България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

В България се наблюдава трайна тенденция за намаляване на броя на затворниците през последните десет години, като тази тенденция особено се засилва през последните години. Между 2008 и 2018 г. страната е успяла да намали броя на затворниците си с близо една четвърт (24.9%), а само през 2017 г. спрямо 2016 г. затворническата популация намалява с 16.3%. Това сочи последната годишна статистика на Съвета на Европа за положението в европейските затвори, обхващаща периода до края на януари 2018 г.

Друга положителна тенденция в областта на затворното дело в България, което следва пак от тази статистика, е, че е намалял значително общият бюджет на затворите в България - от 65.9 млн. евро през 2015 г. на 54.37 млн. евро през 2017 г. Същевременно средният дневен разход на затворник се увеличава с около 15 евро на човек в сравнение с 2015 г. и възлиза на 72.3 евро през 2017 г., което надвишава европейското средно ниво от 66.5 евро.

Коефициентът на затворната популация в България е 99.1 затворници на 100 000 жители, което е малко по-ниско от средното европейско ниво (102.5), като спрямо 2016 г. този коефициент е намалял с 15% от 116.7 на 100 хиляди души население. Броят на жените, лишени от свобода, е 217, което е 3.1% от общия брой лишени от свобода и е по-ниско от средното за Европа (5%). Общият брой на затворниците чужденци е 178.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

С тези данни България се нарежда на второ място сред държавите в Европа с най-бързо намаляване на затворниците – веднага след Румъния. Страните, в които броят на лишените от свобода намалява най-много спрямо предходната година, са Румъния (-17%), България (-16.3%), Норвегия (-10.1%), Латвия (-10.1%), Македония (-9.6%), Армения (-9.5%) и Финландия (-9.5%). Обратната класация – на страните, където броят на затворниците расте, е също любопитна – на първо място е Исландия с рекордните 31.5% увеличение на затворниците, следвана доста отдалече от Дания (7.2%), Италия (7.2%), Холандия (6.7%) и Черна гора (5.6%).

С най-голям брой затворници са Русия (602 176 затворници), Великобритания (Англия и Уелс) (84 373), Полша (73 822), Франция (69 596) и Германия (64 193).

Основната причина е намаляването продължителността на присъдите



Като цяло европейската тенденция е за намаляване на съотношението на затворниците спрямо населението - 6.6% намаление между 2016 г. и 2018 г. - от 109.7 на 102.5 затворници на 100 000 жители. Тази тенденция продължава от 2012 г., като анализът сочи, че основната причина е намаляването на продължителността на присъдите. Намаляването на броя на лишените от свобода през 2018 г. е съпроводено с намаляване на средната продължителност на лишаването от свобода от 8.8 на 8.2 месеца (-6.8%) в цяла Европа, сочи анализът на Съвета на Европа.

Същевременно се увеличава процентът на задържаните в досъдебното производство спрямо общия брой на затворниците - от 17.4% на 22.4%. За България този процент е значително по-нисък – у нас едва 12.5% от задържаните са в рамките на досъдебното производство, докато в Холандия те са близо половината – 41.8%, в Дания - 40.5%, Швейцария - 39.3%, Армения - 36.7%, Италия – 34.5%. Страните с най-нисък дял на задържаните досъдебно производство са Чехия (8.2%), Македония (8.4%), Румъния (8.6%), Литва (9.3%), Полша (9.8%).

България е в челните позиции на друга лоша класация – за смъртността в затворите. Общата смъртност в затворите в Европа през 2017 г. е 26.3 на 10 000 затворници. Най-висока смъртност по този показател има в Молдова (55 смъртни случая на 10 000 затворници), Македония (52.8), България (51.5), Португалия (51.3), Русия (51), Литва (50), Азербайджан (46.7), Хърватия (43.9).

Министерството на правосъдието: Очевидната причина е намаляването на броя на присъдите и размера на наказанията

"Капитал" потърси коментар от Министерството на правосъдието за тези данни. От получения отговор става ясно, че цялостен анализ на тази тенденции не е правен, доколкото подобно криминологично изследване не е ангажимент само на това министерство, но и там също смятат, че основната причина е в броя и вида на налаганите присъди. В пълнота отговорът на министерството гласи:

"За да се установят конкретните причини, довели до намаляване броя на лишените от свобода през последните години у нас, е необходимо провеждането на обстойно криминологично изследване. Такова само по себе си не е в компетенциите единствено и само на Министерството на правосъдието. Именно в тази връзка към момента могат да се правят предположения за причините за намаляване на затворническата популация в България. Трябва да се има предвид и че дейността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е свързана с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове.

Като евентуални фактори, оказващи влияние върху динамиката на затворническата популация, могат да се посочат:
- Броят на съдебните актове – видно по-малък брой осъдителни присъди;
- През последните години броят на осъдените с наложено за изтърпяване наказание ,,лишаване от свобода" до 3 години отново е най-голям, следвано от изтърпяващите присъди в размер до 1 и до 5 години. Тези данни свидетелстват за голяма динамика при постъпващите и освобождавани лишени от свобода;
- Успешно прилагане на наказанието пробация като алтернатива на лишаването от свобода;
- Прилагане института на условното предсрочно освобождаване.

Други фактори, които могат да окажат влияние върху намаляване на затворническата популация, са:
- прилагане на института на условното осъждане;
- прилагане разпоредбата на чл.78а от НК – освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при наличие на съответните хипотези."

Делата и присъдите намаляват, защото намаляват и регистрираните престъпления

Има няколко фактора, които трябва да се вземат предвид, когато се анализира тенденцията за намаляване на броя на затворниците у нас, коментира за "Капитал" прокурорът Андрей Янкулов, бивш зам.-министър на правосъдието в периода 2014-2015 г., в чийто ресор бе управлението на затворите. Реформата в затворното дело, която той започна в този период, през 2015 г. доведе до първата положителна оценка на Комитета срещу изтезанията към Съвета на Европа от 20 години насам.

Намаляването на броя на присъдите е логичен резултат от намаляването на регистрираните престъпления през последните 10 години, каквато тенденция лесно може да се проследи от данните на сайта на МВР, смята Янкулов. Като резултат намалява броят на делата и присъдите са по-малко. Причините за това са комплексни, коментира той.

От една страна, намалява населението като цяло. От друга страна, намалява и индексът за брой престъпления на 100 000 души население, което отчасти се дължи на феномена "износ на престъпност" - което важи и за много други дейности. По официални данни от размяната на данни между страните от ЕС, между 2000 и 3000 българи изтърпяват присъди в чужди затвори в рамките на съюза, това е близо една трета от изтърпяващите присъди в България около 9000 души, коментира Янкулов. Той добавя, че колкото и учудващо да изглежда на страничния наблюдател, намаляващата престъпност е общоевропейска тенденция, отчитана във всички европейски държави.

От друга страна, в България също се наблюдава либерализиране на наказанията - намаляване на размера на присъдите лишаване от свобода, налагане на условни присъди и др.