Да дигитализираш Атон

[quote#0:"К"]Зографската електронна научноизследователска библиотека (накратко наричана Зографска стая) в библиотеката на Софийския университет представлява всъщност кът, където на два компютъра без интернет достъп се съхраняват дигиталните копия и където допуснатите изследователи могат да работят.[/quote]

Малка стая, без интернет, шушу-мушу, кът-кът... като за богоизбрани нали? Ей такова им е мисленето на „учените“ в СУ!

Значи сърбите правят архивите, които цифровизират достъпни за всички от целия свят, а нашите само за една шепа хора; да не би с лични пари да са платили за тоя проект?!

До коментар [#1] от "zo":

Предполагам, че тези компютри са без връзка с интернет, за да бъде сигурно запазването на документите. Предполагам, че всеки изследовател може да си копира файловете.

[quote#2:"Евгения Петрова"]за да бъде сигурно запазването на документите.[/quote]
Ама то копирането не ги унищожава.

Идеята е прекрасна и всичко трябва да е достъпно онлайн и безплатно! Но много лошо впечатление ми направиха пласнмасовите касетки на последната снимка. Двама учени сортират документи от преди няколко века в пластмасови касетки! Тези хора за кутии за архивиране не са ли чували? Не са скъпи!

И още нещо - аз си го знаех, но тук също е споменато, че ферманите на турските султани съвсем не са били заповеди за изпълнение на минутата.

Никъде в българската историография не се споменава, че дълго преди този проект за дигитализация аз публикувах най-напред като доклад пред VІ Международен конгрес по Балканистика, 30 VІІІ - 5 ІХ 1989 (останал тогава непубликуван), а през 2000 г. във вид на две статии в сп. Македонски преглед, г. ХХІІІ, кн. 3 и 4, и накрая, в 2007 г., в голяма книга под заглавие "Българската архитектурна школа", том ІІ, пълния текст на 12 страници от Сметководната книга на Зографския манастир от 1800 и 1801 г., описващ поименно даренията и разходите за строежа на Съборната църква в манастира с факсимилета, превод на новобългарски език и обширно изследване на най-важния и единствен по рода си документ за историята на архитектурата на Българското възраждане, съдържащ имената на строителите от едно ателие / артел, изградило поредицата от най-важните за тази история църкви и джамии по целия Балкански полуостров, построени между средата на ХVІІІ и средата на ХІХ век, включително съборните църкви на Рилския и Зографския манастир. Това мое изследване беше също за първи път в българската историография публикувано за свободен достъп в портала SCRIBD и малко след това в портала „От Извора” – дълго преди да започне дигитализацията на българските книги от Народната библиотека и основания по-късно съответен институт. Тези публикации са на СВОБОДЕН ДОСТЪП ЗА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ НА СВЕТА В ИНТЕРНЕТ, а не само за посетителите в „Зографската стаичка”
Д-р Асен Чилингиров, Берлин

Много важна инициатива. И аз смятам, че до архивът трябва да се даде интернет достъп. Нека си има стая за учените, но задължително трябва да се даде онлайн достъп и на широката публика. Това са много ценни архиви, които могат да извадят наяве доста лъжи в българската история. Предполагам затова е този затворен режим. Опасявам се, че някои документи може да "се загубят", тъй като са неприятни за определени държави.