С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 ное 2018, 10:30, 60440 прочитания

По следите на изгубеното време

Ако времето е пари, то българското училище е с тежък дълг към учениците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Според индекс на Световната банка 2.5 години от времето за придобиване на средно образование са изгубени за българските ученици заради неефективност на системата.

- За 2019 г. освен повече пари, основно за учителските заплати, е трудно да се видят други поводи за оптимизъм по отношение на качеството на учебния процес.

Инфографика

Въпреки заявката на правителството, че образованието е приоритетна област, страната ни регистрира отчайваща ефективност в използването на публични средства и е на опашката в ЕС по отделени средства за образование като процент от БВП

Увеличаване


Как бихте реагирали, ако някой ви каже, че над две години и половина от живота ви са пропилени? Точно това е един от изводите на Световната Банка за България в глобалния индекс за човешкия капитал. Той измерва производителността на младите спрямо национални показатели като образование, здравеопазване и продължителност на живота. Според него от близо 13-те години, прекарани в българското училище, времето, за което децата реално получават образование, е 10 години и 3 месеца, т.е. разликата от над две и половина години може да се приеме като изгубено време - основно поради неефективност на образователната система.

Същото изследване показва, че преминалите средната й степен достигат 68% от потенциала си като възрастни. По този показател България заема 44-о място от 157 държави. "Ако искаме да сме по-богати утре, трябва да инвестираме в децата си днес", каза при представянето на данните Кристалина Георгиева, изпълнителен директор на Световната банка.


Дефинирай приоритет

Качеството на образованието е функция и от публичните средства, които се отделят за него - не само като обем, но и като ефективност. В изследване на Европейската комисия, публикувано в средата на тази година, което проследява ефикасността на публичните разходи за образование на базата на резултатите от теста PISA, България очаквано заема едно от последните места в Европа. Нещо повече, за обхванатия период от 2005 до 2015 г. тенденцията е низходяща, като ефикасността на отделяните от бюджета средства е спаднала от 90 на 70%.

От публикувания проектобюджет за следващата година става ясно, че правителството следва обещанието си за удвояване на учителските заплати до 2021 г. спрямо нивата от 2017. Догодина увеличението е с още 20%, като стартовата заплата предстои да стане 920 лв. Една от основните критики на икономисти от години обаче е в недиференцирания начин на заплащането в системата. Според Зорница Славова от Института за пазарна икономика, повишение е добра мярка, тъй като учителите трябва да получават достойно заплащане. Но според нея "системата все още не взима предвид регионалните различия, разликите в качеството, както и изискванията на професията при формирането на учителското заплащане".



Според проектобюджета образованието е един от трите приоритета наред със социалната политика и здравеопазването. Като дял от БВП средствата за него догодина нарастват 0.2 процентни пункта - до 3.8 на сто. За сравнение, Хърватия отделя 4.8% от БВП за образование, Чехия - 4.5%, Полша - 5%, а Дания - 6.9%.

Освен малко повече пари основно за учителските заплати е трудно да се видят други поводи за оптимизъм по отношение на качеството. "Европа зависи от висококвалифицирана работна ръка, за да поддържа високи нива на иновация и продуктивност", се казва в доклада на на Европейската комисия за 2018 г. за образованието и подготовката на кадри. Това предупреждение не изглежда чуто от от тези, които правят образователната политика в България.

Неадекватност и други проблеми

Всъщност изследванията потвърждават това, което мнозина учители и родители описват като недостатъци на системата от собствения си опит. Наскоро фондация "Америка за България" (АЗБ) извърши също проучване - сред 421 учители, зам.-директори и директори за това кои са най-належащите нужди на българското училище. Трите най-остри проблема на по-големите училища в големите областни центрове са: адекватността на учебните планове, програми и съдържание; технологичното оборудване на класните стаи; ангажираността на учениците към учебния процес. За училищата с по-малко от 300 ученици в по-малките населени места основните проблеми са дисциплината и ангажираността на родителите. Изследването не е представително, но е доста показателно за трудностите, които срещат работещите в сферата на образованието.

Според Иван Стоянов, директор на СУ "Христо Ботев" в Карнобат, изгубеното време на децата може лесно да бъде обяснено и от самите отговори в допитването на "Америка за България": "Например програмата - тя е закована. В нея има един обем знания, който при всички положения учителят трябва да предаде. На практика много колеги се оплакват, че не им се дава свобода и трябва да "препускат" през материала. Така не се създават по-дълбоки знания у децата, програмата просто не позволява това." Той смята, че учебната програма трябва да изисква по-ниско, базово ниво, да е ориентирана към практически знания и умения и да дава простор на учителя.

Наред с това според Стоянов много често има неадекватност при съдържанието по различни предмети - например за часовете по информационни технологии в 3-и клас от учениците се изискват познания по програмиране, а в 5-и по план трябва да учат базисни програми като Paint и Excel.

Според Милена Димитрова, учител и основател на лятната "Старт" академия, която се занимава с деца в софийския квартал "Факултета", за голяма част от загубите, измерени във време, причината е т.нар. паралелна образователна система или ходенето на частни уроци. Така според нея в един клас се оформят три групи ученици - на ходещите на уроци, които са напреднали, им е безинтересно, от останалите една част се оказват назад (ако не ходят на уроци), а другата са демотивирани. И учителят, който кара по заложеното в програмата темпо, не може да отдели нужното индивидуално внимание за преодоляване на различията.

Обречени на загуба

Изследването на АЗБ загатва и за тежкото състояние на множество ученици и училища в малките населена места, които често пъти се посещават с деца от малцинствен произход, със слаби познания по български език, а често и с родители в чужбина. Иван Стоянов дава христоматиен пример - за редовно отсъстващо дете от съседно на Карнобат село. "Писахме писма, спряхме помощи, свързахме се с кметицата, от която разбрахме, че 14-годишното дете има 4-годишно братче, за което се грижи. Майката работи, бащата е в чужбина. Пратихме братчето в детска градина, но това не е сериозно решение, тъй като утре може да се разболее. А такива примери са хиляди..."

И така за немалка група деца на практика започва загубата, измерена във време. Затова според Стоянов е нужно в училища с такива ученици да има допълнителни учители и повече индивидуални планове. Милена Димитрова смята, че в училищата в малките населени места загубените години са много повече от средните 2.5 за България през първите три образователни степени.

"Там има липсващи звена от възпитание и обгрижване на децата. Едно дете може да учи, ако са му задоволени насъщните нужди - да е обичано, нахранено и облечено. И учителите, колкото и да искат да се случват някакви неща, нямат капацитет да покриват тези липси", посочва тя. Добър пример според нея е организацията "Здраве и социално развитие", която работи активно с млади майки от малцинствените райони за това детето да посещава детска градина, където има здравна, социална и образователна грижа. "Просто трябва да се започне отрано", обобщава тя.
За учителските заплати се говори повърхностно
Мария Донкова, програмен директор на фондация "Пайдея"

По същество учителските заплати се повишават веднъж годишно - като на всички заети в публичния сектор. В последните 3 години това повишение е по 20%, защото за пореден път сме допуснали учителските заплати да се окажат по-ниски от средните за страната и в резултат училищата изпитват все по-големи трудности да си намерят добри и мотивирани млади специалисти, въпреки че от университетите излизат достатъчно правоспособни учители - около 4000 годишно. Зад повърхностното говорене за възнаграждение на учителите въпросът е по-сложен. Например докато 920 лв. са много прилична заплата за региони като Видин, това заплащане стои в съвсем различен контекст в София. Това означава, че е нужен честен и сериозен дебат между родители, учители и профсъюзи. За да се решат тези проблеми, е нужно да се вземе ясно решение - дали ще се вдигат заплатите на всички учители поравно, докато се покрият липсите, или системата да може да осигурява с по-висока заплата учителите по предмети, за които наличните са по-малко или преподават в икономически по-активните региони.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2188 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3023 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10