С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 май 2018, 11:42, 7883 прочитания

Лена Ганстерер: Ако си наистина социален предприемач, няма да е само за шоуто

Австрийският експерт в социалното предприемачество Лена Ганстерер споделя пред "Капитал" как се става социален предприемач и какви са позитивите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лена Ганстерер е съосновател на регионалната Investment Ready Program, която помага на социални бизнеси от Централна и Източна Европа да станат готови да получат инвестиции, да се разрастват и да постигат глобален социален ефект. Програмата е отворена за кандидатстване и за български социални бизнеси. Лена беше за първи път в Бългaрия по покана на фондация Reach for Change.

Какво представлява социалното предприемачество?


- Това е дефинирано от различните организации по различен начин, но в крайна сметка става дума за хора, които подхождат предприемачески за решение на обществен, екологичен и други социален проблем.

Вие защо решихте да се занимавате със социално предприемачество?

- Това е личен въпрос, свързан с миналото. Когато завърших гимназия, реших да пътувам и обикалях света за шест месеца. Това, което ми направи гигантско впечатление, е колко несправедлив е нашият свят.
Аз учих бизнес и бях нещастна. Работих в голяма компания за автомобилни части и разбрах, че това не е за мен - голям корпоративен бизнес, в който трябва да продавам продукти и услуги, които не харесвам.
В света на социалното предприемачество намерих нещо, което много харесах и което мисля, че трябва да бъде подкрепяно и развито. Целта е не просто да мрънкаме, а да действаме за проблемите около нас и да намираме решение. Това беше много нова концепция в Австрия преди 8-10 години.



Защо програмата е с фокус към Централна и Източна Европа?

- В този регион има нужда от подобни дейности много повече, отколкото в отделни региони в Германия или Австрия.
Навсякъде, където функционираме, ние създаваме "Клубове за въздействие" (Impact clubs) или екип, който се опитва да създаде такива. И в действителност виждам, че се създава екосистема и тук хората се отварят за подобни идеи. След като създадохме първите клубове, видяхме, че предприемаческият дух е много висок, хората могат да намират решения, но им липсваха инвеститори, както и ноу-хау до определена степен. Но вече не е така - има все повече инвеститори и предприемачи и вероятно ще има още много.

Генерира ли социалното предприемачество печалба?

- Важно е за всеки бизнес да може да се самоиздържа, да има печалба. Понякога има хибриден модел - едновременно с грантове и дейности, които гарантират печалба, но в ядрото е опитът да имаш финансов модел, с който да се издържаш, вместо да зависиш от нещо друго.

Според някои обаче социалното предприемачество е повече възможност да правиш шумен PR, но не и сериозна възможност за бизнес.

- Зависи, ако си наистина социален предприемач, няма да го правиш само за шоуто. Ако е само за шоуто, ще спреш доста бързо, защото е трудно да създадеш компания, бизнес.

Има различни видове социални предприятия - такива с малък обхват, например кафетерия, която работи със стари хора или други маргинализирани групи. Те помагат и в същото време са стабилен бизнес и имат редовни печалби, но не са следващото голямо нещо.
Има и компании с цели за високо въздействие, които се фокусират върху зелени технологии, помощни технологии. Трудно е да ги стартираш, но веднъж след като разработиш технологията и развиеш пазар, може да бъде много печелившо.

В САЩ пример е компанията Tom’s shoes или Body shop във Великобритания, които бяха продадени за 200 млн. паунда на "Л’Ореал". Има и други много успешни примери, които, когато са стартирали бизнеса си, са били точно това - социални предприемачи. "Тесла" също са пример за успех. Ако изработиш следващото лекарство против рак, също ще станеш мегабогат.

Но колко предприемачи въобще стават богати? Много малко. Въпросът е валиден за всички предприемачи.

Какво е направило тези примери толкова успешни?

- Това да бъдеш на правилното място с правилната идея, правилния отбор, да си крайно вдъхновен и отдаден и просто наистина да му се отдадеш. И не на последно място - голяма доза късмет.

Можете ли да дадете пример за компания от ЦИЕ, която се е справила добре, решавайки регионален проблем?

- Такава е например Consulta Click от Румъния. Подкрепихме ги преди няколко години и те са здравен стартъп, улесняват записването на часове при лекари. Защо това е толкова важно в Румъния? Защото публичната система за здравеопазване е доста корумпирана и неефективна. На пръв поглед изглежда евтина, но ако сметнеш колко много пресонал трябва да подкупиш, колко консумативи и прочее трябва да платиш, в един момент частните доктори стават равностойни. Основателят е разбрал това, когато жена му е била бременна за първи път, и основал компанията, за да направи здравеопазването по-прозрачно и да отличи добрите доктори.

Има още една компания - E-glass, продуктът им се казва Servantes. Това е устройство, което решава нишов проблем. То дава независимост на парализирани хора, като се контролира с реч и може да включва и изключва електроуреди в стаята. Така, освен че им дава комфорт, помага и много в грижите им.

Друга компания е Energy Solaris, които разработват климатик, който е без CO2 емисии. И много други, разбира се, които можете да видите от сайта ни.

От какво се нуждае човек, за да бъде социален предприемач?

- Идея, отбор, добро разбиране как да достигнеш клиентите. Да знаеш как да постигнев целите за високо въздействие, как да повлияеш на проблема, който искаш да решиш. И винаги да се питаш дали твоето решение е най-доброто и най-ефикасното.

И пари, разбира се. Има доста бизнеси, които не изискват много капитал, но също такива, които се нуждаят от много инвестиции и са интензивни в началото. Ако правиш климатици, ще имаш нужда от много капитал. Ако отвориш пекарна и подкрепяш безработни, не ти трябва много капитал. А за онлайн платформа в началото ти трябват няколко лаптопа и разработчици.

Инвеститорите сякаш вече имат желание да подкрепят такива бизнеси. Защо?

- Защото вече не искат парите им да нанасят вреда. Това е ново съзнание, което са добили. Те са направили някакви пари и могат да ги сложат в банка или фондове и да не му мислят. Но ако инвестираш във фонд, възможно е парите ти да отидат за производство на оръжие например, за нещо, което убива хора.
Инвеститорите вече имат съзнанието, че парите им могат и трябва да вършат добри дела и да не вредят никому.

Как се променя мисленето им?

- Разбира се, има инвеститори, които няма да се променят. Но има и такива, които правят две неща - инвестират парите си в неща, които им връщат дивиденти и печалби, и също така даряват - за спортни клубове, добри дейности и пр. И казват - моята съвест е спокойна. И тук идваме ние и им казваме - защо трябва да попълваш и двете квадратчета, вместо да експериментираш с нещо различно - да инвестираш в големи цели и едновременно да имаш прилична възвращаемост или поне сигурност да си върнеш парите.

На инвеститори, които са с отворени възприятия, може да се влияе. Има и много инвеститори, които все още не знаят за тази възможност, но също могат да бъдат убедени, ако ги поканиш да разберат твоята визия. Инвеститорите са хора като нас и ще разберат проблема - може те също да имат болно дете или също да са недоволни, че отравяме околната среда.

Колко рисковано точно е социалното предприемачество?

- Трудно е да се измери, но това, което е валидно в останалия свят, важи и при нашия сектор. Ако инвестираш в 100 компании, 20% ще оцелеят и само няколко ще станат големи звезди. Но дори да се провалиш, впоследствие можеш да промениш първоначалната идея и да намериш път към успеха.

Първата година е нищо, въпроса е какво правиш по-нататък - през втората, третата, петата година. Има различни предизвикателства по пътя. Повечето компании се провалят в петата година, защото се налага да се променят организационно - растат прекалено бързо и не могат да се справят с операционните и мениджърските нужди. Винаги има моменти на несигурност в един бизнес и трябва да се взимат ключови решения, за да оцелееш. Не си застрахован срещу провал, дори ако си компания на 50 години.

Прави впечатление, че хората, които се занимават с тази дейност, са доста млади - 25-45 годишни. В наши дни сякаш има това търсене за смисъл, докато преди е било нормално да работиш нещо "стабилно".

- Статистиката показва, че нашето поколение се пита защо да прави неща, в които не вярва, и неща, които не иска. Имаме опита на родителите ни - нещастни и фрустрирани с работата си. Не е забавно да работиш дълги часове, да се връщаш, уморен и недоволен.

Нашите баби и дядовци са построили обществата си след войните, те не са имали избор и са свършили прекрасна работа. Но сега е наш ред, на нашето поколение да направи следващото ниво. Ние сме добре образовани и имаме възможността да погледнем по-надалеч. Виждаме, че нашия свят не е идеален и е несправедлив.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1775 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2372 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Как мишката не изяде книжката

Пазарът на книги в България расте, а страховете, че технологиите ще сложат край на хартиените издания се оказват преувеличени

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10