С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 15 сеп 2017, 7:45, 15511 прочитания

За тях няма 15 септември

Просветното министерство започва масивна кампания срещу скандално големия брой деца, неходещи на училище

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- За няколко хиляди деца и тази година няма да има първи учебен ден


- Отпадането от училище има съвсем конкретни загуби за икономиката

- Кампания на МОН се опитва да мобилизира различни институции за връщане на децата в класните стаи
21 хил. отпаднали от образователната система през 2016г.
20% не ходят на училище
40% функционална неграмотност

Ако четете този текст, със сигурност имате не просто начално, но и средно, и висше образование, и проблемът с децата, които никога не са стъпвали в училище, може би ви изглежда далечен. Всъщност това засяга всички ни, и то доста директно - губят се пари, пропускат се ползи за икономиката и се увеличава престъпността. Тази година темата влезе във фокуса на властта и заради националистите, които имат зъб на ромските деца, но усилията да се реши проблемът могат да се изплатят с много конкретни ползи.

Около 206 000 са децата в България между 5 и 18 години, които не посещават училище, според данни на Министерството на образованието и науката (МОН). Събрани на едно място, тези деца биха могли да оформят петия по големина град в България - едно истинско патиланско царство на безгрижие, изоставащо съвсем малко зад Бургас по население. Безгрижието обаче е неуместно - това е проблем, който залага сериозни социално-икономически проблеми в национален мащаб, вън от личната драма на всяко отпаднало дете.



Тази година МОН обяви кампания за връщането на децата в училище. Беше създадено национално координационно звено, което трябва да обедини всички възможни институции, които имат досег до децата от тези рискови групи - образователни експерти, социални работници, МВР, общините и др.

Опитът на МОН е похвален, но макар и приветстван от експертите в образованието, предстои да се сблъска с мудната и разконцентрирана държавна администрация. Различните агенции ползват различни бази данни, които тепърва ще трябва да се обединяват, а няколко служби за първи път ще се координират да решават заедно общ проблем.

Колко струва

Цената на отпадането от училище е изключително висока - според икономиста Лъчезар Богданов от IndustryWatch по последни данни хората между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование са над 700 хиляди, като половината са неактивни - тоест въобще не търсят работа, а 80 хил. са безработни. Само за последните 10 години заради ранно отпадане от училище (преди завършване на средно образование) на пазара на труда са навлезли близо 150 хил. лица с основно и по-ниско образование. Шансовете им да си намерят работа са изключително ниски - при 68% коефициент на заетост за хората със средно образование, за тези с основно той е 33%, а при начално и по-ниско - едва 18-19%.

Хипотетично, ако нямаше отпаднали преди завършване на средното образование и при сегашното ниво на икономическа активност и потребности на работодателите, това би означавало 155 хиляди повече заети лица в икономиката. Ако няма отпаднали, всяка година икономиката ще може да расте с около 0.2% само заради увеличението на работната сила с поне минимална грамотност.

Бедността ражда бедност

Основната причина за отпадане от училище във всички проучвания по темата е "социално-икономическа", или бедност и безработица. Заместник-министърът на образованието Деница Сачева разкрива сложната картина на този проблем: "Значителна част от тези деца са от ромския етнос, но има от турски етнически произход, деца на мигранти, които живеят с бабата и дядото и са на голяма възраст - говорим за 13-15 годишни", казва тя. "Родителите, понякога от чувство за вина, изпращат доста пари и можете да си представите, особено в по-малките градове, без родителски контрол какво става. Има и деца с увреждания, които са отпаднали поради липсата на възможности и ресурсни учители, особено в малките населени места. За момичетата от турския етнос има сериозен проблем след 7 клас, техните родители отказват те да пътуват в друго населено място. Този проблем се среща и в ромската общност, където момичетата биват спирани от училище, за да не бъдат откраднати", разказва Сачева.

Това, че бедността и културата на отделни етнически общности са в основата на проблема, потвърждават и от Центъра за приобщаващо образование, но те добавят и изводите си от проучване, излязло едва преди няколко дни. То констатира изключително слаба обвързаност на шестокласниците с учебния материал в образователната система - близо 46% от децата смятат, че важните предмети (като математика, история, география, английски) са напълно безинтересни. Близо 30% от шестокласниците са в риск да загубят мотивация за учене и дори да отпаднат от училище, а 18% сами признават, че имат проблеми с българския. Данните следват и сходно проучване от 2007 г. на УНИЦЕФ, което поставя също слабостите в образователната система, наред със социо-икономическите и етно-културните, като един от основните фактори, водещи до ранно отпадане от училище.

Какво ще се прави

Новата кампания е разчетена като постоянна дейност, но първо ще се очертае картината на проблема с обединените усилия на 1103 екипа, в които ще работят над 11 603 представители на почти всички държавни институции - МОН, социалното министерство, МВР (детска педагогическа стая и охранителна полиция). Към екипите, които ходят по места, са включени представители на местните общини, НПО, местните комисии за борба с противообществените прояви, медиатори, психолози и педагози. Ще присъстват дори и представители на Районната здравна инспекция, които ще следят дали документите за отсъствие от училище не са фалшиви.

Инициативата идва и в критичен момент - след като години наред НСИ регистрираше спад на напусналите училище - до около 14 хил. на година, за предходната учебна година са регистрирани едни от най-високите нива - над 21 хиляди отпаднали от образователната система.

Сачева категорично отхвърля твърденията, че "МОН ще глобява безработни наред" и набляга, че целта е по всякакъв начин децата да бъдат върнати в училище: "На първо място да се идентифицира физическото местоположение на детето, а после ще се установява защо то не ходи на училище - дали по икономически или други причини. Преценява се дали помощта за семейството да не се дава в натура или като такса за детската градина. Екипите разполагат с информация за всички социални услуги в съответното населено място, включително и за рехабилитация, психологически и допълнителни консултации, дори и за часове по български език", обяснява тя.

Ще има ли ефект

На практика обаче инициативата прохожда трудно, най-вече поради слабости на държавните институции. Числото от близо 206 хиляди деца всъщност не е съвсем точно - засега то се получава от разликата между регистрираните в ГРАО деца в ученическа възраст и реално пребиваващите в училище. Затова първата работа на инициативата е да установи съвсем точен брой на отпадналите и ясна картина за всеки неприсъстващ ученик.

Според специалисти ще отнеме време и докато представители на толкова различни институции се стиковат ефективно. Тепърва ще се изгражда общ списък на отпадналите деца, като всяка институция има собствени данни и събирането им на едно място показва сериозни разминавания.

На среща на екип в жк "Люлин", на която "Капитал" присъства, се разбра, че близо половината от 67-те регистрирани деца под 16-годишна възраст са в чужбина. Експерти от институциите в района на "Люлин" обаче са категорични, че реалният брой на отпадналите от училище е много по-висок, най-вече заради многото деца без ЕГН - проблем, който ще се решава в движение от ГРАО.

"До 25 октомври трябва да бъдат готови първите обобщени отчети от дейността на екипите", разясни Деница Сачева пред "Капитал". "След това започват видеопроверки, както и проверки на място дали ходят на училище. И където е необходимо - повече педагогически съветници и психолози", допълва тя.

Според директорката на ОУ "Васил Левски" в с. Караджово Красимира Благоева, която има сериозен опит с връщане на ученици в училище, съвместната инициатива е стъпка в правилната посока: "Не знам доколко екипите ще направят разлика, ние имаме опит с подобни дейности. Но е важното, че ще има обща платформа, в която, ако един ученик престане да посещава училище, веднъж отбелязан от учителя, той е видим за служителите на МВР като потенциален техен клиент; общината също веднага регистрира този проблем. В дългосрочен аспект тази платформа може да направи много за връщането на много деца в училище." 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1733 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1852 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Звездите на града

Обсерваторията в Борисовата градина отваря врати за посетители след десетилетия в забвение

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател