Още за "рейтинговия геноцид" – чуждестранният опит

Какъв е световният опит с рейтинговите системи и как българското висше образование може да се поучи от тях

Рейтинговите системи и измерването на ползотворността на научния труд е въпрос, от който зависи финансирането на университети по света и нас на стойност стотици милиони долари
Рейтинговите системи и измерването на ползотворността на научния труд е въпрос, от който зависи финансирането на университети по света и нас на стойност стотици милиони долари    ©  Цветелина Николаева
Рейтинговите системи и измерването на ползотворността на научния труд е въпрос, от който зависи финансирането на университети по света и нас на стойност стотици милиони долари
Рейтинговите системи и измерването на ползотворността на научния труд е въпрос, от който зависи финансирането на университети по света и нас на стойност стотици милиони долари    ©  Цветелина Николаева

В статията "Рейтингов геноцид срещу заплащане" миналата седмица представих някои лични възражения срещу ежегодните абонаменти, заплащани от МОН към компаниите Elsevier и Clarivate Analytics; възразих и срещу ограничаването на критериите за оценка на научната дейност на българските университети до библиометрични показатели на системите Scopus и Web of Science. В настоящото продължение бих желал да разгледам международния опит в тази насока и да направя някои допълнения.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал