Манди Хиксън знае как да си осигури превъзходство не само във въздуха, а във всичко, с което се захване. Тя е една от първите жени - пилоти на изтребител "Торнадо GR4" в Кралските военновъздушни сили на Великобритания. Има зад гърба си над 2000 летателни часа и над 50 бойни мисии в Ирак. В момента живее в Уинчестър, Англия, със съпруга си и четирите си деца. В средата на февруари тя посети България по покана на Ernst & Young Bulgaria за лекции, в които да сподели уникалния си опит в летене на фронтовата линия.
Как ще обясните професията си на 5-годишно дете?
- Най-добрата на света - възхитителна, бърза, вдъхновяваща. Имаше преди време прекрасна реклама на Кралските военновъздушни сили (КВВС) - малко момче, тичащо с разперени ръце, и послание: "Никой не си е мечтал да бъде счетоводител." Това го казах веднъж в една реч пред счетоводители. Слава Богу, хората имаха чувство за хумор.
Аз бях една от първите жени във Великобритания, приета за военен пилот, при това пилотиращ изтребители "Торнадо" на фронта. И моята история е доста вдъхновяваща, защото се провалих на всички възможни изпити в началото.
На 17 години можех да карам самолет, преди да мога да карам кола. И гаджетата ми наистина се впечатляваха като им кажех: "Хей, какво ще кажеш за едно кръгче?" Беше забавно, но тогава за жените бе невъзможно да бъдат пилоти в армията. Влязох в университет през 1991 г., а правилата в армията бяха променени през 1992 г. Тогава си казах: "Каква прекрасна възможност!" И си избрах кариера, която не съществуваше.
Но самото кандидатстване беше изключително тежко - близо четири часа най-разнообразни тестове - за психологическа устойчивост, критично мислене, аналитична преценка и пр. Аз се провалих на всеки тест. Бях абсолютно съкрушена. Направих теста на следващата година и отново се провалих, а правилото е, че на този тест можеш да се явиш само два пъти. Тогава вече имах над 200 летателни часа в университетския клуб по летене. Предложиха ми тогава работа за авиодиспечер, но аз не исках това.
От значение в случая се оказа фактът, че ръководителят на университетския клуб беше пилот от КВВС и самата организация бе под патронажа на КВВС с ясната идея да рекрутира млади и перспективни пилоти за армията. Поръча да ми направят независима оценка, която се оказа над средната. Затова решиха да ме пробват. Аз трябваше да бъда опитното зайче и да докажа, че жените могат да бъдат пилоти на изтребители.
Знаехте ли, че сте опитно зайче?
- В писмото, което получих от тях, бе написано черно на бяло, че им е интересно да видят колко надалеч ще стигна, преди да се проваля. И аз си казах - прекрасно, значи ми давате възможност и ми казвате, че в крайна сметка ще се проваля.
Но ако се бяхте провалили, това щеше да бъде сочено като доказателство, че жени не могат да бъдат пилоти?
- Точно така и това беше голямото бреме за мен. Да обучиш пилот е предизвикателство само по себе си. Инвестицията в пилот е около 3.7 млн. паунда, за да стигне той до фронтовата линия. Това не е нещо, което може да се подмине лековато.
Бях писала стотици писма преди това с молба да ми се даде шанс, защото съм се доказала във въздуха. Бях си казала, че няма да се дам лесно.
Години наред разказвах тази история в училищата и установих, че тя е вдъхновяваща не само за момичета, но и за момчета. За настоящото поколение се говори, че се отказват твърде лесно, защото нещата за тях са по-лесни и подредени. Спортът е добър лек за това, защото създава устойчивост, твърдост, увереност. Не можеш да го подариш - просто трябва да се провалиш достатъчно пъти.
Това ли е пътят към успеха - да се провалиш достатъчно пъти?
- Със сигурност. Падаш и ставаш. Аз говоря пред доста частни училища, където правят всичко възможно децата да бъдат успешни. Но когато стигнат до университета, те не могат да се справят, защото никога през живота си не са се проваляли.
Мислите ли за себе си като за силна жена?
- Да, мисля, че можеш да ме наречеш такава. Но съм и доста чувствителна.
Как точно станахте такава?
- Вярвах в себе си. Аз израснах в доста неприветлива среда, майка ми и баща ми се разведоха, когато бях на две, и останах с майка ми и сестра ми. Но майка ми винаги ми е казвала, че можеш да бъдеш всичко, което искаш да бъдеш, и не бива да позволяваш на някой да те спре: "Ако някой трябва да бъде първата жена пилот, защо това да не си ти, Манди?" С течение на времето започваш да вярваш в това. Така че помогна ми фактът, че имах майка като моята, силен ролеви модел.
Трябва също така да се предизвикваш да влизаш в роли, които са ти нетипични. Например в моето училище, което беше само за момичета, аз се кандидатирах за Head girl и спечелих, а тази позиция позволяваше да се работи с училища, в които има момчета. Това е лидерска позиция, но аз отидох там, за да срещам момчета.
Къде е тънката граница между това да бъдеш предизвикван и да бъдеш прекалено много предизвикван?
- Мисля, че е когато се чувстваш неприятно. Когато изпиташ когнитивен дисонанс, когато усетиш натрупване на стрес, когато съзнанието ти не може да приеме случващото се около теб, когато излизаш извън своите граници на поносимост. Важното е да се предизвикваш до лимита на своите възможности, не и отвъд.
А как точно се става лидер?
- Нека ти разкажа. Имах мисия в Ирак, буквално първата, която ръководих, когато ме удари ракета земя-въздух. Успяхме да я избегнем, като пуснахме фалшивите примамки (flares, вид сигнални ракети) и ракетата ги пое.
Но след като бяхме ударени, правилата на играта се промениха. Ние нямахме право да атакуваме по време на мисия, но ако бъде извършен агресивен акт срещу някой от коалицията, тогава трябва да разузнаеш и да отстраниш заплахата. Така рутинната ни разузнавателна мисия се превърна в ударна, променихме плановете и приоритетите в движение, повикахме танкер, презаредихме с гориво. Много неща се случваха, но аз все още продължих да водя. Моят лидер в нито един момент не каза "Поемам оттук".
През тази вечер научих повече за лидерството, справянето със стреса и предизвикателствата, отколкото ако той беше казал "поемам контрол, ти си номер две".
Той имаше доверие в мен. Това беше и вечерта, когато стигнах лимита на своите възможности.
В такива моменти не изпитваш страх. Чак след като се приземиш, си казваш "Господи, какво ми се случи!" и, ако искаш, се паникьосваш. Но във въздуха единствено следваш процедурата, която си автоматизирал по време на подготовката и тренировката си в симулатора.
Представете си хора, които имат големи трудности в живота. Как могат да се справят и да намерят сили?
- Не знаем нашите сили, докато нещо не се случи. Тогава разбираш кой си. Тогава разделяш момчетата от мъжете или мъжете от жените - мразя тази фраза, но е така.
Тези, които могат, и тези, които не могат.
Какво беше чувството да сте обградена от толкова мъже? Една сред 99? Сваляха ли ви?
- Не, наистина! (смее се) Имах съпруг. Той ми беше предпазител. Той ми помогна да разбера нещо. На първата си ескадрила жените на пилотите бяха много остри към мен. Защото аз бях жена и щях да бъда с техните съпрузи на продължителни мисии за по четири месеца, те трябваше да ми имат доверие. И разбрах, че единственият начин да спечеля мъжете пилоти е да стана приятел с жените им, защото ако те ме мразят, ще говорят зле за мен на съпрузите си, вкарвайки лоши мисли в главите им. Затова им помагах в гледането на малки деца, такива неща. Станах приятел с тях, видяха съпруга ми и се почувстваха добре. Ако живееш и спиш заедно с тези хора, трябва да си имате доверие.
Имам прекрасна история за това. Летях с навигатор французин, казваше се Мишел дьо Понт, женен, с три деца. По време на едно упражнение до Лас Вегас, където участват много държави, организирах излизане (аз бях жената в ескадрилата, затова ми даваха да организирам събитията) - намерих лимузина, ресторант и прочие. Бях облякла прекрасна рокля и като слизах надолу по стълбите, всички мъже ме погледнаха. Мишел не се сдържа и ми каза с прекрасен френски акцент "Манди, ти си възхитителна!" До него един друг пилот - Рич, го сръчка: "Не може да говориш така на Манди, тя е едно от момчетата." Мишел му отговори като истински французин: "Има толкова много да учиш за жените!"
Феминистка ли сте?
- Нека ти разкажа нещо. По време на обучението ми се провалих два пъти на един глупав изпит, ставаше въпрос за една маневра. На третия път гориш и чакаш цяла година за следващия изпит. Бях се притеснила много. Вечерта преди изпита моите колеги пилоти ме изведоха навън, за да спра да го мисля. Взехме и велосипеди и в един хангар упражнявахме маневрата, като ползвахме колелета. Веднага разбрах къде е била грешката, просто когато се фокусираме само в проблема, преставаме да мислим за друго.
На следващия ден си взех изпита без проблем. Моят инструктор ме попита какво се е случило и разбра, че момчетата са ме извели вечерта. И тук идва малката подробност - ние бяхме деветима, а в курса за следващата година можеха да влязат само осем души. Всеки от тях рискува да се провали, като ми помагаше. Моят инструктор се погрижи всички да продължим в класа догодина. Това е истинско братство.
Коя е най-забавната ви история?
- Не знам дали ще ви я публикуват. Веднъж бях в газова камера, минавайки през годишната си оценка, заедно с десетина по-млади мъже, на които бях лидер. В газовата камера трябва да си махнеш маската и да си обеззаразиш лицето, без да се паникьосаш. Аз трябваше да им бъда за пример на тези бледи 18-годишни момчета. И точно когато газът започва да нахлува от пода и да се покачва нагоре, съпругът ми ми звънна по телефона, който се намираше в горния ми гръден джоб. Телефоните вече бяха с тъчскрийн и аз заудрях, за да го изключа. Но през четири слоя дрехи е малко сложно и натиснах така, че отговорих на гласовото му съобщение по високоговорител. И всички в газовата камера, пълна с отровен газ, чухме как моят съпруг ми говори мръсотии: "О-o-o-o, къде е моето сладко захарче" и пр. - в компанията на десет млади момчета, пред които той споделя страстно своята любов и желание към мен, както и още много други доста графични детайли, докато аз се боря да спра проклетото нещо.
Трябваше да преустановим цялото упражнение. Беше над триминутно гласово съобщение, помня го все още. Всички едва си поемаха въздух от смях.
От фронта към бизнеса
В момента Манди Хиксън изнася речи пред лидери от света на бизнеса и пренася там опита на авиационната индустрия за превенция на грешки, като така отговаря на огромното търсене на мениджърите за преобразуването на работната култура на множество компании."В продължение на десетилетия сме хвърлили толкова усилия, не просто във ВВС, но и в цялата авиационна индустрия, за да я направим най-безопасната в света. Мисля, че през 2017 г. нямаме изгубен живот и имаме около един инцидент на 8.4 излитания. Разбирането в авиационната индустрия е, че единственият начин да имаш такава сигурност е обучение на човешкия елемент. Почти всички мениджъри и лидери в бизнеса ще ви отговорят - 80% от тяхното време е работа с човешки проблеми или покриване на направени грешки. Управлението на грешките е като пирамида или айсберг. За всеки загубен живот в голям инцидент има поне 30 инцидента със същия профил, които са се случили точно преди това, само резултатът е бил по-малко лош. Под тези 30 има около други 300 инцидента (под нивото на водата в паралела с айсберга), които са били на косъм. Ако си проактивен, ще работиш да предотвратиш тези инциденти, но това означава да култивираш правилната култура."
Според нея такава култура се създава трудно с изграждане на доверие в организацията, при което участие трябва да вземат както служителите, така и лидерите. "Защото се нуждаеш от хора, които да говорят, и от хора, които да вярват в мениджмънта. А за целта, когато хората признаят грешка, лидерът трябва да оцени това, вместо веднага да налага санкции или да гони. Всеки е човек и прави грешки, но когато грешките се признават, включително и от лидерите, това създава доверие."
Манди Хиксън знае как да си осигури превъзходство не само във въздуха, а във всичко, с което се захване. Тя е една от първите жени - пилоти на изтребител "Торнадо GR4" в Кралските военновъздушни сили на Великобритания. Има зад гърба си над 2000 летателни часа и над 50 бойни мисии в Ирак. В момента живее в Уинчестър, Англия, със съпруга си и четирите си деца. В средата на февруари тя посети България по покана на Ernst & Young Bulgaria за лекции, в които да сподели уникалния си опит в летене на фронтовата линия.
1 коментар