Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 7 юли 2017, 17:20, 19324 прочитания

Новите градски революционери

От Варшава, през Букурещ до София и Скопие нов тип движения започват да преобразяват градовете. Те тръгват като съпротива срещу десетилетия на сбъркана градска политика, често са малки и неопитни, но някои порастват до реална политическа алтернатива

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Спасители в града

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент

"Нема правда, нема мир!"

Масовите протести, които свалиха режима на Груевски в Македония, започнаха като ярък и цветен бунт срещу мегаломанския проект "Скопие 2014"

Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Един вирус броди из Източна Европа

Тъкмо Полша е най-мащабният и напреднал пример за такъв тип съпротива. Градските движения там се превърнаха в сила на местно ниво, с която политиците да се съобразяват. В Сопот например граждани решават какво да се прави с 1% от бюджета на общината. Кметът на Лодз беше свален с референдум след взимането на непопулярни решения. В Краков пък се роди едно от най-успешните движения срещу мръсния въздух (виж повече за него тук), а наскоро жителите му категорично отхвърлиха чрез референдум градът да кандидатства за олимпийските игри през 2022 г.

"Преди общинската политика на Варшава беше отражение на централните избори, в които се състезаваха едни и същи партии, но на последните няколко местни групи успяха да влязат в общинския съвет и наистина да предизвикат промяна в политическата структура", обяснява Венцел. "Това повлия и върху големите партии в общинския съвет, които изведнъж започнаха да обръщат внимание на гражданските теми и да се опитват да сформират съюзи с местни групи."


Според него един от видимите ефекти е, че местната власт вече си дава сметка, че диалогът с гражданите не може да бъде игнориран. "Поне в големите градове расте разбирането, че общината трябва да работи всекидневно с гражданите по различни проблеми", казва той и дава за пример т.нар. бюджетиране чрез участие - различен начин на управление на публичните средства, в който членове на местната общност могат директно да взимат решения как да се изразходва част от общинския бюджет.

Заразният пример на Полша преминава и в други държави. Изследването на Якобсон, както и няколко журналистически инициативи, свързват подобни явления в Чехия, Словакия, Литва и Румъния например. Букурещ, където Никушор Дан се превърна от борец за урбанистична справедливост в политик, успя да вкара новата си партия в парламента (повече за историята на движението "Спаси Букурещ" тук).

Най-видимият знак, че има общо между всички тези събития в региона е, че дори в страните извън ЕС текат сходни процеси. В Сърбия мащабното градско движение, което се опита да попречи на мегапроекта "Белград на вода", също се готви за участие в предстоящите местни избори в столицата. А "Шарената революция" на Македония, започнала като съпротива срещу безобразно скъпия комплекс от кичозни сгради и монументи "Скопие 2014", се превърна в най-яркия символ на съпротива срещу прояденото от корупция управление на Никола Груевски. Ако има разлика между тях и движенията в страните, които са в ЕС, тя е в общата политическа среда. Играчите на сръбската и македонската политическа сцена се опитаха да смачкат тези граждански движения, но с това им помогнаха да излязат от рамката само на градоустройствените проблеми (виж за Скопие и Белград тук и тук).



Млади, зелени, трънливи

На този фон България изглежда почти тиха. И тук обаче под повърхността бумти новосъбудена градска енергия. След онзи паметен зелен протест на "Орлов мост" през 2012 г., който беше формално за спасяването на природен парк "Пирин", но всъщност беше вик на недоволство към години на бездействие на институциите, малки каузи избуяха на много места. Само в последната половин година три такива добиха национална известност. Първият пример бяха изборите за кмет на софийския квартал "Младост", където недоволството от строителния бум и далаверите на старата кметица доведоха до свалянето й и избирането на лице от протестиращите - Десислава Иванчева. Вторият беше референдумът в Трън, където една малка общност се мобилизира бързо, за да реагира на инвестиционно предложение от страна на международен конгломерат и да го отхвърли. А третият беше референдумът в Стара Загора за бъдещето на "Бедечка" - територия, за която трябваше да се реши дали да е парк или квартал. Въпреки че референдумът не успя да събере нужния брой гласували, за да е задължителен, кметът на града обяви, че ще се съобрази с искането на онези граждани, които предпочетоха парка.

Първан Симеонов, социолог "Галъп интернешънъл"

Автор: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
И трите следват традиционния за такива движения стереотип: обединение за съпротивата срещу някакво действие, позволено от пазара и регулацията. Едното опита влизане в политиката, като претърпя провал, а другите две си останаха "движения-каузи". Първан Симеонов, един от двигателите на проекта за запазване на "Бедечка", обяснява, че те биха се пазили "като дявол от тамян" от допира с политиката. "Ние тръгнахме с една поща и един профил във Facebook, а хората ни повярваха, защото не сме оцапани. Това е доверието, което много лесно се губи, ако влезеш в политиката." Според него една такава кауза и движение има много повече влияние, ако работи и оказва натиск отстрани, отколкото отвътре.

Симеонов, който е и политолог от "Галъп интернешънъл", влиза в интересната двойна роля на анализатор на събитията и активен участник в тях. Според него мобилизацията на 20 хил. души, гласували в Стара Загора за запазването на парка, е "огромен успех". "В Стара Загора няма тази средна класа, която има в София. Там няма много млади независими хора. Oбщността е сравнително малка и това поражда цензура и автоцензура. Много по-трудно се намират хора за защита на идея, изпреварила времето си, като градски парк", казва Симеонов.

Като анализатор той вижда в тенденцията триумф на "мрежовата политика", която е съвсем друг вид общностна динамика. "Вече е възможно да имаш представителство, което не е политическа партия. Партиите търпят конкуренция отвсякъде - от предприемачи като Тръмп, от популисти, от нов тип движения." Според него обаче гражданските движения трябва да стоят настрана от традиционната политика, защото примерът с "Младост" (където гражданите, издигнали кметица от своите кръгове, впоследствие оттеглиха подкрепата си от нея) показва какво може да стане, ако влязат в нея.

На същото мнение са от "Спаси София" - локална група от ентусиасти, която работи за по-добра градска среда в столицата и възникна след решението на общината да спре трамвая до "Дървеница". Въпреки подобното си име като на букурещкия си събрат, от движението категорично не виждат мотив за влизане в политиката. "В България политиката е мръсна игра, а ние имаме принципи. Създаването на партия изисква време, мрежа от структури и пари, а ние нямаме нито едно от трите", казват от там. Полският пример обаче не изключва подобно развитие. А миналата година "Спаси София" създадоха "Спаси България", за да координират по-добре работата си с подобни организации в цялата страна.

Обединението прави силата, помните ли

Твърде рано е, разбира се, да се твърди, че тези граждански движения от Варшава до София са постигнали качествена промяна или ще бъдат структуроопределящи. "Младост" доказа, че ако идеята ти е само съпротива, лесно можеш да се провалиш. "Бедечка" пък демонстрира все по-явния конфликт между правата на собствениците и идеите за градско развитие. Както казва Михал Венцел "позитивното на тези движения е, че са автентични, негативното е, че не са професионалисти и често нямат никакво понятие как се управлява един град. А големите градове са като огромна корпорация, не можеш да повериш управлението им в ръцете на аматьори". Най-добрият възможен изход според него е да правят това, което най-успешно им се получава - да карат управляващите да бъдат отзивчиви.

Но самият факт, че подобни движения съществуват, вече променя средата за правене на политика и оттам - всекидневието. За общество като българското, където над 80% от хората твърдят, че не членуват в никаква колективна организация - от спортен клуб или доброволно сдружение до партия, подобна мобилизация е малко чудо.

Според проф. Кирстен Якобсон това опровергава със сигурност онези анализатори, които години наред внушават, че гражданското общество в тези държави е трудно да бъде задвижено. "Вярно е, че много от тези мобилизации са реактивни - запалени са от непосредствени заплахи в околната среда. Но това не значи, че трябва да бъдат отписвани като реакции от типа "не в моя двор". Въпросите, свързани с всекидневието, не само са легитимни - те са катализатор към политизация. Споделените преживявания предоставят онази база за солидарност и колективно действие, която липсва на граждани без политически опит. Това преминаване на границите на домашното, гражданското и политическото, за да се постигне колективно действие, е съществено предизвикателство в общества, където битуват разочарование, недоверие към общото и предпочитание за поединично спасяване", казва изследователката.

Счупената градска среда, разбира се, е прокси. През нея хората изразяват желанието си за по-добър живот. И намират начин да държат отговорни властите за това. Важното е, че хора, опитали веднъж колко полезно е да работят заедно, винаги ще намерят мотив да го правят пак.

По темата работи и Зорница Стоилова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13532 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2809 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
"Пловдив 2019": без граждани, моля

С оставката на четиримата членове от т.нар. гражданска квота в управителния съвет на фондацията най-големият културен проект в България е вече почти изцяло политизиран

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10