Кевин Конъли, BBC: Във вашия регион могат да се случат интересни неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кевин Конъли, BBC: Във вашия регион могат да се случат интересни неща

Кевин Конъли

Кевин Конъли, BBC: Във вашия регион могат да се случат интересни неща

Дългогодишният британски журналист, един от поканените за откриването на българското председателство на Съвета на ЕС, пред "Капитал"

5471 прочитания

Кевин Конъли

© Личен архив


Кевин Конъли завършва история в "Оксфорд" и е външнополитически кореспондент на BBC повече от 30 години. Бил е в Дъблин, Варшава, Москва, Париж, Вашингтон, Йерусалим, от близо година е в Брюксел. Отразявал е войната в бивша Югославия, конфликта в Чечения, преврата срещу Горбачов, падането на Съветския съюз, смъртта на принцеса Даяна, както и една от най-горещите теми в момента - Брекзит. Беше сред поканените за откриването на българското председателство на Съвета на ЕС миналата седмица в София.

За пръв път ли сте в България?

– За пръв път дойдох през лятото на 1989, тогава живеех във Варшава и покривах страните от Източния блок. Имаше изключителен интерес, в смисъл, че зад завесата на 1989 Тодор Живков се клатеше. Той имаше изключителна хватка върху целия живот на България и е един от най-продължително управлявалите политически лидери в света в съвремието. Задачата ми беше да направя репортаж какво се случва зад кулисите на българската политика. Разбира се, беше изключително трудно, хората не бяха свободни да говорят.

Хората от Източна Европа обичаха да идват в България – заради климата, археологията, храната и виното и усещането за някакъв по-благодатен живот. Това го нямаше в други съветски държави, животът в Полша беше мрачен, хората мразеха руснаците, окупацията и ежедневието беше трудно. България под комунизма бе затормозено общество, но тук имаше все пак някакъв живот, който другите комунистически държави не можеха да си позволят. И ако трябва да съм откровен, за разлика от моите колеги аз не успях да разбера, че с Живков е било свършено още към юни 1989. Нямаше никакъв знак за това.

Като западни журналисти радвахте ли се на особено внимание от властите?

– Да, приемаш за естествено, че държавата, която е инвестирала в огромен апарат за сигурност, ще те наблюдава. Имал съм няколко пъти проблеми с полицията в Източна Европа. Бил съм арестуван няколко пъти в Русия. Но всеки, който е с моята професия, е свикнал. Ние знаехме също, че те ще бъдат изключително внимателни как се отнасят с нас - със сигурност не както с местните хора. Самата система за наблюдение беше насочена към тези, които искаха да говорят с нас – писатели, журналисти, студенти, учени...

Затова и ние внимавахме да не поставим хора от България в риск, казвахме им, че не е в интерес да говорят с нас, освен ако нямат нещо наистина важно, което да ни кажат, както и да не се срещаме на публични места. Доста абсурдна журналистическа роля, защото обикновено работата ни е да убеждаваме хората да говорят с нас, не обратното.

Не съм посещавал България след падането на комунизма, сега е вторият път.

Сега на власт е бившият бодигард на Тодор Живков, а България - председателства Съвета на ЕС.

– Със сигурност това е уникална кариерна траектория. Преди няколко дни, когато подготвях материала си, се чудих дълго дали мога да се сетя за друг пример бодигард да заеме мястото на човека, когото е охранявал. Срещнахме с г-н Борисов и съм повече от наясно със спектъра от мнения в собственото му общество за него.

Вътрешната политика не е моя работа, но при пътуването ни журналистите го намерихме доста по-интересен политик, отколкото изглежда и бива описван. Той бе цитиран във Financial Times и в BBC, говорейки за банани и кока-кола – интересен начин да направиш миналото разбираемо за хора, които идват от Австрия, Германия или Испания, които са млади и не разбират какво е представлявал комунизмът в Източна Европа. Думите му как бананите са били разпределяни – по три на семейство по празниците, бяха цитирани навсякъде. Той знае как да говори с чуждестранните медии. Когато идва в Брюксел, не казва много.

Тук обаче хората трудно си обясняват подкрепата на европейски лидери на фона на факта, че в северната ни съседка министри и висши правителствени служители биват разследвани и вкарвани в затвора, а у нас нас няма такъв случай.

– След падането на комунизма имаше голям прилив на оптимизъм и еуфория, но бързо след това много хора разбраха, че когато прекратиш авторитарна система, не ставаш САЩ или Швейцария на следващата сутрин. Западните лидери разбират това. Вероятно оценяват, че стабилността е по-ценна от всичко друго в момента.

Аз със сигурност не съм квалифициран да говоря за българските вътрешни работи. Но ако си организация като ЕС, имаш два инструмента да влияеш върху проблематични общества - можеш да окуражаваш или да санкционираш. Преценката на ЕК вероятно е, че на този етап окуражението е по-ефективно от санкционирането.

И няма нищо консистентно в този подход. Поляците силно ненавиждат заплахата от санкции върху реформите в съдебната система, която те смятат изцяло за вътрешен въпрос, каталунците ненавиждат европейската тишина по тяхната криза, българите може би се чувстват, че ЕК трябва да приеме друг курс спрямо техните проблеми. Но ЕК – ако желае да увеличи своето влияние над Западните Балкани – се нуждае от България и г-н Борисов. Нуждае се българското правителство да контролира външната граница на съюза с Турция. И вероятно смята, че при тези обстоятелства ще е по-добре да са внимателни по отношение на българските проблеми.

България не влиза в Шенген, не влиза в еврозоната. Това е начинът, по който ЕК изразява своето съмнение, и не мисля, че ще направи нещо по-сериозно от това. Защото се нуждае от България, за да стигне Западните Балкани. Така прави сложен баланс.

ЕК желае да удържи руското и турското влияние настрана от Западните Балкани. Желае да ги стимулира да мечтаят за членство, но не иска да ги приеме в ЕС. Така че България може да бъде полезна. За ЕС е важно да държи сърбите, албанците, косоварите доволни, като им остави възможност за членство поне за след 10 години, бих предположил.

Миналата седмица излезе любопитен доклад на американския Сенат за руското влияние не само в САЩ, но и в много други държави. Частта за България е изключително подробна – за огромното влияние над енергийния сектор, медиите и политическите партии. Не е ли малко плашещо за държава - членка на ЕС и НАТО, подобно равнище на влияние?

– Все пак в центъра на столицата си вие имате статуя на руски император. Ако ги помните като освободители, няма как да нямате сложни взаимоотношения с тях. Не е просто комунизмът. Русия не е помнена така от поляците например. Разбира се, че Русия ще се опитва да защити максимално своите интереси. Освен това ние винаги мислехме за възможностите, които предлага интернет, и просто пренебрегнахме опасностите. Истината е, че никой не е очаквал тези опасности.

Сега е много лесно и безплатно за руснаците да дестабилизират демокрациите. Няма нужда да изпращаш танк или дори да напускаш бюрото си. Просто ти трябва фалшива новина. Но мисля, че демокрацията и свободата на словото са много по-силни, отколкото смятат хората. Нещо повече, ние ще се адаптираме доста бързо към тази реалност. Трябва да имаш повече увереност в концепцията за свобода на словото. Щом хората разберат, че дадена история може да е фалшива, това ще промени цялостно тяхното взаимоотношение с новините и информацията. Затова и брандове като New York Times или BBC са важни, защото на тях може да се разчита за фактологична истина. Забравете за момент за България, не мисля, че руските опити за намеса на френските избори бяха успешни, всъщност се провалиха – Марин льо Пен се оказа обидно далеч от спечелването им.

Кои теми на българското председателство смятате за най-интересни и за кои смятате да пишете?

– Всичко, свързано с Брекзит, нас ни вълнува, но то е изцяло в ръцете на ЕК – не мисля, че председателстващата държава има думата. Аз отразявах войните в Югославия навремето и Балканите са ми интерес. Мисля, че ЕС иска да държи Западните Балкани близо, но не твърде близо. Затова и България ще бъде ключова, както и къде ще се развият тези взаимоотношения в бъдеще.

Питах няколко висши представители на вашето правителство неофициално дали могат да дадат дата за членството на Албания и те казваха: "Не, не мога да дам дата за такива неща." Вашата география и история дава уникална перспектива и върху вече безкрайния въпрос с турското членство. Затова ние ще държим под око региона като място, където могат да се случат интересни неща.

Сега подготвяхме материал за жена, която е живеела в Англия и се е върнала в България, за да започне нов живот. Това е интересна история и интересен глас, за да представим Брекзит например.

Сред 30 години покриване на процесите в Европа – кои са най-големите слабости на европейския проект?

– В ЕС винаги балансираш между амбиция и приемственост. Например европейският отбранителен договор PESCO – колкото по-амбициозен го правиш, колкото по-сериозни изисквания му поставяш за ресурсите, които страните трябва да отделят, толкова по-трудно става да включиш всички страни. По проекти като PESCO приемствеността e водеща, така че дори неутрални страни като Ирландия пожелаха да се присъединят.

Ако направиш еврото силно колкото дойче марката, малко страни ще покрият критериите. Ако го направиш по-достъпно, ще го направиш по-нестабилно. Това винаги ще е слабост на европейския проект според мен – дали иска максималния брой страни в Шенген, искаш ли страни като Румъния или България. ЕК в лицето на Юнкер казва да, трябва да са вътре, защото е благородно начинание. Холандците или германците все още не са убедени и затова не искат да се бърза. Да заставиш Ирландия, Малта и в бъдеще Албания да имат единодушие по който и да е въпрос е много труден ребус.

А бъдещето на Брекзит какво е?

– Никаква идея нямам. Великобритания е пред труден избор колко близо иска да остане до ЕС. Дали иска да остане частично вътре за сметка на суверенитета си, или иска чисто и пълно изтегляне. Настоящото правителство все още не е казало къде желае да се приземи в бъдеще. И двете опции са все още вероятни. А часовникът тиктака, както казва Мишел Барние (преговарящият от ЕС за Брекзит – бел. ред.). В крайна сметка Великобритания трябва да каже какво точно иска. В продължение на 18 месеца избягваше да го назове, но рано или късно ще трябва да го направи.

Последен въпрос: има голям дебат за медиите, дали в наши дни една медиа може да е стабилна, след като стандартният модел на качествената журналистика пое силни удари в последните години от интернет и социалните мрежи?

– По същия начин, по който си говорихме за демокрацията, че никой не очакваше какви проблеми може да донесе интернет, така и никой в медийните среди не очакваше този голям проблем. На глобално ниво младите хора приемат новините за нещо безплатно. И не си дават сметка колко трудно се правят – да се създават и поддържат организации, които създават новини.

Някой беше описал капитализма като средство за креативно разрушение. В медиите преминахме през повече деструктивен, отколкото конструктивен период и трябва да убедим хората да разберат, че надеждните новини винаги ще струват пари. Надявам се, че ще го разберат. BBC е в добра позиция, защото е финансирана от британския данъкоплатец и е надежден източник.

Може би след първата фаза на откриването на интернет ще разберем, че новините са важна част от демократичния процес и трябва да бъдат защитени. Надявам се, че това ще е решението на хората.

Интервюто взе Генадий Михайлов

Кевин Конъли завършва история в "Оксфорд" и е външнополитически кореспондент на BBC повече от 30 години. Бил е в Дъблин, Варшава, Москва, Париж, Вашингтон, Йерусалим, от близо година е в Брюксел. Отразявал е войната в бивша Югославия, конфликта в Чечения, преврата срещу Горбачов, падането на Съветския съюз, смъртта на принцеса Даяна, както и една от най-горещите теми в момента - Брекзит. Беше сред поканените за откриването на българското председателство на Съвета на ЕС миналата седмица в София.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK