С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 9 мар 2018, 15:08, 35878 прочитания

Ювал Ноа Харари: Дори да станем богове, ще бъдем недоволни

Историкът и автор на два световни бестселъра за кризата на доверие, човешката природа и бъдещето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Ювал Ноа Харари e израелски професор по история и автор на два международни бестселъра – "Sapiens. Кратка история на човечеството" и "Homo Deus. Кратка история на утрешния ден". Завършил е "Ийдж Колидж", Оксфорд, а преди това е специализирал средновековна и военна история в Еврейския университет в Йерусалим. Става известен през 2014 г., когато "Sapiens" – книга, написана по въвеждащия му курс по история в Ерусалимския университет, е преведена на английски и добива огромна популярност. Книгата изследва човешката история през макропоглед и защо Homo sapiens става толкова доминиращ вид. Тъй като единствено ние можем да вярваме в неща, които са продукт на въображението ни – богове, държави, човешки права, корпорации - ние сме способни да развиваме огромни мрежи от непознати, които да работят за една и съща цел, казва Харари.

Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Гейтс са сред феновете му - последният две години подред слага книгите на Харари в задължителния си списък за четене. "Sapiens" е преведена на над 50 езика досега, включително на български от "Изток - Запад".

Втората му книга пък се занимава с бъдещето и как ще изглежда то - от генетиката и информатиката, през умирането на хуманизма и замяната му с нещо различно. В момента Харари работи по трета книга, за рецептите, по които да избегнем кошмарите на близкото бъдеще.

"Капитал" го потърси за интервю и получи отговорите му по мейл. Харари не използва смартфон и има чести медитационни почивки.

Изказвате тезата, че общите митове и споделените идеи са това, което движи човечеството напред. Свидетели ли сме тогава на обратната тенденция - разбиването на доверието на различни малки парчета, като по този начин унищожаваме по-големите митове: икономическия растеж, финансите, демокрацията, за да създаваме по-малки и по-малки групи хора?

Наистина изпитваме криза на доверието през последните няколко години, но все пак имаме много по-голямо доверие в непознатите от когато и да било в историята. Най-добрата мярка за доверие в непознатите е размерът на парите, които се движат в света. Парите са направени от доверие. В продължение на хиляди години почти всички форми на пари - електронни, хартиени или златни - са лишени от всякаква присъща стойност и са ценни само защото хората се доверяват на институциите, които ги подкрепят. Днес почти всички пари са само електронни данни в компютри. И има много повече пари, движещи се много по-бързо от всякога. Ислямските терористи, мексиканските наркокартели, севернокорейските диктатори, руските олигарси и китайските комунисти вярват в американския долар и мъдростта на Федералния резерв.


Истинската криза на доверието е по-специфична и е спрямо либералната история, която доминираше света през последните няколко десетилетия. Допреди няколко години навсякъде по света се смяташе, че човечеството неизбежно напредва към създаването на либерален световен ред, основан на демокрацията, правата на човека и свободните пазари. Сега това изглежда много по-малко сигурно. Дори американците губят своята вяра в това либерално виждане.

Дали това е ставало и преди и трябва ли да се притесняваме?

Всички доминиращи идеологии страдат от периодични кризи на доверие. Либерализмът също е преживял няколко цикъла на криза и регенерация през миналия век. Преживял е три големи кризи - Първата световна война, фашисткото предизвикателство през 30-те години на миналия век и комунистическото предизвикателство през 50-те и 70-те години. Ако смятате, че либерализмът е в криза сега, не забравяйте как са изглеждали нещата през 1918, 1938 или 1968 г. Така че има добър шанс либерализмът отново да се върне.



Но има причина за притеснение. Не за липсата на доверие в либерализма, а за липсата на доверие в която и да е глобална идеология. Светът сега е изправен пред редица безпрецедентни глобални проблеми - изменението на климата, ядрена война, технологично прекъсване. Никой от тези проблеми не може да бъде решен на местно или национално ниво. За да ги решим, се нуждаем от глобално сътрудничество. Но без някаква силна глобална идеология няма да имаме необходимото сътрудничество.

Какво е това, което движи тази липса на доверие? Икономиката става все по-силна, има все по-малко насилие в света (както показва например книгата на Стивън Пинкър "По-добрите ангели от нашата природа"), но все пак светът изглежда по-мрачен в наши дни.

Отчасти това е разочарование. Цяло поколение израсна с обещанията за либерализация и глобализация. Милиарди смятаха, че благодарение на тези две сили и революцията в информационните технологии те ще се радват на по-добър живот. За някои това работи. Но за стотици милиони не работи. Сега те са разочаровани и много ядосани.

В допълнение, дори спечелилите не са щастливи, защото човешкият апетит е ненаситен. Хората днес са много по-мощни от всякога и повечето от нас се наслаждават на по-комфортен живот, отколкото в миналото, но е съмнително дали сме много по-щастливи от нашите предци. Средните американци имат кола, смартфон, хладилник, пълен с храна, и шкаф, пълен с лекарства - неща, за които техните предци едва ли биха могли да мечтаят. Въпреки това американците са толкова ядосани и недоволни от положението си, че са избрали Доналд Тръмп за свой президент. Очевидно не е лесно да се превърне мощта в щастие.

Едното обяснение е, че щастието зависи по-малко от обективни условия и повече от нашите собствени очаквания. Очакванията обаче са склонни да се адаптират към условията. Когато нещата се подобрят, балонът на очакванията се надува и следователно дори драстичните подобрения в условията може да ни оставят недоволни.

На още по-фундаментално ниво основната човешка реакция на удоволствието не е удовлетворение, а по-скоро жажда за повече. Следователно, независимо от това, което постигаме, това само увеличава нашето желание, а не нашето удовлетворение. Ето защо човечеството толкова успешно е завладяло света и е придобило огромна сила, но не е успяло да преведе тази сила в щастие. Ако не променим основните си умствени модели, то бъдещата мощ, която ще спечелим през XXI век, може да ни превърне и в богове, но ще бъдем много недоволни богове.

Твърдите, че се насочваме към световна цивилизация, но не сме ли свидетели на възхода на национализма? Facebook трябваше да е вероятно платформа за единство, но се превръща в много тъмен инструмент за разделение?

Както национализмът, така и религията са все още мощни сили, особено поради факта, че политическата система вече не е в състояние да създаде смислена визия за бъдещето на човечеството. Повечето правителства все още вършат добра работа при администрирането на ежедневните нужди на своята страна - да прокарват пътища, да събират боклук, да плащат заплати на учителите - но те са преобразувани от лидери в обикновени администратори. Никой, нито от дясно, нито от ляво, няма представа за това къде ще бъде човечеството след тридесет години. Това е така, защото както политиците, така и гражданите не могат да разберат огромните технологични постижения, пред които сме изправени в сферата на изкуствения интелект и биоинженерството.

Повечето хора не обичат радикалните промени и се страхуват от неизвестното. Те искат повече стабилност, и по-специално искат да имат сигурна самоличност, която ще даде смисъл на живота им. Ето защо ние виждаме вълна от носталгични националистически и религиозни движения, които приличат повече на миналото, отколкото на бъдещето. Политиците в различни страни, например САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Русия и Индия, се обръщат към традиционните истории и обещават връщане към някакво златно минало.

В собствената ми страна Израел правителството разчита на Библията и на еврейската традиция, за да оправдае действията си. Национализмът и религията са утешителни, защото те ни обясняват простичко какво се случва в света, какво е нашето лично място в космическата драма, кои сме ние и какъв е смисълът на нашия живот. Освен това те твърдят, че са абсолютни и вечни истини, които не са се променили в продължение на хиляди години и не зависят дори от технологичните и икономически революции на XXI век. По този начин те претендират, че осигуряват котва на сигурност в бурен свят.

За съжаление, носталгичните фантазии няма да разрешат големите проблеми на XXI век. Как да се справим с изменението на климата? Какво да направим, когато изкуственият интелект изтласка милиарди хора от пазара на труда? Как да използваме огромните нови сили на генното инженерство? Няма да намерите отговорите на тези въпроси в еврейската Библия или юдаизма, защото хората, които са ги писали, са знаели малко за глобалното затопляне и са знаели още по-малко за генетиката и компютрите. Реалността на дXXI век е плашеща, затова разбирам защо хората искат да се отвърнат от нея. Но нямаме друг избор. Трябва да я видим такава, каквато е. И трябва да разработим нови политически модели, които могат да се справят с безпрецедентните проблеми на този век.

Виждате ли решение за феномена с фалшивите новини, който изглежда свързан със стереотипите на хората. Превръща ли се цялата новинарска индустрия в нещо като огромен социален балон за хора, мислещи по идентичен начин? Трябва ли да затворим Facebook?

Няма нищо ново във фалшивите новини. Хората казват, че живеем в епохата на пост-истината. Ако това е така, кога смятат, че е била ерата на истината? Седемдесетте? 30-те години на миналия век? Средновековието? Официалният вестник на Съветския съюз беше "Правда". Смятате ли, че "Правда" е казвал истината и никога не е разпространявал фалшиви новини?

Векове преди Facebook и преди "Правда" милиони християни са се заключвали в един митологичен балон и никога не са се осмелявали да оспорват истинността на Библията, докато милиони мюсюлмани поставят своята неоспорима вяра в Корана. В продължение на хилядолетия голяма част от това, което е минавало за "новини" и "факти" в човешките мрежи, са истории за чудеса, ангели, демони и вещици. Имаме нулеви научни доказателства, че Ева е изкушена от змията, че душите на всички неверници горят в ада след смъртта или че на създателя на Вселената не му харесва, когато браминът се ожени за недосегаем - въпреки това милиарди хора вярват в тези истории от хиляди години насам. Някои фалшиви новини траят вечно.

Аз съм наясно, че много хора биха могли да се разстроят от равнопоставянето на религията с фалшивите новини, но точно това е целта. Когато хиляда души вярват в някаква измислена история за един месец - това са фалшиви новини. Когато един милиард души го вярват в продължение на хиляда години - това е религия.

Имайте предвид обаче, че не отричам ефективността на религията. Точно обратното. Фантастиката е сред най-ефективните инструменти в инструментариума на човечеството. Чрез обединяването на хората религиозните убеждения правят възможно мащабното човешко сътрудничество. Те вдъхновяват изграждането на болници, училища и мостове в допълнение към армиите и затворите. Адам и Ева никога не са съществували, но катедралата в Шартър е все така красива. Голяма част от Библията може да е измислена, но тя все пак може да донесе радост на милиарди и все още може да насърчи хората да бъдат състрадателни, смели и креативни - точно както и други велики творби като "Дон Кихот", "Война и мир" и "Хари Потър".

-Защо смятате, че Европа - водещата сила от последните 300-400 години, изглежда толкова изтощена и уморена в сравнение с места като Китай, Индия и дори Близкия изток?

Защото Европа е по-малко гладна. Европа е по-мирна и просперираща от всяко друго място в света, така че има повече да загуби от всякакви катаклизми. Ако искате вълнение, тогава Китай е мястото, където да отидете. Но ако искате добър живот - по-добре отидете в Дания.

Интересна е и вашата хипотеза за патриархата - в книгата си Sapiens казвате, че няма основателни причини за него. Не виждаме ли обаче някакво разпадане на този вековен ред? И ако да, какъв ще бъде следващият?

Не знаем защо в почти всички сложни човешки общества мъжете доминират. Най-честата теория посочва, че мъжете са физически по-силни от жените и че са използвали силата на мускулите си, за да принудят жените да се подчиняват. Но това не е вярно, защото в човешкото общество властта зависи от социалните умения, а не от физическата сила. Разбирането на това, което другите хора мислят и как да ги компрометираме или да ги манипулираме, е истинският ключ за социалното господство.

Как ставате папа? Не като победите всички други кардинали. По-скоро го правите, като изграждате силна коалиция от поддръжници. По същия начин в повечето човешки общества хората в шейсетте си години доминират над хората на двадесет, въпреки че двайсет и няколко годишните са много по-силни от техните старейшини. Дори и в организираната престъпност, големият шеф не е непременно най-силният човек. Той често е по-възрастен човек, който много рядко използва собствените си юмруци; той оставя по-млад и по-силен човек да върши мръсните работи за него. Така че мускулната сила не може да обясни мъжкото господство.

Друга често срещана теория казва, че мъжете доминират жени, защото жените се нуждаят от много помощ, когато са бременни или когато се грижат за малки деца, докато мъжете могат да се посветят на агресивното състезание за водещи роли. Но сред другите животни, като например слоновете, динамиката между зависимите женски и конкурентните мъже води до матриархално общество. Тъй като женските слонове се нуждаят от много помощ при отглеждането на младите, те са задължени да развиват своите социални умения и да се научат как да си сътрудничат и да успокояват. Те изграждат изцяло женска социална мрежа, която помага на всеки нейн член да отгледа децата си. Мъжете междувременно прекарват времето си в борба и състезания. Техните социални умения и социални връзки остават неразвити. Обществата на слоновете следователно се контролират от силни мрежи от кооперативни женски, а егоцентричните и несътрудничилите мъже се принуждават да се намесят.

Ако това е възможно между слоновете, защо не и сред хората? Жените, точно както женските слонове, трябва да развиват своите социални умения, за да получат помощ при отглеждането на деца, и те постоянно трябва да виждат реалността от гледна точка на друг човек - тяхното дете. Следователно често се смята, че жените имат по-добри социални умения, отколкото мъжете, и по-специално, че жените по-добре разбират нуждите, желанията и възгледите на другите хора. Ако е така, би трябвало да очакваме от жените да използват своите превъзходни социални умения, за да си сътрудничат помежду си и да превъзмогнат и манипулират агресивните и егоцентрични мъже. Това не се случва. Защо в даден вид, чийто успех зависи преди всичко от сътрудничеството, лицата, които се предполага, че са по-малко кооперативни (мъже), контролират лицата, които се предполага, че са по-кооперативни (жени)? Не знаем.

Това, което знаем, е, че хиляди години, въпреки многобройните политически, социални и културни революции, мъжете продължават да доминират на жените в почти всички човешки общества. Това започна да се променя едва през последните няколко десетилетия, поради феминистката революция, която е едно от най-големите революции в историята - и една от най-мирните. Без да убива милиони, без концентрационни лагери, феминизмът успя да оспори патриархалния ред. И въпреки че този ред все още доминира в света, той е много по-слаб отпреди един век.

Отслабването на патриархалния ред се е отразило не само на жените, но и на гейовете, транссексуалните и хетеросексуалните мъже. Патриархатът е поставил огромен натиск върху хетеросексуалните мъже, които трябва да се съобразяват с доста строга система от норми и ценности. Отслабването на патриархата означава по-голяма свобода и за тях.

Интервюто взе Огнян Георгиев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7227 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2633 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
89% от българите не са си правили изследване за ХИВ/СПИН

Стигмата над заразените продължава - повече от половината от запитаните не биха общували с човек, който е ХИВ позитивен

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10