С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 ное 2018, 19:59, 4791 прочитания

Будителите на XXI век

Лидерите на дигитална трансформация в образованието представиха успешни проекти по време на конференцията DigitalKidz

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От методи за развитието на училището в служба на общността до разказване на истории от децата чрез дигитални устройства и българско суперучилище - последната конференция на DigitalKidz представи множество примери за иновации и предприемачество в образованието.

Конференцията на DigitalKidz - фондация, която се занимава с популяризирането и образованието на дигитални умения за деца, тази година бе открита от еврокомисарката Мария Габриел. В своята реч тя изтъкна важността на дигиталните умения и компетентност като едни от най-значимите, които децата в Европа трябва да развиват. Посочи като добър пример последната инициатива, подкрепена от ЕС - European code week, чрез която може да се популяризира обучението по дигитални умения.


Плетене в училище, бавачка в кабинета по химия и иновации от учители

Антъни Дейвид Кинг, който от години се занимава с предприемачество и иновации във Великобритания, представи три проекта в началото на конференцията. Първият е на местните власти в Лондон, които търсят отговор на въпроса как биха могли училищата да служат по-добре на техните общности. Според Антъни Кинг едно от предимствата на училищата в Англия са многото стаи и зали, които не се ползват през голяма част от времето, защото в тях няма занятия - въпреки че са платени с парите на данъкоплатците. Свободни помещения остават не само през уикендите, празниците и летните ваканции, но и през следобедите, тъй като обикновено английските училища работят от 8 до 15 часа.

След допитвания и разисквания с местни жители около училищата неговият екип разработва множество приложения на местното училище - от клубове за подкрепа на родители, които търсят работа и трябва да напишат CV или да се подготвят за интервю, до курсове за плетене или временни кабинети за прегледи на децата. За множество спортни клубове е голям плюс, че могат да ползват терените през лятото, а за треньори, които желаят да се обучават, това е още по-голяма полза.



Кинг даде пример с успеха на проект за едно училище в Лондон, към който след това са се включили над 130 други училища и вече са били обучени над 800 учители, които се стараят да отговарят на нуждите на местната общност. Той споделя, че макар подобни промени да изглеждат лесни, те изискват промяна на културните нагласи, както и много доверие, защото повечето директори се притесняват дали ще получат класните си стаи същото състояние, в което са ги оставили.

Вторият образователен проект, който Антъни Кинг представи, е колаборация с TechStars. През 2011 г., те решават да проведат своят курс по предприемачество в Лондон, като в ударни 48 часа да съберат на едно място учители, предприемачи и технологични експерти с цел да намерят решения за конкретни проблеми в образованието. Колаборацията е изключително успешна и завършва с множество образователни приложения и сайтове, които се ползват и до днес.

Най-успешният от тях е "Нощта на пазача в зоопарка" (The night of the zookeper), през който всяко дете преживява през сайт различна вечер като служител в дигитален зоопарк, а след това трябва да напише доклад за свършената работа и да го представи пред класа. Надпреварата между децата и изключително интуитивната работа, която им помага да влязат в друг свят, както и възможността за себеизява постигат най-важната цел на проекта - да помогне на децата да се занимават с писане и четене извън училище. Приложението добавя допълнителни учебни часове само като стимулира страстта на учениците те сами да се занимават с писане и четене. Изследванията, които водят до реализирането на тази идея, сочат недвусмислено, че заниманията с писане и четене вкъщи до голяма степен предвещават техните бъдещи академични успехи. "Резултатите бяха впечатляващи и учителите бяха категорични, че с разработения продукт те могат да постигат за един срок това, което им е отнемало една година", казва Кинг. Близо 300 000 деца са ползвали "Нощта на пазача в зоопарка", като 54% от тях го ползват освен в училище, но и вкъщи.

Третият проект Антъни Кинг сочи като най-ценен. Той е обърнат към проблем, който е изключително остър в Англия, но все повече се проявява и в България, а именно трудността в намирането на квалифицирани и финансово достъпни услуги за гледане на деца. "В Лондон разходите на родителите за хора, които да гледат децата им, могат да достигнат до около 50% от това, което те биха платили за ипотеката си", дава пример Кинг.

Досегашната система изисква родителите да заведат децата на бавачка, която да ги заведе на училище, след това да ги вземе оттам, а в края на деня родителите прибират децата си. Затова Кинг се замисля дали не би било възможно училището да поеме грижата за децата? Той разработва няколко модела за услугата, която за няколко години се разраства от 12 пилотни училища до над 120 училища из цяла Англия. "Ние постоянно се допитваме до родители и успехът на този проект е това, което ме стимулира да се занимавам с иновации и предприемачество. В отговорите си една от майките бе написала, че роднините й спират да й вдигат телефона през летните месеци, защото знаят, че тя ги търси за забавачка. Но с грижата в училищата децата се чувстват добре, както и родителите", завърши Кинг.

Финландски приказки, от които се поумнява

Финландия е страната, която се гордее с може би една от най-добрите образователни модели в света. Д-р Леена Андонов, експерт във финландската образователна система, представи едно от най-важните нововъведения в новата учебна програма във Финландия, която особено акцентира върху уменията за учене - участие, уредба на личния живот, грижа за себе си, учене през целия живот, културни компетенции, предприемачество и финанси.

Предложеният от нея проект за дигитално разказване на истории от ученици става изключително успешен. Учениците съставят кратки - от 2- до 5-минутни, презентации или видеа на различна тематика. Често пъти те обвързват различни програми от лични истории до биология или изкуство. Според д-р Андонов, когато един ученик работи върху такъв проект, той не само придобива задълбочени знания върху даден предмет - разказването просто изисква да разбереш това, за което говориш - но и кара децата да бъдат креативни и обвързани с материала. Същевременно при представянето те могат да предават нови знания както на своите съученици, така и на учителя.

Самото създаване на история изисква доста умения, които се развиват - от писане, разказване с образи, до софутерни умения, математика и други дигитални умения. Така децата дори успяват да създават много качествени продукции - като например лична история на един ученик за това как ще живеят неговите деца и внуци в условията на глобалното затопляне.

Не на последно място според д-р Андонов това обучение е забавно и кара децата да бъдат артисти в учението.

Българското суперучилище

Карнобат рядко излиза в публичното съзнание като място на образователни иновации, но в действителност там се намира едно от най-иновативните и технологично богато училище - СУ "Христо Ботев". Неговия директор Иван Стоянов и зам.-директорът Иван Иванов представиха проект, който в продължение на години превръща тяхното училище в лидер у нас и доказва, че добрите неща са възможни въпреки всичко. Самият зам.-директор е бивш възпитаник на училището и на директора.

Тяхната история започва далеч назад във времето, когато те кандидатстват с образователен проект, който по техните думи е "безумен". Макар и провал обаче, той ги стимулира да следят други успешни проекти. Преди няколко години отново кандидатстват пред фондация "Америка за България", която ги одобрява за максимално финансиране от 200 хиляди лева. А условието да намерят допълнителни 25% собствено финансиране те надхвърлят многократно - вместо необходимите 50 хил. лв. успяват да намерят 180 хиляди. За да оформят цял един кът на училището им, който да бъде представителен за най-новото в образователните технологии. Всеки елемент от него е мотивиран от най-важния проблем - че за българските ученици българското училище е безинтересно.

Така те разработват цялото крило със зона за почивка, зона за комуникация, кабинет по природни науки, зала за информационни технологии, лаборатория, зона за отглеждане на животни - всички насочени да помогнат именно за развиване на дигитални умения, работа с компютри и разглеждане на реални феномени по предмети като биология и химия. Освен мобилни устройства и дъски с тъчскрийн технология те разполагат с електронен микроскоп, който се свързва с различни устройства, 3D принтер и скенер и зала с различни екрани. Мобилността, възможността средата да се променя според нуждите, позволява на учителите да бъдат креативни и да намират подходящи решения за истинско ангажиране на децата.

За училище, в което има деца от 27 населени места, пътуващи всеки ден, това крило дава изключителна мотивация за учене, а резултатите са недвусмислени - средата помага за повишаване на знанията.
След одисеята с развиването на проекта, събирането на пари, подкрепата от страна на местна общност, бизнес, родители директорът Иван Стоянов е категоричен, че в този кът "ние вградихме част от себе си".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2202 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3040 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Дигиталните варвари

Как информационните войни в интернет подкопават фундамента на свободното гражданско общество

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10