Защо няма да сигнализирам за корупция?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо няма да сигнализирам за корупция?

Защо няма да сигнализирам за корупция?

Малко хора подават сигнали, защото не вярват на институциите, сочи изследване на БИПИ и препоръчва по-добра комуникация

7804 прочитания

© Анелия Николова


Българските граждани не са особено активни при подаването на сигнали за корупция, а основната причина за това е очевидна - липсата на доверие в институциите и нагласата им да се борят с това явление. Това усещане се подсилва и от самия начин, по който институциите са уредили приемането на сигнали за корупция и механизмите за тяхната обработка, липсата на обратна връзка към подателите и т.н.

Това са основните изводи от проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) за гражданската активност при подаване на сигнали за корупция в публичния сектор. Проучването, озаглавено "Защо да сигнализирам?", обхваща 19 централни институции на изпълнителната власт, които имат най-сериозно отношение към антикорупцонните политики на държавата. От тях обаче данни са подали 18, а Националната агенция по приходите (НАП) е отказала да изпрати каквато и да било статистика.

Равносметката: общо 265 са получените сигнали за корупция в 18 национални институции през 2016 г. До шест от тях обаче не е подаден нито един сигнал. Гражданската активност се осъществява главно на хартия, като по-малко от 40% (само 100) от сигналите са подадени по електронен път.

Докладът оценява и уеб страниците на 19-те институции и предлага редица препоръки за увеличаване доверието на гражданите да подават корупционни сигнали - по-добра комуникация между двете страни, както и гарантиране на сигурност чрез криптирана връзка са сред основните предложени мерки.

Ниска гражданска активност

Само в 12 от изследваните институции през 2016 г. са постъпвали сигнали, като класацията логично се оглавява от специализираната дирекция "Противодействие на корупцията" към Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) - със 137 получени сигнала.

През 2016 г., периода на изследването, ДАНС все още отговаря за противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Тези правомощия вече са заложени на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), към която бе прехвърлено и съответното звено в ДАНС.

На втора позиция се нарежда Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), до която са подадени 79 сигнала. Докато пет от сигналите към ДАНС са препратени към прокуратурата, от АПИ са насочили само един.

В шест от проучените институции – Агенцията за обществени поръчки (АОП), Българска народна банка (БНБ), както и комисиите за защита от дискриминация (КЗД), за защита на конкуренцията (КЗК), по досиетата и за регулиране на съобщенията (КРС), не са постъпили сигнали за корупция.

Малък е броят и на подадените анонимни сигнали, каквито се приемат само в 4 от 18-те институции – общо 23 сигнала за 2016 г. В ДАНС те са 14, а към Народното събрание (НС) анонимните сигнали са шест от общо 47 получени. Към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) също могат да се подават такива сигнали, но те не се регистрират и не се обработват.

Препоръки

Сред основните проблеми, които от БИПИ оценяват, е липсата на единна система за корупционни сигнали на българските институции. Докладът поставя въпроса за утвърждаване на практиките за анонимните сигнали, както и предлага редица препоръки за подобряване ефикасността на уебсайтовете на институциите.

Според БИПИ сред основните причини за сравнително ниската гражданска активност при подаването на корупционни сигнали е трудната връзка между институцията и хората. Въпреки че на много места се описва какви сигнали не се обработват, повечето органи не предоставят подробна информация за следващите стъпки след подаване на сигнала.

Доверието може да се изгради по-лесно, ако подателят на сигнала е "чут", а процедурата е по-разбираема и "по-близка" до очакванията на гражданите, казва Мартин Граматиков от холандската организация Hiil.

Освен подробно разясняване на процедурата, както и контакт с подателя на сигнала за крайния резултат, създателите на доклада предлагат подобряване на онлайн комуникацията с потребителите. Само 4 от 19-те сайта използват криптирана връзка, а страницата на Висшия съдебен съвет (ВСС) дори не осигурява минимална проверка за сигурност.

Някои институции дори нямат отделен имейл за подаване на сигнали за корупция, което увеличава риска от изтичане на информация. На повечето места не се приемат сигнали от анонимни източници, но същевременно никъде не се представя екипът или дори отделът, който ще разглежда сигнала, което означава, че за подателя той остава анонимен. В повечето случаи сигнали за нередности в една институция се подават към самата нея, което допълнително подсилва недоверието към смисъла от такова действие.

Разработването на стандарт за електронните сайтове е сред препоръките на БИПИ, които са открили сериозни разминавания в 19-те онлайн страници на проучваните институции. Оказва се, че на два от сайтовете дори не съществува директна връзка между началната страница и тази за подаване на сигнали – тези на БНБ и НС.

На много места липсва задълбочена информация за процедурата за подаване на сигнали, на места тя е объркваща, а системите за търсене не са оптимизирани. Изказът според доклада невинаги е единен, което също обезкуражава гражданите, а шрифтът традиционно е малък, което потребителят често асоциира с прикрито съдържание.

Има обаче и добри примери. Електронното съдържание на комисията по досиетата, КРС и КЗД е сравнително оптимизирано за потребителя, смятат от БИПИ. За да се направи процесът за подаване на корупционни сигнали по-добър за гражданите, трябва да се заложи на точна времева граница за реакция, обратна връзка и защита на комуникацията с подателя, сочи още докладът.

Сред препоръките по отношение на дизайна има и интересен акцент върху необходимостта да се даде възможност за изразяване на гледна точка, желания, чувства. "Във всяка процедура, чрез която се търси справедливост, гражданите желаят да изразят позиция. Процедурата не трябва да бъде "черна кутия", която произвежда резултат без да се интересува от това какво страните искат да споделят. В контекста на подаване на сигнали за корупция през уебсайтовете на институции това може да се постигне по различни начини. Описанието на процедурата за подаване на сигнал следва да указва колко са важни за институцията мнението и позицията на гражданите. Това се потвърждава и с бърза реакция на подадените сигнали. Закъсняла или несистемна кореспонденция изпраща имплицитно съобщение, че сигналът на гражданина е маловажен. Съдържанието на комуникацията има критично значение – шаблонни или автоматизирани отговори показват безразличие", пише в доклада. Отчита се, че когато дадена кореспонденция е в голям обем, автоматизацията се налага заради ефективност, но в случая изследването показва нисък брой на сигналите и затова е напълно реалистично те да бъдат обработвани индивидуално.

Автор: Капитал

Българските граждани не са особено активни при подаването на сигнали за корупция, а основната причина за това е очевидна - липсата на доверие в институциите и нагласата им да се борят с това явление. Това усещане се подсилва и от самия начин, по който институциите са уредили приемането на сигнали за корупция и механизмите за тяхната обработка, липсата на обратна връзка към подателите и т.н.

Това са основните изводи от проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) за гражданската активност при подаване на сигнали за корупция в публичния сектор. Проучването, озаглавено "Защо да сигнализирам?", обхваща 19 централни институции на изпълнителната власт, които имат най-сериозно отношение към антикорупцонните политики на държавата. От тях обаче данни са подали 18, а Националната агенция по приходите (НАП) е отказала да изпрати каквато и да било статистика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK