На дъното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На дъното

На дъното

Как се изпомпва гориво от потънал кораб и какво се прави преди това

Момчил Милев
9411 прочитания

"Екологична бомба с часовников механизъм." Обикновено така наричат корабите, потънали в близост до крайбрежието през последните около 130 години. Причината е, че някъде в края на ХIХ век корабоплаването постепенно започва да се преориентира от параходи, задвижвани с въглища и котли под налягане, към съдове, използващи двигатели с вътрешно горене. И много често при корабокрушение мазутът в резервоарите на корабите остава непокътнат на морското дъно в продължение на десетилетия. До момента, в който целостта на въпросните резервоари не започне да се нарушава и горивото постепенно започва да се процежда към повърхността...

А това рано или късно неминуемо се случва под въздействието на корозията. Тя е най-големият враг на потъналите кораби и по груби оценки всяка година прояжда по около 0.1 милиметра от техните метални повърхности, които са под постоянното въздействие на солената морска вода. Всичко това означава, че корпусът на потъналия преди 97 г. край Созопол американски кораб "Мопанг" е изтънял поне с 10 милиметра. "Поне", защото процесът на превръщане в ръжда би могъл да се ускори до два пъти под въздействието на вълните и силните морски течения. А Черно море определено няма репутацията на спокоен воден басейн. Другата лоша новина в случая е, че в началото на ХХ век корабите са се правели от стоманени плоскости с дебелина около 25 милиметра, така че екологичната бомба Mopang има шанс да експлодира в най-скоро време. Индикации за това има и според наблюденията на водолаза Михаил Заимов, който пръв привлече общественото внимание към потопения от стара морска мина американски кораб. Той разказва, че горивото се процежда през изтънелите от ръждата нитове по корпуса на Mopang.

Технологията

В повечето случаи горивото от потъналите кораби се вади на принципа на т.нар. hot tapping - монтиране на допълнителни вентили върху резервоарите, което се извършва ръчно от водолази или чрез дистанционно управлявани миниподводници (ROV). Въпросният способ се използва и на сушата при ремонт на тръбопроводи или канализационни системи, които не могат да бъдат спрени, но се нуждаят от спешна поправка. След като вентилите бъдат монтирани, към тях се закача подводна помпа или вакуумна система, които транспортират горивото до цистерни на кораб на повърхността. Но тъй като в почти всички случаи изсмуканият мазут е смесен с вода, на борда на плавателния съд трябва да има филтриращо устройство сепаратор, което да отдели петролния субпродукт.

Всичко това може да ви звучи лесно, но далеч не е така. Преди гмуркачите да пробият резервоарите и да монтират върху тях вентили, има много, много подготвителна работа. На първо място, потъналият кораб трябва да бъде точно локализира и сканиран със сонар. Трябва да бъдат анализирани разположението му, целостта на неговия корпус, местонахождението на резервоарите и къде точно се намира остатъчният мазут. Едва тогава могат да се определят точните места, където е най-ефикасно да има вентили. Също така трябва да се изследват химическият състав на водата за евентуални замърсявания и ефектът от това за водолазите, в случай че се използват такива.

Когато започне изпомпването (най-добре за по-сигурно още преди това), в района на операцията трябва да се поставят т.нар. бонови заграждения. Тези плаващи прегради са популярен метод, с който се контролира разпространението на петролни петна на морската повърхност. Така, ако някой от вентилите или шланговете започне да изпуска, замърсяването сравнително лесно ще бъде локализирано. И тъй като петролните субпродукти са по-леки от водата, те се задържат на повърхността и могат да бъдат изсмукани с т.нар. скимер. Ахилесовата пета на боновите заграждения обаче е, че са ефективни само при спокойно море. В случай на морски течения със скорост над един възел част от мазута може да мине под тях.

Алтернативата

Освен метода с инсталирането на вентили съществува и алтернативна технология, разработена в рамките на европейския изследователски проект DIFIS под ръководството на холандския морски институт MARIN. Става дума за евтина и гъвкава иновативна система, която се инсталира бързо и работи на пасивен принцип. Основните елементи на DIFIS са гъвкав купол, вертикална тръба и буферен "звънец".

Първата задача е конусовидният купол да се разпъне над потъналия кораб и да се прикрепи към дъното с помощта на няколко котви. По този начин постепенно изплуващото гориво се насочва към монтираната върха му тръба и чрез се отвежда в буферния "звънец". Последният играе ролята на временно хранилище и се намира на дълбочина между 30 и 50 метра, където според изследователите теченията и вълните на повърхността няма да му влияят сериозно. "Звънецът" е снабден със стандартна екипировка за зареждане на гориво в открито море и периодично бива посещаван от танкер, който източва събралия се мазут.

За съжаление системата DIFIS едва ли може да бъде използвана в българския случай. Причината е, че тя е предназначена за кораби, потънали в доста по-дълбоки води. И тъй като Mopang се намира само на 32 метра под водата, буферният "звънец" ще е близо под морската повърхност, което ще го срещне челно с темпераментните черноморски течения.

"Екологична бомба с часовников механизъм." Обикновено така наричат корабите, потънали в близост до крайбрежието през последните около 130 години. Причината е, че някъде в края на ХIХ век корабоплаването постепенно започва да се преориентира от параходи, задвижвани с въглища и котли под налягане, към съдове, използващи двигатели с вътрешно горене. И много често при корабокрушение мазутът в резервоарите на корабите остава непокътнат на морското дъно в продължение на десетилетия. До момента, в който целостта на въпросните резервоари не започне да се нарушава и горивото постепенно започва да се процежда към повърхността...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK