Елън Майер: Знанието може да се наизусти, но не и разбирането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Елън Майер: Знанието може да се наизусти, но не и разбирането

"Има начин, по който да бъде разбран учебният материал, така че да предлага смисъл - както за учителите, така и за учениците. Учителите също искат да вършат смислена работа за децата и ако това не е така, е доста обезкуражаващо за тях", заяви д-р Майер пред Капитал

Елън Майер: Знанието може да се наизусти, но не и разбирането

Един от най-значимите експерти в сферата на технологиите в образованието разказва какво е необходимо за успешна учебна среда

10216 прочитания

"Има начин, по който да бъде разбран учебният материал, така че да предлага смисъл - както за учителите, така и за учениците. Учителите също искат да вършат смислена работа за децата и ако това не е така, е доста обезкуражаващо за тях", заяви д-р Майер пред Капитал

© Юлия Лазарова


Д-р Елън Майер е директор и съосновател на Центъра за технологии и училищна промяна, както и преподавател в факултета по математика, природни науки и технологии към педагогическия факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. През последните десет години заедно с колеги прилага подхода за интегриране на технологии в образованието. Елън Майер има докторска степен по "Лидерство и организация" от Педагогическия колеж в Колумбийския университет и магистърска по "Образователна администрация" към университета в Минесота.

През последните шест години чрез програмата, по която работи в България заедно с фондация "Америка за България", са обучени учители и университетски преподаватели като част от опита да се промени начинът на преподаване. Досега в проекта бяха включвани учители от различни места в страната, за да се покрият повече региони. Сега подходът е друг - избира се училище, в което да се обучат четирима-петима преподаватели, за да се оформи т.нар. първоначално мнозинство.

Можете ли да обясните като на дете с какво се занимавате?

Работим с учители и директори на училища, за да им покажем нови начини, с които да бъдат полезни на децата. Ние вярваме, че учебният процес трябва да се фокусира върху проучвания, проекти и решаване на проблеми, вместо просто сухо преминаване през учебни глави. Трябва да открием какви са големите въпроси, които децата си задават през различните възрасти. Това, което целим, е да помогнем те да бъдат въвлечени в учебния процес.

Моят опит е в старомоден тип училище, където мнението ти няма значение. Къде е балансът между тези две крайности?

Учителите и училищните ръководства имат отговорност към образованието на децата. Въпросът е как това да става по ефективен начин във времена, когато учениците все повече задават въпроси. Ние знаем все повече за начина, по който мозъкът функционира и помни - за това кога синапсите се свързват. Знаем също, че на учениците не им е все едно за това, което правят. Ако са въвлечени, ако са ентусиазирани - тогава всъщност става учебният процес. Затова и нашите усилия са да променим концепцията, вместо да наизустяваме учебния материал и да решаваме тестове с няколко възможни отговора. Трябва да създадем среда, в която да си задават въпроси, да могат да проучват, за да не изглежда знанието отвлечено. Например поточето в дъното на училищния двор. За да започнат да мислят какво има в тази вода, какви организми живеят в нея, те трябва да използват научни методи - например математика или инженерни решения за нещата, които са намерили в това поточе. Опитваме се да намерим автентични проблеми, релевантни за учениците, които ще ги заинтригуват, а дори и родителите.

Това не е начинът, по който протича учебният процес на повечето места.

Нека бъда ясна, тук не става въпрос да престанем да вършим нещата, които досега сме вършили. Проектите са необходими, за да мотивират, вдъхновяват и обясняват по-разбираево нещата на учениците. Но не можем да работим без таблицата за умножение. И не трябва да се мисли, че традиционните методи за обучение са грешни - съвсем не. Просто трябва да намерим начин да въвличаме учениците. Когато се работи по проекти, те започват да прилагат на практика, нещата, които са научили в часовете, и това ги мотивира допълнително. Мотивацията на учениците според нас е част от проблема.

Ако те имат истински казус за решаване, вече не се налага да ги убеждаваш. Ако например строят нещо с роботи, те се увличат и учителят трябва просто да улеснява целия процес. Но за да има смисъл, тези проекти трябва да бъдат наистина съдържателни - да са внимателно структурирани като задачи и да предлагат инструментите, с които могат да бъдат решени. Често започваме с нещо, наречено основен въпрос, като например "произвеждаме ли достатъчно храни в нашия град". Тогава започваме да мислим върху него, да упражняваме математика, да четем, търсим как добре да го напишем и изразим. Това не е просто есе, тук има истинска цел и част от нея е наученото да се представи пред публика извън класната стая - може би родители, тяхната общност, може би пред вас, медиите. Така започва да се създава един много по-реалистичен житейски сценарий за учениците, за да нямат чувството, че учат нещо безсмислено и безцелно.

За учителите това може да е предизвикателство, защото са свикнали да вършат нещата по друг начин. Затова работим с тях по същия начин - с проекти. Ние не искаме просто да им четем лекции и да им казваме кое е добре. Когато и ти си въвлечен, си казваш: "Да, разбирам защо го правят". Но това никога няма напълно да замени основата на учебния процес, просто ще предложи по-широка рамка за него. Учителите също искат да вършат смислена работа за децата, така че те да разбират материала, иначе е доста обезкуражаващо за тях.

Върху децата сега има огромна отговорност от много ранна възраст - за резултатите от тестове, които могат да определят бъдещето им.

Влезли сме в цикъл на оценяване, в който залозите за провал са твърде високи както за учениците, така и за учителите. Това е много лоша тенденция. Оценяването никога няма да отпадне, но високите залози в него могат да бъдат променени. Единият от начините е именно в проектобазираната среда за учене, защото следим нашите ученици за разбиране, не за наизустяване. Затова трябва да помислим за по-креативни начини да оценяваме учениците. Защото знанието може да се наизусти, но не и разбирането. А това е, което те ще правят в истинския живот.

И ако трябва да съм откровена, единият от проблемите е, че родителите често мислят, че начинът, по който децата им учат, е най-добрият. Всяко различно нещо е объркващо, затова понякога някои от тези по-нови идеи са посрещани неохотно. Отговорността на училищата е да помогнат на родителите да разберат тези методики и програми. Добре е да гледаме на децата като личности, а не като числа в оценките.

Интервюто взе Генадий Михайлов

Д-р Елън Майер е директор и съосновател на Центъра за технологии и училищна промяна, както и преподавател в факултета по математика, природни науки и технологии към педагогическия факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. През последните десет години заедно с колеги прилага подхода за интегриране на технологии в образованието. Елън Майер има докторска степен по "Лидерство и организация" от Педагогическия колеж в Колумбийския университет и магистърска по "Образователна администрация" към университета в Минесота.

През последните шест години чрез програмата, по която работи в България заедно с фондация "Америка за България", са обучени учители и университетски преподаватели като част от опита да се промени начинът на преподаване. Досега в проекта бяха включвани учители от различни места в страната, за да се покрият повече региони. Сега подходът е друг - избира се училище, в което да се обучат четирима-петима преподаватели, за да се оформи т.нар. първоначално мнозинство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    xali avatar :-|
    ''zms15783''

    Госпожа, когато много се зубри почва да се разбира. Е малко късничко но е с дълбочина.

  • 2
    emoreto avatar :-|
    еморето


    До коментар [#1] от "
    xali
    ":

    Личи Ви по повечето коментари и публикувани неща, че сте наблегнали повече на зубренето.
    Даже и правописа и пунктуацията не сте усвоили. "Дълбочината" Ви е доста плитка!

  • 3
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    А как точно да обясня на сина си, какво да пише в писмо до чуждестранно другарче за прекрасната ни родина? За утре е.

  • 4
    dggm avatar :-P
    dggm

    Започва се от възрастните, от нас. Децата попиват като гъби от нашия пример. Другото е лицемерие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK