Църковни братя или не съвсем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Църковни братя или не съвсем

Внезапно вдигнатия въпрос с признаването на македонската църква предизвика изключително широк отзвук, както в България, така и в Македония

Църковни братя или не съвсем

Признаването на македонската църква, или когато политиката и държавата влязат в църквата

9066 прочитания

Внезапно вдигнатия въпрос с признаването на македонската църква предизвика изключително широк отзвук, както в България, така и в Македония

© Георги Кожухаров


Темата накратко:

- Македонската църква изненадващо поиска признание от българската, което би направило БПЦ "църква-майка"

- Решението е трудно, тъй като не отговаря на строгия канон, създава геополитически напрежения

Еуфорията от подписването на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие тези дни се пренесе на неочаквано място. Македонската православна църква помоли с писмо българската да я признае, като приеме да бъде "църква-майка". Случайно или не това става само няколко дни след като българското правителство одобри споразумението и няколко дни преди съвместното заседание на двете правителства в Струмица. Въпреки че на хартия църковните дела са отделни от държавните, без съмнение зад жеста прозира добре подбран момент.

Писмото на т.нар. Македонска православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ), се появи първо в предаването "Вяра и общество" на БНТ миналата събота. То е от 9 ноември и е изпратено до Българската православна църка (БПЦ) с конкретни предложения - възстановяване на евхаристийното общение между двете църкви (т.е. възможността свещениците да служат заедно), молба за припознаване от българска страна на МПЦ, което ще означава, че БПЦ ще се превърне в "църква-майка", както и за застъпничество пред Вселенската патриаршия и пред останалите православни църкви.

Предистория на казуса

Македонската църква досега не е призната от останалия православен свят. Тя се отделя от сръбската и обявява самоволно автокефалия през 1967 г. След като Македония се отделя като независима държава, отношенията с църквата в Белград стават още по-сложни. През последните десетина години обаче все пак са правени опити от страна на МПЦ да търси признание от сърбите, но без успех. Сегашната смяна на посоката може да се обясни единствено с политическото разведряване, въпреки че проучване на "Капитал" показа, че контактите със София не са отсега. Преподавателят по църковно право доц. Дилян Николчев например напомни, че настоящият патриарх Неофит през 1999 г., тогава митрополит, служи заедно с покойния митрополит Калиник и още двама македонски архиереи. Заради това синодът ги заплаши със съд.

В молбата на МПЦ някои анализатори намират и исторически основания. Тя се обявява за наследник на Охридската архиепископия, възникнала още през 971 г., след като дотогавашната българска автономна архиепископия, която е била в Доростол, започва да се мести заради нашествието на Византия. В устава на БПЦ е записано, че тя е правоприемник и на Охридската архиепископия. "Това е неопровержим акт - корените на Охридската архиепископия са в българската църква", казва и доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право. Точно затова се пораждат и противоречията със специалисти, които твърдят, че, признавайки македонската църква, българската ще зачеркне векове от своята история. "Все едно ние да претендираме за България на три морета", каза пред "Капитал" бившият ръководител на дирекцията по вероизповедания Иван Желев. "От най-строго канонична гледна точка църква-майка на МПЦ може да бъде СПЦ, тъй като до най-последно време тя е била под нейна юрисдикция", съгласява се проф. Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Потенциалните проблеми - Сърбия и Русия

Въпросът с писмото може да се обсъжда най-рано в понеделник, когато се събира на заседание Светият синод. Решение обаче не се очаква толкова скоро. Освен историческото противоречие има и други - на първо място съпротивата от Белград, въпреки че едва ли ще се стигне до крайности като настояване за отлъчване. "Най-вероятно още една църква не би искала да извършим този акт - руската", прогнозира Янакиев. Причините според него са геополитически. "Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремително, особено след като Македония пое по път на членство в ЕС и НАТО. Отношенията между нашите две държави вървят добре, ние сме "застъпник" пред евро-атлантическите структури, а Русия иска да запази влияние в тази страна. И ще го има, ако постави МПЦ в изолация, опитвайки се да я манипулира", коментира той.

Янакиев припомня, че ако се разрешат другите въпроси, църквата е единственото, което ще остане като невралгичен пункт с неразрешен статут. Освен това разединението между православните църкви устройва геополитически Русия, защото придава на най-голямата по численост църква, която е руската, статута на доминираща. "Русия е чувствителна и заради подобни молби от Украйна", припомня и Иван Желев.

"Не е тайна, че повечето наши митрополити са под силно руско влияние", добавя Янакиев. Преди година, след неофициално съгласуване между София и Москва, БПЦ първа повлече крак на бойкота срещу Вселенския събор в Крит. От общо 14 православни църкви, само още три ни последваха, една от които руската.

Вариантите за реакция

"Това, което може да направи БПЦ, дори и с оскъдния авторитет, е да застане зад позицията, че трябва да се даде автокефалия", твърди доц. Недел чев. Проф. Янакиев също казва, че "Светият синод трябва да прояви куража и да приеме тази протегната ръка. Ако се притеснява да извърши формалния каноничен акт на признаване, може да направи това, което е практически същото - да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да декларира, че се ангажира с преговори с останалите православни църкви с цел и те да я признаят".

На другия полюс са мненията на Иван Желев и на Борислав Цеков, преподавател по църковно право. Цеков твърди, че БПЦ трябва да се застъпи пред останалите църкви за признаването на македонската, за която всички казват, че за разлика от българската е "жива", т.е. има много миряни, служби на разбираем език, води активна мисионерска и благотворителна дейност, и би трябвало да е автокефална. Но в същото време според него трябва "да се постави с цялата му острота въпросът с необоснованите претенции на македонската църква да бъде правоприемник на Охридската архиепископия, защото те удрят по нашата история по същия начин, по който екстремният македонизъм краде от историята на България". Желев пък казва, че "щем, не щем, СПЦ би трябвало да е църква-майка на македонската". Според него нищо няма да произтече от това писмо.

Едно е ясно - българският висш клир ще изпадне в много силно колебание. "Едно евентуално признаване ще има драматични последствия - освен политическо единство между България и Македония се установява и духовно единство и разбирателство, което е раздрано от националистическите десетилетни напрежения", коментира Янакиев. На това Иван Желев казва, че не вижда каква политическа изгода може да има от това, "освен премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов да отбележат точка. Може би МПЦ по този начин оказва натиск върху сръбската църква, а пък България се опитва да получи аванс, за да има за какво Скопие да й е благодарно".

Темата накратко:

- Македонската църква изненадващо поиска признание от българската, което би направило БПЦ "църква-майка"

- Решението е трудно, тъй като не отговаря на строгия канон, създава геополитически напрежения

Еуфорията от подписването на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие тези дни се пренесе на неочаквано място. Македонската православна църква помоли с писмо българската да я признае, като приеме да бъде "църква-майка". Случайно или не това става само няколко дни след като българското правителство одобри споразумението и няколко дни преди съвместното заседание на двете правителства в Струмица. Въпреки че на хартия църковните дела са отделни от държавните, без съмнение зад жеста прозира добре подбран момент.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Може, ама когато.. ??..
    - МПЦ признае цар Борис-Михаил като основател,
    - който е пратил Климент Охридски (заедно с други светии) да я основе - - който като деец на Българската Патриаршия е създал Кирилицата, на която пишем днес. Вкл. сърби и руснаци...(Сърбите може и да ползват и методиевица - ама тва е техния начин да салуват пръцника на Австро/унгария)
    - Да признае сърбо- и гръкоманията като един вид
    отклонение от историческите корени.
    - да признае значимостта и влиянието на БПЦ през вековете до ВСВойна,
    - след която Георги Димитров и Йосип Тито решават да се създадат нови нации /дивиде ет импера/като македонската, шопската или добруджанската, и която е основа на македонския супернационализъм “Ой ти Луно, Луно /... земя македонска...“

    Ясно е, че македонските миряни са се отдалечили от нас, местните, по политически и исторически причини след ВСВ... Ние бяхме руска губерния, докато те са били.. сръбска.
    Искаме ли са се съберем отново? И как да стане това? Хиляди са си дали живота за обединението... но това не прави пари нито за маке, нито за буга.политици и клирици..
    Е, добре е за народите ни, ама има там и едни шиптари.. косовари.. мафия на държавно и локално ниво.. и ги предизвиква.. хм. македонците..
    Не са ли се справили Британия и Русия много добре дългосрочно.. с Балканите? Толкова се мразим още - 100 г. след Гаврил Прищип...
    МПЦ и БПЦ е нужно да признаят обременеността си. Когато това стане - тогава и може да се продължи...
    Но не едната да ляга на другата като овца за оешване... Не не//

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Публиката на Капитал е достатъчно интелигентна, за да направи сама своите изводи и без олото цитиране какво бил казал този или онзи. Просто авторът трябваше да се потруди да прочете и опише историческите корени на драмите около Охридската архиепископия.
    БПЦ сама не може да реши въпросите, поставени в писмото, без да отчете сложно преплетените наслоения от канонични и исторически факти, политически и народо-психологически собености. И в този смисъл трите ТРЯБВА, с които г-н Янакиев „нарежда“ на Св. Синод на БПЦ пътя, по който следва да тръгне, са най-малкото нахални. Това, че професорът набляга повече на свои актуални геополитически пристрастия, а не търси опора в историята и в канонични текстове, говори зле за нивото на експертизата му.
    Каква е същината на въпроса?
    В Р.Македония днес има две Охридски архиепископии: охридската Охридска архиепископия (онази с писмото), непризнатата от нито една поместна църква и под схизма, и белградската Охридска архиепископия призната от Сръбската православна църква, а оттам и от всички поместни църкви.
    Защо непризнатата Охридска архиепископия държи да влезе в ефхаристийно общение именно с БПЦ, а не със СПЦ, от която се е самоотлъчила през 1967 г. и от която й е наложена схизмата?
    Малко история.
    Понятието Охридска архиескопия се появява за пръв път през 1019 г, една година след падането на Първото българско царство. Автокефалната дотогава Българска църква със седалище в Охрид е понижена в ранг на архиескопия: Охридска архиепископия, и е подчинена на Константинополската патриаршия. След този държавно-църковен акт тръгва дълга поредица от властови произволи и канонични нарушения, които довеждат до днешната църковна драма.
    През 1767 г. елинофилетичният Константинополски патриарх издейства от султана премахване на българската Охридска архиепископия, както една година преди това по същия начин е премахната и Сръбската (Печката) патриаршия.
    През 1918 г, когато в границите на Кралствота на сърби, хървати и словенци е включен и историческият диоцез на Охридската архиепископия, тя не е възстановена, а православният народ е поставен под юрисдикцията на Сръбската православна църква и насилствено е сърбизиран и с нейно участието.
    В Нишкото споразумение, подписано през 2002 г. СПЦ призна на отлъчилата се Охридска архиепископия „най-широка църковна автономия“, което бе на стъпка от признаването на автокефалия, но общественото мнение в Македония счете това за недостатъчно и го отхвърли. В контекста на остатъчна Югославия след трагедията в Косово, падането на Милошевич и продължаващото доразпадане, признаването от СПЦ на автокефалия на Охридската архиепископия също щеше да бъде посрещнато като предателство. Затова лудостта с двете Охридски архиепископии остана.
    БПЦ е призвана да действа за приемането на охридската Охридска архиепископия в евхаристийно общение, но въпросът следва да се реши в единство от Българската и Сръбската патриаршии и от схизматичната Охридска архиепископия. Този въпрос не може да има решение без предварителното взаимно признаване и обединение между двете съществуващи Охридски архиепископии.

  • 3
    vaticana avatar :-?
    vaticana

    През 1967 г Македония в СФРЮ "възстановява" българската Охридска архиескопия, което е кражба на история. Можеха да си направят Скопска, Велешка, Битолска, Струмишка и т.н. Защо Охридска?

  • 4
    borodino avatar :-|
    borodino

    МПЦ явно е работно понятие. Няма такава църква. Нарича се Охридска архиепископия. И има още една със същото название.

  • 5
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Тоест, няма проблем Русия да защитава своите геополитически интереси чрез своята Църква. Няма проблем и Сърбия да защитава своите геополитически интереси чрез своята Църква. Обаче има проблем ако България евентуално дръзне да направи това. И (естествено!!!) за да не разсърдим другите, България отново ще пренебрегне своите национални интереси, за да може Русия и Сърбия да са доволни. Каква логика, по дяволите, е това?!?

  • 6
    beky avatar :-|
    beky

    До коментар [#5] от "olga_kokoshkina":

    Колкото и пъти да копираш тук-там това съждение, то няма да стане по-умно.
    Имаш офундаментална грешка: православната църква не е отдел на Външно и не се занимава с геополитика, и с международни стратегии, а с вярата и стриктно следва канона на православието.
    Трудно ти е да го разбереш, нали? Нейсе..

  • 7
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    До коментар [#6] от "beky":

    Радвам се, че четеш моите коментари. Но очевидно от руското посолство не са те инструктирали как да развиеш някакъв логичен коментар по темата.

    И защо православните църкви на Русия, Гърция и Сърбия могат да провеждат геополитиката на своите държави, а българската църква не?

  • 8
    vaticana avatar :-|
    vaticana


    До коментар [#6] от "
    beky
    ":

    Хвърляш камък в тиня...

  • 9
    barel avatar :-|
    пустиняк

    Брано Олга!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK