С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 8 дек 2017, 17:20, 15944 прочитания

Забравеният европейски век на българите

Откритият ръкопис на Петър Богдан от Чипровци обещава да промени поне отчасти разбирането за българите в Османската империя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Петър Богдан е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка."

проф. Лилия Илиева, историк, откривател на ръкописа
Лесно беше да пропуснеш това съобщение, ако не си запознат с историята на Чипровци. В края на ноември сред съобщенията от Северозападна България имаше публикация за научно откритие на ръкопис от католическия епископ Петър Богдан.

Новината не звучеше кой знае колко вълнуващо. Учен от Югозападния университет "Неофит Рилски" открива трактат, написан през XVII век, и екип филолози, историци и преводачи готви неговото издаване.


Но изкушените от историята веднага разбраха защо това е събитие на десетилетието. Сайтът Severozapazenabg.com пръв публикува известието в контекст: ръкописът, намерен от филолога проф. Лилия Илиева, е всъщност първият трактат за историята на българите и България. Така представена, новината предизвика бум от интерес.

Но зад нея се крие много повече. В началото на септември тази година, един позабравен край - Чипровци, отбеляза 350 години от написването на този трактат. Събитието и мястото са дълбоко свързани и говорят много за забравения век от историята на България.

Откритието на десетилетието



За трактата на Петър Богдан Бакшич (или Бакшев), наречен "За древността на бащината земя и на българските неща" (De antiquitate Paterni soli et de rebus Bulgaricis), историците знаят отдавна. Още през 1914 г. Никола Милев споменава за това в "Католишката пропаганда в България през XVIII век". През 1979 г. като млад докторант проф. Божидар Димитров открива няколко страници препис в библиотеката на Ватикана.

Къде се намира цялата книга, какво е съдържанието и дали изобщо е запазена, беше неизвестно. Миналата година проектът "Гутенберговата революция и българите", ръководен от проф. Илиева, е одобрен за финансиране от фонд "Научни изследвания". В рамките на проекта учените събират много ценна информация и това дава възможност на проф. Илиева да продължи търсенето на ръкописа от Петър Богдан, започнато преди десетилетия.

"Още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното отговарям на въпроса ви "как стана" – отдавна я търся", казва историкът.

Проследявайки пътя й, проф. Илиева се досеща, че е възможно историята да е попаднала в частна колекция и започва да преглежда каталозите на библиотеките от частни дарения. Шанс е било попадането на ръкописа в колекцията на италианския историк маркиз Джузепе Кампори (1821 - 1887 г.), а след неговата смърт той попада вече в библиотеката на Модена, разказва българският откривател. Интересен факт е, че майката на Кампори се е наричала Мариана Булгарини и това вероятно е обяснението за интереса на маркиза към ръкописа, предполага проф. Илиева.

Той се съхранява в Университетската библиотека на гр. Модена. Останал е там повече от век, преди проф. Илиева да стигне до него, подвързан измежду други стари ръкописи. Ръкописът на чипровчанина се е запазил "защото винаги е имало хора, които са го оценявали", разказва проф. Илиева.

Петър Богдан пише своя труд през 60-те години на XVII век и през 1668 г. той вече е завършен. Оставя го за редакция и препис на хърватския филолог и духовник Иван Паштрич, от чието копие проф. Божидар Димитров намира части във Ватиканската библиотека. Ръкописът на българина е на латински, а той самият се е подписвал с латинския вариант на името си – Петрус Деодатус. Използвал е италиански за имената на населени места – широко разпространена практика сред българите, завършили висшето си образование в Италия. Така в ръкописа село Железна става "Ферара", а "Деодатус" е директен превод на "даден от Бог" – или българското Богдан. За съжаление приживе епископът не успява да събере пари и да го отпечата, но има доказателства, че след смъртта му през 1674 г. книгата е отпечатана във Венеция.

Според проф. Илиева, това е герб на България, поставен в историята на Петър Богдан. В превод от латински израза под лъва означава "Живее чрез духа"

Фотограф: Капитал
Какво има в историята

Обемът на ръкописа е 200 страници, разделени в 70 глави. "Ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован", предупреждава проф. Илиева. Петър Богдан се фокусира върху християнството в българските земи и свързаните с него процеси. Епископът се е интересувал от духовния живот на един народ, който векове наред е под чуждо владичество.

Още по-интересна е целевата публика на Петър Богдан. Той не е насочен за вътрешна употреба: целта му е била европейската публика – политици, аристократи, дипломати и всеки образован европеец. Причината е проста. Богдан, който е съвременник с друг голям чипровец - Петър Парчевич, се намира в разгара на един мащабен опит: създаването на голяма европейска коалиция срещу Османската империя.

До 1688 г. Чипровци е център на българската католическа общност. Благодарение на добрите си връзки с Ватикана и италианските държави, Парчевич, Богдан и други видни български католици създават почва за подкрепа на въстание. Неговата цел е българите да се освободят от властта на Османската империя - все още не е докрай ясно дали са си представяли отделна държава или суверенитет в рамките на друга, християнска, империя. Въстанието е добре подготвено, има подкрепата на Австро-Унгария, но лошо стечение на обстоятелствата и унгарски протестанти, застанали на османска страна, водят до злополучния му край. Чипровци, католическия му манастир и околните села са сринати и ограбени, а оцелелите българи заминават към Влашко и Австро-Унгария.

Както обясни пред БНТ проф. Лизбет Любенова, Богдан "е може би най-големият български дипломат". Илиева допълва, че "той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка" - тогава, както и сега, най-добрият начин за една забравена нация да се появи отново на европейската карта.

"Хубаво е авторите на учебниците да включат откритието в следващите издания", коментира доц. Валентин Китанов, ръководител Катедра "История" към Правно-историческия факултет на ЮЗУ. По думите му ръкописът със сигурност ще повиши интереса към периода на XVII век и ролята на Чипровци, а скоро можем да очакваме още открития.

Представата за българите от XVII като неграмотни, живеещи в тъмни времена и без никакво културно развитие, Китанов определя като погрешна. Достатъчно сведения има за образовани българи, пътували и учили, а все повече стават откритите произведения, оставени от тях. Първото училище в Чипровци е открито през 1624 г., с ранг на гимназия. След това е направен опит дори да се превърне в университет.

Също по проекта "Гутенберговата революция и българите" проф. Илиева наскоро обяви още едно важно откритие – печатна книга, подписана от Марко Чипровски. Тя представлява дисертация по обща теология, "в духа на изискания доктор Джон Дън Скот". Скот е британски средновековен философ, оказал голямо влияние върху теологията и философията. Информацията за откритието е публикувана в сп. "Български език" от септември тази година.


Дупката в учебниците

Историческите факти от XVII век не са някаква тайна, открита сега. В сп. "Родина" от 1938 г., под редакцията на проф. Богдан Филов, академик Иван Дуйчев пише следното: "Обикновено се мисли, че българският народ, бидейки откъснат от Запада през дългите векове на турското робство, не е могъл да попадне под никакво влияние на западните страни. И при все това ние можем да установим проявите на силни западни влияния през XVII век. Проводник на това западно влияние е било българското католишко движение, което е преживяло през това време своя разцвет и упадък. Животът в свободните западни страни събуждал у поробените българи тяхното народностно самосъзнание. В българското католишко движение проникнала твърде отрано и се развила, несъмнено под западно влияние, идеята за борба против турците."

В периода след 1945 г. обаче процесите от онзи век в Северозападна България остава встрани от учебниците, от дебатите и от цялостния интерес на публиката. Това води до "прескачане" на периода, който се представя като време на безпросветност, тегоби и черна дупка за българския народ.


"40 и повече години официалната история свързваше католицизма с враговете на държавата", обяснява Анита Комитска, директор на Историческия музей в Чипровци. Голямата просветителска роля на Католическата църква, дейността на нейните духовници и мисионери е или забравяна, или избутвана, или показвана като нещо инцидентно, изолирано, когато не може да се пренебрегне много важен факт – като например първата българска печатна книга "Абагар" на Филип Станиславов. През първите десетилетия на социализма Католическата църква е почти забранена и едва след 70-те години се заговаря по-свободно за ролята й, а през 80-те по повод Чипровското въстание дейността й за просвещението дори е обект на научен интерес.

Лена Йорданова, директор на ОУ "Петър Парчевич" в Чипровци, се надява историята и Петър Богдан скоро да намерят място в учебниците. В града и района учителите разказват на децата за него, за въстанието и видните книжовници, но това е по-скоро самодейност, отколкото усилие на образователната система. Йорданова, която е бивш директор на Историческия музей в града, разказа, че туристите, които са идвали, винаги свързват Чипровци с килими. Новооткритата история със сигурност ще помогне това да се промени.

Авторът е главен редактор на сайта Severozapazenabg.com
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1783 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1906 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
МОН отмени ограничителната мярка за неправителствения сектор

Тя беше разпоредена на инспекторатите след посещение на съпругата на президента в училище във Велико Търново

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев