Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека

Герд Леонард

Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека

Според Леонард до 20 години ще работим по-малко, ще потребяваме по-малко и ще се учим да учим през целия си живот

Зорница Стоилова
143575 прочитания

Герд Леонард

© Надежда Чипева


Профил

Основната тема на футуролога Герд Леонард е бъдещето на технологиите и човечеството. Роден в Германия, живеещ в Цюрих, той се определя като гражданин на света. Леонард пътува по света, за да разговаря с хората за фундаменталната промяна на бизнеса, ценностите и средата, която предстои. За последните 15 години е посетил над 50 държави и е консултирал над 800 клиенти, сред които компании като Google, Sony, UBS, Mastercard, Unilever, WWF, Siemens и др. Сред темите, по които говори, са "разрушителните" (т.нар. disruptive) бизнес модели, дигиталната трансформация, big data, автоматизация, изкуствен интелект и роботика, маркетинг и реклама, управление и лидерство и др. Леонард е определян от Wired Magazine като една от 100-те най-влиятелни личности в Европа за 2015 г. Футурологът беше в София през януари по покана на Ernst&Young България.

От кой тип футуролози сте - оптимист или песимист?

Много от футуристите обичат технологиите. Аз съм малко по-различен. Оптимист съм, че технологиите ни позволяват да решаваме редица големи проблеми, свързани с водата, енергията, храната. Но смятам, че технологиите не могат да решават социални проблеми. Това трябва да направим ние.

Мит ли е, че роботите и изкуственият интелект ще засегнат само нискоквалифицирания труд?

Абсолютно. Всеки, който работи като робот, ще бъде заменен. Това е природата на технологията.

Това означава ли, че вискоквалифицирани професии също ще изчезнат?

О, да - лекари и адвокати. Да вземем пример с лекар, който диагностицира. В 90% от случаите говорим за диагнози, които се базират на прости параметри. Не говоря за рак, а за простите неща. Един компютър може да направи проста диагноза дали имате настинка или не. Много от професиите са силно рутинизирани. Дори моята собствена - проучването.

Например, ако искам да направя проучване за бъдещето на България, аз започвам да чета и да разбирам. Но това отнема време, нали така. Компютрите все още не са достатъчно умни, за да разбират контекста по начина, по който хората могат, но след пет години това ще приключи. След пет години моята работа няма да бъде да правя изследване на тривиалните въпроси, защото компютрите ще правят това. Моята работа ще бъде да създавам човешкия контекст.

A кои ще бъдат професиите, от които ще се нуждаем след 15 - 20 години?

Единственото нещо, което ще има значение в бъдещето, е да бъдеш човек. Дори един учен може да бъде заменен от компютър. Например фармацевтичните компании, които тестват лекарства в лаборатория, могат да симулират виртуална лаборатория. Да направят един милиард експерименти в рамките на ден. А ако го правят в реалния живот, може да им отнеме 50 години. Компютрите дори ще се програмират сами.

Какво друго ще се търси?

Има огромна част от дейностите, които само човек може да върши. Всичко, което е свързано с грижата за други хора например - здраве, благосъстояние, начин на живот, терапия, разбиране, преговори. Забавното е, че много от професиите, които хората считат за ефимерни или не първостепенни, стават истинските професии. Мисля, че след 20 години ще сме стигнали до момент, в който може да ни се наложи да работим само 3-4 часа на ден.

Ако имаме все повече свободно време, ще видим ли ръст на индустрията на "свободното време"?

Абсолютно. Това е, което наричаме икономика на преживяванията. Човешкият мозък живее от преживявания, не от данни. Преживяваме храна, пътувания, любов и т.н. Всички тези неща ще растат и в крайна сметка ще станат много евтини. Сега плащаме по 10 евро на месец за Spotify и слушаме всякаква музика, а преди плащахме по 20 евро за един диск. Музиката, филмите, книгите, транспортът са евтини. Много скоро шофирането и банкирането ще бъдат евтини. Няма да имаме нужда от толкова пари за настаняване например, защото енергията също ще поевтинее. Така че рано или късно при една идеална ситуация ще имаме повече време и повече пари.

Каква ще е мотивацията на хората да се развиват и да работят, ако могат по цял ден да не правят нищо?

Повечето хора имат мотивация да работят не само заради парите. Някои го правят и заради властта. Аз мога да работя само един час дневно, защото компютърът ще върши останалото, но моята работа все още ще е много влиятелна заради това, че е творческа дейност. Мисля, че ще видим неща, като да се грижиш за децата или за баба си, да построиш къща, да напишеш книга - ще са такива, които хората ще искат да правят. Но това няма да работи, ако имаме стриктното капиталистическо общество, защото тогава покупателната способност ще спадне. Ще видим фундаментална промяна на структурата на обществото след около 20 години.

Как държавите да се подготвят за социалната цена на това, че много професии ще станат излишни?

Мисля, че трябва ползите от технологиите да се споделят много по-широко. Например сега имаме огромни технологични компании, които правят много пари и техните пари трябва да бъдат преразпределяни по-добре, така че да има колективна полза. Ако една компания може да автоматизира 50% от дейността си, трябва да плаща такса "автоматизация". Тоест трябва да направи нещо, което създава обществена полза. Ако рано или късно се въведе базов минимален доход, това е краят на капитализма по някакъв начин и донякъде е неизбежно. Не е социализъм, но е поне посткапитализъм.

И това, което трябва да направят правителствата, е първо да променят цялата образователна и училищна система. Да я направят по-човешка. Науката и технологиите няма да са достатъчни, защото, ако не разбираш хората, твоята стойност намалява.

Но в момента правителствата правят тъкмо обратното на това - инвестират в инженери и орязват финансирането за хуманитарните науки.

Защото такава е традицията на последните 20 години. Технологиите са в абсолютен бум и всички смятат, че трябва да инвестират в технологии. Но ако инвестираш в технологии, те стават стоки за широко потребление като мобилните компании. Работейки в технологиите, ти намираш чудесно решение и то се превръща във въздуха, който дишаме.

Мисля, че е голяма грешка на образованието, че не помага на хората да разбират другите хора. Философията и психологията ще бъдат нещо голямо - всичко, което има връзка с благосъстоянието и разбирането на човека.

Как тогава трябва да се променят политическите послания, за да адресират тази огромна промяна?

Не можем да се фокусираме върху печалбата и растежа като единствена цел. Това е самоубийствено, защото означава, че технологиите ще превземат всичко. Ще имаме технологични терапевти, автоматизирани лекари, ще изгубим всякаква възможност сами да взимаме решения. Ще живеем в общество, много по-лошо от това на Оруел.

Тоест ще преминем и през промяна на ценностите?

Излизаме от ерата на консуматорството. Досега всичко се въртеше основно около консумацията - всички ние консумирахме все повече и това движеше икономиката. След 20 години може би ще имаме евтина соларна енергия, която ще покрива всичките ни нужди. Вижте Spotify - няма бизнес в музиката, ако песните са безплатни, затова трябва да създаваш нови бизнес модели. Мисля, че е добре, ако всички ние разберем, че рано или късно идеята за консуматорството ще изчезне. Имаме още 20 години - достатъчно време, в което да помислим какво означава това за нашите деца, за образованието, данъците.

Върху какъв тип умения трябва да се фокусират училищата в момента?

На първо място умението да можем да учим непрекъснато, да научаваме нови неща и да забравяме други. Това е свързано и с човешкото умение за импровизиране, измисляне, създаване - нещо, което всъщност сега губим в училище, защото там ни учат да функционираме. Продуктивността, обаче е за роботите. Ако искаш да си продуктивен, вземи си робот. Хората не са продуктивни в този смисъл на думата. Трябва да преосмислим мисленето си за ефективност, продуктивност, резултати. Много по-важно е да можем да създаваме неща, да правим иновации, да измисляме нови решения, да се свързваме с други хора.

Като че ли финландската образователна система се доближава най-много до това, за което говорите.

Финландия има адекватна образователна система, както и много училища в САЩ и Великобритания, но не и публичните. Образоваме децата за професиите на миналото. И когато излязат от училище, те виждат, че всъщност няма такива работни места, и търсят други пътища. Мисля, че след десет години половината от работещите хора ще са на свободна практика. И няма да ни се плаща на час, а според резултата. Това е изцяло ново разбиране за ценностната система как работим и как ни плащат.

Ако трябва да дадете съвет на някого, който се оглежда за кариерни възможности как би могъл да се подготви за това, което предстои след 10 години?

Винаги трябва да си готов да научиш нещо ново. Може да започнеш някъде работа с една нагласа, но скоро да осъзнаеш, че не знаеш нищо и трябва да учиш. Така че първото нещо е да се научиш да учиш. Това е основно умение и не е ограничено само докато сме в училище. Още повече че в момента има толкова много достъпна информация. Житейският опит е основен фактор. Ако отидеш да пътешестваш в Индия за три месеца, вероятно ще научиш повече, отколкото ако работиш на едно работно място три години, защото уменията, които ще придобиеш, ще са ти полезни в много други неща. Смятам също, че хуманитарното образование ще бъде много ценно, ако се комбинира с разбиране на технологиите. Нямаме бъдеще без технологиите, защото ние ги създаваме. И те са навсякъде.

Интервюто взе Зорница Стоилова

Профил

Основната тема на футуролога Герд Леонард е бъдещето на технологиите и човечеството. Роден в Германия, живеещ в Цюрих, той се определя като гражданин на света. Леонард пътува по света, за да разговаря с хората за фундаменталната промяна на бизнеса, ценностите и средата, която предстои. За последните 15 години е посетил над 50 държави и е консултирал над 800 клиенти, сред които компании като Google, Sony, UBS, Mastercard, Unilever, WWF, Siemens и др. Сред темите, по които говори, са "разрушителните" (т.нар. disruptive) бизнес модели, дигиталната трансформация, big data, автоматизация, изкуствен интелект и роботика, маркетинг и реклама, управление и лидерство и др. Леонард е определян от Wired Magazine като една от 100-те най-влиятелни личности в Европа за 2015 г. Футурологът беше в София през януари по покана на Ernst&Young България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    tzarsamuil avatar :-|
    tzarsamuil

    Този човек, е олицетворение на всичко, което е погрешно в Западна Европа в момента и ако се следват неговите съвети, след 20 години Европа ще бъде военна зона.
    Светът е голям, опасностите са надвиснали над Европа от всякъде, включително и от прекалената автоматизация - щял да си гледа децата и да пише книга докато "компютърът" правил всичко....

  • 2
    dabeda avatar :-?
    Da be.. da..

    Бе все некви такива протестантски профети ни набиват в очите..
    Я дайте некой италиански или испански философ, Зорница.. или на тях не може да им се има доверие, понеже са зле с профита... значи не ги обича аллах.. прейз дъ лорд!

  • 3
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Нищо подобно. Хората ще почнат да учат яко и да се преквалифицират постоянно за да работят с новите технологии. Отделно че технологиите няма как бързо да вземат работата на хората, щото финансирането им зависи именно от харченето на заплатите на същите тези хора. В смисъл, ако им вземеш раб.място и заплатата, то няма да има кой да купува произведеното от роботите, което води до фалит на тези с роботите. Та няма да е ББД за всички и яка лежачка с лапачка, но доста професии ще се променят яко.

  • 4
    hrh1420380642386813 avatar :-|
    Emil Dimov

    Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето ще са свързани с грижата и разбирането на човека. Според него до 20 години ще работим по-малко, ще потребяваме по-малко и ще се учим да учим през целия си живот.

    Лошо няма! Ако до тогава (след 20 г.) не направим някоя голяма глупост, която да ни върне отново в пещерите и всички тези технологии (роботи + изкуствен интелект = близко бъдеще) ще бъдат спомен от едно не състояло се бъдеще! Всичко зависи от самите хора как искат да живеят и по какви правила, защото светът има различни възможности за реализация и от тези, които обитават Земята зависи как тя ще изглежда в близките 20-50-100 години?!!!!

  • 5
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    Но какво за ония, които евентуално искат да правят филмчета за делфинчетата, меченцата, птичките и т.н. .. Те може би са готови да правят подобно на да слагат капачки на буркани, за да се финансират - но роботите им са отнели това вече.. така че никога нема да научите за Големото Боклучесто Петно - което го има във всеки океан..има го и в черно море, но Капитал никога няма да финансира експедиция, за да ви го покаже... нема профит...не са соларни паркове връз земеделска земя..

  • 6
    naiden_pravdev avatar :-|
    naiden_pravdev

    Допадат ми мечтите и на този комунист. Капитализмът в сегашния му вид е обречен. Иначе отдавна харесвам този американски комунист:https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

  • 7
    kabadjov avatar :-|
    Hristo Kabadjov

    Нищо конкретно не каза и то след доста конкретни въпроси, особено последният.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Доста повърхностно, например комютърни модели като имитация на лабораторни изследвания с живи клетки и организми. Миналата седмица имаше огромна критика по повод на опитите с мишки като нерелевантни в много отношения за хората (лабораторните мишки са продукт на ограничен брой ДНК-носители). Екстраполациите на господина са експромпт на популяризатор-общолог. Има далеч по-добри изследвания които бих препоръчал.

  • 9
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "Единственото нещо, което ще има значение в бъдещето, е да бъдеш човек."

    Мисля, че това е единственото, което има значение и в наши дни. Ако не си такъв и не се държиш като такъв, няма смисъл от живота ти.

  • 10
    vari avatar :-|
    vari

    Господи, тези хора тотално са загубили връзка с реалноста. Минимален базов доход вече е въведен в много държави, обаче го плащаме ние - работещите. Трябва да почнат да го плащат корпорациите, които в момента си покриват печалбите през какви ли не врътки и плащат 0.00001% данъци. Данък Автоматизация е най-безумната идея която съм чувал. Дайте да таксуваме увеличението на производителността, щото иначе непроизводителните компании ще загубят бизнес... Простото решение е оеднаквяване на данъчните политики за физически и юридически лица и ако искаме истинско равенство - оеднаквяване на данъчните политики в целия свят. Коментирам като относителен либерал занимаващ се професионално с big data.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK