С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 9 авг 2019, 10:18, 11607 прочитания

Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди две години, в изпълнена с оптимизъм реч в Сорбоната президентът на Франция Еманюел Макрон представи инициативата "Европейски университети". Тя предвижда обединяване на висшите учебни заведения в ЕС, с което да се стимулира една нова европейска икономика, движена от иновации, наука и образование. Идеята бе приета радушно, дори някои от първите й обсъждания бяха в София - по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

Със създаването на общи специалности и дипломи Европейската комисия, която финансира тези мрежи, иска да поощри обмяната на опит, студенти и преподаватели. За държави като България това означава излаз към престиж и ресурси. И както министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта - възможност да се задържат перспективните млади българи в страната.


Оказа се обаче, че нито един български университет не е одобрен в първата селекция. Вестител на тъжната новина беше министърът - на среща с ректорите, на която той уточни, че "включените в мрежите университети ще бъдат в радарите на международните рейтинги, а за останалите извън тях има голяма вероятност да затънат в провинциалност".

Първоначално се предвиждаше да бъдат подпомогнати 12 университетски консорциума (всеки с около седем висши учебни заведения), но поради големия интерес към инициативата в крайна сметка бяха одобрени 17 сдружения. Дори и в този по-широк формат България не е имала шанс, оставайки извън борда заедно с Естония, Люксембург и Словакия. От Министерството на образованието казаха за "Капитал", че русенският университет "Ангел Кънчев" е участвал като водеща организация, а още четири други български университета са били включени в различни консорциуми - СУ "Св. Климент Охридски", Техническият университет в София, Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.

Ключова дума: качество



Ян Палмовски, главен секретар на Гилдията на Европейските изследователски университети заяви след огласяването на селекцията, че основният критерий за нея е качеството, "а не, че всяка страна трябва да получи нещо". И допълни, че университетите, които искат да бъдат избрани във втората селекция (през октомври), ще трябват да работят усилено с министерствата си.

След запитвания на "Капитал" към Европейската комисия стана ясно, че комисията по избор е одобрила повече кандидати от планираните, за да тества върху по-широка база инициативата, към която има толкова сериозни очаквания. Оттам казаха също, че при повечето одобрени проекти са били силно застъпени иновативни технологии, нови онлайн платформи и бази данни за обучение, връзка с бизнеса и придобиване на опит в стажове, движение на преподаватели и т.н. Като критерии за оценка на университетите са заложени релевантност на целите, географски баланс, качество на предложението и на условията за сътрудничество, устойчивост и разпространение на знанието. Предстои подписването на договори с победителите, като най-рано през септември ще бъдат специално огласени университетските мрежи заедно с информация за проектите, по които ще работят.

Според МОН слабото българско представяне се дължи на сериозната конкуренция на европейско ниво, както и на малкия брой участвали университети. "Изчислено е, че в рамките на първата покана на висшите училища е отнело средно от три до пет месеца да подготвят проектните си предложения", се казва в отговор на министерството на въпроси на "Капитал". Оттам посочват, че ангажирането на човешки и финансов ресурс за подобно участие е било демотивиращо за българските университети, което говори за "известна самодостатъчност" на висшите учебни заведения у нас. Просветното ведомство изразява също готовността си да подкрепи с експертна и финансова помощ желаещите да кандидатстват университети в следващия конкурс през октомври.

Защо липсва

Според проф. Николай Денков, бивш министър на образованието, най-важното, за да се вдигнат българските университети по-високо в класациите, е научната им дейност. "Ние можем да привличаме европейски партньори само когато те видят, че имат реална полза от връзката с нас и партньорството ни не е загубено време за тях". По думите му, нуждата от сериозно повишаване на нивото на научната дейност е императивно изискване, от което българските университети не могат да избягат.

Според д-р Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията българските университети привидно играят роля на изследователски институти и съвсем съзнателно не поставят индикатори за научни постижения за работата си. "Защото около 95% от работещите в университетите не се занимават с наука и нямат научни публикации", казва експертът. Той смята, че има и реален антистимул да се създава истински научен труд, тъй като по-голямата част от заплащането в университетите се формира на база преподавани часове. Така ако някой учен реши да привлича средства с проекти за университета или да създава научна дейност, ще има по-ниско заплащане, отколкото ако само преподава.

Доц. Тодор Ялъмов от Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" посочва, че в близки до нашата страни, като Чехия и Румъния, учените са стимулирани да работят за качествени публикации, включително с "ценоразпис" - "публикация в елитно издание например е 5 хиляди евро, в по-нисък клас - по-малко и т.н.". Според него у нас липсва не само подобна практика, но и институционален модел за стимулиране и финансиране на изследвания, които да се конкурират с най-добрите в света. Учени, с които "Капитал" разговаря, допълват, че когато става дума за разпределение на средства, науката е последна грижа.

Финансиране - за какво и как

Научните дейности в България се финансират по няколко канала. Единият е Фонд "Научни изследвания" (с бюджет от 15.7 млн. лв. за 2019 г.), който редовно се тресе от тежки корупционни скандали. Другият са 10-те процента от държавната субсидия за всеки университет (45 млн. лв. за 2019 г.), като на хартия тези средства трябва да са за наука, но на практика често отиват за заплати, консумативи и пр. Пари се разпределят и от рейтинговата система на база постижения, идват и от международните проекти, както и евентуално като помощ от бизнеса. От всички единствено рейтинговата система и международните проекти са най-надеждни като източник на средства. На практика по-голямото финансиране тече по сбърканата система на стимули.

Формално България би трябвало да дава все повече пари за развитие на висшето си образование и науката. В този програмен период за първи път има отделна програма към МОН за 1.3 млрд. лв., макар че тя е основно за научна инфраструктура. В международната класация за топ 1000 университета най-често попада само СУ "Св. Кл. Охридски", който обаче също се движи надолу. В същата класация има много повече румънски, унгарски или турски университети.

Често пъти тези, които искат да се заниманат с наука, биват демотивирани от сенчести практики в самите университети. Пример според Тодор Галев е порочната практика една и съща публикация да се отчита от няколко университета едновременно. "Лъже се в името на това да се покажат по-високи резултати, за да се оправдаят парите за научна дейност. "

Според Стратегията за развитие на висшето образование (2014 - 2020) още през 2016 г. е трябвало да бъде въведена ясна регулаторна рамка за т.нар. изследователски университети. Идеята е, веднъж получили този статут, университетите да могат да кандидатстват по установени процедури за финансиране на научните си изследвания. И така да бъдат стимулирани най-успешните от тях и учените с международно признание.

Преминалите през обществено обсъждане през юни промени в Закона за висшето образование предвиждат университет да бъде определен за изследователски, ако има "значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в акт на Министерския съвет". Този статут ще се дава за 4 години и ще се обновява всяка година.

"За жалост засега разговорът за реформите не се случва, макар всички да знаят, че системата трябва да се оптимизира", казва проф. Теодора Георгиева от фондация "Приложни изследвания и комуникации". По думите й висшите учебни заведения са в тежка борба за оцеляване в конкуренцията с глобалните университети.

Докато университетите й са в това състояние, България трудно ще получи различна оценка от тази, която получи по линия на европейските университетски мрежи. И въпросът вече е колко висше е образованието, което тук се предоставя.

Капитал #32

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

За какво ще се бори партията на Слави
Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ
Кои са най-големите 30 болници в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пловдив търси техничари Пловдив търси техничари

Общината работи с фондацията Edu Compass, за да подобри имиджа на професионалните гимназии и да насочи учениците към тях

14 окт 2019, 1359 прочитания

Родни Бригс: Искаме да научим децата да мислят Родни Бригс: Искаме да научим децата да мислят

Президентът и съосновател на канадската верига частни училища Maple Bear пред "Капитал"

4 окт 2019, 3438 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Държавно vs частно училище

Къде да учи детето не е толкова въпрос на пари, колкото на цел, която искате то да постигне

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10