С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 22 май 2017, 7:41, 24252 прочитания

Типографът Ботьо Николчев: Работим за това българската кирилица да е равнопоставена на руската

Изпълнителният директор и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup пред "Капитал"

Вера Траянова | Берлин
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

След месец Mozilla добавя допълнително първият системен шрифт на Mozilla с "българска" кирилица.
Ботьо Николчев е типограф, CEO и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup. Роден в София, завършил комуникационен дизайн в Потсдам, живее и работи в Берлин. Един от знаковите му кирилски шрифтове - Ropa Sans - носи името на баба му Родопа.

Говорихме с него за облика на буквите и предизвикателствата при създаването им.


Какво ви доведе до типографията?

– Баща ми е учил индустриален дизайн в Берлин "Вайсензее". Още като малък разбрах от него, че шрифтът е сред най-трудните дисциплини в дизайна. Това събуди интереса ми - обичам да ми е трудно, иначе започвам да скучая. В решението ми имаше и известна доза национална гордост. Повечето хора извън България считат кирилицата за руска писменост. В студентските ми години това ме дразнеше и също ме подтикна да се занимавам по-сериозно с букви.

Още по темата

Кирилица с българска форма

Шрифтът като стил и преживяване на "Типофест"

20 май 2016

Аз ♥ #soСофия

Независим проект за брандинг на столицата и онлайн магазин с дизайнерски сувенири бързо набира популярност

17 сеп 2015




Кои са най-големите предизвикателства в дизайна на кирилски шрифтове?

– По време на следването ми в Потсдам имах шанса да уча при Лукас де Гроот (един от корифееите на типографията, разработил специални шрифтове за медии в цял свят, включително за "Капитал" и "Дневник", "Майкрософт", последните олимпийски игри, ARD, "Шпигел", ТАЦ и тн.). От него за пръв път чух за съществуването на различни форми на кирилицата - традиционно познатата, която се е развила и наложила чрез Русия, и българска, която се е появила в средата на XX век. Аз предпочитам термина модерна кирилица.

Основната разлика е, че т.нар. българска ясно разграничава формите на главните и малките букви. В т.нар. руска малките букви просто повтарят главните умалено.

Коя форма на кирилицата ще се наложи в бъдеще?

– В момента на пазара доминира традиционната, а българската фигурира като локален вариант. От няколко години с колеги работим да направим двата варианта равнопоставени:

- Първо, искаме българската форма да присъства в системните шрифтове на Windows, Android, Mac OS, както и в шрифтовете с отворен лиценз за уеб.

- Второ, модерната кирилица да отговаря на съвременния набор от знаци, около 270.

Такова нещо още не е правено. Другия месец благодарение на общите ни усилия с Аня Майнерс и хората от "Каруа Тайп дизайн" и Васил Кателиев ще излезе първият шрифт с пълен набор на кирилица с модерна форма. Шрифтът се казва Фира Санс и е системният шрифт на Mozilla Firefox и на Here (Navigation).
Основната идея е да дадем избор на потребителя да хареса модерната или традиционната форма. Един вид, естествен подбор.

Другият сериозен проблем е, че до момента нямаме адекватно решение за ударените букви. Това е свързано от една страна с БДС на клавиатурите, който е морално остарял, и като следствие от това начина за набиране на буквените знаци в различните издателства не е стандартизиран и всеки се оправя както може. Все по-често виждаме вместо ударено ѝ да се ползва й или въобще да се избягва употребата му.

Погледнато в исторически план, кирилицата е сравнително нов шрифт и много неща в нея могат да се доразвият. След реформата на Петър Велики са наследени доста решения, които не са оптимални.
В момента все още нямаме адекватен стандарт за ударените букви, предупреждава дизайнерът.

Разкажете повече за "готвачите" във вашата компания lettersoup.

– Шеф-готвачите сме Ани Петрова и aз. С Ани се познаваме от доста години, тя е завършила НХА - специалност шрифт, след което работи няколко години във "Фонтфабрик". Сега действаме заедно.

На бордa също е и Адам Твардох. Той е ходеща енциклопедия на тема шрифт. И общо взето работи в бъдещето. Нещата, които ще се случат след 3-4 години, са до голяма степен плод на неговите усилия. Срещнах го, когато работех заедно с Ралф дю Каруа и Ерик Шпикерман. Мисля че си паснахме от самото начало.

Много ни помага и фонт инженерът Андреас Айгендорф, който дълго време ръководи техническия отдел на "Фонт Шоп Берлин" и след това създаде Alphabet Type заедно с момчетата от Линето. Фонт инженерът е човекът, който се грижи шрифтът да изглежда добре на екран, програмира специалните features и въобще гради софтуерно - а Андреас е може би един от най-добрите в Европа. С него пък се запознах, докато правих стаж при Оле Шефер в Праймтайп.

Иначе нещата сякаш се получават от само себе си. Готиното е, че сме като различни работни клетки. Всеки си действа нещо свое и като дойде по-сериозен като обем проект, се обединяваме и работим заедно.

Имате ли някакъв ярък детски спомен, свързан с буквите?

– Да, научих се да чета с една приказка на Братя Грим за великани. Местех се с великанските думи по реда.

Кои са любимите ви шрифтове?

– Нямам конкретен любим шрифт. Харесвам шрифтовете на Underware, Tobias Frere Jones, Christian Schwartz. Или Jovica Veljović - един великан в световен мащаб, роден на Балканите.

От какво трябва да зависи изборът на шрифт?

– Шрифтът винаги се избира спрямо проекта. Важна е целта, къде ще бъде използван шрифтът - на хартия, на екран, на камък, на стъкло, в наборен текст, на плакат и т.н. и т.н.

Какъв е бюджетът на проекта, интернационален ли е? И ако да, то какви езици трябва да покрива съответният шрифт? След като се намери решение на редица подобни въпроси, тогава може да се пристъпи към избиране на няколко шрифта, които отговарят на съответните изисквания. След което се правят дъмита и се взима най-доброто.

Представете си например да направите пътните табели на България с Comic Sans MS - ясно е какво ще се случи. Или пък да публикувате "Записки по българските въстания" с Verdana - ще станат 3 тома с дебелината на старото издание и съответно на тройна цена.
Кои са най-големите грехове в типографията, които човек трябва да избягва?

- Ще се опитам да изброя седем:

1. Никога не се мисли за най-великия типограф. Не си!
2. Не пести бялото пространство около Големите букви. И те са хора и искат да дишат.
3. Прекалено много features не е на добре
4. Не изпадай в ярост, когато нещо се прецака.
5. Не изяждай екстремните точки на контура!
6. Не създавай семейни драми между руската и българската кирилица.
7. Мързи ли те да правиш капителки (големи букви с размера на малки), заникъде не си.

Интервюто взе Вера Траянова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тези 100 млн. лв. не ни трябват Тези 100 млн. лв. не ни трябват

От науката за бизнеса или как просветното министерство се справя със слабостите си в усвояването на европейски пари

21 сеп 2018, 1546 прочитания

Над 39 публични сгради начело с президентството ще отворят врати този уикенд Над 39 публични сгради начело с президентството ще отворят врати този уикенд

Инициативата е част от Европейските дни на наследството и насърчава хората да откриват културните забележителности

13 сеп 2018, 3058 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Специално издание "Здраве" - този петък с вестник Капитал

Читателите на седмичника ще получат изданието като подарък на 26 май

Със София в центъра на бизнеса

Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта пред "Капитал"

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете