Планината, която още ражда хора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Планината, която още ражда хора

Успехите и провалите на българската образователна система имат както лични и социални, така и икономически измерения. Според проучване на Industry watch за предходната 2017г., ако в България нямаше отпаднали ученици, при същия темп на производство и потребление, икономиката ни ще регистрира допълнителен растеж в размер на 0.2% от БВП.

Планината, която още ражда хора

Смолян доказа, че когато има желание, има и начин българското образование да просперира

24906 прочитания

Успехите и провалите на българската образователна система имат както лични и социални, така и икономически измерения. Според проучване на Industry watch за предходната 2017г., ако в България нямаше отпаднали ученици, при същия темп на производство и потребление, икономиката ни ще регистрира допълнителен растеж в размер на 0.2% от БВП.

© Цветелина Белутова


- Как Смолян изпревари всички други региони по качество на образованието.

- Зад успеха на планинския край стоят запазените връзки между хората и усилията на няколко десетки души.

- Въпреки липсата на пари и организация те показват, че когато се полагат усилия, битката за бъдещето на децата може да бъде спечелена.

Обобщенията често са коварни - те скриват най-доброто с калта на най-лошото. Например зад това, че българското образование (обобщено казано) е лошо, се крие успехът на Смолян, който през последните години има най-високи резултати на матурите, задържа най-много деца в училищата, намалява рязко броя на отсъствията и като цяло излиза много напред пред всички останали региони. Включително София, Пловдив, Варна, Стара Загора.За предходната година, отпадналите от образователната система са около 12.4%, като на отделни места в страната това число е в пъти по-голямо.

Целите за България според стратегията Европа 2020 са да имаме под 11% отпаднали ученици и според експерти е малко вероятно тази цел да бъде постигната.

Това не е случайност, нито статистическа грешка, а стабилен тренд. Обясненията за това са няколко. Смолян има силни традиции в образованието и активен общностен дух. Зад успеха обаче стои и един човек - непримирим директор на Регионалния инспекторат по образованието, който през последните години впряга всяка една обществена институция в това да работи за образованието на децата. Тази история е за него - Иван Муцевски, колегите му и всички, които с помощта си направиха Смолян и региона най-образованата част от България.

Дори и за МОН резултатите от статистиката са повече от неочаквани, като през последните месеци експерти на министерството посещаваха неколкократно областта. Дори и министър Вълчев отиде толкова далеч, за да посети училището в с. Късак, по думи на местните. За незапознатите - селото е с предимно помашко население, около 800 души по последно преброяване, и на около 5 км от гръцката граница. "Никой досега не е проявявал подобен интерес да дойде на терен", споделя д-р Светозар Любомиров, главен учител в училището в с. Неделино.

Числата не лъжат

Отпадналите ученици от системата са един от най-добрите измерители за това доколко системата успява да задържи, интегрира и да се обвърже с децата и семействата и България е за жалост един от лидерите в тази антистатистика в ЕС с близо 12.7% напуснали ученици, като последната година бе регистриран и първият спад от 2011 насам. Общо за страната те са 14 198 деца по последни данни на НСИ. Отново според тях област Смолян е допринесла към тази цифра с... 34 отпаднали от системата ученици - което е абсолютен рекорд за страната. За сравнение, област Ямбол - област със същия брой на населението, има 214, а Видин - с дори по-малко население, има 289. Важно да се отбележи, че все пак географските особености са важни - населението в област Смолян е силно разпръснато, в малки населени места и доста от децата трябва да ползват автобус в доста неблагоприятен терен. Областта също така има и сложен етнически и религиозен състав и е доста далеч по растеж от икономическите първенци на страната. И въпреки всичко това Смолян е на върха.

Така е и при всички други данни, които могат да се извадят за образованието в България. Броят на второгодниците (т.е. децата, повторили учебната година) при средно за страната 1.09% в област Смолян е в рамките на статистическата грешка - или 0.08%. Областта регистрира и най-много учители - 106 на 1000 при средно за страната 76 на 1000. Област Смолян е също лидер на зрелостните изпити през 2017, детронирайки дори и София. На матурата по БЕЛ учениците от областта достигат среден успех 4.42 при 4.22 за страната. Делът на двойките е 3% при средно за страната 8%. И всичко това са резултати, които се доказват като трайни през последните години.

Градеж върху камък

Почти всички представители на образователни или културни институции, с които "Капитал" се свърза, бяха категорични, че тези резултати стъпват на сериозни традиции - като уважение към учителя и силни връзки между хората. "Тук все още са запазени ценностите, децата имат стабилна ценностна система от баби и дядовци, няма го това арогантно отношение към учителя от страна на родители и ученици, както например съм виждала в други по-големи градове", споделя Диана Димитрова, която е директор на ОУ "Стою Шишков" в с. Тарън.

Училището е едно от елитните в областта и има център за проектно базирано обучение, развит с помощта на "Америка за България". Според г-жа Димитрова голям принос за това уважение има фактът, че в къщите на много от децата успешно съжителстват няколко поколения. "Подобна симбиоза е много рядка", смята Димитрова и допълва: "Но така родителите не са оставени сами, а няколко поколения работят с най-малките деца." От по-възрастни образователни експерти в областта разбираме, че уважението към учителя също е живо и с корени назад във времето. Царство България инвестира сериозни усилия през 20-те и 30-те години на ХХ век, за ограмотяването на населението в Смолянска област, като на места неграмотността тогава е била почти повсеместна. Затова и у хората фигурата на учителя все още е запазила представите за прогрес и просвета, каквито несъмнено са били младите и енергични учители, които са встъпвали навремето в длъжност в новооткриващите се училища на тези родопски надморски височини.

"По-малко чиновничество и повече синхронизация на всички нива. Всички, които имат ангажименти по институциите, трябва да засвидетелстват разбиране, взаимност, съпричастност или поне да не пречат." - д-р Светозар Любомиров, главен учител в СУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Неделино

От вкъщи към училище с уважение

Д-р Любомиров също не пропуска, че между учителите и родителите има много силно взаимно уважение. Най-добре той илюстрира това с ромите в област Смолян, които са относително сходен процент с останалата част на България, "но учителите познават родителите на децата и ежедневно поддържат контакти с тях". По този начин родителите са убедени, че е в интерес на децата да посещават училище, и това посещение не е просто проформа, "за да се задържат дадени социални придобивки", категоричен е д-р Любомиров и съдейки по статистиката, няма причини да се съмняваме в неговите думи. Според него децата в планината имат и може би малко по-малко изкушения - като наркотици и ходене по заведения. "Но се опитваме да използваме това като предимство", допълва той.

Според придобилия световна популярност образователен експерт Кен Робинсън, "в центъра на образованието стои връзката между учителя и ученика". Затова и социалната тъкан в тези български планини, която учудващо за останалите части на България изглежда не само запазена, а дори просперираща, е основата, върху която училищата в областта развиват успешната си дейност в наши дни. Повечето от населените места в областта са малки и дори директорът на Регионалния исторически музей г-жа Таня Марева си признава, че "хората в града си се познаваме".

Всички тези дадености обаче биват изведени на съвсем друго ниво през 2009 година, когато Иван Муцевски застава начело на Регионалния инспекторат по образованието в Смолян. Той решава да използва близките контакти между хората и включва всички образователни, културни и обществени институции - инспекторат, училища, читалища, ансамбли, учители, филиали на университети и наред с това музеи, библиотеки, държавния архив и дори пожарната, полицията и военните. С времето той изгражда общност от хора начело на тези институции (които той нарича "съюзници"), като те си поставят за цел образованието на всяко дете. Според него е изключително важно децата да се докосват по всякакъв начин до знанието, за да могат да бъдат стимулирани.

Питайте какво вие можете да направите за вашата страна

Затова и всяка една институция е приела присърце работата с деца под една или друга форма. Всеки ученик в първи клас има посещение в регионалната библиотека, за да се запознае с нея, тя наред с това има свой детски отдел. В РИМ - Смолян, от 2009 година има музеен педагог, а дейностите на музея включват създаване на проекти за различни годишнини, конкурси за есета и пр. Пожарната също има собствена програма за изграждането на клубове "Млад огнеборец" по селата, с които участва на регионални и национални състезания. Примерите са безкрай. Но са добра илюстрация колко далеч може да отиде една общност, веднъж въвлечена да постави децата и тяхното развитие като приоритет.

Основен фокус на инспектората в Смолян през последните години е и развитието на учителите. От една страна, това е подкрепата за всеки преподавател, която той/тя получава, и според Димитрова "тук учителите нямат втора или почасова работа, а се стараем да имат само един фокус - училището и децата".

Това е и ехо от работата на Иван Муцевски, който пред сайта "България 2030" говори за нуждата от развиване на "педагогическа гравитация" - или група от мерки, които създават атмосфера, в която ученикът бива привличан към учебна дейност.

Думите му са произнесени и във връзка с проект на МОН, който стартира преди няколко години и се отнасяше за мобилни екипи, в чиито редици биваха зачислени социални работници и учители, които да издирват отпаднали ученици по домовете им. По думите и на специалисти инспекторатът работи изключително интензивно и за квалификацията на учителите. В областта се налагат все по-масово проектно базирани уроци, които са една от иновациите в българската образователна система. Те карат децата да изработват краен продукт, да работят заедно и да отчитат резултати. Например учениците в ОУ "Стою Шишков" по думите на Диана Димитрова ще работят по два проекта тази година - по емоционална интелигентност и гражданско образование, а крайните резултати ще бъдат ясни в края на годината. Същевременно в тяхното училище се провеждат и интердисциплинарни уроци, основно в сферата на природните науки - физика, химия, биология - едни от сферите, където българчетата доскоро имаха от най-ниските резултати в международен план.

Друга причина за успехите на образователната сфера в област Смолян е и борбата с отсъствията. Според неофициални данни, с които "Капитал" разполага, от 730 000 те спадат до 400 000 за периода 2009-2014. За същия период неучебните дни - поради грипна или дървена ваканция, също намаляват неколкократно. Това е отново резултат от усилията на Муцевски, според когото пропиляното време трябва да бъде ограничено по всякакъв начин. Комуникация с директорите и родителите е основният начин да бъде пресечено, за да може децата да бъдат в класните стаи и да бъдат ограничени и ненужните дървени и грипни ваканции. "Ключът към успешната образователна система е в ограничаване броя на извинените отсъствия и намирането на тесните места в системата", споделя той пред "България 2030". В момента Иван Муцевски е пред пенсиониране и работи като експерт в Министерството на образованието. Но образователната общност в Смолян продължава да функционира на пълни обороти.

Над всичко

Според д-р Любомиров много от децата заминават и малцина се връщат. "От 1300 деца преди 10 години вече има около 400 в Неделино", споделя той. Вратите на големи къщи остават завинаги заключени, а селата запустяват. Най-добрите отиват в университет, в големите градове. Има и такива, които се връщат, защото им допадат животът в планината и отношенията между хората, които са една идея по-различни от тези "в ниското". Според него е нужно "по-малко чиновничество" и повече сътрудничество между хората, за да се случват нещата - не само в образованието. Според Диана Димитрова областта се нуждае от чуждестранни инвестиции, за да накара своите питомци да се задържат.

Зоя Начева, която е директор на държавния архив в Смолян и работи за това децата на Родопите да се докосват чрез открити уроци и проекти с историята, споделя накрая, че са малко хора, че няма пари, но нещата все пак се случват. Цената на успеха са много усилия, а резултатът от него са добре образовани деца.

Урок, който хората в Смолян ще е добре да изнесат на цяла България.

- Как Смолян изпревари всички други региони по качество на образованието.

- Зад успеха на планинския край стоят запазените връзки между хората и усилията на няколко десетки души.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ivanmar avatar :-|
    Иван Маринов

    Ще е добре и околните области да вземат пример от тях.

  • 2
    pjc50313869 avatar :-|
    pjc50313869

    Статията е добра и мн интересна, поздравления за автора.

    Въпреки това обаче смятам, че подобен модел е неприложим в голям областен град, просто защото липсват такива взаимоотношения меду хората и по ред други причини (като например, че заради ниското си заплащане, учителите изместват фокуса си от училището, към други дейности, за които има търсене в големите градове). Бих искал да попитам автора, къде вижда основният проблем и най-вече какво смята, че трябва да се направи/промени, за да се подобри образователната система в БГ?

  • 3
    koshev avatar :-|
    koshev

    Браво на Г-н Муцевски. Чудесна работа! Жив и здрав да е и дай боже повече такива хора в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK