БАН открива европредседателството с протести

От 5 декември досега учените от БАН чакат за среща с премиера Бойко Борисов, за да му изложат проблемите около финансирането на институцията.

БАН открива европредседателството с протести

Институцията иска повече финансиране, планът за протести стартира в началото на 2018 г.

8113 прочитания

От 5 декември досега учените от БАН чакат за среща с премиера Бойко Борисов, за да му изложат проблемите около финансирането на институцията.

© Мария Съботинова


В началото на януари, непосредствено след новогодишните празници, Българската академия на науките (БАН) започва протестна кампания срещу орязаното финансиране, което днес бе определено като "варварско отношение към науката" от проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и системни изследвания.

На специална пресконференция в неделя представители на общото събрание на Българската академия на науките (БАН) - председателя на общото събрание, проф. Евелина Славчева, проф. Никола Малиновски, проф. Бойко Георгиев, проф. Лъчезар Аврамов и доц. Ива Угринова, обявиха програмата за протестни действия, приета от общото събрание миналата седмица на 11 декември.

Според взетите решения общото събрание на БАН ще проведе заседание на 8 януари 2018 г., на което ще реши дали да предприеме протестно шествие в централните части на София в седмицата от 15 до 19 януари 2018 г., последвано от други протестни действия. Преди да се пристъпи към това, учените са очаквали среща с премиера Бойко Борисов от 5 декември досега, за да го запознаят с исканията си. Тъй като това не се е случило, се планират и протестните действия в няколко етапа (виж карето отдолу).

Исканията са изцяло свързани с бюджетните средства за академията - получаване на целево финансиране от размер на 38 млн. лева, увеличаване на месечната стипендия на докторантите до размер на една и половина минимална работна заплата и получаване на поощрително финансиране според резултатите на институтите, в съответствие с проведеното оценяване от МОН през 2017 г. В Закона за държавния бюджет за догодина парите за БАН са 83 млн. лева. Същевременно, Съветът на настоятелите на БАН, в който участват и вицепремиерът Томислав Дончев и началникът на кабинета на премиера Румяна Бъчварова, излезе с единодушно решение, че екзистенц-минимумът за оцеляването на БАН е 98 млн. лева - които са нивата от 2009 г., обяви днес проф. Евелина Славчева

Стипендиите на докторантите са един от най-сериозните проблеми, който пречи на БАН да бъде привлекателна за младите учени. В бюджета за следващата година нейният размер е определен на 500 лева, а исканията са тя да стане 765 лева. "За последно през 2008 г. стипендията бе увеличена на 465 лева, с аргумента, че това са една и половина минимални заплати. Тази година минималната заплата предстои да стане 510 лева и има само един труд, който управляващите оценяват по-ниско от чистачите на тоалетни - това е трудът на българските докторанти", заяви проф. Бойко Георгиев. Според него е разумно заплащането на младите учени да бъде поне колкото на стартиращите учители в сферата на средното образование. "Това няма да реши проблемите, но е поне някакво начало", каза проф. Георгиев.

Според учените исканията им са повече от адекватни. Те категорично отхвърлиха обвиненията на управляващите, че БАН е нереформирана институция и че не желае да печели пари с проектно финансиране. Според доц. Ива Угринова "не е истина, че учените от БАН не участват в проекти, както и че от тях могат да се повишат заплатите". В много от проектите или няма заплащане за учените, или то е съвсем символично, а "ако има такова перо, то рядко надвишава 10%, говоря за европейските програми. Фонд научни изследвания прави реверанс, там това перо може да се смъкне до 30%, ако участват поне 50% млади учени". В цитирания от нея пример стана ясно, че на практика едно такова възнаграждение за учен може да бъде в размер на около 1000 лева за година.

Абсурд е, че 10 години след приемането на България в ЕС учените трябва да се обясняват защо науката е нужна за една държава, заяви проф. Лъчезар Аврамов. Той припомни ангажиментите на България към програмата "Национална програма за реформи", свързана с визията за "Хоризонт 2020", където България трябва да отделя 1.5% от БВП към 2020 г. "По този бюджет за 2018 г. страната дава 8 млн за висшите училища, 15 млн за Фонд научни изследвания и това е всичко."

На запитване от журналисти дали учените обмислят спиране на своята дейност и дали страната може да се окаже без метеорологична прогноза проф. Малиновски отговори, че това ще зависи от реакцията на управляващите към протестните действия. Той изрази личното си мнение, че спирането на дейността на БАН "не е академично поведение", "не е отговорност към тази страна". Всъщност БАН извършва много други оперативни дейности в полза на държавата освен прогнозата за времето като наблюдение на сеизмичната дейност, мониторинг на Черно море, експертна дейност и др.

В подкрепа на тезата, че БАН се е реформирала през години, проф. Бойко Георгиев представи с подробности двете основни реформи - първата в периода 1992-1996 г., целяща деидеологизиране на изследователската дейност, приемане на нови приоритети и ограничаване на състава от 14 200 на 7800 служители, втората, между 2008-2011 г., с фокус върху адаптирането към променените социално-икономически условия в резултат на членството в НАТО и ЕС и повторно редуциране на броя на институтите (до 42) и на състава - до 6300 служители.

Планирани протестни действия

"Ние чакаме от 5 декември да бъдем приети от министър-председателя, за да го запознаем с нашите искания. Това за момента не се случва, поради което сме предвидили няколко точки, за да постигнем нашите цели", каза проф. Бойко Георгиев.

Първо, на всички сгради на БАН са поставени черни знамена, които ще стоят, докато протестът не се увенчае с успех;

Второ, на заглавните страници на сайтовете на всичките институти е публикувана информация за протеста и исканията;

Трето, предвижда се изпращане на писмо до председателя на Европейския парламент, председателя на ЕК и на комисаря за изследване, наука и иновации, които да бъдат информирани за унизителното отношение на правителството и парламента към научната общност;

Четвърто, организира се международна електронна петиция с молба за подкрепа от сродни организации и учени от целия свят;

Пето, ще бъдат информирани представителството на ЕК, посолствата в страните - членки на ЕС, и на международните научни организации с молба за подкрепа;

Шесто, ще се проведе интензивна разяснителна кампания в медиите, която започва именно с пресконференцията в неделя;
Седмо, ще бъде сезиран омбудсманът Мая Манолова, че са нарушени правата на учените в БАН за получаване на възнаграждение, съответно на количеството и качеството на научната продукция. "За да стане някой член на БАН, трябва да е завършил трета образователна степен - докторантура. Като процентен състав в БАН работят най-голям процент доктори в сравнение с всяка друга организация от бюджетната сфера. Не е истина, че искаме разпределение на средствата на калпак, защото БАН не се състои от калпаци, а от учени, които имат най-висок статус на образование", каза проф. Георгиев;

Осмо, съвместни действия с ръководствата на синдикалните организации.

Спешно се свиква настоятелството на БАН, за да бъде запознато с целите и средствата на протеста. Програмата за протестните действия се изпраща на общите събрания на учените на институтите в Селскостопанската академия, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за безопасност на храните, за да са информирани за нашите цели и ако решат, да ни подкрепят и да се присъединят.

В началото на януари, непосредствено след новогодишните празници, Българската академия на науките (БАН) започва протестна кампания срещу орязаното финансиране, което днес бе определено като "варварско отношение към науката" от проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и системни изследвания.

На специална пресконференция в неделя представители на общото събрание на Българската академия на науките (БАН) - председателя на общото събрание, проф. Евелина Славчева, проф. Никола Малиновски, проф. Бойко Георгиев, проф. Лъчезар Аврамов и доц. Ива Угринова, обявиха програмата за протестни действия, приета от общото събрание миналата седмица на 11 декември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Борисов ще е курназ, докато не се провесят черните знамена, после на часа ще клекне. Той все пак не е управленец, а пожарникар - знае единствено да гаси пожари...
    На страната на БАН съм изцяло.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса