монопола, който са имали над времето на децата досега", заяви експертът. Според нeго нещата, на които най-малко се обръща внимание в училище сега - изкуствата, музиката, театърът, реалната наука, екскурзиите, опитът от реалния живот - са тези, които могат да направят училището устойчиво в бъдещe.
Стейджър смята, че желанието да създаваме е основно човешко желание и бъдещето принадлежи на това да учим едновременно с главите, сърцата и ръцете си. Убеждението му е, че интегрирането на "правенето" в класната стая ще засили много от уменията на децата и ще повиши самочувствието им. "Това, което би трябвало да правим, е да създадем продуктивен контекст на учене, в който децата да научат какво е да станат добри в нещо", казва образователният експерт.
12:50 Маарит Роси е вторият чуждестранен лектор, който ще сподели своя опит в сферата на преподаването. Тя е финландската учителка по математика, успяла да вдъхне на учениците си интерес към дисциплината, посочвайки практическите й аспекти и приложение в ежедневието им. (Финалист за приза "Глобалната учителска награда 2016-та година" и създател на сайта "Пътища към математиката")
12:30 Павлин Петков, директор на МГ "Петър Берон" - Варна, говори за това колко важна е математиката за бъдещето на децата. С фокус върху резултатите на PISA, Петков посочва липсата на реформи в българската образователна система и незадоволителнoто представяне на учениците - почти 30% от тях има резултати, равняващи са на двойка.
От 70-те години насам, каквито и промени да са правени, все пак тенденцията е да се учи все по-малко.
Учителят по математика е изправен пред намаляващ брой часове и непроменени учебни програми. Резултатът от това е препускане през учебния материал, липса на време за упражнения, невъзможност за прилагане на изследователски подход. Възможните решения включват увеличение на часовете по математика, повече равнища за изучаване (поне три за паралелка или група), мултиплициране на опита на иновативни училища и интердисциплинарен подход, както и да се търсят ядра в учебното съдържание чрез модерни технологии, за да се развиват успоредно компетентностите на учениците.
12:20 Според Кюлджиев в България има "тежък системен проблем", тъй като усилията на българската образователна система са насочени към "научаване" на материала, а не неговото разбиране. Главните проблеми са липсата на дискусии и липсата на изследователски задачи. Абсолютно всяко оценяване на решаване на непознат тип задачи винаги води към катастрофални резултати. Учениците са изправяни пред теоретични задачи, с прилагане на формула или правило, едностъпкови, неинтригуващи.
Образованието в XXI век трябва да работи за практически умения, умения за участие в дискусия, правене на логически построена презентация, критическо мислене, смята Кюлджиев.
Според данните 37% от випускниците с отличен успех желаят да напуснат страната.
12:15 Асен Кюлджиев е физик от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Той представя данните от изследването за резултатите по природни науки на българските ученици в PISA. България е на 45-то място от общо 70 държави и попада измежду Словакия, Обединените арабски емирства, Чили, Гърция и Румъния. Нашите ученици са на предпоследно място по умения за решаване на проблеми.
12:00 В този панел фокусът е върху природни науки и математика и тяхното значение за професиите на бъдещето. Първата част на панела е посветена на българския контекст, а по време на втората ще говори Маарит Роси от Финландия.
11:43Никола Вълчанов, съосновател на "Програмиста", обобщи ,че профилът, който подходящият служител за тяхната компания притежава, е на активен, търсещ решения на проблемите и, разбира се, разполагащ с подходяща техническа подготовка човек. Мнението му по отношение на проблема с недостига на специалисти: "С половин процент от печалбата на IT компаниите в България може да се реши целия кадрови проблем на фирмите в бъдеще."
Венета Стоилова,HR Мениджър, "Глобални операции" България, "Сенсата Технолоджис България" сподели, че компанията държи най-вече на личностните качества като инициативност, работа в екип и мултитаскинг. Освен усилия от страна на училищата и бизнеса, трябва да има и подкрепа от страна на Министерството на образованието.
Петър Шарков, ръководител на младежките инициативи на "Телерик Академия", смята, че най-подходящите партньорства между бизнеса и образованието са всъщност между всички заинтересовани и желаещи да участват в тези начинания. Проблемът с липсата на кадри в сектора е лесно решим, но зависи от два въпроса - да се осигури финансиране и да се осигурят мотивирани учители. Всъщност "всеки от нас може да стане по-добър учител във всеки един аспект на живота", добави той.
11:23 Започна бизнес панелът от конференцията. Диана Първанова, директор, ОУ "Васил Левски", Разград разказва как училището развива школа по програмиране заедно с Телерик Академия. Вече се предлагат над 30 извънкласни дейности, което е и причината да бъде известно като "Училище за шампиони". Това се случва благодарение на Венелин Николов, предприемчив преподавател в училището, който се вдъхновява от свои ученици, преминали обучение в Телерик Академия в София.
Академията в Разград започва с медийна кампания, в която организаторите обявяват, че "ако искат детето им да стане следващия Стив Джобс", родителите трябва да ги включат в новия проект. Привличат ученици от целия град, не само от математическата гимназия. Постепенно в групите остават само достатъчно мотивираните деца. Няколко години по-късно, в училището вече се преподава в три възрастови групи, преподава се роботика и се говори за други високи технологии. "Затворени в нашата професионална учителска общност, ние знаем много малко за бизнеса", каза Първанова и добави, че е нужно бизнесът да се отвори към училищата.
10:35 Следва кафе-пауза, а после започва панелът "Екосистема: Как бизнесът и образованието могат да работят заедно".
10:02 Марк Пренски очерта пет нови перспективи, които променят образованието: цели, средства, програма, преподаване, технологии.
Според него трябва да променим самото отношение към образователната система. "Първото нещо, за което се сещаме, е да питаме нашите деца какви са оценките им. Но всъщност трябва да ги провокираме да искат "да променят света".
За Пренски средствата за образование не се ограничават само чрез "учене", а чрез наблягане на значението на постиженията в заобикалящата ни действителност. Познатият метод, създаващ по-осъзнати хора, но само на интелектуално ниво, се противопоставя на визията му. Според него деца трябва да бъдат включени в действителността и да им се позволи да развият необходимите качества, чрез които да се справят с проблемите в нея. Така те бих станали "овластени " хора със съзнание за реалност и взимане на решения.
По време на презентацията Пренски даде примери с млади хора , които вече са социално ангажирани и участват в обществения живот - разработват технологии, реставрират исторически находки или провокират правителствени действия.
В заключение, Пренски обобщи ,че работата на преподавателите не е само да "научат" децата, а и да ги направят по-силни и уверени. Образованието, каза Пренски, трябва да даде на децата възможността да превърнат собствения си свят в едно по-добро място.
9:37 Първият чуждестранен гост-лектор, който представя своята визия за образованието на бъдещето е Марк Пренски.Той е международно признат писател, консултант и оратор в тази сфера.
"Много хора могат да посочат проблемите и да предложат накъде трябва да тръгнем, но аз искам да дам решение на тези проблеми", сподели той пред публиката. За него е важно да се фокусираме върху децата днес, но и върху тези, които все още не са родени и ще наследят модела, който трябва да създадем днес. Той вижда опасност, че тези, които са в момента ученици, ще наследят стария.
"Децата имат нужда от помощ, за да станат това, което трябва да станат, а не това, което ние искаме от тях."
"Как най-добре да подготвим децата за бъдещето? Бъдеще, което ще е изключително трудно? Как да освободим тяхната сила? За да направим това трябва да преосмислим какво представлява образованието. Какво да направим, за да образоваме децата на бъдещето?"
"Чрез нова представа за света. Светът се променя по-бързо от всякога чрез интегриращите се и допълващи се технологии. Това довежда до повече неяснота, сложност. Но също така технологията дава нови възможности на децата. Те не са хората, които ние сме били, когато сме ходили на училище. Те имат толкова повече съзидателна сила от нас. Те имат периферно съзнание, тъй като винаги са в контакт с вид технология."
Според Пренски самите деца трябва да са възпитани да инициират решаването на обществено значими проблеми - училищна среда, екология, модели на развитие. "Децата от основното училище могат да правят карта на човешкото съзнание с Eyewire. 12-годишни момичета правят 3D протези на ръце по дадени параметри. И чрез социалните мрежи могат да намерят деца, които се нуждаят от тези протези."
9:20 Директорът на дирекция "Образование и умения" в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) Андреас Шлайхер се включи в конференцията чрез видео презентация. Шлайхер обърна внимание на промените в обществото ни, повлияна от технологическото развитие в последните години. "През 2006г. Twitter беше просто звук, а Amazon - река", шегува се той. Според него всички тези развития се отразяват и в образователния сектор.
Шлайхер смята, че образователния сектор не може да смогне на технологичните иновации и промени. Според него лошото представяне на ученици от много държави не е в резултат на социалната среда и дава пример, че учениците в Естония и Виетнам например имат много по-добри резултати от учениците в най-добре икономически развитите страни в света.
"Нуждата от иновация в образователния сектор е изключително важна, тъй като 50% от работните места днес вече могат да бъдат заети от роботи, а училището не отговаря подобаващо."
Много от учителите днес нямат страст към професията си, нито подходящия за времето ни опит, смята Шлайхер. В отговор на все по-динамичното ни общество училището пренатоварва учениците с ненужен материал и факти, вместо да развива умения като креативност, критично мислене, социални умения.
Образованието трябва да дава компас на децата как да се развиват в живота и на работното място. "Нека да създаваме бъдещето, а не да учим за миналото", призова Шлайхер. Днес образователната система трябва да обвърже знание и факти в система, да научи децата да работят с комплексни проблеми, като за целта се взъпозлва и приложи технологичните иновации, заключи той.
9:15 Конференцията беше открита от изпълнителния директор на Икономедиа Галя Прокопиева и изпълнителния директор на Фондация "Америка за България" Десислава Тальокова. Министърът на образованието Николай Денков изпрати кратък поздравителен адрес. "Отмина времето, в което човек може да упражнява само една професия по време на кариерата си", пишеше в адреса. Иновациите, които МОН въвежда, за да отговори на това предизвикателство е да въведе професия "приложен програмист", която ще се провежда в 23 училища от следващата учебна година, а още много професионални гимназии ще предлагат дуални образователни програми по примера на най-успешните образователни системи, предлагащи техническо образование - германската, австрийската и швейцарската.
Вероятността днешните ученици да започнат в бъдеще работа, която в момента все още не съществува, се увеличава всяка година. Според доклад на Световния икономически форум Четвъртата индустриална революция, заедно с други социално-икономически и демографски промени, ще трансформират трудовия пазар през следващите пет години и ще доведат до загуба на над 5 милиона работни места. Това, обаче, може да бъде отчасти компенсирано със създаването на нови професии в сектори като компютърни науки, математика или инженерство.
Тези промени на пазара на труда изискват и промяна в образованието. Според Световния икономически форум сред най-важните умения, нужни за професиите на 2020 г., са комплексното решаване на проблеми, критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и възможността за преценка и взимане на решения. Важни вече са не просто теоретичните знания, а това младите хора да умеят да ги приложат на практика, да се справят в живота, да намират решения на проблемите си, да бъдат активни граждани.
7 коментара
Какво стана с изкуството и културата. Образованието има за цел да направи хората човеци ане бинарни киборги. Бъдещето принадлежи на изкуството и културата, музиката. Рано или късно компютърна грешка би могла да причини големи сривове във социалния живот. Натрупването на безкрайни пясъчни кули от софтуер ще усложни неимоверно човешкия живот. Едно приложение вече се състои от няколко стотин хиляди до милиони редове код. Няма как да не се счупи все някога...
[quote#1:"stefank"]Едно приложение вече се състои от няколко стотин хиляди до милиони редове код. Няма как да не се счупи все някога... [/quote]
Абе то и ти се състоиш от 3 млрд. "код", ама не се чупиш лесно, че и лека-полека си повишаваш продължителността на живота, та не ги мисли сложните системи. Отделно, че за изкуството трябва сложна система, щото иначе влизаме в ситуацията "петел и бисер". Ако не вярваш, разгледай влиянието на технологиите върху музиката за векове наред. За справка, днес повечето обикновени млади хора са чули повече музика, отколкото аристократите от Версай, са чували за целия си живот.
До коментар [#2] от "gost22":
А..., те и професионални девелопери са построили Титаник... аматъори некви са издялкали Ноевия ковшег..
Предполагам да сте шастлив като биоробот... робот-журналист, рободевелопер, робот-лекар, робот-даскал, робот пица деливери, робот-шофер, робот-съдия,... само фембот дето нема...
До коментар [#2] от "gost22":
Много хора, които са далеч от реалността бият тупана на иновациите с надеждата да станат част от айти обществото защото им звучи модерно. Бармани, сервитъори и биолози започнаха да се преквалифицират на програмисти и това малко ме притеснява и увеличава вероятността да напишат бъгав софтуер но да му мислят потребителите. Колкото до Версай самият Луи е бил покровител на науката и изкуството и придворните учени не са живеели зле по онова време...
[quote#3:"Da be.. da.."]А..., те и професионални девелопери са построили Титаник... аматъори некви са издялкали Ноевия ковшег.. [/quote]
Издялканото от аматьорите е мит (без факти си е приказка за деца), докато Титаник все пак е съществувал, плавал, и би съществувал още десетилетия (въпреки сгафеното изпълнение на проекта) ако е бил управляван адекватно и без поемането на свръхрискове от задрулевото устройство.
[quote#4:"stefank"]Бармани, сервитъори и биолози започнаха да се преквалифицират на програмисти и това малко ме притеснява и увеличава вероятността да напишат бъгав софтуер но да му мислят потребителите.[/quote]
В промяната ни е силата. Още от когато сме променили света около нас с огъня, с лъка, с животновъдството и земеделието, когато сме заменили животинската тяга с пара (и по-късно, парата с ел.еренгия), все е имало бъгове и все сме успявали да се справим, та не е толкова ужасно колкото изглежда. Примерно, за мен, кафеавтоматите по улиците са по-приемливи от гаражните кафенета с менте-кафето, с малограмажните дози и втората цедка.
До коментар [#5] от "gost22":
Както се вижда - вече сте дигитализиран.. как е с манбота?...
На Титаник брат му Британик и той е на дъното.. а на мъск ракетата на ситни парченца... абе не сте ли минали вече на побитово хранене ;)