Да дигитализираш Атон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да дигитализираш Атон

"Ние живеем в един определен отрязък и ако не познаваме нашата история, имаме чувството, че с нас започва и с нас завършва всичко," казва отец Козма Поповски

Да дигитализираш Атон

Преодоляване на недоверието се оказва разковничето към един от най-мащабните хуманитарни научни проекти у нас през последните години

17024 прочитания

"Ние живеем в един определен отрязък и ако не познаваме нашата история, имаме чувството, че с нас започва и с нас завършва всичко," казва отец Козма Поповски

© Капитал


Темата накратко

- За пръв път учени ще имат достъп до ценни ръкописи от архива на манастира "Св. Георги Зограф" на полуостров Света гора в Гърция.

- Това става възможно заради проект за дигитализацията му, по който работят БАН и Софийският университет.

Началото е заредено с ентусиазъм и от двете страни, последван от продължило над година проучване на участниците, преодоляване на недоверието и стопяване на ледовете на чаша чай и бисквити.

Преди осем години така започва един от най-интересните и мащабни проекти в науката и архивите, който се осъществява и в момента - за дигитализацията на ръкописите и документите в Зографския манастир в Света гора от учени в Софийския университет "Св. Климент Охридски", БАН и Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ). С тяхна помощ от библиотеката изникват неочаквани съкровища - стотици документи от Османската империя, рецепти за ястия и мехлеми отпреди векове, безценният за българската история пряк достъп до документи, запазили живо присъствието на големи личности - патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, св. цар Петър и още много други — включително и ръкописи на японски език от края на XIX в.

В края на октомври Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Зографската света обител подписаха 10-годишно споразумение, в което акцентът е развитието на архива след неговата дигитализация. Първите договори за работа по проекта са от 2010 г., но само с отделни учени (и то между тях и манастира), докато се преодолее натрупаното междуинституционално недоверие. В началото много от тях работят на доброволни начала или със скромно подпомагане от университета, фонд "Научни изследвания" и новоучредената фондация на обителта. Преди две години Софийският университет с неговия Университетски комплекс по хуманитаристика решиха да финансират няколко изследователски екипа, които да започнат обработването, изследването и публикуването на документи и ръкописи, част от архива на манастира в Атон. Общата стойност на проекта е около 50 000 лв. за 24 месеца.

Причини за първоначалното недоверие

Преди около седем години отец Козма Поповски е студент в катедрата по кирило-методиевистика, когато разбира, че учени от Софийския университет, които току-що са завършили работата си по дигитализация на ръкописи в Рилския манастир, проявяват интерес към много по-мащабния архив на Зографския манастир. По същото време в обителта в Атон помощник-библиотекар става сравнително младият и образован отец Атанасий, който също смята, че книжовното и документалното й богатство трябва да бъде съхранено и уредено с помощта на съвременните технологии. "Така се получи, че знаех за намеренията и на двете страни" - разказва отец Козма, днес ефимерий (свещеник) в софийската духовна семинария "Йоан Рилски" и докторант към Кирило-методиевисткия научен център към БАН.

Първата среща между учените и представителите на манастира обаче не завършва никак окуражаващо за някакви бъдещи съвместни действия, дори напротив. Причина за това е солидната доза недоверие от страна на монасите, може би с основание. Не само заради кражбата на оригинала на "История славянобългарска" от Държавна сигурност през 80-те години на миналия век. Всъщност по думите на отеца тази случка стъпва на вече изградена "традиция" през последните над сто и петдесет години в цяла Света гора: "Който проследи тази история, може да види как учени са взимали документи, плащали са някакви смешни пари, подвеждали са братствата, че документите ще бъдат върнати, и така множество ръкописи сега се намират в Москва, Виена, Лондон, Вашингтон."

Една от причините може би, за да злоупотребяват с гостоприемството на монасите, е високомерието. И става дума не само за българските, а и за световните учени: "Ние сме учените, вие нищо не разбирате, вие само ги пазите", обобщава отец Козма. Подобно отношение естествено създава и немалка доза скептицизъм в монашеските среди.

Затова и стопяването на ледовете отнема усилия и време от двете страни. "На чаша чай и бисквити", по думите на отец Козма, двете страни водят дълги разговори, а опитът и вече изграденото доверие от работата на Рилския манастир служат като гаранция за учени като д-р Димитър Пеев и доц. Петко Петков. Те преподават в катедрата по кирило-методиевистика и в същото време работят на терен за дигитализацията на архива на славянските ръкописи.

Зографският манастир
Фотограф: Алексей Жалов

Първенец в заснемането на архива на полустрова обаче е манастирът "Хилендар", който още през 70-те години по инициатива на сърби в САЩ и негласното одобрение на правителството в Белград прави т.нар. Хилендарска стая в Държавния университет в Охайо, САЩ. Там заснетите и документирани ръкописи са достъпни за учени от цял свят. Следвайки този пример, българските специалисти създават Зографската стая (вижте карето) в библиотеката на Софийския университет, където дигитализираните документи от манастира ще бъдат достъпни за учените. "В славистиката в нашето съвремие мъжете са по-скоро малцинство, така че това е повече от добре дошло", уточнява отец Козма с препратка към забраната за женско присъствие в Атон. "А ние помежду си и така се наричаме – учените, работещи по проекта –

Зографското съдружие

Паралелно с дигитализацията манастирът предприема мащабни усилия в преоборудването на архива по най-съвременни технологични образци, за да запази и консервира оригиналите на вековните ръкописи и документи. Тъй като електричеството на Света гора е от генератор и непостоянно, това изисква прилагането на всякакви иновативни техники за създаване на идеален климат с минимална или дори без енергия – като например използването на специфични мазилки, подови покрития според особеностите на мястото, като монасите се допитват до световно признати учени.

Оцелелите библиотеки от Второто българско царство до наши дни са едва две - тази в Хилендарския манастир и тази в Зографския. "Ние имаме малко запазени царски укази от това царство – освен че са малко, те са разпръснати и повечето не се намират в България", разказва отец Козма. Той припомня, че в манастира има ръкописи от неговото основаване през X век до 30-те години на XX век. "Това е непрекъсната ръкописна, славянска/българска езикова традиция в продължение на над десет века", пояснява той. Освен прочутата "История славянобългарска", писана от Паисий Хилендарски, библиотеката съхранява и част от творчеството на патриарх Евтимий, както и на Григорий Цамблак.

Зографският манастир
Фотограф: Алексей Жалов

Лингвистите също има какво да открият в архива — той дава материал да се проследи еволюцията на българския език през вековете, развитието на диалектите, както и смесването им в обителта, където заедно живеят монаси от различни части на България. От ръкописите изникват и други любопитни подробности - освен богослужебни книги за ежедневна употреба има различни видове кондики (тип счетоводни книги), в които манастирът е отразявал контрола си върху имотите и имуществото, както и лични монашески дневници. "Това са тефтери с всякакви записки и исторически бележки. Няколко листа, където се записват случки от историята на обителта, както и световни събития и лични неща, като между тях има рецепти. Така разбираме какво ги е боляло братята преди няколко века - има рецепти за болен стомах, за крака, за различни видове мехлеми", споделя отец Козма.

"Ние живеем в един определен отрязък и ако не познаваме нашата история, имаме чувството, че с нас започва и с нас завършва всичко, и съответно тогава за какво ни е вярата - то не е нещо, което е било преди нас и няма да оставим нищо след себе си. Но именно тази връзка между поколенията и това предаване на вярата може да подпомогне всеки един човек да осмисли своето съществуване тук, че то не е само сега, че то не е само временно, че ние имаме една цел, която е вечността, и тази цел ни е зададена от нашите предци, а те са я получили от самото откровение - самия Господ-Бог" - отец Козма Поповски.

Уникални находки са шест ръкописа от XIX век на... японски език. Отец Козма разказва: "Може би сте чували за св. Николай Японски. Той отива като мисионер в Япония, научава японски и започва да проповядва. След като вижда, че мисията му се разраства, разбира, че се нуждае от помощници, пише на руския синод да подбере помощници, най-вече от монашеството, защото човек трябва да се отдаде. Брат от Зографския манастир, който е бил руснак, се отзовава на молбата, след което мисионерства в Япония, а после се връща, носейки тези ръкописи. Част от тях са превод на евангелието на японски език, както и богослужебни книги. Те ще бъдат обработени от специалист японист и също добавени в Зографската стая."

Откритията сред османските документи могат да разклатят представата за

безусловната власт на султана в Османската империя

така добре позната от учебниците ни по история. "Намираме документи, от които става ясно, че няколко султани заповядват едно и също нещо, докато зографските братя най-после го изпълнят, т.е. тези документи могат да разклатят вярата в абсолютната власт на османските владетели. Защото султанът е издал заповед, а братята я игнорират. И след пет години е издаден нов ферман - "аз преди пет години наредих, нареждам пак". Това споделя д-р Григор Бойков през смях. Той е османист, част от Историческия факултет на Софийския университет и един от трийсетината учени, ангажирани с проучване и дигитализация на архива.

По време на проекта в Зографския манастир: д-р Григор Бойков (вдясно) в компанията на своя колега, византистът Генчо Банев (вляво), а между тях - множество ръкописи на по няколко века

Отношенията между християни и мюсюлмани и между централна власт и обителта са две теми, на които ученият тепърва ще търси отговор. Според него донякъде поведението на османската власт спрямо местното християнско население "прилича на кардиограма - с периоди на репресии и относително спокойно съжителство между двете конфесии". Като казва още, че империята не си позволява изстъпления, подобни на кръстоносните, когато манастирът е опожарен, а монасите избити. "Когато водим дебати за характера на османската власт, хората си избират аргументи от двете крайности – "знаеш ли ти колко народ е изклан". "А ти знаеш ли, че тези хора са покровителствани". И двете твърдения в отделни случаи имат основания, но селективното използване единствено на едно от двете служи за обличането в дрехи на дадена пропагандна концепция. Реалността никога не е черно-бяла", твърди османистът.

Основната цел след дигитализиране на архива според него е създаването на база от свързани индекси въз основа на метаданни от документите и ръкописите. Например написвате 1465 г. и системата показва всички резултати от данни, свързани с манастира тогава, или всички документи, които по някакъв начин се отнасят към съответната година. Или запитвате системата откъде са дарителите в един от периодите и виждате резултата. Подобен тип база данни може да помогне на учените да си съставят картина не само на развитието на манастира през вековете, но и да си направят изводи за промените в българското стопанство по време на османското владичество. "Ние бихме могли да наблюдаваме процеси в развитие във времето – един и същ тип хора ли даряват през XV или през XIX век, какво се случва през Възраждането, как се променят нещата при подема, когато например Хаджи Вълчо от Банско спонсорира построяването на цяло крило в манастира. Може да си отговорим на въпроса какво мотивира различни хора през различни периоди да обдаряват обителта и да се вгледаме в нашето съвремие", чертае перспективите Бойков.

В началото той очаквал да види стотина документа от османския период, впоследствие набъбнали до над 650, а засега имат около 850, но все още е възможно да се открият и още османски документи. Само за сравнение - в Рилския манастир има едва няколко десетки. Най-старият османски документ в Зографския манастир е от 1452 г., препис на султански ферман на Мехмед II, а последният е от 1911 г., т.е. обхващат периода от падането на Константинопол до балканските войни.

Зографската стая

Зографската електронна научноизследователска библиотека (накратко наричана Зографска стая) в библиотеката на Софийския университет представлява всъщност кът, където на два компютъра без интернет достъп се съхраняват дигиталните копия и където допуснатите изследователи могат да работят. Началото на "стаята" е поставено през 2014 г. със славянските ръкописи от Зографската обител след подписване на споразумение между СУ и Зографската обител, разказва доц. Анна Ангелова, директор на библиотеката. През следващите години този проект се обогатява освен с нови копия, които постоянно пристигат от манастира, и с ръкописи от други центрове от страната и чужбина. Към момента стаята предлага над 640 текста, като към тях са включени и славянските от Апостолическата библиотека във Ватикана, Реймското евангелие, копия от манастира "Драгомирна" в Румъния, както и няколко български колекции - на Народната библиотека "Иван Вазов" в гр. Пловдив, на центъра по славяно-византийски проучвания "Ив. Дуйчев", на Кюстендилския регионален исторически музей, на библиотека "Теология" и 39 ръкописа от Националния исторически музей.

Някои по-ценни екземпляри, които ще станат достъпни

Едни от най-ценните ръкописи са Драгановите минеи - като Драган се смята, че би трябвало да е преписвачът на този миней. Подозира се, че листът с подписа му е откъснат и че е отпътувал към Русия. "Това е пергаментен ръкопис, който отразява много редки преводи на богослужебни текстове, а има и някои уникални служби, без аналог. Примерно службата за св. цар Петър - сина на Симеон и внука на Борис", уточнява отец Козма. От началото на XI век в архива е и Радомировият псалтир, който е богато украсен и с архаична редакция на светите братя Кирил и Методий. "До края на 2017 г. се очаква публикуването на първите два тома от поредицата издания, която стартира в резултат на изследователския проект. Двата тома са плод на дейността на два от екипите - славистичен и османски. През 2018 г. предстои и издаването на томове в резултат от дейността и на останалите екипи", каза Добромир Добрев, административен директор на Университетския комплекс по хуманитаристика.

Темата накратко

- За пръв път учени ще имат достъп до ценни ръкописи от архива на манастира "Св. Георги Зограф" на полуостров Света гора в Гърция.

- Това става възможно заради проект за дигитализацията му, по който работят БАН и Софийският университет.

Началото е заредено с ентусиазъм и от двете страни, последван от продължило над година проучване на участниците, преодоляване на недоверието и стопяване на ледовете на чаша чай и бисквити.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    zo avatar :-|
    zo

    [quote#0:"К"]Зографската електронна научноизследователска библиотека (накратко наричана Зографска стая) в библиотеката на Софийския университет представлява всъщност кът, където на два компютъра без интернет достъп се съхраняват дигиталните копия и където допуснатите изследователи могат да работят.[/quote]

    Малка стая, без интернет, шушу-мушу, кът-кът... като за богоизбрани нали? Ей такова им е мисленето на „учените“ в СУ!

    Значи сърбите правят архивите, които цифровизират достъпни за всички от целия свят, а нашите само за една шепа хора; да не би с лични пари да са платили за тоя проект?!

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#1] от "zo":

    Предполагам, че тези компютри са без връзка с интернет, за да бъде сигурно запазването на документите. Предполагам, че всеки изследовател може да си копира файловете.

  • 3
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    [quote#2:"Евгения Петрова"]за да бъде сигурно запазването на документите.[/quote]
    Ама то копирането не ги унищожава.

  • 4
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Идеята е прекрасна и всичко трябва да е достъпно онлайн и безплатно! Но много лошо впечатление ми направиха пласнмасовите касетки на последната снимка. Двама учени сортират документи от преди няколко века в пластмасови касетки! Тези хора за кутии за архивиране не са ли чували? Не са скъпи!

  • 5
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    И още нещо - аз си го знаех, но тук също е споменато, че ферманите на турските султани съвсем не са били заповеди за изпълнение на минутата.

  • 6
    nyc1465381009498885 avatar :-|
    Assen Tschilingirov

    Никъде в българската историография не се споменава, че дълго преди този проект за дигитализация аз публикувах най-напред като доклад пред VІ Международен конгрес по Балканистика, 30 VІІІ - 5 ІХ 1989 (останал тогава непубликуван), а през 2000 г. във вид на две статии в сп. Македонски преглед, г. ХХІІІ, кн. 3 и 4, и накрая, в 2007 г., в голяма книга под заглавие "Българската архитектурна школа", том ІІ, пълния текст на 12 страници от Сметководната книга на Зографския манастир от 1800 и 1801 г., описващ поименно даренията и разходите за строежа на Съборната църква в манастира с факсимилета, превод на новобългарски език и обширно изследване на най-важния и единствен по рода си документ за историята на архитектурата на Българското възраждане, съдържащ имената на строителите от едно ателие / артел, изградило поредицата от най-важните за тази история църкви и джамии по целия Балкански полуостров, построени между средата на ХVІІІ и средата на ХІХ век, включително съборните църкви на Рилския и Зографския манастир. Това мое изследване беше също за първи път в българската историография публикувано за свободен достъп в портала SCRIBD и малко след това в портала „От Извора” – дълго преди да започне дигитализацията на българските книги от Народната библиотека и основания по-късно съответен институт. Тези публикации са на СВОБОДЕН ДОСТЪП ЗА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ НА СВЕТА В ИНТЕРНЕТ, а не само за посетителите в „Зографската стаичка”
    Д-р Асен Чилингиров, Берлин

  • 7
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Много важна инициатива. И аз смятам, че до архивът трябва да се даде интернет достъп. Нека си има стая за учените, но задължително трябва да се даде онлайн достъп и на широката публика. Това са много ценни архиви, които могат да извадят наяве доста лъжи в българската история. Предполагам затова е този затворен режим. Опасявам се, че някои документи може да "се загубят", тъй като са неприятни за определени държави.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK