С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 18 яну 2019, 10:30, 6181 прочитания

Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Всичко, замислено идеално, загрубява, щом започне да се овеществява" - Пастернак

Откриването на годината на културата в Пловдив потъна в спорове и шум. Зад тях останаха скрити няколко важни извода.


"Аз не следя много-много културата, мен футболът повече ме влече." С това откровение се извини един пловдивски общински съветник миналата година, когато беше гласувано махането на няколко души от борда на фондация "Пловдив 2019": събитие, което маркира началото на скандалите около бъдещата столица на културата. Ако бъдат искрени, мнозина от онези, които наблюдаваха по телевизията или от улицата откриването на пловдивската година, биха признали същото. Културните събития и прояви в България (както и на други места по света) са и ще останат нишово забавление.

30-метровата кула от екрани и прожектори, която се появи върху централния булевард на втория по големина град и окупира всички телевизии, трябваше да демонстрира, че това всъщност не е така. Не успя, но това е логично: първо, защото самото представление беше странно, хаотично и не предаде общо послание, достойно за мащаба си; второ, защото противоречията около столицата на културата така или иначе го обрекоха предварително на критики за всичко - от цената до ползата от него. И трето, но не на последно място - защото всъщност целият дебат беше сбъркан.

Столицата на културата не е Олимпиада, за да привлича в кратко време постоянно медийно внимание или слава на даден град. То е по-скоро миниверсия на европредседателството: ротационен шанс да демонстрираш капацитет и възможности на европейска сцена. И точно както председателството, не е важно бляскавото откриване или закриване, а упоритата работа, добра организация и завършените смислени проекти, които остават дълго след като годината е приключила. На този фон Пловдив има още много да доказва. Или губи.



Култура под крановете

Няколко дни преди да излезе на сцената и да открие представлението, Иван Тотев преправя речта си. "Не съм доволен как са ми я направили - твърде пиарска е, а аз искам да е по-емоционална", каза кметът пред Капитал. Емоцията му, твърди Тотев, е "много голяма, аз си я нося още откакто ни обявиха за град на културата, но сега е съвсем различно - виждам финалната права, възможност да си отдъхна, края на едно и началото на друго".

Както и самият той отбеляза по време на откриването обаче, Пловдив не изглежда точно като град, готов за ново начало. Извън мащабните приготовления за сцената за откриването тече ремонт на централния площад: проект, който се набива в очи заради местоположението и мащаба си. Не е завършена и Художествената галерия, нито е ремонтирана другата зала за изложби - в бившия ДетМаг до Капана. Първата ще е готова едва юни, а втората ще бъде ползвана неремонтирана, а когато общината приключи процедурите по избор на изпълнител (които се обжалват), се очаква ремонтът да трае три месеца.

Тотев обаче е категоричен, че градът има достатъчно зали и възможности, за да се справи с графика. А той е доста впечатляващ - освен 300 събития, които са официална част от "Столица на културата" през цялата 2019, са планирани още поне 100 - 150, които са част от общинската културна програма.

Според Виктор Янков, който е зам.-директор международна дейност към екипа на фондация "Пловдив 2019", след края на тази година градът ще бъде трайно позициониран на международната културна карта, а следващата голяма и важна стъпка е "да започне да изнася културно съдържание и извън граница".

Призраците на Махалата, Марица и Тютюневия град

Това естествено не се споделя от всички. Според Теодор Караколев, който е журналист в Пловдив и наблюдава развитието на кандидатурата отблизо, може да се съжалява, че толкова много проекти ще бъдат ограбени откъм реализация спрямо първоначалния замисъл. Причината за това не са просто строителните дейности или проблемите с културна инфраструктура. "Смени се кадрово целият първоначален екип от горе додолу - а дори и да са най-добрите хора за тази длъжност, липсва приемственост, заяви той пред "Капитал".

За пример дава проекта "Махалата", който предвижда развитие на сериозна културна дейност в най-голямото циганско гето в България. "Има социални проблеми, които пречат на тези общности да се чувстват част от града. Те не идват на театър не просто защото нямат пари. Няма да дойдат и на откриването, защото няма да бъдат гледани с добро око", обяснява Караколев. Този проект, който в крайна сметка отпада от програмата, коства и позицията на най-гласния критик на "Пловдив 2019" - Манол Пейков. Миналата година управителят на издателство "Жанет 45" беше изключен от фондацията, след като поиска да публикува резултатите от социологическо изследване в Столипиново, финансирано от "Пловдив 2019". Оправданието беше "конфликт на интереси", но цялата ситуация беше толкова абсурдна, че остави впечатлението за хаос и недоразумение в управлението на проекта.

Инфографика

Данните показват, че икономическите ползи от проекта ЕСК Пловдив 2019 са безспорни

Увеличаване

Според пловдивския художник Емил Миразчиев, който е един от първите двигатели на идеята за културна столица, друг такъв проект е Адата Unlimited. Той планира създаването на миниобщество на острова на река Марица - с арт полиция, собствена структура, валута, конституция, до който посетителите полагат известно усилие да стигнат, чрез салове и лебедки, а артистите на резидентна програма получават визи за престой. Тотев също съжалява, че този проект не се е развил в пълния си мащаб, но според него немската фирма, която е трябвало да изгради мосПловдив 2019т, не е намерила допълнително финансиране.

В крайна сметка от целия първоначален замисъл остават само доста събития, които ще се случат около острова, както и Адата Air, която е резидентната програма за артисти.

"Няма да има същия размах и да постигне заложените цели, също като Тютюневия град" - обобщава Миразчиев. Тютюневият град е болната тема. Идеята бившите складове да се превърнат във "Втория Капан" - живо градско пространство, което да обновява Пловдив далеч след края на 2019 г., буквално се изпари. След години бездействие на общината, четири от складовете изгоряха, а за пожара бе обвинен клошар. Тотев дори ходи до Брюксел, за да отчита защо и как идеята за складовете ще отпадне. В момента в един от другите складове е наето пространство, където се и помещава щабквартирата на Фондация "Пловдив 2019" и където предстои да се реализират изложби.

Пловдив е в... България

Разхождайки се по улиците на Пловдив в деня на откриването, тези неща потънаха в морето от хора. Като оставим настрана мащабната церемония, чийто смисъл и стойност погълнаха целия останал дебат, атмосферата в Града под тепетата беше празнична, а дори минусовите температури не можаха да попречат на концертите и изложбите да привлекат огромен брой хора. Пловдив и гостите му, с две думи, празнуваха собствения си момент (виж интервютата с някои от стотиците доброволци).

Скрити зад тези културни войни останаха няколко важни, но някак си недоразказани неща. Първо, позитивите в крайна сметка ще надхвърлят негативите. Пловдив, както посочва и Виктор Янков, се радва на възраждане - строят се хотели, туристите се увеличават, градът расте като население и като самочувствие, а това е хубава инерция. Имиджът му така или иначе вече напусна пределите на България. "Винаги може и повече, но нека дадем шанс на програмата и годината да започнат. Така ще разберем къде е капацитетът ни на национално ниво да организираме събития и да се възползваме от тях", казва Янков.

Второ, Пловдив остава български град. Това значи, че той подлежи на същите мръсни политически и икономически игри, с които е пълна цялата страна и да се очаква по някакъв начин "Столица на културата" да остане незасегната, е наивно. Преди няколко години стана ясно, че Иван Тотев е загубил благоволението на Бойко Борисов, а прокуратурата започва разследване срещу него, което не е завършило. С оставянето му на трупчета е очевидно, че кметът ще бъде държан подконтролен за нещата, които е правил по обществени поръчки. На този фон е ясно защо държавата не само не се ангажира, а активно се отдалечи от проекта за културна столица и бавеше и без това не особено щедрите плащания към Пловдив. Самият Борисов изобщо не дойде за откриването, а изпрати демонстративно финансовия министър Владислав Горанов.

Това обяснява и защо Тотев така силно искаше да контролира и управлява единствения проект, който можеше да гради имиджа му далеч отвъд границите на града. Фактът, че самият той застана начело на фондацията, а освен Манол Пейков, бяха отстранени и почти всички останали първоначални участници в проекта, демонстрира накъде завива идеята. Това не е нещо нечувано - още през 2014 г. журито предупреждава спечелилия екип, че политическата намеса е съществен риск, който се среща навсякъде. Да се издигнат над това изкушение се оказа невъзможно за българските политици, особено в година на избори.

И това ни води до големите очаквания. Бюджетът на италианския град Матера (население 60 хил.), който дели титлата тази година заедно с Пловдив, само за свързани с това дейности, е 400 млн. евро. Това е целият бюджет на Пловдив (население 345 хил.) за две години. Бюджетът на целия проект "Пловдив 2019" е десет пъти по-малък - 38 млн. евро.

Не е лошо да се надяваме, че "Столица на културата" може да предизвика социална промяна, но да наричаме трагедия факта, че няма да се случи, е пресилено. Не е лошо да очакваме, че поръчките за парите в проекта ще бъдат чисти, но да сме възмутени, че не са, е наивно и дори лицемерно предвид средата, в която живеем.

Крайните позиции всъщност са резултат от по-голямо разочарование: от липсата на дълготрайност и последователност, от политическата намеса, от корупцията, от еднообразието. Но "Столица на културата" е само огледалото, което отразява тези недостатъци навсякъде. Тъжно е, че началото й не успя да ги надскочи, но не е особено изненадващо.
Душата на Пловдив 2019 - доброволците, които правят проекта възможен.

Надежда Ганева

В момента нижа тютюн в тютюневия склад (смее се). Това е във връзка, че на втория етаж ще има изложбата "Дим", която е свързана с тютюневия град и тютюна като препитание.

Взела съм си отпуска и работя от сутрин до вечер. Радвам, се че съм в атмосфера с млади и креативни хора, които имат такива идеи и хъс да се занимават с разни неща.

Ивайло Николов

Срещах се с хора, които не си вярвал, че можеш да се срещнеш. Например на Hills of Rock видяхме хората от съставите. На 37 години съм и съм търговски представител и с много други хобита.

Тези, които дойдат като доброволци, ще спечелят най-вече приятели и хора, които винаги да им помогнат.

Моника Василска

На 17 съм и още уча, имам много силна любов към Пловдив, много си е моя си град, не искам да го напускам. Спечелих голямо удовлетворение доброволствайки, занимавам се с театър и главно помагам по backstage-овете. Правя нещо, което ми е приятно, и съм в свои води.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1965 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2696 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Рейтингов геноцид срещу заплащане

Капанът на рейтинговите системи във висшето образование в България - и как може да бъде преодолян

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10