С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
26 8 дек 2017, 16:42, 31395 прочитания

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След 18:30 часа на ул. "Московска 33", където се помещава управата на София, обикновено е тихо. В последния ден от ноември обаче старото здание гъмжеше от хора. В залата на Столичния общински съвет, която рядко се запълва дори по време на редовните заседания, нямаше празно място. Повод беше първото по рода си широко обществено обсъждане - на проблемите в кв. "Манастирски ливади-изток".

Срещите очи в очи между властта и гражданите винаги са емоционални, но рядко са ползотворни. Тази обаче беше показателна с две неща. Първо, беше нова илюстрация на това как и кога реагират управляващите столицата - предимно когато общественото напрежение стигне до точка на кипене. И второ, беше показателно как тогава обикновено вече е твърде късно за цялостни решения и може да се действа само на парче.


Накратко: хората от квартала поискаха нормална среда за живот - пътна инфраструктура, озеленяване, детска градина, училище и т.н., които в момента липсват. К
метът Йорданка Фандъкова, заместниците й Ирина Савина, Евгени Крусев, Дончо Барбалов и Йоана Христова, председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков, общински съветници, главният архитект Здравко Здравко, както и районният кмет на "Триадица" Николай Терзиев обещаха да направят каквото могат. Фандъкова пое личен ангажимент за изграждането на нови улици, на канализация, градинки, осветление и дори за образователни институции. Обявени бяха и конкретни срокове за изпълнението на проектите - основно през 2018 г.

Т
ромавите отчуждителни процедури и недостатъчните средства обаче надали ще превърнат тези обещания в реалност в някакви бързи срокове.


Частен град



"Манастирски ливади-изток" има славата на един от елитните квартали в София. Всички сгради са нови и най-вече скъпи. Истината е обаче, че този район в буквален и преносен смисъл не е част от столицата. Там всичко е частно. На практика няма почти никакви общински терени - дори улиците са частна собственост и се заграждат кой както намери за добре. Затова и навсякъде липсва улично осветление. Няма детска градина, няма училище, няма поликлиника или каквато и да било друга публична институция. За зелени площи и площадки за игра пък и дума не може да става.

Наличните улици, градени изцяло от инвеститорите в строежи и след това изоставени, са като от Средновековието. Асфалтът е истинска рядкост, а тротоари няма. Нововъведението "канализация за отвеждане на дъждовните води" е непознато, поради което подземните гаражи и мазите на вървящите по над 1000 евро/кв.м имоти често са наводнени.

Последният протест на хората бе буквално под прозорците на кмета Йорданка Фандъкова, която също живее в "Манастирски ливади - изток".

Фотограф: Юлия Лазарова
Общината, с други думи, присъства в този квартал само като някаква мъглява фикция. Най-видимото й проявление е кметът Йорданка Фандъкова, която също живее там. Липсата на каквото и да било инфраструктура в този квартал, наричан не случайно "елитното гето на София", изкара неведнъж гражданите му на протести през последната година и половина. Последно, в края на октомври, митинг имаше буквално под прозорците на Фандъкова.

Когато неволята учи

На практика основното застрояване и заселване на квартала се е случило в периода 2005 - 2012 г. Въпреки множеството неуредици продажбата на апартаменти в "Манастирски ливади-изток" никога не е била проблем. Благодарение на многократно обявяваните през годините намерения за облагородяване на района повечето хора влагат парите си с надеждата, че общината рано или късно ще се завърне на това парче земя.

Това чакане на Годо приключи с бунта на хората от другия край на София - в "Младост". Този пример накара жителите на района да се самоорганизират. От средата на 2016 г. сформираният инициативен комитет провежда регулярни срещи с кмета на "Триадица" Николай Терзиев. Оттогава датират и започналите да се появяват множество обещания - за градинка на мястото на работещия по онова време бетонов възел между жилищните блокове, за отчуждаване на улици и изграждане на тротоари, за осветление и отводняване, за социална инфраструктура и т.н

До октомври тази година обаче бяха изпълнени само два ангажимента: една отворена улица (заградената преди с бариери от "Кристиян-Нейко") и премахнат бетонов възел (където трябваше да има градинка, символично наречена "Зеленият остров", която още не е изградена).
Декар по декар

Според изнесените данни само за уличната мрежа на "Манастирски ливади-изток" е необходимо да се изкупят 300 дка частни земи. Досега общината е придобила около 170 декара. За зелени площи пък са предвидени близо 200 дка, но 160 дка от тях все още не са отчуждени.

Общината казва, че само през 2016 и 2017 г. са били отчуждени имоти на стойност 3 млн. лева. За догодина пък са заложени още 2 милиона по това направление, като обещанието е, ако повече отчуждителни процедури стигнат до финал, да се осигурят допълнителни средства и за тях.
Въпроси и отговори

В залата на Столичния общински съвет гражданите на "Манастирски ливади-изток" поискаха ако не всичките, то поне част от парите, които са платили под формата на данъци и такси за придобиването и използването на имотите си през последното десетилетие, да бъдат реинвестирани в квартала. По техни сметки само 2.5-процентния данък, който се плаща за покупка на всеки имот, е осигурил милиони в общинската хазна. Отделно са парите, които инвеститорите са дали за разрешителни за строеж. "Тези средства се събират именно за изграждане на съпътстваща инфраструктура", посочи Евгения Димова. Проблемът е, че може да е така на теория, но на практика Столичната община харчи парите си по съвсем друг начин. Не на последно място - там, където има най-шумни протести.

"Аз живея в този квартал и всеки ден изпитвам на гърба си проблемите, за които се говори. Безспорно е, че районът, подобно на "Кръстова вада" и "Витоша", страда от липсата на публична инфраструктура. Но това изисква много време и инвестиции", обясни Фандъкова. Според нея за последните 10 години в квартала са инвестирани 23 млн. лева. Важната подробност е, че по-голямата част от тази сума е отишла за изграждането на десния перловски колектор и е била осигурена от предприсъеднителната програма ИСПА. Тези математически трикове не звучат убедително.

"Толкова време ни баламосват с празни прикази, че вече не им вярваме", казва Евгения Димова от инициативния комитет на "Манастирски ливади-изток".
Паркове и може би ВиК

Арх. Здравко Здравков посочва, че Общият устройствен план на София е защитил няколко много важни неща в "Манастирски ливади". "Освен уличната мрежа и вида на възможното застрояване са обособени и зони Тзв - за озеленяване по корекциите на реките. Тези терени въпреки реституцията не могат да бъдат преотреждани съгласно чл. 11 на Закона за преустройство и застрояване на Столичната община", обяснява той. Именно за тези паркове според Здравков трябва да се направят подробни планове, а улиците и цялостната регулация да не се пипат.

От презентацията му по време на общественото обсъждане стана ясно, че вече са разработени проекти за ВиК мрежи по цялата улична мрежа на квартала, нищо че близо половината от нея все още е частна собственост.
Хора, улици, деца

Огромна част от проблемите и тук са свързани с това, че тази част на София се е застроявала на принципа "който както може", а контролът е бил формален. Липсата на правила в миналото не може лесно да бъде разрешена (виж карето по-долу).

Сред основните искания на хората например е експертна оценка за плътността на застрояването и изпълнението на нормите за озеленяване. Главният архитект на София Здравко Здравков обясни, че вече е възложено на Университета по архитектура, строителство и геодезия да направи такъв анализ на целия град чрез данни от сателита "Коперник". Проблемът според Ирина Велева обаче е, че не е ясно какво ще последва от този анализ. "Възможностите за озеленяване вече са изгубени. Как ще накарате инвеститорите да засадят дървета във вече застроените им имоти", пита тя.

Архитект Здравков вижда изход в компенсаторното озеленяване - по тротоарите и покрай блоковете. "По всички улици, които ще се изграждат, включително и тротоарът на "Боянски водопад", който вече се изпълнява, ще бъдат засадени дървета. На това държа изключително много", ангажира се и Фандъкова.

Другият голям проблем е, че общината върви след проблемите, а не преди тях. Да вземем детските градини. Общината има готов проект за първата детска градина в квартала, осигурен е терен, а за 2018 г. са заложени и един милиона лева, с които да започне изграждането й.

Но същият този проект сочи, че за цялостното завършване на детското заведение ще трябват поне 5 млн. лева. Ако темпът на финансиране се запази, голяма част от децата в квартала вече ще ходят на училище, когато детската градина е готова. А с училището проблемите са дори по-големи. "В момента има изискване за райониране и децата от нашия квартал буквално са отрязани от училищата в съседните райони", притеснява се Ирина Велева, която също е член на инициативния комитет. И наистина Столичната община има намерение да изгради училище в "Манастирски ливади-изток", но все още води дела за отредения терен, поради което няма и конкретни ангажименти за обозримото бъдеще.

Или да вземем вече десетгодишния план за пробив на бул. "Тодор Каблешков" от "Луи Айер" до "Черни връх". Този пробив е заложен в капиталовата програма на София през 2007, 2008, 2009 и 2010 г. След това проектът просто изпадна, а междувременно трафикът се увеличи в геометрична прогресия заради появилите се два нови мола и няколко големи офис сгради. Последно, в началото на тази година, бе обявена обществена поръчка за изграждането само на северното платно от булеварда (което е отчуждено с прокарването на десния перловски колектор). Хората от района настояват търгът да се спре и да се пусне нов, този път за цялостното изграждане на градската магистрала в габарит 47 метра - с две платна по три ленти, обособено трамвайно трасе в средата, веолалеи и тротоари. По време на обсъждането Фандъкова обяви, че обмисля напролет да се изготви идеен проект за целия булевард, но да се изпълнява на етапи. Плановете на Столичната община са още през март догодина да обяви обществена поръчка за разширяването на участъка от "Каблешков" между бул. "България" и ул. "Костенски водопад". Строителството ще струва около 2 млн. лв. и може да приключи за няколко месеца, тъй като трасето е напълно отчуждено.

До средата на януари 2018 г. пък щели да приключат анализите за въвеждане на еднопосочно движение и установяване на т.нар. успокоена зона в квартала, която ограничава скоростта на движение до 30 км/час.
Kато в Китай
"Манастирски ливади" са чудесен пример за това, че, оставени сами на себе си, хората рядко се съобразяват с нуждите на другите. Строителните инвеститори - още по-малко. Все пак това е кварталът, където улиците никнат и изчезват за една нощ и от време на време някой се събужда без достъп до отсрещния тротоар (проблем, разпространен и в други модерни квартали на столицата като "Симеоново").

За Румяна Божкова, която притежава триетажна къща в периферията на "Манастирски ливади-изток", проблемът не е в изчезващите улици, а в появяващите се строежи. След няколко месеца от две страни над имота й ще се надвеси седеметажен Г-образен блок. Кооперацията се строи от южната страна, така че да отреже гледката към Витоша и достъпа до слънчева светлина на вече съществуващата сграда. Според Божкова и жители от съседна кооперация проектът не спазва отстояния, няма ограничения в плътността на застрояване и ще лиши имотите им от полагащото се ослънчаване.

Това не е просто мрънкане. Както се вижда на скица, предоставена от Божкова, нейната къща ще бъде почти вградена в новия строеж. Според табелата на строежа разрешителното е от януари 2008 г., но документацията не може да бъде открита в публичните регистри. Фирмата инвеститор "Тобо апартмънтс" твърди, че строителната площадка е била открита през 2009 г. (формалност от Закона за устройството на територията, която позволява удължаване на изтичащи строителни разрешителни). Румяна Божкова, която живее едва на няколко метра оттам, отрича да е започвало строителство преди осем години.

Нещата еволюират бавно, но сигурно. Оригиналните планове са за две сгради, но впоследствие имотът и сградите се обединяват в Г-образен блок, твърдят юристите на Румяна Божкова. През 2016 г. е направена и промяна в регулацията на парцела, която да позволи по-плътно застрояване. Така се получава любопитният елемент "строеж около къща", познат ни предимно от снимките в китайски градове. Според главния архитект на район "Триадица" Иван Шишков инвеститорът е направил законосъобразно искане, което е било удовлетворено. "Парцелът се ползва от привилегията да няма ограничение в КИНТ (коефициент на интензивност на застрояването - бел. авт.) и плътността, но това не е увеличило безкрайно много самото застрояване", обясни Шишков през изминалата седмица.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3392 прочитания

Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

Изпълнителният директор на фондация "Сийдър" - Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от помощ

2 май 2019, 78 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Забравеният европейски век на българите

Откритият ръкопис на Петър Богдан от Чипровци обещава да промени поне отчасти разбирането за българите в Османската империя

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков