Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 юни 2018, 13:51, 7226 прочитания

Защо няма да сигнализирам за корупция?

Малко хора подават сигнали, защото не вярват на институциите, сочи изследване на БИПИ и препоръчва по-добра комуникация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българските граждани не са особено активни при подаването на сигнали за корупция, а основната причина за това е очевидна - липсата на доверие в институциите и нагласата им да се борят с това явление. Това усещане се подсилва и от самия начин, по който институциите са уредили приемането на сигнали за корупция и механизмите за тяхната обработка, липсата на обратна връзка към подателите и т.н.

Това са основните изводи от проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) за гражданската активност при подаване на сигнали за корупция в публичния сектор. Проучването, озаглавено "Защо да сигнализирам?", обхваща 19 централни институции на изпълнителната власт, които имат най-сериозно отношение към антикорупцонните политики на държавата. От тях обаче данни са подали 18, а Националната агенция по приходите (НАП) е отказала да изпрати каквато и да било статистика.


Равносметката: общо 265 са получените сигнали за корупция в 18 национални институции през 2016 г. До шест от тях обаче не е подаден нито един сигнал. Гражданската активност се осъществява главно на хартия, като по-малко от 40% (само 100) от сигналите са подадени по електронен път.

Докладът оценява и уеб страниците на 19-те институции и предлага редица препоръки за увеличаване доверието на гражданите да подават корупционни сигнали - по-добра комуникация между двете страни, както и гарантиране на сигурност чрез криптирана връзка са сред основните предложени мерки.

Ниска гражданска активност



Само в 12 от изследваните институции през 2016 г. са постъпвали сигнали, като класацията логично се оглавява от специализираната дирекция "Противодействие на корупцията" към Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) - със 137 получени сигнала.

През 2016 г., периода на изследването, ДАНС все още отговаря за противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Тези правомощия вече са заложени на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), към която бе прехвърлено и съответното звено в ДАНС.

На втора позиция се нарежда Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), до която са подадени 79 сигнала. Докато пет от сигналите към ДАНС са препратени към прокуратурата, от АПИ са насочили само един.


В шест от проучените институции – Агенцията за обществени поръчки (АОП), Българска народна банка (БНБ), както и комисиите за защита от дискриминация (КЗД), за защита на конкуренцията (КЗК), по досиетата и за регулиране на съобщенията (КРС), не са постъпили сигнали за корупция.

Малък е броят и на подадените анонимни сигнали, каквито се приемат само в 4 от 18-те институции – общо 23 сигнала за 2016 г. В ДАНС те са 14, а към Народното събрание (НС) анонимните сигнали са шест от общо 47 получени. Към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) също могат да се подават такива сигнали, но те не се регистрират и не се обработват.

Препоръки

Сред основните проблеми, които от БИПИ оценяват, е липсата на единна система за корупционни сигнали на българските институции. Докладът поставя въпроса за утвърждаване на практиките за анонимните сигнали, както и предлага редица препоръки за подобряване ефикасността на уебсайтовете на институциите.

Според БИПИ сред основните причини за сравнително ниската гражданска активност при подаването на корупционни сигнали е трудната връзка между институцията и хората. Въпреки че на много места се описва какви сигнали не се обработват, повечето органи не предоставят подробна информация за следващите стъпки след подаване на сигнала.

Доверието може да се изгради по-лесно, ако подателят на сигнала е "чут", а процедурата е по-разбираема и "по-близка" до очакванията на гражданите, казва Мартин Граматиков от холандската организация Hiil.

Освен подробно разясняване на процедурата, както и контакт с подателя на сигнала за крайния резултат, създателите на доклада предлагат подобряване на онлайн комуникацията с потребителите. Само 4 от 19-те сайта използват криптирана връзка, а страницата на Висшия съдебен съвет (ВСС) дори не осигурява минимална проверка за сигурност.

Някои институции дори нямат отделен имейл за подаване на сигнали за корупция, което увеличава риска от изтичане на информация. На повечето места не се приемат сигнали от анонимни източници, но същевременно никъде не се представя екипът или дори отделът, който ще разглежда сигнала, което означава, че за подателя той остава анонимен. В повечето случаи сигнали за нередности в една институция се подават към самата нея, което допълнително подсилва недоверието към смисъла от такова действие.

Разработването на стандарт за електронните сайтове е сред препоръките на БИПИ, които са открили сериозни разминавания в 19-те онлайн страници на проучваните институции. Оказва се, че на два от сайтовете дори не съществува директна връзка между началната страница и тази за подаване на сигнали – тези на БНБ и НС.

На много места липсва задълбочена информация за процедурата за подаване на сигнали, на места тя е объркваща, а системите за търсене не са оптимизирани. Изказът според доклада невинаги е единен, което също обезкуражава гражданите, а шрифтът традиционно е малък, което потребителят често асоциира с прикрито съдържание.

Има обаче и добри примери. Електронното съдържание на комисията по досиетата, КРС и КЗД е сравнително оптимизирано за потребителя, смятат от БИПИ. За да се направи процесът за подаване на корупционни сигнали по-добър за гражданите, трябва да се заложи на точна времева граница за реакция, обратна връзка и защита на комуникацията с подателя, сочи още докладът.

Сред препоръките по отношение на дизайна има и интересен акцент върху необходимостта да се даде възможност за изразяване на гледна точка, желания, чувства. "Във всяка процедура, чрез която се търси справедливост, гражданите желаят да изразят позиция. Процедурата не трябва да бъде "черна кутия", която произвежда резултат без да се интересува от това какво страните искат да споделят. В контекста на подаване на сигнали за корупция през уебсайтовете на институции това може да се постигне по различни начини. Описанието на процедурата за подаване на сигнал следва да указва колко са важни за институцията мнението и позицията на гражданите. Това се потвърждава и с бърза реакция на подадените сигнали. Закъсняла или несистемна кореспонденция изпраща имплицитно съобщение, че сигналът на гражданина е маловажен. Съдържанието на комуникацията има критично значение – шаблонни или автоматизирани отговори показват безразличие", пише в доклада. Отчита се, че когато дадена кореспонденция е в голям обем, автоматизацията се налага заради ефективност, но в случая изследването показва нисък брой на сигналите и затова е напълно реалистично те да бъдат обработвани индивидуално.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14753 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3066 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
През 2017 г. в България са били задържани 14 души по обвинения в тероризъм

Терористичните нападения, извършени от сепаратисти, са повече на брой, но тези от джихадисти са по-кървави

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10