Рейтингов геноцид срещу заплащане

Капанът на рейтинговите системи във висшето образование в България - и как може да бъде преодолян

Според специалисти рейтинговата система на българските университети не третира справедливо всички специалности
Според специалисти рейтинговата система на българските университети не третира справедливо всички специалности    ©  Георги Кожухаров
Според специалисти рейтинговата система на българските университети не третира справедливо всички специалности
Според специалисти рейтинговата система на българските университети не третира справедливо всички специалности    ©  Георги Кожухаров

След последните реформи на висшето образование у нас България, поне на теория, се опитва да инвестира във висшите учебни заведения, като не просто използва за основен критерии броя на студентите, но и като търси също критерии за качество. "Капитал" публикува статия на доц. д-р Мартин Осиковски, представяйки неговото мнение по темата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    minav avatar :-|
    Minavam ottuk
    • - 1
    • + 5

    Така е. Но причините са далеч по-дълбоки Хусерл тези причини свързва с науката на голите факти. Днешната машина за рейтинги удря преди всичко иновационните работи. Удушава ги цитати. Освено това дори и водещите списания по областите вече са рейтингови машини. Свидетелствата са бол

    Нередност?
  • 2
    vt_10 avatar :-|
    мАГариан
    • - 3
    • + 4

    това някаква шега ли е публикуването на този въздълъг, сбъркан и дълбоко безсмислен текст в Капитал, а не в Атака?

    Нередност?
  • 3
    neut avatar :-|
    neut
    • - 3
    • + 2

    Влизане в двете световни база данни веднъж годишно - явно човекът не е в час

    Нередност?
  • 4
    vgl53603912 avatar :-|
    vgl53603912
    • - 2
    • + 1

    В статията се забелязват няколко големи грешки. Жалко, че редакторът не си е направил труда да провери твърденията на автора. В цитираните стойности на абонаментите се включва абонамента за достъп до статиите от 1995 г. до днес на над 2000 научни списания от всички области на науката на издателството Елзевиер. Този абонамент съставлява над 60% от националния абонамент, но без достъп до тези и други актуални научни резултати от цял свят, няма как да се правят съвременни научни изследвания на световно ниво. Именно тази база данни, наречена ScienceDirect FC е често обект на бойкот от страна на големи европейски университети. Именно затова се предприемат действия от страна на държавите-членки на ЕС за създаване на национални хранилища за отворена наука, които да се обединят в Европейски облак за отворена наука, което ще осигури свободен читателски достъп до всички научни публикации, в резултат на финансирани с публични средства проекти.
    Редакцията би следвало да направи също проверка на Рейтинговата система, за да разбере, че ранкирането на висшите училища се извършва по профеаионални направления. С други думи твърдението, че се сравняват природни с хуманитарни науки не отговаря на истината.
    Въобще, намирам твърденията в статията за некоректни.

    Нередност?
  • 5
    slf58372252 avatar :-|
    slf58372252
    • + 1

    До коментар [#4] от "vgl53603912":

    Проблемът е в това, че тези бази данни не са пълнотекстови (т.е. достъпът до научна информация не е чрез тях), а осигуряват т. нар. наукометрия. Тя от своя страна не е подходяща за всички науки и не осигурява реална оценка за стойността на научните изследвания в хуманитарните и социалните науки. Изданията в тези области, включени в цитираните бази данни, са ограничени само до няколко, а наред с това липсват основни научни периодики. Страни като Италия, Франция, Германия и пр. са изградили собствени референтни системи, които изключват споменатите като уникални рефериращи компании. Реално държавата им подарява милиони, като тази дейност се извършва и от други референтни системи. Резултатите от тях са подходящи за едни науки, а за други не. Защо частни корпорации трябва да бъдат премирани като самата държава може да свърши малко работа в това отношение? Защо само тези, след като има и доста други, които представят същата услуга? Това не е ли в противоречие с принципите на Закона за обществените поръчки? Всъщност само част от научните направления се ползват от този продукт, който за съжаление оставя огромна възможност за фалшива наука срещу заплащане.
    Най-вече тази политика разделя научните направления и учебните заведения, за да остави много пари в частни джобове!

    Нередност?
  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Статията е малко хаотично и многословна. Изкарах близо 2 десетелития в академичната сфера (на Запад) и жаргонът ми е понятен и пак не ми беше лесно да следя мисълта на автора.

    Но някои от идеите, които се прокарват - "национален идекс на цитируемост" са не просто глупави - те са опасни. Защото отново ни връщат в тресавището на властваща посредственост в която се намира българската наука вече десетилетия.

    Няма "българска" наука. Има световна наука в която българската е просто малка част. И показателите следва да изхождат от това. Съвсем конкретно - трябва да се взимат предвид само публикаци в издания с поне някакъв импакт фактор. Български такива издания просто няма - и това е разбираемо.

    За импакт факторите се налагат известни изключения за някои конкретни дисциплини - например в информатиката повечето публикации са в конференции, а не в журнали. Но и за това може да се намери решение като се вземат списъци на утвърдени конференции - каквито списъци се ползват от качествени университети.

    На кратко - критериите ги има вече на Запад. Всяко тяхно "по-българяване" е вредно.

    Нередност?
  • 7
    monitor13720 avatar :-P
    monitor13720
    • + 1

    Повечето съждения на автора са неверни и даже смешни. Ако има проблем за социалните и хуманитарни науки, нека специалиститие от тези науки да го обсъдят и да предложат решение. Но това да бъде решение, което да не се свежда до надвикване кой е по-велик, а да има обективни критерии. Всъщност трябва да се оцени коя наука не може да се оценява по критикувания начин. За социалните науки, например, икономика, философия, социология, не съм сигурен, че науката трябва да е доморасла, че не може да се публикува в списания достъпни за международната научна общност, достъпни за четене и оценяване.

    Нередност?
  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#7:"monitor13720"] Всъщност трябва да се оцени коя наука не може да се оценява по критикувания начин. За социалните науки, например, икономика, философия, социология, не съм сигурен, че науката трябва да е доморасла, че не може да се публикува в списания достъпни за международната научна общност, достъпни за четене и оценяване. [/quote]За всички социални науки има утвърдени международни журнали с импакт фактор.

    Единствените дисциплини, където, евентуално, може да липсват такива са хуманитарните. Всъщност, аз се сещам само за една такава дисциплина - историята. И то най-вече защото нашата история е интересна най-вече за нас. За всичко останало си има утвърдени международни журнали.

    Статията на автора е просто пореден опит да се утвърди някаква "нашенска" си наука дето само ние си я умеем и където не може и не бива да се сравняваме с други. Един вид опит за протекционизъм.

    С други думи - нищо ново. Това са аргументите дето се използваха против международен одит на българската наука вече десетилетия.

    Нередност?
Нов коментар

Вход

Още от Капитал