Ботьо Николчев е типограф, CEO и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup. Роден в София, завършил комуникационен дизайн в Потсдам, живее и работи в Берлин. Един от знаковите му кирилски шрифтове - Ropa Sans - носи името на баба му Родопа.
Говорихме с него за облика на буквите и предизвикателствата при създаването им.
Какво ви доведе до типографията?
– Баща ми е учил индустриален дизайн в Берлин "Вайсензее". Още като малък разбрах от него, че шрифтът е сред най-трудните дисциплини в дизайна. Това събуди интереса ми - обичам да ми е трудно, иначе започвам да скучая. В решението ми имаше и известна доза национална гордост. Повечето хора извън България считат кирилицата за руска писменост. В студентските ми години това ме дразнеше и също ме подтикна да се занимавам по-сериозно с букви.
Кои са най-големите предизвикателства в дизайна на кирилски шрифтове?
– По време на следването ми в Потсдам имах шанса да уча при Лукас де Гроот (един от корифееите на типографията, разработил специални шрифтове за медии в цял свят, включително за "Капитал" и "Дневник", "Майкрософт", последните олимпийски игри, ARD, "Шпигел", ТАЦ и тн.). От него за пръв път чух за съществуването на различни форми на кирилицата - традиционно познатата, която се е развила и наложила чрез Русия, и българска, която се е появила в средата на XX век. Аз предпочитам термина модерна кирилица.
Основната разлика е, че т.нар. българска ясно разграничава формите на главните и малките букви. В т.нар. руска малките букви просто повтарят главните умалено.
Коя форма на кирилицата ще се наложи в бъдеще?
– В момента на пазара доминира традиционната, а българската фигурира като локален вариант. От няколко години с колеги работим да направим двата варианта равнопоставени:
- Първо, искаме българската форма да присъства в системните шрифтове на Windows, Android, Mac OS, както и в шрифтовете с отворен лиценз за уеб.
- Второ, модерната кирилица да отговаря на съвременния набор от знаци, около 270.
Такова нещо още не е правено. Другия месец благодарение на общите ни усилия с Аня Майнерс и хората от "Каруа Тайп дизайн" и Васил Кателиев ще излезе първият шрифт с пълен набор на кирилица с модерна форма. Шрифтът се казва Фира Санс и е системният шрифт на Mozilla Firefox и на Here (Navigation).
Основната идея е да дадем избор на потребителя да хареса модерната или традиционната форма. Един вид, естествен подбор.
Другият сериозен проблем е, че до момента нямаме адекватно решение за ударените букви. Това е свързано от една страна с БДС на клавиатурите, който е морално остарял, и като следствие от това начина за набиране на буквените знаци в различните издателства не е стандартизиран и всеки се оправя както може. Все по-често виждаме вместо ударено ѝ да се ползва й или въобще да се избягва употребата му.
Погледнато в исторически план, кирилицата е сравнително нов шрифт и много неща в нея могат да се доразвият. След реформата на Петър Велики са наследени доста решения, които не са оптимални.
Разкажете повече за "готвачите" във вашата компания lettersoup.
– Шеф-готвачите сме Ани Петрова и aз. С Ани се познаваме от доста години, тя е завършила НХА - специалност шрифт, след което работи няколко години във "Фонтфабрик". Сега действаме заедно.
На бордa също е и Адам Твардох. Той е ходеща енциклопедия на тема шрифт. И общо взето работи в бъдещето. Нещата, които ще се случат след 3-4 години, са до голяма степен плод на неговите усилия. Срещнах го, когато работех заедно с Ралф дю Каруа и Ерик Шпикерман. Мисля че си паснахме от самото начало.
Много ни помага и фонт инженерът Андреас Айгендорф, който дълго време ръководи техническия отдел на "Фонт Шоп Берлин" и след това създаде Alphabet Type заедно с момчетата от Линето. Фонт инженерът е човекът, който се грижи шрифтът да изглежда добре на екран, програмира специалните features и въобще гради софтуерно - а Андреас е може би един от най-добрите в Европа. С него пък се запознах, докато правих стаж при Оле Шефер в Праймтайп.
Иначе нещата сякаш се получават от само себе си. Готиното е, че сме като различни работни клетки. Всеки си действа нещо свое и като дойде по-сериозен като обем проект, се обединяваме и работим заедно.
Имате ли някакъв ярък детски спомен, свързан с буквите?
– Да, научих се да чета с една приказка на Братя Грим за великани. Местех се с великанските думи по реда.
Кои са любимите ви шрифтове?
– Нямам конкретен любим шрифт. Харесвам шрифтовете на Underware, Tobias Frere Jones, Christian Schwartz. Или Jovica Veljović - един великан в световен мащаб, роден на Балканите.
От какво трябва да зависи изборът на шрифт?
– Шрифтът винаги се избира спрямо проекта. Важна е целта, къде ще бъде използван шрифтът - на хартия, на екран, на камък, на стъкло, в наборен текст, на плакат и т.н. и т.н.
Какъв е бюджетът на проекта, интернационален ли е? И ако да, то какви езици трябва да покрива съответният шрифт? След като се намери решение на редица подобни въпроси, тогава може да се пристъпи към избиране на няколко шрифта, които отговарят на съответните изисквания. След което се правят дъмита и се взима най-доброто.
Представете си например да направите пътните табели на България с Comic Sans MS - ясно е какво ще се случи. Или пък да публикувате "Записки по българските въстания" с Verdana - ще станат 3 тома с дебелината на старото издание и съответно на тройна цена.
Кои са най-големите грехове в типографията, които човек трябва да избягва?
- Ще се опитам да изброя седем:1. Никога не се мисли за най-великия типограф. Не си!
2. Не пести бялото пространство около Големите букви. И те са хора и искат да дишат.
3. Прекалено много features не е на добре
4. Не изпадай в ярост, когато нещо се прецака.
5. Не изяждай екстремните точки на контура!
6. Не създавай семейни драми между руската и българската кирилица.
7. Мързи ли те да правиш капителки (големи букви с размера на малки), заникъде не си.
Интервюто взе Вера Траянова
Ботьо Николчев е типограф, CEO и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup. Роден в София, завършил комуникационен дизайн в Потсдам, живее и работи в Берлин. Един от знаковите му кирилски шрифтове - Ropa Sans - носи името на баба му Родопа.
10 коментара
За Кирилицата си спомням многократно всеки ден, когато трябва да превключвам от латиница и обратно.
И то не с добро.
Браво! Такива хора носят надежда и упование. 👍
Успех!
И аз пожелавам успехи на Ботьо Николчев!
Допадна ми, че показаният шрифт е безсерифен. Декоративните чертички по краищата на буквите правят шрифта претрупан, понякога част от тях се губи при печат... Като професионалист Ботьо отбелязва - "Шрифтът винаги се избира спрямо проекта". Прав е!
Петър Берон от 21 век :-)
Кофти шрифт е опропастил не едно послание. Отказвам да чета текстове с неподходящи шрифтове! Няма логика да хвърлиш десетки хиляди в избора на отенък на цвета на текста/фона (както правят ФБ и МС например с техните отенъци на синьо) и да се изложиш с шрифта. Ало, рекламистите!
Ползването на руска кирилица е лека форма на неграмотност. Дявола е в детайлите и това в пълна сила важи за шрифтовете.
Успех на Ботьо и творческо вдъхновение! Дано успее да оправи малко кашата с БГ кирилица. В т.ч. в ОС.
"Основната разлика е, че т.нар. българска ясно разграничава формите на главните и малките букви. В т.нар. руска малките букви просто повтарят главните умалено.”
Т.нар. българска форма просто ползва директно латински символи за редовните букви, за разлика от това, което наричат руска!(всеки може лесно да го установи сравнявайки шрифтовите гарнитури по-горе) Причината да се наложи т.нар. руска форма е свързана с историята на шрифта, която едва сега дава сравнително лесна възможност за подобни алтернативи. Колкото до готвачите, може да се каже чеманджата им е притоплена, доколкото подобни опити относно шрифтовете имаше още в началото на 90те години, а фирмите които стояха зад тях не преуспяха. Нека видим докъде ще стигнат сега. Поне според мен, пак дотам. Причината е, че за разлика от руснаците сме едва 7,5млн. и намаляваме...
нещо интересно по темата:
http://typographica.org/typeface-reviews/balkan-sa
А най-uнmересноmо е, че самаmа сmаmия е на руска kupuлuца (uзnиcaнo на българсkа)
[quote#0:"К"]Все по-често виждаме вместо ударено ѝ да се ползва й или въобще да се избягва употребата му.[/quote]
Да направя едно изключително педантично и може би дребнаво вметване: дателното „ѝ“ не е с ударение, а с „надреден знак с вид на ударение“. То е клитика тоест свързва се интонационно с предходната дума и като такава просто не може да носи ударение. Мистерия е за мене защо е избран тоя знак и като че ли е излишен.
Иначе за мене истинската българска кирилица е тая отпреди гражданската азбука на Петър І. В нея най-много ме дразни това, че л прилича на п, д-то също трябва да е с прав ъгъл в горния край, а не като л с черта и десцендери.
Нещото, което пък хич не харесвам на т.нар. българска кирилица е т и п да се пишат m и n.