Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 3 ное 2017, 10:00, 10131 прочитания

Елън Майер: Знанието може да се наизусти, но не и разбирането

Един от най-значимите експерти в сферата на технологиите в образованието разказва какво е необходимо за успешна учебна среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Д-р Елън Майер е директор и съосновател на Центъра за технологии и училищна промяна, както и преподавател в факултета по математика, природни науки и технологии към педагогическия факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. През последните десет години заедно с колеги прилага подхода за интегриране на технологии в образованието. Елън Майер има докторска степен по "Лидерство и организация" от Педагогическия колеж в Колумбийския университет и магистърска по "Образователна администрация" към университета в Минесота.

През последните шест години чрез програмата, по която работи в България заедно с фондация "Америка за България", са обучени учители и университетски преподаватели като част от опита да се промени начинът на преподаване. Досега в проекта бяха включвани учители от различни места в страната, за да се покрият повече региони. Сега подходът е друг - избира се училище, в което да се обучат четирима-петима преподаватели, за да се оформи т.нар. първоначално мнозинство.



Можете ли да обясните като на дете с какво се занимавате?

Работим с учители и директори на училища, за да им покажем нови начини, с които да бъдат полезни на децата. Ние вярваме, че учебният процес трябва да се фокусира върху проучвания, проекти и решаване на проблеми, вместо просто сухо преминаване през учебни глави. Трябва да открием какви са големите въпроси, които децата си задават през различните възрасти. Това, което целим, е да помогнем те да бъдат въвлечени в учебния процес.

Моят опит е в старомоден тип училище, където мнението ти няма значение. Къде е балансът между тези две крайности?



Учителите и училищните ръководства имат отговорност към образованието на децата. Въпросът е как това да става по ефективен начин във времена, когато учениците все повече задават въпроси. Ние знаем все повече за начина, по който мозъкът функционира и помни - за това кога синапсите се свързват. Знаем също, че на учениците не им е все едно за това, което правят. Ако са въвлечени, ако са ентусиазирани - тогава всъщност става учебният процес. Затова и нашите усилия са да променим концепцията, вместо да наизустяваме учебния материал и да решаваме тестове с няколко възможни отговора. Трябва да създадем среда, в която да си задават въпроси, да могат да проучват, за да не изглежда знанието отвлечено. Например поточето в дъното на училищния двор. За да започнат да мислят какво има в тази вода, какви организми живеят в нея, те трябва да използват научни методи - например математика или инженерни решения за нещата, които са намерили в това поточе. Опитваме се да намерим автентични проблеми, релевантни за учениците, които ще ги заинтригуват, а дори и родителите.

Това не е начинът, по който протича учебният процес на повечето места.

Нека бъда ясна, тук не става въпрос да престанем да вършим нещата, които досега сме вършили. Проектите са необходими, за да мотивират, вдъхновяват и обясняват по-разбираево нещата на учениците. Но не можем да работим без таблицата за умножение. И не трябва да се мисли, че традиционните методи за обучение са грешни - съвсем не. Просто трябва да намерим начин да въвличаме учениците. Когато се работи по проекти, те започват да прилагат на практика, нещата, които са научили в часовете, и това ги мотивира допълнително. Мотивацията на учениците според нас е част от проблема.

Ако те имат истински казус за решаване, вече не се налага да ги убеждаваш. Ако например строят нещо с роботи, те се увличат и учителят трябва просто да улеснява целия процес. Но за да има смисъл, тези проекти трябва да бъдат наистина съдържателни - да са внимателно структурирани като задачи и да предлагат инструментите, с които могат да бъдат решени. Често започваме с нещо, наречено основен въпрос, като например "произвеждаме ли достатъчно храни в нашия град". Тогава започваме да мислим върху него, да упражняваме математика, да четем, търсим как добре да го напишем и изразим. Това не е просто есе, тук има истинска цел и част от нея е наученото да се представи пред публика извън класната стая - може би родители, тяхната общност, може би пред вас, медиите. Така започва да се създава един много по-реалистичен житейски сценарий за учениците, за да нямат чувството, че учат нещо безсмислено и безцелно.

За учителите това може да е предизвикателство, защото са свикнали да вършат нещата по друг начин. Затова работим с тях по същия начин - с проекти. Ние не искаме просто да им четем лекции и да им казваме кое е добре. Когато и ти си въвлечен, си казваш: "Да, разбирам защо го правят". Но това никога няма напълно да замени основата на учебния процес, просто ще предложи по-широка рамка за него. Учителите също искат да вършат смислена работа за децата, така че те да разбират материала, иначе е доста обезкуражаващо за тях.

Върху децата сега има огромна отговорност от много ранна възраст - за резултатите от тестове, които могат да определят бъдещето им.

Влезли сме в цикъл на оценяване, в който залозите за провал са твърде високи както за учениците, така и за учителите. Това е много лоша тенденция. Оценяването никога няма да отпадне, но високите залози в него могат да бъдат променени. Единият от начините е именно в проектобазираната среда за учене, защото следим нашите ученици за разбиране, не за наизустяване. Затова трябва да помислим за по-креативни начини да оценяваме учениците. Защото знанието може да се наизусти, но не и разбирането. А това е, което те ще правят в истинския живот.

И ако трябва да съм откровена, единият от проблемите е, че родителите често мислят, че начинът, по който децата им учат, е най-добрият. Всяко различно нещо е объркващо, затова понякога някои от тези по-нови идеи са посрещани неохотно. Отговорността на училищата е да помогнат на родителите да разберат тези методики и програми. Добре е да гледаме на децата като личности, а не като числа в оценките.

Интервюто взе Генадий Михайлов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14753 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3066 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Църковни братя или не съвсем

Признаването на македонската църква, или когато политиката и държавата влязат в църквата

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Aко това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10