С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 5 сеп 2019, 8:44, 9886 прочитания

Да изядеш планетата Земя

Климатичните промени застрашават способността на земята да ни изхранва, предупреждава ООН. Налагат се спешни мерки, включително да променим диетата си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Климатичната криза се задълбочава в резултат на интензивната експлоатация на земята и индустриалното животновъдство
  • Това заплашва хранителните доставки в глобален мащаб, предупреждава доклад на ООН
  • Налага се цялостно преосмисляне на това как отглеждаме и консумираме храната ни, но политическите битки няма да са леки

Част от темата

Промяната на климата и храната

Къде е България в новия климат

Промяната на климата застрашава земеделието у нас и въпреки предприетите вече мерки институциите трябва да решат някои спешни проблеми

Пържолата или природата

Kак да променим диетата си, ако искаме да помогнем в битката с климатичните промени

Милиони по света наскоро с изненада научиха, че любимите им телешки стекове са основната причина за пожарите, които унищожават амазонската джунгла в последния месец. Повечето от тях са предизвикани умишлено, за да се освободи земя за пасища. Световното търсене на месо непрекъснато расте, а Бразилия и други южноамерикански държави, в чиито граници попада тропическата гора, са сред най-големите производители и износители на говеждо и телешко. Освен чрез пожари Земята се разчиства съвсем легално и чрез сеч – в момента тя губи около 600 декара дневно, от 60-те години насам в Амазонка е изсечена гора с територията на Турция, като над 80% от новоосвободената площ е именно за пасища.

Макар да са само един от многото актуални проблеми на климатичната криза, пожарите в тропическата гора изключително добре описват сблъсъка между прегряващата и преексплоатирана земя и безхаберния човешки апетит (който в крайна сметка може да доведе до глад). Всичко е свързано: интензивното земеделие, индустриалното животновъдство и промишленото производство на храни изтощават земята и допринасят значително за глобалното затопляне. Унищожаването на горите намалява капацитета на планетата да поглъща излишните емисии. В резултат климатичната криза се влошава, екстремните събития зачестяват и застрашават хранителните доставки в глобален мащаб.


Именно за това предупреждава последният доклад от серията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към ООН, представен в Женева миналия месец. Той е подготвен от над 100 експерти от 52 страни и далеч не е първият, с който организацията посочва опасностите от климатичните промени. Но този път успя да привлече значително внимание, тъй като постави акцент върху силно чувствителната тема за рисковете пред изхранването ни. Помогнаха и атрактивните медийни заглавия от рода на "Вегетарианството може да спаси света от климатичната криза" или "Спрете месото в името на Земята!"

Дали тези заглавия са коректни? И да, и не съвсем. Индустриалното животновъдство действително е един от вредните за природата сектори. А глобална промяна на диетата, заедно с ограничаването на разхищението на храна и вода би помогнало значително в борбата с климатичната криза. С други думи, време е и Негово величество потребителят да поеме своята отговорност за това как и с какво се храни.

Но за жалост проблемите са много по-сложни и засягат не само производството на месо, но и управлението на целия земеделски и горски сектор. А решенията са твърде комплексни и не зависят само от потребителите. Все пак ефективен модел за противодействие има, но прозорецът за справяне със заплахата се затваря и трябва да действаме бързо, казват авторите на доклада.



Земя под гигантски натиск

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Човечеството се е настанило изключително комфортно на Земята и експлоатира агресивно огромна част от нея (виж графиките). И й нанася огромни вреди - около една четвърт от ползваната земя е обект на деградация, причинена от човека, сочат данните.

Ето само някои от фактите:

- Скоростта, с която почвата ерозира заради интензивното земеделие, е от 10 до над 100 пъти по-висока от скоростта, с която се образуват почвите.

- Явления като прашни бури в земеделски земи, подобни на тези от 30-те години в САЩ (т.нар. Dust bowl период), се завръщат в засушаващи се региони.

- Емисиите от земеделие са около една трета от глобалните, като над 95% от метановите емисии идват от говедовъдство и на ориз, а емисиите от азотни торове са нараснали близо 9 пъти от 60-те години насам.

- За напояване в момента отива близо 70% от глобалната употреба на вода - двойно повече в сравнение с преди половин век. Все повече райони страдат от недостиг на вода и това се очертава да бъде мащабен проблем в най-скоро време.

Никога в историята експлоатирането на земята не е било толкова интензивно - населението гони 8 млрд души, а нещата тепърва ще се влошават. Според прогнозите в следващите десетилетия то ще надхвърли 10 млрд. души, преди да се стабилизира на тези нива. Това означава, че светът ще се нуждае от поне една четвърт повече ресурси. Всъщност повече, защото икономическият подем променя доскоро оскъдната диета в различни краища на света и изостря апетита - в последните 60 години дневният прием на калории на глава от населението е нараснал с една трета.

Тоест в следващите десетилетия земните екосистеми ще бъдат подложени на изключителен натиск, за да осигурят изхранването и благоденствието на всички тези хора. "Наближаваме кризисен момент, в който Земята започва да губи способността си да отглежда храната ни и да ни поддържа," казва пред NYTimes Адити Сен, старши съветник по климатични промени към организацията Oxfam.

Порочен климатичен кръг

Колкото повече увреждаме Земята и намаляваме способността й да поглъща парниковите емисии, толкова повече тя става част от порочен кръг и сама започва да допринася за климатичната криза.

Причината е, че сушата се загрява много по-бързо от общата земна повърхност (която включва земята и океаните - виж графиките). Затоплянето води до повече и по-продължителни екстремни събития - като например горещите вълни в Европа и пожарите в Арктика, на които станахме свидетели това лято. И повишава риска от засушаване и недостиг на вода на много места по света - включително и по Средиземноморието, към който район се причислява и България (какви са конкретните рискове за България - виж тук).

Някои от климатичните събития са дори унищожителни за така нужната ни Земя. Заради топенето на ледниците например крайбрежни зони потъват. А пустините в субсахарска Африка, Източна и Централна Азия и Австралия завземат все повече земя - повече от половин милиард души живеят в такива райони.

В следващите десетилетия екосистемите ще бъдат под изключителен натиск, за да осигурят изхранването на 10 млрд. души на все по-калорична диета

[Reuters]
Какво означава това за храната ни

Климатичните промени разместват земеделските сезони и цикли, допринасят за намаляване на добивите, създават трудности с изхранването на животните, намаляват сладководните запаси и поставят биоразнообразието под допълнителен стрес.

Макар повишаването на температурите да е благосклонно за земеделието в някои доскоро студени региони, тези позитивни ефекти са значително по-малки от щетите. Затоплянето в Северна Европа и Северна Азия например не означава, че зърненият пояс може автоматично да бъде изместен, защото полузамръзналата доскоро земя просто няма нужните хранителни качества.

Промяната в климата носи и разпространение на болести по животните и растенията в нови територии, които имат потенциал да нанасят огромни щети. По-високите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата сами по-себе си също влошават хранителните качества на посевите.

Потенциалният недостиг на храна без съмнение ще задвижи верижни реакции като бежански вълни, тъй като недостигът на храна ще засегне по-бедните части на света далеч повече от по-богатите, както и икономическа и пазарна несигурност, политически конфликти, войни.

"Особено опасно е това, че потенциалната хранителна криза може да се развие едновременно на няколко континента и така сериозно да уязви способността да реагираме", коментира пред NYTimes Синтия Росенцвайг от Института за космически науки "Годард" към НАСА и един от водещите автори на доклада.

Трудните решения

Докладът на ООН разглежда възможните пътища за справяне с очертаващата се криза с храните. Решения съществуват, макар да изискват сериозна преоценка на практиките и мащабите на земеделието, търговията и на поведението на потребителите в глобален мащаб, смятат анализаторите. "Един от най-важните изводи от доклада е, че има много мерки, които могат да бъдат взети днес. Те все още са ни на разположение", коментира и д-р МакЕли, професор по екология и друг водещ автор в доклада.

Те са разгледали различни модели и стигат до извода, че можем да противодействаме на кризата най-ефективно, като оптимизираме земеделието, така че да не се нуждаем от още земя. И нещо повече - оптимизацията трябва дори да освободи площи за залесяване с нови гори, които да се борят с въглеродните емисии.

Това може да стане чрез по-щадящо за земята и по-продуктивно земеделие - чрез нови технологии, по-ефективни системи и добър мениджмънт. Важно е и да се използват скритите резерви за производство - градско фермерство, вертикални градини т.н. Редом с това климатичните и пазарните рискове трябва да се минимизират с подходящи политики и регулации, а търговията с храни да стане по-подвластна на политики, отколкото на свободните пазарни процеси.

Важното в случая е двете жизненоважни за човека дейности – отглеждането на храна и залесяването, да не се конкурират за земя, тъй като това би довело до конфликти и би повишило цената на земята и продукцията.

Част от уравнението е и потребителското поведение, което трябва да стане по-отговорно и по-малко разхищаващо. Ползите от намаляването на месото в диетата например биха били значителни (виж текста на стр. 18). А промяната в поведението може и трябва да бъде насърчавана чрез регулации и информационни кампании.

Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с каузата да противодействаме на климативните промени. Сред тях е и 16-годишната Грета Тунберг, която успя да привлече сериозно внимание в световен мащаб

[Reuters]
Възможно ли е на практика

Да, но ще бъде трудно. Първо, защото решението изисква сложни междусекторни политики и координирани действия на международно ниво. Второ, големите разлики между държавите и регионите и различните степени, в които те са засегнати от климатичните промени, означават, че няма как да бъдат изготвени универсални мерки, което усложнява задачата.

Трето, различното политическо и икономическо развитие на районите и държавите прави синхронизирането на интересите предизвикателно. Някои от тях ще трябва да поемат по-голяма тежест от други, което ще донесе потенциални конфликти. Бразилия например ще бъде под натиск да ограничи говедовъдния си сектор и да възобнови така важната амазонска гора, с което тя едва ли ще бъде съгласна, особено със сегашния си президент - екоскептик Болсонаро. Всъщност подобни конфликти са познати - най-големите икономики в света спорят кой е по-голям замърсител на въздуха и кой трябва да приложи повече ограничителни мерки, заради което самите мерки се бавят.

И, четвърто, в държави с войни, междуетнически сблъсъци, тоталитарни и авторитарни режими, остра расова или полова сегрегация, е изключително трудно да се убедят различните групи да работят заедно в името на обща цел. В по-бедните страни пък проектите за ускорено развитие на икономиката често надделяват, въпреки че са вредни за природата.

Отделно много от мерките изискват и финансови ресурси, което ги прави непопулярни пред правителствата. На много места има и дефицит на умения, липса на стимули, липса на достъп до нови технологии.

Все пак "хубавата" новина е, че насищането с климатични екстремности води до значителен натиск над световните лидери за изготвяне на адаптивни политики и превантивни мерки. Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с темата и каузата. Правителствата рано или късно ще ги последват. Предвид темповете, с които средните температури се повишават, по-добре да е сега. Според някои анализатори крайъгълният камък от повишение на глобалната температура от 1.5 градуса по Целзий ще бъде достигнат в рамките на по-малко от две десетилетия. А оттам нататък научните модели водят все към неприятни за човечеството сценарии.

Капитал #36

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

- Ще загуби ли ГЕРБ София
- Как климатичната криза заплашва хранителната индустрия
- Валентин Златев влезе официално в хотелиерския си бизнес

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1528 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1550 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Къде е България в новия климат

Промяната на климата застрашава земеделието у нас и въпреки предприетите вече мерки институциите трябва да решат някои спешни проблеми

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг