От единия джоб, в другия

Решението от 4 септември на Министерски съвет предлага 100 млн. лева (51 млн. евро) да бъдат прехвърлени към ОП "Иновации и Конкурентоспособност". Бърз преглед на индикативната програма на ОПНОИР за годината показва откъде ще дойдат тези пари - отпаднала е графата за "Изграждане на регионални научни центрове", която е на стойност точно 100 млн. лв. На пръв поглед това е по-скоро приемливо: тези пари така или иначе трябваше да отидат за съвместни инициативи на бизнеса и местните учени, които да финансират с тях научни разработки, стартъпи, патенти и придобиването на нова техника.

В коментар пред предаването на bTV "Тази сутрин" министър Красимир Вълчев заяви, че тези пари ще бъдат на разположение на бизнеса, за да може съвместно да се работи с регионалните научни центрове. "Те са за специфична цел, не на определена институция. Съмнението беше, че ние можем самостоятелно да направим операция, ориентирана към бизнеса." Същото обяснение получи и "Капитал", след като се допита до кабинета на зам.-министър-председателя и надзираващ еврофондовете Томислав Дончев. Според кабинета на Дончев основен мотив за прехвърлянето е, "че при партньорства от типа "бизнес - наука", водеща роля следва да има бизнесът".

Директорът на управляващия орган на ОПНОИР Кирил Гератлиев заяви пред медиите, че когато бизнес програмата разпределя тези пари, "ще се изисква задължително партньорство на бизнеса с регионалните научноизследователски институции и висши училища". Гератлиев дори спомена, че това прехвърляне е подготвено поне от февуари, след консултации с научната общественост в страната.

Проф. Константин Хаджииванов, който е част от комитета за наблюдение на програмата потвърди, че подобно предложение е било обсъждано и прието с "преобладаващо мнозинство" от участниците в комитета за наблюдение. По неговите думи предложението е дошло от агенцията управляваща програмата, като тяхната аргументация зад тази нужда е била именно защото тези пари най-вероятно ще бъдат изгубени, като за да се предотврати това, най-добре е те да бъдат прехвърлени към друга програма. "Тези пари ги държаха известно време, имаше неофициални пазарлъци как да се дадат, да се комбинират партньорите. Очевидно никой не е надделял и явно са решили, че яко не ги дадат, ще ги загубят" - смята проф. Иван Минков, ръководител на проект с директно финансиране от ЕК, който трябва да изгради център за биотехнологии в Пловдив за близо 30 млн. лева.

О, МОН дю

Но това решение е показателно за МОН като управляващ орган. Самият министър Вълчев признава пред парламентарната комисия за образование редовно за недостатъците на ведомството си и недостигът на капацитет е консенсусно мнение както сред управляващи, така и сред опозиция и сред самите служители на МОН.

Към момента тя е най-зле представящата се европейска програма в реално преведени от ЕК пари - малко над 8% от общите. Това е кошмарно нисък резултат 2 години преди края на периода. Тя е и третата най-слабо представяща се програма в договорените пари, след "Околна среда" и "Добро управление" - с малко над 46% договорени от общо милиард и триста милиона лева. За да поставим това в перспектива - толкова е бюджетът на МОН за около две години, като след тях би останало и за поне половината от държавните субсидии за висше образование.

Тези цифри обаче са реално отражение на дълбоките проблеми в програмата. В началото на 2017 г. средствата по нея бяха замразени, след като одитен доклад на ЕК констатира множество нарушения и слабости. Най-грубите включваха свръхконцентрация на власт в ръцете на тогавашния министър Меглена Кунева - МОН едновременно даваше парите и получаваше най-много от тях.

Кунева промени и правилата в обществената поръчка за избор на фирма, която да оценява научните проекти. Това доведе никому неизвестната италианска фирма "Прогети плант", която да дава оценка за проектите на стойност стотици милиони, върху които да се развива научната инфраструктура на България в следващите десетилетия.

Да не пропуснем разбира се, банята в Овча купел. По същата тази ос, от която сега се вадят 100 млн. лв., бяха избрани центрове за върхови постижения. Те са общо четири и сред тях се отличи консорциум "Наследство БГ" с водещ партньор Софийския университет "Св. Климент Охридски", с проект за "Изграждане на лаборатория по социални иновации, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм" за 30 млн. лв. По него се предвижда създаване на общ център за изследване на лечебните свойства на минералните води, базиран в сградата на бившата минерална баня в Овча купел. Това само по себе си не е лошо (и отговаря на изискванията за специализация в приоритетни области), но резонният въпрос беше дали е подходящо точно такъв проект да получи сума, равна на една трета от годишния бюджет на БАН.

Повечето от отхвърлените проекти по тази ос обжалват в момента, при това не без основание. Проектът за банята например има по-малко точки от повечето от отхвърлените заради раздела с административни и финансови показатели. Тъй като пари за четирите одобрени проекта вече са дадени ("Наследство БГ" е получило 5 млн. лв.) ако съдът постанови отмяна на класирането, ще трябва да се намерят още средства.

Две важни неща

Това води до два извода. Първо, МОН със сигурност е прав, че нямаше да се справи с програма, която да обедини бизнес и наука. Но съществуват доста адекватни съмнения дали и "Конкурентоспособност и иновации" биха се справили със сложни съвместни проекти, които ще трябва да бъдат оценявани по научната си адекватност и потенциал от комисии, които не са прословути с уменията си да оценяват дори и само бизнес идеи. Според проф. Лъчезар Аврамов, който също участва в един от отхвърлените проекти за върхови постижения, прехвърлянето на парите поставя реални съмнения за бъдещи злоупотреби най-вече защото научните институти и университети са държавни и длъжни да се отчитат много по-сериозно от частните фирми. Той припомня и че фирмите в България със сериозна научна дейност са "много малко в действителност".

И вторият извод е, че МОН ще излезе напред в отчитането на парите, защото счетоводно ще има 100 млн. лв. по-малко. Така една програма, която по своята същност продължава да се проваля, ще изглежда поне донякъде нормално.