Това важи включително и за случаи, когато искането е изпратено от държава като Полша, за която има предложение на Европейската комисия да се стартира процедурата по чл.7§1 от Договора за Европейския съюз заради констатации за очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава, конкретно във връзка със съдебната реформа и опасенията за независимост на съдилищата.

Това е по същество заключението в решение на Съда на ЕС в Люксембург по дело за изпълнение в Ирландия на европейски заповеди за арест, издадени в Полша срещу лице, обозначено като LM. Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния съд на Ирландия.

Интересното в това решение е, че то принципно допуска възможността в държава, членка на ЕС, да има съществени системни дефекти на съдебната система, които сериозно да застрашават правото на справедлив процес, дотолкова, че да го превърнат в основание за отказ от ЕЗА. Нещо повече, съдът казва, че действително само стартът на процедурата по чл. 7§1 от Договора за функциониране на ЕС не може да е самостоятелно основание за отказ от изпълнение на ЕЗА (без допълнителна проверка), но пък ако се стигне до решение на Европейския съвет за тежко и продължаващо нарушение на принципите, присъщи на правовата държава, последвано от спирането на прилагането на рамковото решение за европейската заповед за арест, то тогава съдът, който се произнася по искането за ЕЗА от Полша, ще е длъжен автоматично да откаже изпълнението на всяка заповед, издадена оттам.

Проблемната съдебна реформа в Полша

Запитването е във връзка с три европейски заповеди за арест, издадени от полски съдилища в периода 2012 – 2013 г. с искане за задържане на лице по обвинение за трафик на наркотици и предаването му на полските власти. Той е задържан в Ирландия през 2017 г., но прави възражение в хода на производството по ЕЗА, че не е съгласен да бъде предаден на полските съдебни органи, защото в Полша няма да му бъде осигурен справедлив съдебен процес по критериите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

Възражението си той мотивира с хода на съдебната реформа в Полша, като се позовава основно на предложението на еврокомисията от 20 декември 2017 г. за задействането на чл. 7§1 от Договора за Европейския съюз поради наличието на сериозен риск от накърняване на принципите на правовата държава в Полша. И прави извод, че проведена по този начин, законодателната реформа на съдебната система в Полша го лишава от правото му на справедлив съдебен процес. Нещо повече, това подкопава основите на взаимното доверие между органа, който издава европейската заповед за арест, и този, който изпълнява тази заповед, което поставя под въпрос функционирането на механизма на европейската заповед за арест.

В своето предложение от декември м.г. еврокомисията излага подробно контекста и историята на законодателните реформи в Полша, като акцентира на липсата на независим и легитимен конституционен контрол, както и на заплахата за независимостта на общите съдилища. Тя приканва Съвета да констатира този риск и да отправи съответни препоръки. Сочат се и аналогичните констатации на Венецианската комисия към Съвета на Европа, както и на други международни и европейски институции и организации. Като причина за загриженост се сочат обединяването на фигурите на министъра на правосъдието и главния прокурор, с което изпълнителната власт придобива сериозни правомощия по отношение на прокуратурата, увеличаването на правомощията на министъра върху съдилищата, дискредитиране на позициите на съветите на съдиите и прокурорите и др.

Затова ирландският върховен съд прави питане до СЕС в какво трябва да се състои преценката му в случая – след като вече има установени убедителни доказателства, че условията в Полша са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система там не функционира по принципите на правовата държава, трябва ли да прави и допълнителна конкретна преценка до каква степен това излага издирвания на риск от несправедлив съдебен процес. И каква би била тази преценка, щом е ясно, че наказателният процес срещу него ще се води в рамките на система, която вече не функционира в съответствие с изискването за върховенство на закона?

Независимостта на съда е част от правото на справедлив процес

В решението си СЕС потвърждава доводите, че механизмът на европейската заповед за арест почива на високата степен на доверие между държавите членки, което пък се базира на предположението, че наказателните юрисдикции навсякъде "отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита" и конкретно - за тяхната независимост и безпристрастност.

В решението се посочва, че изискването за независимост е присъщо на правосъдната дейност и част от същественото съдържание на правото на справедлив съдебен процес. От една страна, това означава, че съответният съдебен орган "упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решение и да повлияят на техните решения". Част от гаранциите за тази независимост са несменяемостта и адекватното заплащане. От друга страна, изискването за безпристрастност визира еднаквата отдалеченост на съда от страните по спора. Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила, при това в изрични законови разпоредби - за състава на органа, назначаването му, срока на упражняване на функциите, както и основанията за въздържане, отвод и освобождаване от длъжност, така че да се отстрани всяко оправдано съмнение за неподатливостта на органа към външни фактори и неутралността му към спорещите. Тук влиза и дисциплинарният режим на съдиите, който да включва необходимите гаранции срещу използването му за политически контрол на съдържанието на съдебните решения.

Кога може да се постанови отказ без конкретна преценка

Ако вече има решение на Европейския съвет, че при условията по чл. 7§2 ДЕС се констатира тежко и продължаващо нарушение на принципите, присъщи на правовата държава, последвано от спирането от Съвета спрямо тази държава на прилагането на рамковото решение за европейската заповед за арест (Рамково решение 2002/584), тогава съдът, който се произнася по искането за ЕЗА, ще е длъжен автоматично да откаже изпълнението на всяка европейска заповед за арест, издадена от тази държава, се казва в решението на СЕС. В този случай той няма да е длъжен да извършва каквато и да е конкретна преценка на реалния риск за засегнатото лице от накърняването на основното му право на справедлив съдебен процес. Но тъй като досега спрямо Полша не е прието такова решение от Европейския съвет, отказът на изпълняващия съд може да бъде мотивиран само с изключителни обстоятелства и конкретна преценка за реален риск на предаваното лице от нарушение на основното му право на независим съд и оттам - на правото му на справедлив съдебен процес.