Макар все повече да осъзнаваме екологичните вреди от месодайната индустрия, да очакваме, че светът изведнъж ще спре месото, е напълно нереалистично. Първо, то е важна част от човешката диета, стига да не се прекалява. И второ, населението расте, както и калориите в диетата му. За последните 30 години консумацията на месо се е удвоила. А с повишаването на доходите в развиващите се страни стотици милиони в Китай, Югоизточна Азия и Южна Америка тепърва ще включват месо в менюто си.
Дори в Африка засилените инвестиции рано или късно ще променят финансите и апетита на част от местното население.
Баланс вместо крайности
Всъщност докладът на ООН не апелира пряко за спиране на месото, а казва, че промяна в баланса на диетата - с по-малко месо и повече растителни продукти, би била една от мерките с много позитивен ефект върху климатичните промени.
Това послание е насочено в голяма степен към богатия западен свят, където месото доминира менюто. Свръхконсумеризмът е довел до двойно по-голям прием на калории от нужното (виж графиките), наднорменото тегло е близо до епидемични стойности, а изхвърлянето на храна е нещо нормално.
И макар през очите на медиите и социалните мрежи да ни се струва, че в последните години веганството и здравословното хранене са тотален хит в западния свят, истината е друга: промяната засега засяга основно малка, сравнително платежоспособна общност в скъпите квартали на големите градове. А реалната статистика е безмилостна - в САЩ и Западна Европа през 2018 г употребата на месо на глава от населението е близо до най-високите си нива.
Да се откажеш от месото наистина е трудно. От една страна са дългогодишните традиции и навици, от друга е изключително лесният достъп до месни продукти в магазините, а от трета - месото доминира напълно менюто на масовите ресторанти. Това важи в пълна сила и за България, където неконсумиращите месо обикновено трябва да се задоволят с гарнитури, а веганските заведения са по-редки от бяла лястовица. Редом с това храненето и готвенето без месо у дома изисква повече време, планиране, усилия, креативност, информираност.
Алтернативата на изкуственото месо
Доста по-лесно е просто да заменим месото с изкуствено. Затова и точно тази ниша засега показва огромен потенциал. Независимо дали говорим за продукти от соя или друг растителен заместител или за новата технологична мания - лабораторно отгледано месо, според някои оценки този пазар ще надхвърли 100 милиарда долара в следващите десетина години, като конкуренцията расте и продуктите пробиват във все повече супермаркети и дори ресторанти.
Миналата година всички говореха за т.нар. Невъзможен бургер - създаден в Силициевата долина, чийто вкус е неразличим от този на истинското месо. Днес в играта са вече и веригите за бързо хранене - само преди седмица например KFC обяви, че пуска за тестов период в САЩ "пилешки" хапки от изкуствено месо.
Засега пазарът на изкуствено месо е основно в САЩ, Западна Европа, Япония и други развити икономки, но това бързо се променя. Отскоро продуктите на американската start-up компания Beyond meat, която създава "месни" продукти от растителен протеин, са на ритейл пазара и в България. Идната седмица столичният бъргър ресторант Boom!Burgers например ще представи и първия си вегетариански бургер от изкуствено месо - Beyond! Burger, с продукта на калифорнийската компания.
Обещанията са, че изкуственото месо би било голямо облекчение за земята. Според проучване на Масачузетския университет например, ако то замени 50% от световната консумация на истинско месо, около 35% от площите, които се използват за пасища и производство на фураж сега, биха се освободили.
Изкуственото месо обаче има и своите критици. Като всяка разрастваща се производствена индустрия и тази създава значителни емисии и отпадъци, които се трупат към общата екосметка. Да спреш месото в името на земята и да го замениш с изкуствен, опакован в найлон продукт, транспортиран от хиляди километри това наистина има спорен смисъл.
А защо не пробваме с истинска храна?
Има и друга алтернатива - балансирано меню от органични, пресни, локални и сезонни продукти, закупени директно от малки местни производители и фермери, които отглеждат животните и храната по методите на алтернативното земеделие и не вредят на природата. Тази опция дори не изисква да се лишим изцяло от месото, ако знаем, че животните се отглеждат по устойчив начин. Достатъчно е да го дозираме до веднъж или два пъти седмично за пълноценна диета.
Т.нар. фермерски пазари, на които се предлагат такива продукти, набират популярност в много части на света. И прохождат и в София. Ползите от тях са големи - те са не само устойчива алтернатива на голямата месна индустрия, а и на цялото интензивно монокултурно земеделие, което изтощава почвите и отделя значителни емисии. Редом с това генерират много по-малко опаковки, имат по-нисък транспортен отпечатък и са от значителна полза за местните икономики.
За съжаление тази алтернатива засега е достъпна за малцина. Както броят, така и производителността на тези ферми са ограничени. Стойността на продуктите пък е по-висока - както заради малките мащаби, така и заради факта, че земеделските субсидии често подминават дребните производители. Това отблъсква част от потребителите, въпреки че крайната цена, която плащат за промишлени продукти с ниска хранителна стойност и за здравето си, впоследствие не е по-ниска.
Но тук много по-сериозна роля за промяна може и трябва да имат държавните органи. Тя може да се постигне с по-ефективно управление на субсидиите и другите публични ресурси, с регулаторни мерки за насърчаване на алтернативното производство и създаването на още пазари, с информационни кампании, които да образоват хората за явните и скритите вреди от "евтината" диета. В този смисъл правителствата по света са длъжници на обществата и земята, като това важи с особена сила за българското.
Месото като екологичен враг
Бойкот на бразилските стекове, заради които гори джунглата! Яжте само американско телешко! Подобни призиви се появиха в социалните мрежи в САЩ в последния месец, но изглежда потребителите не схващат основния проблем: където и по света да се намира, мащабното говедовъдство е сред най-мръсните индустрии.В САЩ например за няколко десетилетия тихо и без медиен шум са изсечени над 210 млн дка гори, а 30% от зърнените насаждения в страната днес изхранват животните вместо хората. Индустрията e отговорна и за огромната част от особено вредните метанови емисии, а също така хаби умопомрачителни количества вода - според някои изчисления за производството на само един телешки бургер са нужни над 3000 литра.
Малко по-добре стоят нещата с отглеждането на свинско месо, което заедно с пилешкото, е например предпочитаната диета в Европа, включително и в България. Но и двете индустрии са далеч от невинни. Промишлените свинеферми отделят голямо количество вредни газове като амоняк. Те са и сериозен замърсител на водоемите, в които често се изливат отпадни продукти. Индустрията допринася значително за разпространението на патогени и за антибиотичната резистентност. Последното е основен проблем и при индустриално гледаното пилешко, което иначе има най-малък емисионен отпечатък от трите.
Макар все повече да осъзнаваме екологичните вреди от месодайната индустрия, да очакваме, че светът изведнъж ще спре месото, е напълно нереалистично. Първо, то е важна част от човешката диета, стига да не се прекалява. И второ, населението расте, както и калориите в диетата му. За последните 30 години консумацията на месо се е удвоила. А с повишаването на доходите в развиващите се страни стотици милиони в Китай, Югоизточна Азия и Южна Америка тепърва ще включват месо в менюто си.
5 коментара
Аре стига глупости бе. Вие си яжте киноа и прочее гадости, човешкият организъм не може да функционира без месо и есенциалните мазнини и протеини в него. Сигурно има причина единствените вегетарианци да са 2-3% от човечеството, живеещи в най-богатите общества без истински проблеми?
Да не говорим, че за да задоволите калорийните потребности на човечеството с растителна храна, означава да засеете (и обезлесите) огромни площи.
Да не говорим още и че не можете да имате растениевъдство без животновъдство, защото е нужно за ротацията на почвите и тяхното наторяване, наред с много други неща.
Да не говорим, че изобщо не е ясно дали климатът се изменя именно поради човешка дейност. А и да се изменяше заради човешка дейност, точно месната индустрия ли трябва да засегнем, при положение че здравето и животът ни зависи от нея?
Както казах, аре стига глупости!
Малки ферми и дигитални приложения за директна връзка между производители и потребители - това би трябвало да е решението.
Малките ферми и локалното производство са именно това, което се случва на Амазонката - палят я местните (а не Монсанто или бразилския Градус/Бони) , за да отгледат 4-5 крави повече. Всичко е и органик - никакви пестициди, защото са скъпи. Забранено е да построиш кравеферма с 7-8000 крави в Амазонката,която да дава прехрана на местните с минимален екологичен отпечатък, но нейсе. Болсаноро не напразно се заканва да премахне подобни регулации.
Малко по-сериозен проблем е, че модерното либерално ляво вече въобще не крие човеконенавистната си природа (за разлика от старото марксистко ляво, което поне поставяше обикновените работници на пиедестал). Сега, ако органичните храни бяха решение, нека авторката да каже колко човека могат да си ги позволят!? Колко земя трябва да се отдели, за да се произведат 100 кила органични домати, в сравнение при ползването на изкуствена тор? Според най-различни изследвания над 30% повече площи са необходими, за да се отглежда същото количество реколта. Къде отиват Амазонката и Сибир!? А да е погледнала статистиката от Америка, че от органичната храна се умира (малко) повече - заради заразите в естествената тор, както и липсата на обработване при събирането й после, но това също е бял кахър. Засега е по-вероятно че ще имаш диария на Черноморието отколкото от органични зеленчуци.
Никакви ограничения не могат да спасят света освен глобален контрол над отпадъците и раждаемостта. С 10 млрд. човека земята се задъхва и не може да се възстанови от експлоатирането си.
Обезлесяването вече доведе до изчезването на хиляди животински видове. Тепърва очакваме ефектите от глобалното затопляне и унищожителното замърсяване на околната среда.
Нищо от това няма да престане, когато не ядем телешко. Консуматорското ни поколение не може да понесе дори ограничените несгоди на сегашните екологични мерки. Накрая ще достигнем баланса само с война за контрол над ограничените ресурси.
Щуротиите, които се бълват из медиите по цял ден нямат край, по-добре е човек да не чете новини и най-вече да не гледа телевизия...