С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 юни 2017, 8:15, 7691 прочитания

Космополитен пристан за ромските творци

Берлин вече е дом на първия Европейски институт за изкуства и култура на ромите. Това е пространство, което ще даде глас и лице на приноса на общността в музиката, литературата, визуалните и сценичните изкуства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Разказът за това кои сме ние трябва да идва от нас." С тези думи Желко Йованович, председател на борда на Европейския институт за изкуства и култура на ромите (ERIAC), който отвори врати на 8 юни в Берлин, представи основната идея на новото пространство.

То е инициатива на широка коалиция от ромски интелектуалци, активисти и хора на изкуството, подкрепена от Съвета на Европа, немското правителство и Фондация "Отворено общество". На официалното откриване в германската столица присъстваха главният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, германският министър по европейските въпроси Михаел Рот и филантропът Джордж Сорос.


Тимеа Юнгхаус, изпълнителен директор на ERIAC, формулира предизвикателството пред новата организация така: "Европейският институт за изкуства и култура на ромите ще бъде средище за себеизява на ромите – себеизява, която най-вероятно ще бъде провокация за наложилите се възгледи и предразсъдъци. Имайки предвид, че само едно от 10 000 произведения на ромски творци в държавните колекции е изложено в постоянните експозиции в Европа днес, можете да си представите каква промяна има нужда да се случи."

За предисторията, потенциала и необходимостта от ERIAC ще ви разкажем през четири изразителни гласа, идващи от Ню Йорк, Букурещ, Прага и Берлин.
Университетската преподавателка в Ню Йорк
Етел Брукс: Това е идея, която се обсъжда още от 70-те години

Как бихте се представили?

Казвам се Етел Брукс и съм преподавателка по социология и изследвания на жените, пола и рода към Нюйоркския университет "Рътгърс". Председателка съм на борда на Европейския център за правата на ромите. Бях назначена от президента Обама в Съвета на Мемориалния музей на холокоста. Американска ромка съм и също така съм един от интелектуалците, изработили концепцията за Европейския институт за изкуства и култура на ромите.

Споменахте, че са били необходими няколко поколения роми, за да се стигне до този институт. Колко време отне реализирането му?

Това е идея, която се обсъжда още от 70-те години – идеята да се създаде пространство за ромска култура, за ромски изкуства, което да даде видимост на изключителните достижения на ромите, с които са допринасяли към европейската и световната култура в продължение на много поколения. Конкретно работата по концепцията за това пространство започна преди пет години. Основахме Алианс за ERIAC, една междуправителствена организация, чрез която обединихме усилията на редица ромски културни и политически организации с тези на отделните национални правителства. И за това се искаше много работа, дълги дискусии.

Защо в Берлин?

По ред причини. В момента Берлин е световно средоточие на изкуствата и творческите индустрии. От историческа гледна точка е подобаващо, че имаме подкрепата на немското правителство предвид нацисткото преследване на роми и синти, по време на което са били изличени цели общности на територията на Европа. Ангажиментът на немското правителство показва, че припознава това минало, но също припознава и необходимостта да се покаже приносът на ромските и синти общности към обществото - какво е било изгубено в миналото и какво бъдещето може да възвърне. В Берлин се намира и Мемориалът на убитите синти и роми, разположен непосредствено до сградата на Райхстага. Всичко това има голямо символно значение. Да не забравяме и факта, че в Германия има много мигранти роми, дошли тук да изградят живота си, в повечето случаи без почти никаква подкрепа.
Актрисата от Букурещ
Алина Шербан: Има толкова много неразказани ромски истории

Разкажете за себе си.

Казвам се Алина Шербан и съм писателка, пърформънс артистка, актриса, режисьорка, възпитаничка на Кралската академия по драматични изкуства в Лондон. Вълнува ме изкуството, което поставя под въпрос привилегиите, което носи антирасистко послание и се опитва да насочи вниманието на публиката в посока, в която тя няма навик да гледа. Надявам се, че работите ми карат хората да застанат лице в лице с един друг, неочакван нюанс в познатите им истории.

Какво означава този институт за вас?

Гледам на този институт с надежда. Надявам се да усили гласовете на хората на изкуството, така че историите ни да се чуят както в масовата поп култура, така и в ромските общности. Говоря от позицията на човек, който от осем години се занимава с независимо изкуство. На ромските културни центрове им отне години, докато разберат, че изкуството е нещо повече от аперитив към събитията, които организират, че ако му се даде възможност да се разгърне, има потенциал, при това огромен, и може да бъде мощно средство за промяна. Надявам се още да намеря дом в ERIAC. Но дори и да не се случи това, осъзнах каква е каузата ми и ще продължа да я следвам.

Ако ви се удаде възможност да курирате проект в ERIAC, с какво ще започнете?

Има толкова много неразказани ромски истории. Историята за робството в Румъния. Хората все още не знаят за холокоста от наша гледна точка. Ако трябва да се фокусирам върху една тема, това ще е темата за срама - срамът, който носим като роми, срамът, съпровождащ тези, които се опитват да бъдат наши съюзници. Все още не е яко да си антирасист по отношение на ромите.

За мен най-важното е да се постави акцент върху отговорността на артиста и създаваните от него образи. Надявам се, че от института ще бъдат особено взискателни към качеството на продуктите, които излизат оттам. Важно е да се разбере, че ние повече от всеки друг трябва да държим летвата си високо вдигната. Ние повече от всеки друг трябва да си дадем сметка за собствения си образ в литературата, театъра, киното.

Ще дам конкретен пример. Наскоро имаше представление в лондонския театър "Глобус" на някаква ромска театрална трупа. Чаках го с огромно нетърпение. Представлението започна и веднага забелязах, че сред актьорите няма роми, казах си: добре. Имаше песни, които не бяха ромски, но в които се говореше за нас, ромите. И след това се започна с някакви клиширани глупости – как едно момче не иска да ходи на училище, защото иска да язди коня си, как ромите живеят в гората, понеже, нали, ние всички правим така, как едно неромско момиче се влюбва в това момче и двамата се женят и изпълняват някакъв уж ромски ритуал, за който не бях и чувала, с червена и бяла панделка. Ритуалът обаче не сработи – и в този момент вече едвам се сдържах да остана на стола си, защото вместо него момичето трябваше да пие заешка кръв или някаква подобна гадост Не можех гледам как останалите хора, не-роми, в публиката следят действието, кимат с глава и си мислят, "Да, ние сме толкова различни от тях." Не издържах, цялата треперех и си тръгнах. На излизане извиках: "Това не е ромска култура, това е fucking екзотизъм!" И целият ред стана и ме последва.

Образът ни и представянето ни са толкова уязвими. Много важно е да се разбере това и когато някой има властта и средствата да възложи другиму проект, който ни представя, винаги трябва да се пита кой изпълнява този проект, как, за кого, кой бива облагодетелстван.
Директорката на фестивала "Камаро" в Прага
Йелена Силайджич: Когато срещнеш някого и можеш да го погледнеш в очите, да поговориш с него, нещата се променят

Как ще опишете себе си?

Казвам се Йелена Силайджич. Босненка съм от Сараево, където работех като филмова продуцентка. Но от двайсет и пет години живея със семейството си в Прага, където със съпруга ми организираме най-големия ромски фестивал "Каморо". На романес Khamoro означава "Слънчице". Фестивалът се провежда всяка година в рамките на седмица, като каним само професионалисти. Искаме да покажем, че има много професионалисти роми от целия свят не само в традиционната сфера на музиката и танца, но и в изобразителните изкуства, театъра, киното. Догодина ще бъде 20-ото издание на фестивала. Екипът ни се състои от над 70 души, все роми - драматурзи, продуценти, организатори, експерти и т.н.

Как успяхте да спечелите чешката публика?

В Чехия ситуацията е много лоша. Повечето чехи, меко казано, не харесват ромите. Нашият фестивал е една от възможностите за установяване на контакт между хората. Първата година, когато започнахме, имаше триста души публика, само роми. Сега на фестивала идват повече от 10 000 души, смесена публика – чехи, роми, имаме и гости от Южна Африка, от Австралия, от цяла Европа. След фестивала получаваме купища мейли от чехи. Не могат да повярват, че са разговаряли с роми, че са танцували и са прекарали времето заедно на едно място. Пишат ни, че не са знаели, че ромите са нормални хора като тях, със същите радости и проблеми. Всичко опира до индивидуалните контакти и разговори. Когато срещнеш някого и можеш да го погледнеш в очите, да поговориш с него, нещата се променят.

Как виждате ERIAC след пет години?

Не знам, трудно е да се каже още. Ние много подкрепяме идеята за ERIAC още от самото начало. И съм сигурна, че ще си сътрудничим, защото "Каморо" е една от големите институции в сферата на ромската култура.
Управителят на галерия "Кай дикас" в Берлин
Мориц Панкок: Убеден съм, че културата е в състояние да промени политиката

Как бихте се представили?

Ние сме галерия "Кай дикас". Думата дикас се чу няколко пъти днес в речта на албанския художник и активист Сеад Казанху, а той подчерта колко важно е да се види красотата на ромската култура, колко важно е ромите да видят себе си и мястото си в света. И това много ме зарадва, защото думата се съдържа в нашето име: "Кай дикас" означава "Място, откъдето се вижда". Ние сме малка галерия за съвременно изкуство, създавано от синти и рома, първата по рода си в Европа. И като такава успяхме да произведем известен ефект, да покажем, че това изкуство съществува и че има какво да предложи.

Какви са вашите очаквания от ERIAC?

Има много работа да се свърши, има спешна нужда от създаване на структури, осигуряващи видимост за културата на синтите и ромите. Творците, артистите имат нужда от партньори и представители, в много случаи и помощ при излагането, съхраняването и архивирането на работите си. Също и интересуващите се хора от мнозинството имат нужда от посредник, който да ги свърже с активните в сферата на културата професионалисти. Надявам се, че като галерия, работеща с художници от цяла Европа, ще намерим в лицето на ERIAC институционален партньор, който в бъдеще ще ни съдейства да осигурим по-широка публичност на нашите творци. Има и много роми - самотни войни, отдадени на работата си, но инициативи като техните са неизбежно краткосрочни. Има много, различни и успешни единични проекти като ромския музей в Брун или фестивала "Каморо" в Прага, които е хубаво да се свържат помежду си. А обединяващото тяло може да е само един европейски институт. Радващо е, че се създава една институция, ръководена от представители на малцинството, на която предстоят дълги години усилена работа, защото се намира на изключително плодоносна почва.

*Радмила Младенова е журналистка на свободна практика, базирана в Хайделберг, Германия. В момента работи върху дисертация за образа на ромите в европейското кино. Текстът е написан специално за "Капитал".


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1738 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1858 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо нападението над мюсюлманки не бива да се замита като обикновено хулиганство

Престъпленията от омраза са особено опасни, тъй като се преживяват от цялата общност, срещу която са насочени, но властите у нас традиционно ги неглижират

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие